Р Е Ш Е Н И
Е
№
град Русе, 15.11.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурор ………………………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1461 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.С., чрез адв. П.М., депозирана против наказателно
постановление № 18-04/26.02.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и
контрол“ при ИАРА, с което на жалбоподателя, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона
за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 17, ал. 4 ЗРА. Със същото наказателно
постановление, на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА е постановено отнемане в полза на
държавата на 1 бр. риболовен кораб с рег. № Рс 04 21; 1 бр. двигател марка
Ветерок 8 к.с. с фабричен № 4060821, зелен на цвят, с черен капак; 1 бр. мрежен
риболовен уред капронов, с радина с размер на окото 50 мм. и дължина 20 метра и
1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред, с радина, с размер на окото 70 мм и
дължина 6 метра, всички оставени на отговорно пазене при жалбоподателя. На
основание чл. 90, ал. 2 ЗРА е постановено нарушителят да заплати обезщетение за
причинени вреди на рибните ресурси в размер на 38,90 лева.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Оспорват се изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и НП, като се твърди, че жалбоподателят не е извършвал риболов, не са били намирани в лодката му посочените мрежи, а двата броя риби ги е открил замръзнали в леда, както е посочил във възраженията си. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника, поддържа депозираната жалба. В хода по същество излага подробни съображения, във връзка с ангажираните с жалбата твърдения. Релевират се доводи, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява, жалбоподателят да е извършвал нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност и неговите възражения не са били опровергани от доказателствата по делото. На последно място се развиват съображения, че са касае за маловажен случай на административно нарушение, с оглед факта, че се касае за първо нарушение, както и предвид ниската стойност на предмета на нарушението.
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за доказаност на нарушението и опровергаване от събраните по делото доказателства на ангажираните с жалбата твърдения от страна на жалбоподателя. По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН, развива съображения, че самият законодател, за това нарушение е предвидил висок размер на долната граница на санкцията, който именно размер е наложен и едновременно с това е налице забрана, да бъде наложено административно наказание в размер под минималния предвиден в закона.
Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически и правни доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.01.2019 г., от 08,45 часа до 09,16 часа, служители на ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ се намирали на лодкостоянка Бръшлен, откъдето установили, че жалбоподателя В.С.С., извършва стопански риболов в българския участък от река Дунав, на около 120-200 метра под главата на остров Голям Бръшлен от страната на българския бряг, като след извършване на риболова и извършена проверка на жалбоподателя, било установено, че същият е извършил риболова без да притежава валидно удостоверение за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за 2019 г., както и че същият не е подал заявление и не е заплатил съответната такса за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за 2019г. във водите на р. Дунав в съответното звено на ИАРА. Било констатирано, че риболова бил извършен с един брой мрежа, която по думите на жалбоподателя била с приблизителна дължина от 20 метра, с капронова радина с размер на окото 50 мм, която била оставена в работно положение на мястото на риболова, както и че риболова е бил извършен от борда на риболовен кораб с рег. № Рс 04 21 и двигател марка „Ветерок“ 8 к.с., с фабричен № 4060821, зелен на цвят с черен капак. Установено било, че при риболова били уловени и задържани 2 бр. риба от вида бял толстолоб с приблизително общо тегло 11 кг., които били открити на борда на риболовния кораб. В риболовния кораб при проверката бил открит още един брой мрежен риболовен уред – найлонов, с радина с размер на окото 70 мм и дължина 6 метра, който бил немаркиран.
Въз основа на така установените факти, бил съставен АУАН № В 0009610/13.01.2019г. на жалбоподателя, за нарушение на чл. 17, ал. 4 ЗРА.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения от страна на наказаното лице срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, въз основа на същите факти и правна квалификация на нарушението, както посочените в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 56, ал. 1 ЗРА, за извършеното от него нарушение на чл. 17, ал. 4 ЗРА било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По гореизложените мотиви, съдът намира че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за установена и доказана от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, приобщени посредством показанията на свидетелите В.К.В., А.А.Д. и М.А.К., както и писмените доказателствени средства – АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите В., Д. и К., тъй като същите са последователни, логични, без да съдържат каквато и да било нестабилност на изложението или съществени противоречия, както и без да са налице каквито и да било данни за възможна заинтересованост в показанията на тези свидетели. Всеки един от свидетелите пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства и излага пред съда единствено и само възприетите лично от него факти. Обстоятелството, че свидетелите Д. и К., не са възприели самия риболовен уред, а само са възприели действия на нарушителя, които самите те са оприличили на проверка на риболовен уред, сочи на обективност в показанията на тези свидетелите, доколкото както беше посочено, всеки един от свидетелите изнася пред съда само и единствено неговите възприятия и не депозира показания, които буквално да приповтарят изложените в АУАН и НП фактически констатации. На следващо място показанията, както на свидетеля В., така и на свидетелите Д. и К., са в съответствие с правилата на формалната и житейска логика и напълно се подкрепят от останалите доказателства по делото, като същевременно напълно опровергават твърденията в жалбата, че жалбоподателят не е извършвал риболов, че мрежата, която е била в лодката е била намерена от жалбоподателя на брега, а рибата е била открита от него замръзнала в леда. От показанията на всеки един от тези трима свидетели безспорно и еднозначно се установява, че рибата е била жива, а не замръзнала, че в лодката е имало риболовен уред, както и факта, че в лодката не са намирали, каквито и да било други риболовни уреди или сечива.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, за безспорно установено и доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 17, ал. 4 ЗРА, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗРА Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, а приетата за нарушена норма на чл. 17, ал. 4 ЗРА, регламентира, че придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение.
В случая в хода на производството беше безспорно установено, че жалбоподателят не е притежавал такова удостоверение за 2019г., който факт не се и оспорва от него.
Легалното определение на понятието „стопански риболов“ е дадено с § 1, т. 28 от ДР към ЗРА. Съгласно същото „Риболов – стопански“ е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.
По смисъла на т. 26 на § 1 от ДР към ЗРА „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
В настоящият случай от доказателствата по делото безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят е извършвал риболов с уред различен от тези по чл. 24, ал. 1 ЗРА - въдици (пръчки), доколкото такива не са били установени при извършената проверка, а и не са налице твърдения за наличието на такива у жалбоподателя и в количества надхвърлящи определените по чл. 24, ал. 3 ЗРА - до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло.
В случая, безспорно се доказа, че жалбоподателят е установен в момент, в който е във водите на река Дунав, с риболовна лодка, с риболовен уред – мрежа, която е била в работно състояние, както и че е извършил и изваждане на улов от водата и е пренесъл същия с лодката до брега и дори само тези две извършени от него действия покриват легалната дефиниция на „Риболов“, където е налице изброяване на действията, които законодателят е приравнил на риболов и всяко едно от тях покрива легалната дефиниция, като не е необходимо тези действия да са в кумулативна даденост.
Тезата на жалбоподателя, че рибата е била намерена от него замръзнала напълно се сугестира от показанията на всички разпитани свидетели, които еднозначно установяват, че рибата е била жива в момента на проверката, поради и което съдът намира за напълно опровергани и тези твърдения в жалбата и намира същите само и единствено за защитна теза.
Извършване на риболов, покриващ легалната дефиниция на понятието „Стопански риболов“, при липсата на надлежно издадено удостоверение, категорично осъществява състава на нарушението по чл. 17, ал. 4 ЗРА, за което се налага санкцията по чл. 56, ал. 1 ЗРА, която предвижда санкция именно за лице, извършващо стопански риболов без разрешително и в нарушение на чл. 17 ЗРА.
С оглед изложеното, съдът намира единствено за защитна теза, ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически твърдения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение и че не е осъществявал стопански риболов.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 56, ал. 1 ЗРА, като наказанието наложено на нарушителя е в минамалния предвиден в санкционната разпоредба размер, а именно 1500 лева и не е налице предвидена в закона възможност, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН да бъде определен размер на административно наказание под предвидения в закона минимум.
В същия смисъл е и Решение от 12.10.2016 г. на Административен съд – Русе, постановено по к. а. н. д. № 291/2016г.
Не са налице основанията за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като, извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Факта, че се касае за първо нарушение е съобразен от наказващия орган, като на нарушителя е наложено минималното предвидено в закона административно наказание. Не е основание за приложението на чл. 28 ЗАНН и стойността на рибния ресурс, тъй като законът забранява извършването на риболов и не държи сметка дали е реализиран улов, а в случая е налице и такъв. Отделно от това е налице и още едно извършено от жалбоподателя нарушение, а именно такова по чл. 39а, ал. 2 ЗРА – пренасяне и превозване на мрежен риболовен уред, без да са били налице изключенията на ал. 3 от същия, за което нарушение на жалбоподателя не е наложена санкция, но същото има отношение при преценката на маловажността на извършеното деяние, за което е ангажирана неговата отговорност.
С същият смисъл, досежно приложението на чл. 28 ЗАНН е и Решение от 24.06.2013 г. на Административен съд – Русе, постановено по по к. а. н. д. № 240/2013 г.
Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 90, ал.1 ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр. риболовен кораб с рег. № Рс 04 21; 1 бр. двигател марка Ветерок 8 к.с. с фабричен № 4060821, зелен на цвят, с черен капак; 1 бр. мрежен риболовен уред капронов, с радина с размер на окото 50 мм. и дължина 20 метра и 1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред, с радина, с размер на окото 70 мм и дължина 6 метра, доколкото същите представляват уреди и средства за извършване на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.
Правилно, на основание чл. 90, ал. 2 ЗРА, е постановено нарушителят да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 38,90 лева. Заплащането на обезщетение е регламентирано в специална наредба, издадена на основание §.4 от ПЗР на ЗРА и в чл. 2 от същата, изрично е предвидено присъждане на обезщетение и посочените размери при санкциониране по чл. 56, ал. 1 ЗРА.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-04/26.02.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на В.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 17, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр. риболовен кораб с рег. № Рс 04 21; 1 бр. двигател марка Ветерок 8 к.с. с фабричен № 4060821, зелен на цвят, с черен капак; 1 бр. мрежен риболовен уред капронов, с радина с размер на окото 50 мм. и дължина 20 метра и 1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред, с радина, с размер на окото 70 мм и дължина 6 метра, всички оставени на отговорно пазене при жалбоподателя, както и на основание чл. 90, ал. 2 ЗРА е постановено нарушителят да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 38,90 (тридесет и осем лева и 90 ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: