Р Е Ш Е Н И Е
402/17.2.2020г.
№
Гр. Перник, 17.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 11 02 2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д МАТЕЕВА
при секретаря Т Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 07187 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С.А.А. ЕГН ********** *** адв.А.А. ПАК
срещу „Топлофикация – Перник“ АД
кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за
признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата 5021 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия, от окято
сумата 4213.21лв. главница за периода
01.11.2007 г. - 30.04.2009 г.
сумата
593.59 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 01.01.2008 г. -07.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението 16.10.2009г. до окончателното изплащане на
сумата
както и сумата 214.20 лв., представляваща
разноски по делото,
които суми са присъдени със съдебно
определение от 16.10.2009 г. по гр. дело № 3541/2009 г. по описа на ПРС
въз основа на което е издаден изпълнителен
лист от 21.10.2010 г.,
с
последващ изпълнителен лист от 15.03.2016г. въз основа Заповед за изпълнение №
840 от 24.02.2015г. по чгд № 00936 /2015г. и решение № 1139 от 03.12.2015г. по
гр.дело № 04212/2015г.ПРС
поради
погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че през периода / посочен
по-горе/ между него и ответното топлофикационно дружество е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия за
битови нужди до топлоснабден имот, на посочения по-горе адм.адрес.
Посочва, че
притежавал качеството потребител на топлинна енергия, като на негово име
при ответника била открита и партида с абонатен номер.
Твърди,
че през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД начислило като дължими от ищеца
– горепосочените суми. Намира вземанията за недължими поради погасяването им по
давност. Счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед характера им на
периодични плащания. Поддържа, че ответникът не е предприел действия, които да
са довели до спиране/прекъсване на давността, последната е изтекла към
настоящия момент, поради което и неоснователно претендира като дължими от
ищцата процесните суми. С тези съображения обоснова правния си интерес от
търсена защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД не е подал писмен отговор на исковата молба.
В
съдебното заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. А., поддържа исковата
молба, счита предявените с нея искови претенции за процесуално допустими.
Намира
исковете за доказани по основание и размер с оглед събраните по делото писмени
доказателства. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който
представя.
Ответното
дружество „Топлофикация–Перник“ АД, чрез пълномощника си юрк. Максимова, оспорва
исковите претенции с довод за недопустимостта им, с твърдението, че давността е
прекъсвана и спирана. Намира претенциите и за недоказани поради което моли да
бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски по списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложените ДВЕ
последователно водени ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА,че ищецът се явява абонат на
ищцовото дружество, както и длъжник на същото за посочените по-горе суми,
материализирани в два ИЛ.
По
събраните доказателства се установи, че сумите, предмет на настоящия
отрицателен установителен иск, са за суми
които се дължат на дружеството, за неплатена топлоенергия за съответния
период.
Други
относими доказателства по делото не са събрани.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде
призната недължимостта на парични вземания поради погасяването им по давност.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ
правен интерес на ищеца от търсената защита, поради което се явяват и
процесуално допустими.
Както
беше изяснено, за исковите суми са издадени два последователни изпълнителни
листове.
По
делото не се твърди и не се установява сумите по него да са били изплатени от
длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт,
нито изпълнителният лист да е бил обезсилен.
Съществуването на този годен изпълнителен
титул в полза на топлофикационното дружество дава възможност на същото, като
кредитор, във всеки един момент да инициира изпълнително производство за
принудително събиране на сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото
лице – ищецът- да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от него
обстоятелство – погасяване на притезанията по давност към момента на образуване
на настоящото производство
/ Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр.
дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС,
както и Определение № 775 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 551/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Перник/.
По
същество:
От
систематичното тълкуване на чл. 110 и
чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период
от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на
който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез
средствата на държавната принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия има
характера на периодично плащане по см.
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него принципно е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в ТР №
3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Тригодишният
давностен срок принципно е приложим и по отношение на вземането, представляващо
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от предвид характера му и регламентираното в
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания
като последица от погасяването по давност на главницата.
Извън
този случай спрямо това притезание на самостоятелно основание е приложима
тригодишната давност, тъй като се касае за законна мораторна лихва, включена в
хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
публикуваните и с това публично достъпни Общи условия на ответното дружество
„Топлофикация–Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. Перник, е предвидено задължението на потребителите да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както и, че при неизпълнение в срок
на това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.
Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за
плащане.
Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността
се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Ответната
страна твърди, че давността е спирана и прекъсвана многократно.
Съдът
не споделя това виждане поради следното:
Водено
е изпълнително дело, което е било прекратено по силата на закона.Действията на
ЧСИ не са произвели правно действие и целения правен ефект.
Поради
това и при прекратяване на изп.дело, всички действия на ЧСИ по него се
обезсилват по право/ с изкл. на тези изп.действия, които ползват трети лица по
отношение придобити права или извършени плащания от трети задължени лица/ Обезсилването
на из.действия е с обратна сила и те не се считат годни да произведат правно
действие.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
Ответникът,
чиято е тежестта да установи, че в негова полза са възникнали и съществуват
паричните притезания, предмет на исковите претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК,
въпреки дадените му указания, не ангажира доказателства за това, нито конкретно
за настъпване на основание, довело до спиране и/или прекъсване на давностния
срок.
Предвид
изложеното, съдът приема, че вземането в
целия му обем е погасено по давност.
На
основание чл. 119 ГПК и предвид акцесорния му характер следва да се счита за
погасено и вземането за разноски направени
по делото, в хода на което е издаден процесният изпълнителен лист.
С
оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
основани на твърдението за недължимост на сумите от ищцата като погасени по
давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът.
Съгласно списък по чл.80 ГПК те са в размер 828лв.
които се дължат от ответната страна, и следва да му бъдат присъдени в пълния
претендиран размер.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от С.А.А. ЕГН ********** *** адв.А.А. ПАК
срещу „Топлофикация – Перник“ АД
кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за
признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата 5021 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия, от окято
сумата 4213.21лв. главница за периода
01.11.2007 г. - 30.04.2009 г.
сумата
593.59 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 01.01.2008 г. -07.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението 16.10.2009г. до окончателното изплащане на
сумата
както и сумата 214.20 лв., представляваща
разноски по делото,
които суми са присъдени със съдебно
определение от 16.10.2009 г. по гр. дело № 3541/2009 г. по описа на ПРС
въз основа на което е издаден изпълнителен
лист от 21.10.2010 г.,
с
последващ изпълнителен лист от 15.03.2016г. въз основа Заповед за изпълнение №
840 от 24.02.2015г. по чгд № 00936 /2015г. и решение № 1139 от 03.12.2015г. по
гр.дело № 04212/2015г.ПРС
поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
С.А.А. ЕГН ********** ***
Разноски в размер 828лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: