РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Перник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500018 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД против
решение № 260035/04.10.2022 г. по гр.д. № 48/2021 г. по описа на Районен съд– Радомир.
Решението се обжалва само в отхвърлителната му част. По подробно изложени в жалбата
доводи се твърди, че:
Неправилно, в противоречие с материалния закон и указанията дадени с ТР от
21.01.22 г. по т.д. № 5/19 г. на ВКС и ТР 3/12 г. на ОСГТК на ВКС районния съд е приел, че
погасителната давност за всяка една от неиздължените вноски по договора за кредит тече от
датата на нейния падеж. Според жалбоподателя погасителната давност на която се позовават
ответниците започва да тече от датата на последната вноска по отпуснатия паричен кредит.
Така, в конкретния случай такава давност, съобразно това разбиране, не е изтекла. Поради
изложеното се моли отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и
постановяване на ново такова с което претенциите на ищеца да се уважат в пълния предявен
размер, като главница и лихви. Претендират се разноски.
Ответниците, чрез особения си представител са подали писмен отговор на
въззивната жалба. Изразено е становище обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Счита се, че правилно районния съд е приел тезата, че при
1
липса на предсрочна изискуемост давността на погасителните вноски по сключения договор
за кредит тече от техния падеж.
Третото лице помагач „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД е изразило бланкетно
становище, че въззивната жалба следва да се уважи по изложените в нея съображения.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Делото е изяснено от фактическа страна. Районния съд е установил правилно
фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението което те
действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е
съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това. В същност страните по делото и не
спорят по фактите, а те са следните:
Между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор и Д. С. С., като
кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит № *** г. по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 7000,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 172,73 лева. Падежът на първата погасителна вноска е уговорен на *** г., а на
последната- на *** г. Страните са се съгласили на следните условия по посочения договор:
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за лева, който към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 8,7907 %, увеличен с надбавка от 5 пункта;
годишен процент на разходите - 16,26 %; общ размер на всички плащания - 9943,70 лева.
Пред районния съд са изслушани първоначална и допълнителна съдебно -
счетоводна експертизи. От тях се установява, че кредитът е усвоен на *** г. еднократно, по
банкова сметка на кредитополучателя, като последния е извършил плащания в общ размер
на 328,93 лева и с тях са погасени 168,29 лева - главница и 160,64 лева- договорна лихва.
При проверката на извършените счетоводни операции в електронната система на „Първа
инвестиционна банка“ АД вещото лице е констатирало редовно отразяване на всички
операции по процесния кредит. По сключения договор за банков кредит длъжникът е в
просрочие по отношение на 58 вноски за периода от 25.10.2011 г. до 24.07.2016 г. Според
вещото лице размерът на непогасеното задължение на ответниците към ищцовото
дружество е, както следва: 6831,71 лева - главница; 2603,06 лева - договорна лихва за
периода от 25.10.2011 г. до 24.07.2016 г., както и сума в размер на 7019,85 лева -
обезщетение за забава за периода от 25.10.2011 г. до 17.09.2018 г. Според вещото лице от
така посочените суми размерът на дължимата и непогасена главница отчитайки петгодишна
давност е 4547,27 лева, а отчитайки тригодишна давност на непогасената възнаградителна
лихва е 99,62 лева и на непогасената лихва за забава е 927,59 лева.
На 18.09.2018 г. ищцовото дружество „Първа инвестиционна банка“ АД е подало
до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК против длъжника Д. С. С. за дължими суми по договор за банков кредит от *** г.
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 6338/2018 г. на ПРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
2
по чл. 417 ГПК № *** г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На *** г., е сключен договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД
(цедент) и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора.
От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия
от *** г. се установява, че вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу длъжника
Д. С. С., произтичащо от договор за банков кредит № *** г., е прехвърлено в полза на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Така приетите факти от районния съд са безспорни, както е безспорен и факта, че
кредитодателя не е направил своето вземане предсрочно изискуемо с нарочно изявление
доведено до знание на длъжника.
Част от правните изводи, които контролираната инстанция е формирала върху
тези факти също са безспорни и те са в следния смисъл:
Няма съмнение, че въз основа на сключения договор за банков кредит № *** г.
страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Не се
спори, че „Първа инвестиционна банка“ АД е изпълнила изцяло и в срок задължението за
предоставяне на договорените парични средства на кредитополучателя, както несъмнен е и
размера на непогасения дълг на наследодателката на ответниците. В тази насока правилно
районния съд изцяло се е позовал на заключението по назначената от съда съдебно -
счетоводна експертиза.
Не се спори, че ответниците са наследници на кредитополучателя Д. С. С. и, че са
приели оставеното от нея след смъртта й наследство.
Ищеца признава, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска - на *** г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Крайния срок за погасяване на кредита е настъпил на *** г., без
кредитополучателя да е погасил пълно и точно дължимите суми, поради което ищеца е
подал заявление в съда на 18.09.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК и се е снабдил с такава. Правилно и в точно приложение на закона първия съд е
направил извод, че падежиралите суми, предмет на заповедта за изпълнение, формирани от
главница и лихви така, както са посочени в исковата молба са дължими, като се е позовал и
на решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. Тези правни изводи
са мотивирани от контролираната инстанция подробно, поради което въззивния съд
препраща към тях в хипотезата на чл.272 ГПК.
Спорен между страните е единствено въпроса очертан с въззивната жалба и
изразяващ се в приетата от районния съд теза, че възражението за давност на ответниците се
явява основателно по отношение на част от вземанията, тъй като давността започва да тече
от падежа на всяка просрочена по кредита вноска.
Жалбоподателя счита, че началния момент от който започва да тече давностния
срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
3
банков кредит за който не е обявена и респ. настъпила предсрочна изискуемост е датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита в който смисъл е и решение №
50173/13.10.22 по гр.д. 4674/21 г. 3 г.о. на ВКС
Настоящият въззивен състав приема за правилно разрешението което е дал
районния съд.
Основно положение в позитивното облигационно право пресъздадено с
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД е, че давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. В точно приложение на закона районния съд е приел, че задължението на
ответниците по процесния договор за кредит е да внасят анюитетни вноски за погасяване на
вземането по договора за кредит, поради което давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на кредитната
институция. Към падежа на всяка вноска същата е била ликвидна- определена по основание
и размер. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй
като се касае за самостоятелни задължения, независимо че същите произтичат от сключения
между страните договор за кредит. Именно поради това кредитора е могъл да се снабди със
заповед за изпълнение за всяка отделна просрочена вноска /главница и лихва/ при
положение, че не е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо по предвидения за това
ред.
Да се приеме, че давността тече от крайния срок на договора, както настоява
жалбоподателя означава по арг. на обратното от чл.114 ЗЗД да се отрече, че изискуемостта
на отделните вноски на предвидените в договора падежи не настъпва. С такова разбиране
настоящият състав не е съгласен.
Приетото в ТР 5/19 г., на което се позовава жалбоподателя не е в противната
насока, тъй като в него се дава разрешение и задължително тълкуване на друга хипотеза
касаеща наличието на поръчителство. Няма съмнение и това е изяснено от районния съд, че
в случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на отпусната в
заем (кредит) сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл.
111, б. „в" от ЗЗД, е неприложима по отношение на погасителните вноски. Съдебната
практика приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на
сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни
вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска, което няма общо с въпроса за
изискуемостта на неизпълнените отделни вноски.
При условие, че по делото не е установено длъжникът да е бил уведомен за
настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следва да се приложат уговорените между страните падежи на отделните
погасителни вноски, като всички те са настъпили преди подаване на заявлението. В случая
не е настъпила предсрочна изискуемост, поради което началният момент, от който тече
4
давността, е падежът на съответното вземане за всяка от уговорените погасителни вноски.
При всичко така изложено правилно районния съд е приел, че ефектът на
прекъсване на давността по чл. 116. б. „в" ЗЗД е настъпил със задна дата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая - на 18.09.2018 г.
Така, вземането за главница е погасено по давност за дължимите вноски преди 18.09.2013 г.,
а за лихви- преди 18.09.2015 г. Съобразно заключението на вещото лице по изслушаната
допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, сумите са съответно в размер на 4547,27
лева - главница, 99,62 лева - договорна лихва и мораторна лихва за забава в размер на 927,59
лева, до които суми районния съд е уважил предявените искове.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260035/04.10.2022 г. по гр.д. № 48/2021 г.
по описа на Районен съд– Радомир.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5