№
гр.
Варна, 28.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8906 по
описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от М.И.П., ЕГН ********** и И.И.Л., ЕГН ********** срещу Х.И.Х., ЕГН ********** с искане съдът да признае за
установено, че М.И.П., ЕГН **********,*** и И.И.Л., ЕГН **********,*** са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.3515.80, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрен със заповед
№ РД-18-64/16.05.08 год. на Изпълнителния директор
на АГКК и съгласно скица № 15-484546-10.06.20 год. на СГКК-Варна, с
площ от 208 кв.м, при граници: 10135.3515.63, 10135.3515.93, 10135.3515.81, 10135.3515.79, находящ се в гр. В., при равни
квоти, съгласно заповед № 1057 от 31.10.1997 год. и договори с №№ 270 и 271 от 05.11.1997 год. за покупка на държавна земя между тях и на Областния Управител на
гр. Варна, както и ответникът да предаде владението над гореописания имот на
ищците, на основание чл. 108 от ЗС.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищците излагат, че с нот. акт
№ 177, том XIX, дело
5948/92 год. на нотариус Орлин
Стефанов баща им и майка им им прехвърлили на всяка една от тях по
1/3 ид.ч. от недвижим имот, а
именно: къща, построена в гр. В., както и 1/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно място на горепосочения
адрес, представляващо парцел 1 /първи/, част Б на кв. 50/1169/, по плана на кв. „Г. Петлешев“, 16
подрайон на гр. Варна, срещу задължение за гледане и издръжка.
С нот. акт
№ 151, том XXIX, нот. дело № 8751/92 год. на нотариус О. Стефанов отново родителите им им прехвърлили на
всяка една по
1/6 ид.ч. от недвижим имот,
а именно: къща построена в гр. В., както и 1/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно място на горепосочения
адрес, представляващ парцел 1/първи/, част Б, сега парцел
XVI-30 на кв. 8, по плана на кв. „Г. Петлешев“ -16
подрайон на гр. Варна,
срещу задължение за гледане и издръжка.
Със заповед № 1057/31.10.1997 год. на Областния управител на гр. Варна
ищците били определени за купувачи на правото на собственост върху държавна
земя, представляваща дворно място с площ от 192 кв.м., парцел XVI-30, кв. 8, по регулационния план на 16 подрайон на гр. В., с адм. адрес: ул. „ХХХХ“
№ 24, АДС
№ 3826/1963 год., с граници на
парцела ул. „Вярност“, парцел 1-15, парцел II-16,
парцел
XV-29.
След заповедта с договор за продажба
№270/05.11.97 год. и Договор
№ 271/05.11.97 год. двете закупили
гореописания имот.
С решение на ВРС по гр. д. № 83/1999 год., потвърдено
с решение от 16.06.2000 год. по гр.д. №
1267/99 год. на ВОС сключените с посочените по-горе
нотариални актове договори били развалени, а нот.
актове отменени.
Въпреки, че нот. актове
били отменени ищците си останали собственици на земята, закупена от тях с
договори
№ № 270 и
271 от 05.11.97 год.
След отмяната на нотариалните актове баща им и
майка им с нот. акт. №
57, том I, рег.
№ 681, дело
№ 52/2000 год. продали на ответника жилищна сграда със застроена
площ от
80 кв.м., върху изба със застроена площ от
60 кв.м., застроена в гр. В., върху дворно място с площ от
192 кв.м.
С договор № 2998/2001 год. на Областния управител на гр. Варна,
ответникът е закупил следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от
192 кв.м., с административен адрес гр. В..
През месец март отишли до СГКК-Варна, за да си
извадят скица за имота, като от там им заявили, че има друг собственик, записан
за този имот. След направена проверка се установило, че неясно как за
собственик на гореописания имот бил записан ответникът Х.И.Х., който се
легитимирал като такъв съгласно представен от него договор
№ 2998/2001 год. на Областния
управител на гр. Варна.
Считат, че договор № 2998/2001 год. на Областния управител на гр. Варна, с
които ответникът е закупил въпросния имот е нищожен, тъй като към момента на
продажбата Областна Администрация Варна вече са го били продали на ищците с
договори за продажба с № 270/05.11.97 год. и Договор № 271/05.11.97 год. Видно от договорите за продажба към
момента на продажбата на недвижимия имот, находящ се
в гр. В., ищците вече са били собственици и реално няма
как Областна администрация да продаде нещо, което не е нейна собственост, което
води и до факта, че и ответникът няма как да стане собственик на въпросния
имот.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК излага от фактическа страна следното:
Със заповед № 1057/31.10.1997 г. на Областния
управител на гр. Варна, ищците били определени за купувачи на правото на
собственост върху държавна земя, представляваща дворно място с площ 192 кв.м., парцел XVI-30, кв. 8, по регулационния
план на подрайон 16, гр. В., описан в АДС № 3826/1963 г., при граници на парцела; ул.“Вярност“, парцел 1-15, парцел 11-16,
парцел XV-29, като след заповедта с договор за продажба № 270/05.11.1997 г. и
договор № 271/05.11.1997 г., двете ищци закупили гореописания имот.
С
договор № 2998/2001 г. на Областния управител на гр. Варна ответникът Х.И.Х. е
закупил следния недвижим имот, а именно: правото на собственост върху държавна
земя, описан в АДС № 3826/1963 г., представляваща дворно място с площ 192
кв.м., парцел І-15, кв. 8, по
регулационния план на подрайон 16, гр. В., при граници на парцела: улица, улица, парцел II-16, парцел XVI-30.
Излага,
че в случая ищците претендират, че са собственици на дворно място с площ 192
кв.м., представляващо парцел XVI-30, кв.
8, по регулационния план на подрайон
16, гр. Варна, като същевременно заявяват, че ответникът е собственик на
имот, представляващ дворно място с площ 192 кв.м., парцел 1-15, кв. 8, по регулационния план на подрайон 16, гр.
Варна, който имот е различен от имота, за чиято собственост са предявени
настоящите установителни искове.
Излага,
че впоследствие в уточняваща молба ищците променят искането си, като заявяват
нов петитум, с който вече претендират собствеността върху ПИ с идентификатор
10135.3515.80, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със
заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, което ПИ
обаче според ответника е идентично с парцел 1-15, кв. 8, по регулационния план
на подрайон 16, гр. В., при граници на парцела: улица, улица,
парцел II-16, парцел XVI-30, а не със закупеното от ищците: парцел XVI-30, кв.
8, по регулационния план на подрайон 16, гр. В., при
граници: парцел 1-15, парцел 11-16, парцел XV-29.
Ответникът
излага още, че двата имота са съседни, а не идентични и представляват части от
предходен жилищен парцел с площ от 372 кв.м. по АДС № 3826/1963 г., представляващ парцел I, кв.1169, 16 подрайон,
горна част на гр. Варна и е записан с два номера АДС №3826, 3827, като е
посочено също така, че има отстъпено право на строеж на Ж. С. Ж. и И.Х. Й.
(последният от които баща и праводател на ответника). Впоследствие с приетия регулационен план, от този парцел с
площ 372 кв.м. по АДС № 3826, 3827/1963 г. били обособени два парцела: парцел І-15, кв. 8, подрайон 16, гр.
Варна, при граници на парцела - улица, улица, парцел ІІ-16,
парцел XVI-30 и парцел XVI-30, кв.
8, подрайон 16, гр. Варна, при граници на парцела: ул.“Вярност“, парцел І-15,
парцел II-16, парцел XV-29.
В
подкрепа на горното сочи, че в приложената по делото скица на поземлен имот №
15-484546-10.06.2020 г. на СГКК - Варна на процесния имот с идентификатор
10135.3515.80 като номер по предходен план е посочен – 15, т.е. закупения от
ответника имот. На парцел XVI-30 по кадастралната карта и кадастралните
регистри ответникът излага, че отговаря имот с идентификатор 10135.3515.93,
който е придобит от трети за спора лица по силата на договор с областния
управител на област Варна.
С оглед на гореизложеното на първо място
твърди недопустимост на предявения иск
поради липса на правен интерес у ищците, доколкото същите са придобили
съседен на собствения на ответника имот.
В тази връзка оспорва и пасивната си
процесуална легитимация, доколкото счита себе си за ненадлежен ответник по
предявения иск.
Отделно
от горното счита предявения иск за изцяло неоснователен, като излага следното:
С
оглед на изложеното счита, че ищците не се легитимират като собственици на имот
с идентификатор 10135.3515.80 нито с документ за собственост, нито на друго
основание.
Оспорва
твърдението на ищците за нищожност на договор 2998/2001 г. на ОУ на Област
Варна, по силата на който ответникът Х.Х. е придобил
собствеността върху дворно място с площ 192 кв.м., парцел 1-15, кв. 8, по
регулационния план на подрайон 16, гр. В., при
граници на парцела - улица, улица, парцел И-16,
парцел XVI-30 като излага, че процедурата по закупуване на същия е редовна,
като излага подробни доводи за това, които най-общо се свеждат до следното: С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.
акт № 57, том I, рег. № 681, дело № 52/02.10.2000 г. на нотариус № 446 в НК,
вписан в СВ-Варна под вх. № 10102, акт № 171, том XXVIII, дело №
6482/03.10.2000 г., ответникът е придобил собствеността върху жилищна сграда,
застроена в гр. В., върху дворно място с площ от 192 кв.м., представляващо
парцел 1-15, на кв. 8, 16 подрайон - Варна, както и правото на строеж върху
гореописаното дворно място. Към този нот. акт са
описани представените документи - договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 10.06.1959 г., скица № 936/19.09.2000 г., удостоверение за
данъчна оценка, позволително за строеж № 1525/30.08.1960 г. След това
ответникът инициирал процедура по закупуване на правото на собственост върху
това дворно място, като последователно били предприети следните действия:
депозирал искане № РТС-94(3888)/24.11.2000 г. до община Варна, район „Младост“
„А и Б“, след което от компетентната районна администрация била издадена скица
с отбелязване „за държавни имоти“ изх. № 1295/18.12.2000 г. След това депозирал
молба с вх. № РД-94-Х/25/ от 27.12.2000 г. до областна администрация Варна за
закупуване на подробно описаното по-горе дворно място. Било му издадено
удостоверение, въз основа на което се снабдил с удостоверение за данъчна оценка
изх. № 474/13.03.2001 г., издадено от ТДД-Варна ДП-Младост. Била издадена и
заповед № 459/02.05.2001 г. на Областен управител на област Варна, с която
ответникът Х.И.Х. бил определен за купувач на правото на собственост върху
държавна земя, представляващо дворно място с 192 кв.м., парцел 1-15, кв. 8, по
регулационния план на 16 подрайон, гр. В., АДС №3826/63 г., с граници на
парцела -улица, улица, п-л II-16, п-л XVI-30. В
заповедта била посочена и определената цена на продавания имот в размер 1522.56
лева, посочени били и режийните разноски в размер на 2%, представляващи сумата
от 30.45 лева, както и 20% данък върху добавената стойност върху режийните
разноски - сумата от 6.09 лева, както и 2% местни такси - сумата от 61.28 лева,
които купувачът следвало да внесе в едномесечен срок от деня на връчване на
заповедта. Сумите определени за заплащане със заповедта на областния управител
на област Варна били внесени от ответника по посочените сметки, за което били
издадени уведомителни писма/квитанции с № 61003240/18.05.2001 г. и №
61003241/18.05.2001 г. от „Информационно обслужване“ АД, клон Варна 13. След
това на 30.07.2001 г. бил подписан договор № 2998/2001 г. между областния
управител на област Варна в качеството на продавач и ответника Х.Х. в качеството на купувач, като по силата на този договор
последният придобил собствеността върху дворно място с площ 192 кв.м., парцел
1-15, кв. 8, по регулационния план на подрайон 16, гр.
В., при граници на парцела - улица, улица, парцел
II-16, парцел XVI-30. Договорът бил вписан в Службата по вписванията - Варна на
03.08.2001 г. под № 122, том X, вх. peг. 10023. След придобиване на
собствеността ответникът депозирал искане вх. № РД-94-И/25/07.08.2001 г. до
областния управител на област Варна за отписване на имота от актовите книги на
имот с АДС № 3826/26.03.63 г. Със заповед № AO-1-7703(92) от 01.02.2002 г. на
областния управител на област Варна било наредено отписване от актовите книги
за недвижими имоти - частна държавна собственост имот, находящ
се в гр. В. представляващ дворно място с площ 192 кв.м., съставляващо парцел
1-15, кв. 8, по регулационния план на 16 подр. на
града, идентичен с п. І „б“, кв.1169/50/ - съгл. АДС № 3826/63 г. Като извежда,
че е придобил имота на годно правно основание от собственик.
Отделно
излага, че посочените от ищците договори за продажба с № 270/05.11.1997 г. и №
271/05.11.1997 г. на областен управител на област Варна са нищожни, тъй като И.Х.
Й. и Д. И. Й.а - техни праводатели по нот. акт № 177, т. XIX, нот. дело
№ 5948/18.08.1992 г. и нот. акт № 151, т. XXIX, нот. дело № 8751/01.12.1992 г. не са могли валидно да им
прехвърлят собствеността върху парцел XVI-30, тъй като същите не са били
собственици на този парцел, а на съседния парцел І-15, независимо от
обстоятелството, че в тези нот. актове като
административен адрес на имота е посочен ул. „Димитър Тръпчев“
№ 24.
От
друга страна излага съображения, че според разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД
развалянето на договорите има обратно действие. След като договорите, сключени
с нот. акт № 177, т. XIX, нот.
дело № 5948/18.08.1992 г. и нот. акт № 151, т. XXIX, нот. дело № 8751/01.12.1992 г. са развалени и след като
нотариалните актове са отменени по съдебен път, всички права, които преди това
ищците са придобили, се връщат обратно в патримониума
на прехвърлителите И.Х. Й. и Д. И. Й.а. В тази връзка
дори и като хипотеза не би могло да се приеме, че ищците са собственици на
земята, представляваща процесния поземлен имот, тъй като по тогава действащата
законодателна уредба, вкл. и ПМС № 235 от 19 .09.1996 г., разумът на закона е
бил гражданите, които са придобили отстъпено право на строеж върху държавна или
общинска земя и/или които са реализирали това право и притежават жилищна
сграда, като собственици на сградата да имат и право да придобият собствеността
върху земята, а след като договорът за прехвърляне в полза на ищците на
жилището и правото на строеж върху държавното място е развален и собствеността
е преминала обратно при прехвърлителите, то за двете
ищци липсва правно основание за придобиване на собствеността върху земята.
В
условие на евентуалност прави изявление за придобиване по давност на правото на
собственост върху процесния имот, представляващ дворно място с площ 192 кв.м.,
съставляващо парцел І-15, кв. 8, по регулационния план на подрайон 16, гр.
Варна, индивидуализирано в договор № 2998/2001 г. на Областния управител на
област Варна, като имотът след одобряване на КК и КР на гр. Варна представлява
ПИ ид. 10135.3515.80 с площ от 208 кв.м., при съседи: ПИ 10135.3515.63, ПИ
10135.3515.93, ПИ 10135.3515.81, ПИ 10135.3515.79. Ответникът е установил върху
имота фактическо господство от 02.10.2000 г., евентуално от 30.07.2001 г. с
намерение за своене. Към своето владение ответникът
присъединява владението на своите праводатели, считано от 10.06.1959 г.
Владението е упражнявано изцяло от ответника, като установеното владение е
спокойно, явно и се упражнява до настоящия момент, без да е смущавано от
действия или основателни претенции за имота от трети лица. Упражняваното от
ответника и праводателите му владение върху процесния имот досега се изразява в
ползване, обработване, поддържане и облагородяване на имота, предприемане на
действия за промяна на статута на имота и за ползването му, за издаване на
скици и други документи, за деклариране на имота и заплащане на дължимите
местни данъци и такси, за нанасяне на имота, подаване на декларации за имота, в
застрояване на имота въз основа на валидно издадени строителни разрешения и
въвеждане на посторените сгради в експлоатация.
Всички изброени действия представляват действия по осъществяването на
добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, поради което
ответникът е станал собственик с изтичане на петгодишния срок по чл. 79, ал. 2
от същия закон, считано от датата на възникване на съответното правно
основание, съответно - от момента на отпадане на законоустановените
пречки за придобиване на имота по давност. В условията на евентуалност
ответникът претендира, че е станал собственик с изтичане на десетгодишния срок
по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С нот.
акт № 177, том XIX, дело 5948 от 18.08.1992 год. на нотариус Орлин Стефанов, с
район на действие района на ВРС И.Х. Й. и Д. И. Й.а прехвърлят на М.И.П. и И.И.Л. по 1/3 ид.ч. от недвижим
имот, а именно: къща, построена в гр. В., както и 1/3 ид.ч. от правото на
строеж върху държавно място на горепосочения адрес, представляващо парцел 1
/първи/, част Б на кв. 50/1169/, по плана на кв. „Г. Петлешев“,
16 подрайон на гр. Варна, срещу задължение за гледане и издръжка (л.11).
С нот.
акт № 151, том XXIX, нот. дело № 8751 от 01.09.1992
г. на нотариус О. Стефанов И.Х. Й. и Д. И. Й.а прехвърлят на М.И.П. и И.И.Л. на всяка една по 1/6 ид.ч. от недвижим имот, а именно:
къща построена в гр. В., както и 1/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно
място на горепосочения адрес, представляващ парцел 1/първи/, част Б, сега
парцел XVI-30 на кв. 8, по плана на кв. „Г. Петлешев“
- 16 подрайон на гр. Варна, срещу задължение за гледане и издръжка (л.10).
С молба вх.№РД94-И(17) от
20.02.1997 г. М.И.П. като наследник на И.Х. Й. е поискала да придобие правото
на собственост върху държавна земя, съответно на притежаваните от нея идеални
части от правото на строеж от имот, находящ се в Новия Квартал – гр. Варна, от
192 кв.м, съставляващо част Б от парцел І от квартал 50.
Представена е скица
изх.№214/13.02.1997 г., издадена на името на М.И.П. и И.И.Л.,
в която като номер на имота е посочен І=ХІV -30, кв.№50, по плана на 16 м.р.
(л.126).
С молба вх.№РД94-И(17) от 20.02.1997 г. от И.И.Л., като наследник на И.Х. Й. е поискано да придобие
идеална част от парцел І=ХІV -30, кв.№50, по плана на 16 м.р. (л. 127).
Представен е за отстъпено правно на строеж върху
държавна земя от 10.07.1959 г., по силата на който от Изпълнителния комитет на
Градски народен съвет – гр. Варна на осн. взето решение №5/40 от 20.03.1959 г.
предава право на строеж на И.Х. Й. върху държавна урегулирано място от 192
кв.м, съставляващо частта „Б“ от парцел І от квартал 50, находящо се в м. Новия
квартал, гр. Варна.
Видно от Заповед №1057/31.10.1997 г. на Областен
управител на област Варна е наредено, на осн. пар.1
от ПЗР на ПМС №235/1996 г.,във вр. с пар.27 от ПЗР на
ЗИДЗС И.И.Л. и М.И.П. са определени за купувачи на
правото на собственост върху държавна земя, представляваща дворно място с площ
192 кв.м, парцел ХVІ-30, кв.8 по регулационния план на 16 подрайон на гр. В., с
адм. адрес: ул. „ХХХХ“ №24, АДС №3826/1963 г.
с граници на парцела: ул. „ХХХХ“, парцел І-15, парцел ІІ-16, парцел
ХV-29 (л.138-139).
Въз основа на горната заповед са сключени Договор
№270 и №271 от 05.11.1997 г., по силата на които Областния управител на Област
Варна – Добрин Митев продава съответно на И.И.Л. и М.И.П.
по ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 192 кв.м, парцел
ХVІ-30, кв.8, по регулационния план на 16 подрайон на гр. В., с адм. адрес: ул.
„ХХХХ“ №24, АДС №3826/1963 г. с граници
на парцела: ул. „Вярност“, парцел І-15, парцел ІІ-16, парцел ХV-29 за сумата от
по 71604 лв. за всяка от тях (л.140-л.143).
С решение на ВРС от
11.10.1999 г., постановено по гр. д. № 83/1999 год., потвърдено с решение от
16.06.2000 год., постановено по гр.д. № 1267/99 год. на ВОС сключените с нот. акт № 177, том XIX, дело 5948 от 18.08.1992 год. и
с нот. акт №
151, том XXIX, нот. дело № 8751 от 01.09.1992 г. и
двата на нотариус Орлин Стефанов договори са развалени, а нот.
актове отменени (л.26-л.29).
С нот.
акт. № 57, том I, рег. № 681, дело № 52/2000 год. на нотариус Стелиана Костадинова с район на действие района на ВРС И.Х.
Й. и Д. И. Й.а продали на ответника Х.И.Х. жилищна сграда със застроена площ от
80 кв.м., върху изба със застроена площ от 60 кв.м., застроена в гр. В., върху
дворно място с площ от 192 кв.м., представляващо парцел І-15, на квартал 8 по
плана на 16 подрайон на гр. Варна, както и правото на строеж върху мястото
(л.7-л.8).
С договор № 2998/2001
год. на Областния управител на гр. Варна, ответникът Х.И.Х. е закупил следния
недвижим имот, описан в АДС №3826/1963 г., а именно: дворно място с площ от 192
кв.м., УПИ І-15, квартал 8, по регулационния план на 16 подрайон на гр. Варна, с
адрес: гр. В., при граници на парцела: улица, улица,
парцел ІІ-16, парцел ХVІ-30 (л.9).
Със заповед №
1057/31.10.1997 год. на Областния управител на гр. Варна ищците били определени
за купувачи на правото на собственост върху държавна земя, представляваща
дворно място с площ от 192 кв.м., парцел XVI-30, кв. 8, по регулационния план
на 16 подрайон на гр. В., с адм. адрес: ул. „ХХХХ“ № 24, АДС № 3826/1963 год.,
с граници на парцела ул. „ХХХХ“, парцел 1-15, парцел II-16, парцел XV-29.
Към преписката е представена скица
изх.№1295/18.12.2000 г. на парцел І-15, кв. 8=50,по плана на 16 микрорайон –
север на гр. Варна, издадена на името на Х.И.Х..
Представен е АДС №3826/1963 г. за парцел с
административен адрес: гр. В., като е описан като дворно място в кв. 1169 /50/,
пар. І „б“ от 192 кв.м по плана на кв. Трошево
(л.156).
Със Заповед № АО-1-7703 (92) от 01.02.2002 г. е
наредено да бъде отписан от актовите книги имот с АДС №3826/26.03.1963 г., тъй
като въз основа на Заповед № 459/02.05.2001 г. и Договор І2998/30.07.2001 г. за
продажба правото на собственост е отписан недвижим имот, находящ се в гр. В.,
представляващ дворно място с площ 192 кв.м, съставляващо п. І-15, кв.8 по плана
на 16 подрайон на гр. Варна, идентичен с п. І „б“, кв. 1169/50/ - съгласно АДС
3826/63 г. Разпоредено е препис от заповедта да се
връчи на правоимащия – Х.И.Х..
По делото е назначена,
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Р.П.,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.
Съгласно заключението на вещото лице, се установява следното:
От извършената проверка на картния материал в
Община Варна, отдел „УТ" и кметство р-н „Младост" се констатира, че в
плана на „Петлешев" не са нанесени отделните
части на УПИ I от кв. 50., цитирани като I-част „б" и I от кв. 50. В
преписката по закупуване на процесния имот 10135.3515.80, изпратена от Областна
администрация Варна, са приложени следните скици: Скица изх. № 214/13.02.1997г., съгласно която:
парцел I от кв. 50 по плана на ж.к. „Петлешев",
съответства на УПИ XVI-30 от кв. 8, записан на М.И.П. и И.И.Л..
Описаният в договори за продажба №270 и №271 от
05.11.1997 г. и в Скица изх. № 1295/18.12.2000г., съгласно която: парцел l-част
„б" от кв. 50 по плана на ж.к. „Петлешев",
съответства на УПИ І-15 от кв. 8, записан на Х.И.Х. недвижим имот - дворно
място, цялото с площ от 192м2, парцел XVI-30. кв.8, по регулационния план на 16
подрайон на гр.В., при граници на имота: ул. „ХХХХ", парцел 1-15, парцел
11-16, парцел XV-29, с купувач И.И.Л., представлява
ПИ с идентификатор 10135.3515.93. На изготвената от вещото лице комбинираната
скица, имотът описан в договори за продажба № 270 и №271 от 05.11.1997 г. е
показан с жълт щрих.
Описаното в Нотариален акт № 177, том 19, дело №
5948 от 1992 г., държавното дворно място, представляващо парцел I, част Б на
квартал 50 /1169/, по плана на ж.к. „Петлешев" -
16-ти подрайон на гр. Варна е идентичен с УПИ 1-15 от кв.8 и представлява ПИ с
идентификатор 10135.3515.80. На комбинираната скица, имотът е показан с жълт щрих.
Описаният в Нотариален акт № 151, том 29, дело №
8751 от 1992 г., имот – държавно дворно място, представляващо парцел I част Б
на квартал 50 /1169/, по плана на ж.к. „Петлешев"
- 16-ти подрайон на гр. Варна съответства на парцел 1-15 от кв. 8, а не така
както е записано в акта:" сега парцел XVI-30 от кв. 8 по плана на 16-ти
подрайон". На комбинираната скица, имотът описан в НА № 151, том 29, дело
№ 8751 от 1992 г., е показан с жълт щрих и съответства на УПИ 1-15 от кв. 8 и
на парцел l-част „б". Същият представлява част от ПИ с идентификатор
10135.3515.80.
Описаното в Договор № 2998 от 2001 г. дворно място
с площ 192 кв.м , парцел /урегулиран поземлен имот/1-15, квартал 8, по
регулационния план на подрайон 16, гр.В., при граници
на парцела: улица, улица, парцел 11-16, парцел XVI-30
представлява ПИ с идентификатор 10135.3515.80. На комбинираната скица, имотът е
показан с жълт щрих.
Процесният имот с идентификатор 10135.3515.80 от
действащата КККР на гр. Варна, /парцел 1-„б" от кв. 50 по плана на ж.к. „Петлешев"/ е описан и съответства на имота по Договор
№ 2998 от 2001 г., със собственик: Х.И.Х., имотът по в Нотариален акт № 177,
том 19, дело № 5948 от 1992г. и Нотариален акт № 151, том 29, дело № 8751 от
1992 г., с прехвърлено право на строеж на М.И.П. и И.И.Л.,
а имот с идентификатор 10135.3515.93 от действащата КККР на гр. Варна, е описан
и съответства на имота по договори за продажба № 270 и №271 от 05.11.1997 г., с
купувачи И.И.Л. и М.И.П..
Или имот с идентификатор 10135.3515.80 съответства
на имота описан в Нотариален акт №177, том 19, дело № 5948 от 1992г. и
Нотариален акт № 151, том 29, дело № 8751 от 1992 г., с прехвърлено право на
строеж на М.И.П. и И.И.Л., но не съответства на имота
описан в договор за продажба № 270 от 05.11.1997 г.
В АДС № 3826/26.03.1963 г„ е описано държавно
дворно място в кв. 1169, парцел 1 "б" от 192 кв.м. по плана на кв. „Трошево", върху който е отстъпено право на строеж на И.Х.
Й..
Същият парцел І „б", е нанесен в скица изх. №
1295/18.12.2000г., съгласно която: парцел l-част „б" от кв. 50 по плана на
ж.к. „Петлешев", съответства на УПИ І-15 от кв.
8 и на процесния имот с идентификатор 10135.3515.80 от КККР.
По делото са разпитани 4 свидетели.
В показанията си свидетелката К. К. К. – без дела и родство със страните - заявява, че познава страните от деца, тъй като са
били съседи - те са живели на ъгъла ул.
„В.“ и ул. „Л.“, а свидетелката на ул.
„Л.“. Къщата е на два етажа къща. Владее я ответникът Х.Х.
- прави ремонт, абсолютно всичко, поддържа, допълнително направил стая към
лятна кухня, направил още една стая в дворното место, приблизително около преди
10-12 години. Има дворно място с площта около 200 кв. м. Веднъж преди повече от
15-16 години станало въпрос да се купува земята, а Х.Х. и отговорил,
че я е купил. Никога не се е оплаквал, че някой го притеснява или че има
някакви претенции. Когато е ходила на гости, други хора не е виждала в двора. Дворът
се заключва, има врата, ограда. Оградата си я направил сам с плочки към другите
комшии. Вратата е от модерните, новите. Подновил гаража, с някакви плоскости, всичко ново. М. и И.
докато се оженят живеели при майка си и баща си. Има повече от 25 години, от
както не живеят там. Може би от 13 години не ги е виждала да идват, да работят
из мястото, само Х. е виждала. На седмицата минава поне по три пъти край имота.
В показанията си свидетелят Н. Й. М., без дела и родство със страните,
заявява, че познава лично страните, тъй като са съседи и са израснали заедно. Х.Х. *** и на
бившата ул. „Т.“, сега е ул. „В.“. Там има имот около 200 кв.м земя с къща.
Входната врата е към ул. „В.“, а гаражът е към ул. „Л.“. Има ограда, стабилна,
циментова, после отгоре има блокчета и мрежа, за да не се прескача. Гаражната
врата е желязна, а входната е от новите модели, като на апартаментите,
желязна. Гаражната врата я помни от
двайсетина години и повече, оградата и вратите са от петнайсетина години. Участвал
в подобрението, когато копали темелите против влага и след това му помагал за
мазане на къщата. Имотът е ограден. Преди, докато били живи майка му и баща му,
имало паянтова ограда, но след като починали, той сам и с помощта на комшии
започнали да изграждат стабилна ограда. В имота помни само той да живее в
момента, но когато били малки, живеели и
двете му сестри. Но те се омъжили и всяка отишла да живее при мъжа си и ответникът
останал там. Това било приблизително около хиляда деветстотин деветдесет и
някоя година. След това майка му починала 2005-2006 г., а баща му починал 2008
г. Майка му и баща му живеели в къщата, на етажа. Почти всяка вечер са заедно,
но сестрите му не ги е виждал там, може
би от десетина-петнайсет години. Претенции спрямо Х. не знае някой да е имал. Имотът
майка му и баща му го приписали, за да може да ги гледа, преди повече от 15 години, а парцелът си го платил на Общината.
Преди 15 години участвал и в обновяването на гаража.
По делото са изслушани и показанията на свидетелката В. К. Н., без родство и дела със страните, от които се
установява, че познава страните, тъй като живее в махалата. С И. е била
съученичка. Ищците живели са на ул. „Л.“ и ул. „Д.“. Сега не живеят там. Някъде
около 1997 г. се видели с тях инцидентно. Поискали ѝ пари на заем, за да
купят мястото, но тя не можела да им даде. По-късно същата година се видели и
ѝ казали, че са купили мястото. Ищците били в къщата при майка им и баща
им. Те тогава не живеели при майка си и баща си, а идвали да ги гледат и
помагат. Тогава не е виждала Х.. В имота не е ходила, а само минавала от там. Сега
вижда в имота Х., от две години, от както минава по този път, непрекъснато е
там. Правил подобрения. М. и И. не ги е виждала в имота. През 2005 година ищците
се оплакали, че имат неприятности с брат си, заплашвал ги е, искал имота за себе
си.
По делото са изслушани и показанията на И. С. П. - дъщеря на И.Л., племенница на М.П. и Х.Х., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. От
показанията на свидетелката се установява, че знае, че навремето дядо ѝ е прехвърлил къщата с
дарение на майка ѝ и леля ѝ, след което те са купили земята. След
това оспорили сделките и спечелили делото и прехвърлили къщата на вуйчо ѝ
с покупко-продажба. Земята останала на майка ѝ и леля ѝ. Вуйчо ѝ
знае за това нещо, защото свидетелката му е казвала. Предлагал на ищците чрез
свидетелката да закупи земята от тях, но те отказали. Докато били живи родителите
на страните ищците били допускани, но след това не са допускани до имота от ответника,
защото казвал, че къщата е негова, а за земята не казвал нищо. Майка ѝ и
леля ѝ не ползвали земята, защото се страхували от него. Ответникът е
правил подобрения в имота. Дядо ѝ починал 2008 г., след което не са ходили, защото не са допускани.
От
така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
От ищците е предявен иск с правно основание чл.108
от ЗС. Срещу иска е направено възражение
за придобивна давност с пр.осн. чл. 79, ал.1 от СК.
Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот с идентификатор 10135.3515.80 по силата на Договор №270 и Договор №271 от
05.11.1997 г., сключени между всяка от тях и Областния управител на Област
Варна – Добрин Митев. Видно от целокупния събран по делото доказателствен
материал обаче им е прехвърлен не процесния имот І-15, а съседния на процесния
недвижим имот ХVІ-30, който е с идентификатор 10135.3515.93. В представения АДС
№3826/1963 г. парцелът е посочен с административен адрес: гр. В., като е описан
като дворно място в кв. 1169 /50/, пар. І „б“ от 192
кв.м по плана на кв. Трошево.
Съгласно заключението на вещото лице не са нанесени
отделните части на УПИ I от кв. 50., цитирани като I-част „б" и I от кв.
50. В самия нотариален акт № 151/01.11.1992 г. е посочено, че І, част „Б“
отговаря на парцел ХVІ-30, а в нотариален акт №177/18.08.1992 г. е посочено
само, че се касае парцел І, част „Б“.
Представена е скица и при двете сделки, която обаче към момента не може да се
установи с какво съдържание е била издадена.
Съгласно пар.1, ал.1 от
ПЗР на Постановление на МС №235/1996 г. български граждани, придобили право на
строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на
жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места
и с действаща дворищна регулация или включени в околовръстния полигон на
населеното място, или техните наследници, както и роднините им по права линия,
на които е прехвърлено правото на строеж могат да подадат молба за придобиване
на право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета
на общината, по местонахождението на имота.
Възползвайки се от това си право и позовавайки се
на посочения номер на парцел в документа си за собственост и издадената им
скица ищците по делото са направили постъпки за придобиване реално на парцел
ХVІ-30, като именно той им е бил прехвърлен.
Дали ищците са имали право да придобият този имот
по реда на цитираната разпоредба не е предмет на настоящото производство,
релевантен към което е само фактът, че придобитият от ищците недвижим имот не е
идентичен с процесния с идентификатор 10135.3515.80, а е идентичен със съседен
на процесния, а именно имот с идентификатор 10135.3515.93. Поради което ищците
не се легитимират като собственици на процесния имот с идентификатор
10135.3515.80 по силата на притежаваните от тях документи за собственост -
Договор №270 и Договор №271 от 05.11.1997 г.
Фактът дали посочването на парцел ХVІ-30, вместо
процесния парцел І-15 се дължи на грешка
или на друго обстоятелство е ирелевантен за
настоящото производство, доколкото подобна грешка е следвало да бъде санирана по съответния ред. Доколкото обаче това не е
направено преди разваляне на договорите, обективирани в нотариален акт №
151/01.11.1992 г. и нотариален акт №177/18.08.1992 г., то към днешна дата това
едва ли е възможно, доколкото е отпаднало с обратна сила основанието за
придобиване на парцела, върху който са били изградени сградите и върху който
ищците до отмяната са притежавали право на строеж. Тъй като ответникът е
придобил процесния недвижим имот фактически преди ищците, доколкото те не се
легитимират като собственици с относим към имота
документ за собственост, то и ответникът е придобил правото на собственост над
имота на годно правно основание от собственик, тъй като към датата на
придобиването негов носител е бил имено праводателят му – Държавата, а не трети
лица.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и както такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
видно от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява безпротиворечиво, че ответникът, считано от закупуването на
имота през 2001 г. до настоящия момент, го владее като собствен, явно и
необезпокоявано. Така дори да се приеме, че договорът, с който ответникът се
легитимира като собственик, не е годен да го направи собственик, то същият е
придобил собствеността над процесния имот при условията на чл. 79, ал.1 от ЗС –
чрез продължило 10 години давностно владение.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК от ищеца се заплащат
заплатените от ответника такси и разноски в производството и възнаграждение за
един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения в размер
на 10,00 лв. и възнаграждение за
един адвокат в размер на 1500,00 лв., или общо сумата от 1510,00 лв.
От ищците е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде разгледано. Към настоящия
казус е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, тъй като материалният интерес се определя от
стойността на данъчната оценка, която е в размер на 10790,40 лв. Така в случая
минималното адвокатско възнаграждение се определя по формулата 830 + 3%от
790,40лв., или сумата от 853,71 лв.
Поради изложеното размерът на дължимото от ищците адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до тази сума, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците М.И.П., ЕГН **********,*** и И.И.Л.,
ЕГН **********,*** срещу ответника Х.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС
съдът да признае за установено, че М.И.П., ЕГН **********, и И.И.Л., ЕГН **********, са собственици на ПИ с идентификатор 10135.3515.80, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със заповед № РД-18-64/16.05.08 год. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно
скица № 15-484546-10.06.20 год. на СГКК-Варна, с площ от 208 кв.м, при
граници: 10135.3515.63,
10135.3515.93, 10135.3515.81, 10135.3515.79, находящ се в гр. В., при равни
квоти, съгласно заповед № 1057 от 31.10.1997 год. и договори с №№ 270 и 271 от 05.11.1997 год. за покупка на държавна земя между тях и на Областния Управител на
гр. Варна,
както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението над
гореописания имот.
осъжда М.И.П., ЕГН **********,*** и И.И.Л., ЕГН **********,***
да заплатЯТ на Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 863,71 лева (осемстотин шестдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, от която сумата от 10,00 лв. –
държавна такса за съдебни удостоверения и сумата от 853,71 лв. – възнаграждение
за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: