РЕШЕНИЕ
№ 2092
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330117434 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от “Теленор България”
ЕАД против Н. Д. В. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4397/11.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
9753/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, за
сумата от общо 1 166, 11 лв., формирана както следва:
1. сумата от 88, 68 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси и сумата от 110, 92 лв. – разликата между
цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2 Black“, дължими по
Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с предпочетен номер ***, ведно
със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г., до окончателното им
заплащане.
2. сумата от 43, 74 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 49,
51 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и
сумата от 121, 56 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово
1
устройство „Tablet Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Black“, дължими по
Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с предпочетен номер ***, ведно
със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г., до окончателното им
заплащане.
3. сумата от 7, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ***, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г., до окончателното й
заплащане.
4. сумата от 97, 15 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси и сумата от 153, 28 лв. – разликата между
цената на предоставено лизингово устройство „Alcatel U5 Black“, дължими по
Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ***, ведно
със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г., до окончателното им
заплащане.
5. сумата от 34, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., сумата от 27, 48 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси, дължими по Договор за мобилни услуги от
13.09.2018 г. с предпочетен номер ***, сумата от 219, 78 лв. – стойността на
незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2018 г. до 14.02.2019 г. по
Договор за лизинг от 13.09.2018 г. за предоставено устройство „Nokia 2.1
Dual Blue Silver“ и сумата от 56, 53 лв. – разликата между цената на
предоставено лизингово устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“, дължима по
Договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с предпочетен номер ***, ведно
със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г., до окончателното им
заплащане.
Ищецът твърди, че между Н. Д. В. и „Теленор България“ ЕАД e
сключен Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с предпочетен номер ***
за срок от 24 месеца по абонаментен план „Toтал 30.99 с неограничени
национални минути и роуминг в зоната на ЕС“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 30,99 лв. Сочи, че на същата дата и по повод
сключения договор е предоставено устройство марка Nokia 2 Black.
Претендира заплащане на стойността на предоставените услуги, както и
неустойки, начислени, поради неизпълнение на договора. Сочи, че между
страните e сключен Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с предпочетен
номер *** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Интернет 15.99“ със
2
стандартен месечен абонамент в размер на 15,99лв. и промоционален такъв в
размер на 13,99 лева месечно за 24 месеца. Сочи, че на същата дата и по
повод сключения договор е предоставено устройство марка „Tablet Prestigio
Grace 3157 7 4G Dual Black“. Претендира заплащане на стойността на
предоставените услуги, както и неустойки, начислени, поради неизпълнение
на договора. Поддържа, че между страните e сключен Договор за мобилни
услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер *** по абонаментен план
„Интернет по мярка“ със стандартен месечен абонамент в размер на 1,99 лв.,
по който останали незаплатени възнаграждения за абонаментни такси.
Твърди, че между страните e сключен Договор за мобилни услуги от
10.08.2018 г. с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по абонаментен
план „Тотал 30.99 с неограничени национални минути ироуминг в зоната на
ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Сочи, че на
същата дата и по повод сключения договор е предоставено устройство марка
„Alcatel U5 Black“. Претендира заплащане на стойността на предоставените
услуги, както и неустойки, начислени, поради неизпълнение на договора.
Сочи, че между страните e сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал
10.99" със стандартен месечен абонамент в размер на 10,99 лв. Сочи, че на
същата дата е сключен договор за лизинг, по силата на който е предоставено
устройство марка „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“ на обща стойност от 229, 77
лв., платимо на 23 лизингови вноски. Претендира заплащане на стойността на
предоставените услуги, лизингови вноски, както и неустойки, начислени,
поради неизпълнение на договора. За задълженията на ответника били
издадени фактури. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът Н. Д. В. не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения му от съда
особен представител – адв. Л.Т.. В първото по делото съдебно заседание
особеният представител на ответника оспорва предявените искове по
основание и по размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ, и с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г.,
сключен между Н. Д. В. и „Теленор България“ ЕАД, по силата на който на
абоната е предоставен предпочетен номер ***, при стандартен абонаментен
план „Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона на
ЕС”, срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща стандартен
3
месечен абонамент от 30, 99 лв. В договора е отбелязано, че е налице
уговорка относно лизингова вещ „Nokia 2 Black“ със стандартна цена от 319
лв. и цена с абонаментен план от 79, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 88, 68 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата
от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни
такси и сумата от 110, 92 лв. – разликата между цената на предоставено
лизингово устройство „Nokia 2 Black“.
Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги от 21.03.2018
г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на Н. Д. В.
мобилни услуги по програма „Интернет 15, 99" с предоставен предпочетен
номер ***, срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща
месечна абонаментна такса от 15, 99 лв. В договора е отбелязано, че е налице
уговорка относно лизингова вещ „Tablet Prestigio Grace 3157 7“ със
стандартна цена от 255, 90 лв. и цена с абонаментен план от 14, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 43, 74 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни
такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 49, 51 лв. –
неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и сумата от
121, 56 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово устройство
„Tablet Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Black“
Представен е Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г., сключен
между Н. Д. В. и „Теленор България" ЕАД, по силата на който ищецът е поел
задължение да предоставя на потребителя мобилни услуги по програма
„Интернет по мярка" с предоставен предпочетен номер ***, срещу
насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна
такса от 1, 99 лв.
По така сключения договор претендира сумата от 7, 78 лв.,
представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси за периода от
15.09.2018 г. до 14.12.2018 г.
Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги от 10.08.2018
г., по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на Н. Д. В.
мобилни услуги по програма „Тотал 30, 99 с неограничени национални
минути и роуминг в зона на ЕС" с предоставен предпочетен номер ***, срещу
насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна
такса от 30, 99 лв. В договора е отбелязано, че е налице уговорка относно
лизингова вещ „Alcatel U5 Black“ със стандартна цена от 269, 90 лв. и цена с
абонаментен план от 39, 99 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 97, 15 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата
4
от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни
такси и сумата от 153, 28 лв. – разликата между цената на предоставено
лизингово устройство „Alcatel U5 Black“.
По делото е представен Договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г.,
сключен между Н. Д. В. и „Теленор България“ ЕАД, по силата на който на
абоната е предоставен предпочетен номер ***, при стандартен абонаментен
план „Тотал 10.99”, срещу насрещното задължение на потребителя да
заплаща стандартен месечен абонамент от 10, 99 лв. В договора е отбелязано,
че е налице уговорка относно лизингова вещ „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“ със
стандартна цена от 319, 90 лв. и цена с абонаментен план от 239,76 лв.
По така сключения договор в производството по делото се претендира
сумата от 34, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата
от 27, 48 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни
такси и сумата от 56, 53 лв. – разликата между цената на предоставено
лизингово устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“.
В договорите за мобилни услуги е обективирана клауза, установяваща
задължение за заплащане на неустойка, която е с идентично съдържание по
всички договори. Установено, че в случай на прекратяване на договора, преди
изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или поради
нарушение на задълженията му, последния дължи за всяка СИМ карта:
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването му до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката
потребителят дължи възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора. Установено е, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.
От Договор за лизинг от 13.09.2018 г. се установява, че ищецът е поел
задължени да предостави на потребителя мобилно устройство „Nokia 2.1 Dual
Blue Silver“за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение
на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 229, 97 лв. на
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 9, 99 лв. С клаузата на чл. 1,
ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише
договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на
5
договора. Установено е задължение за връщане на устройството в
едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя
не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл.
1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на
една вноска от 9, 99 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил
устройството, предмет на договора.
По този договор се претендира сумата от сумата от 219, 78 лв. –
стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2018 г. до
14.02.2019 г.
Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на
страните са част от поетите задължения по учреденото договорно
правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят
подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно
подписана декларация – съгласие, съдържаща удостоверителното изявление
на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договора за
мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото
приемане на условията към договора, които стават неразделна част от
неговото съдържание, в който смисъл съдът не възприема възраженията на
ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Към всички договори за мобилни услуги е представена декларация, в
която е обективирано изявлението на потребителя, че е получил препис от
Общите условия към договора.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на
уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.
Всички гореобсъдени писмени доказателствени средства са представени
в приложеното по делото заповедно производство по ч. гр. д. № 9753/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, които следва да
бъдат съобразени в настоящото производство, доколкото исковото
производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК представлява
продължение на заповедното производство и се развива с оглед установяване
на паричните притезания по издадена заповед за изпълнение, която не е
връчена лично на длъжника, а по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в
които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и
месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни
фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в
тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само
6
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха
обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е
получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално
изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното
възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в
обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, иск
с правно основание чл. 342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за
предоставено устройство, както и иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на
начислени неустойки.
Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват
ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор,
по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са
възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от
Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия,
че задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след
получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да
претендира възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните
услуги. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни
7
задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма,
регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се
установят твърдените от ищеца обстоятелства.
По така изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи
в процеса на доказване, че е доставил услугата, заплащането на чиято
стойност претендира в производството по делото, поради което
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ следва да се отхвърли за следните
суми: сумата от 88, 68 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с
предпочетен номер ***, сумата от 43, 74 лв., представляваща стойността на
незаплатени абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г.,
дължими по Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с предпочетен номер
***, сумата от 7, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ***, сумата
от 97, 15 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., дължими по
Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ***, и
сумата от 34, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г.,
дължими по Договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с предпочетен номер
***.
Ищецът претендира присъждане на следните неустойки, дължими
поради неизпълнение на договорите за мобилни услуги и начислени, поради
тяхното прекратяване – в трикратния размер на месечните абонаментни такси
и равняващи се на разликата между стандартната стойност на предоставеното
лизингово устройство и стойността, заплатена по сключения между страните
абонаментен план.
С разпоредбите на договорите за мобилни услуги е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора, преди изтичане на срока, по вина или
инициатива на потребителя или поради нарушение на задълженията му,
последния дължи за всяка СИМ карта: неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването му до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение на неустойката потребителят дължи възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
8
на оставащия срок на договора. Установено е, че в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
В случая задължението за заплащане на неустойка по договора е
обусловено от прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на
оператора по вина на длъжника – потребител, т.е. заплащането на неустойка
по договора за мобилни услуги е обусловено от неизпълнението на
задълженията по договора за мобилни услуги.
В производството по делото не се установява да е налице неизпълнение
на договорното задължение на ответника – потребител за заплащане на
месечни абонаментни такси и предоставени услуги, което представлява
предпоставка за прекратяване на договора и за присъждане на неустойка.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това не установи, че е
предоставил реално услугите по посочените договори, за да възникне
задължението на потребителя да заплати цената на предоставените услуги,
неизпълнението на което задължение е дало основание на ищцовото
дружество за начисляване на неустойката.
Следователно не е възникнала една от материалноправните
предпоставки за възникване на неустоечното задължение на потребителя да
заплати неустойка в размер на месечните абонаментни такси, както и
неустойка, равна на отстъпката на предоставеното устройство.
Поради така изложените предявеният установителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени за следните суми:
сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните
абонаментни такси и сумата от 110, 92 лв. – разликата между цената на
предоставено лизингово устройство „Nokia 2 Black“, дължими по Договор за
мобилни услуги от 13.02.2018 г. с предпочетен номер ***, сумата от 49, 51
лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и
сумата от 121, 56 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово
устройство „Tablet Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Black“, дължими по
Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с предпочетен номер ***,
сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните
абонаментни такси и сумата от 153, 28 лв. – разликата между цената на
предоставено лизингово устройство „Alcatel U5 Black“, дължими по Договор
за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ***, сумата от 27, 48
лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и
сумата от 56, 53 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово
устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“, дължима по Договор за мобилни
9
услуги от 13.09.2018 г. с предпочетен номер ***.
По предявения иск с правно основание чл. 342 ТЗ, съдът намира
следното:
Ищецът претендира установяване на вземане в размер от от 219, 78 лв. –
стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2018 г. до
14.02.2019 г. по Договор за лизинг от 13.09.2018 г. за предоставено
устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“ .
Договорът за лизинг, какъвто е процесният, представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се
включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на
лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизинговата вещ
на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на
лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се пораждат
следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея.
От представените по делото договори за лизинг се установява, че в деня
на сключването им на лизингополучателя е предадена за временно и
възмездно ползване лизинговата вещ, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора
се съдържа удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че
е получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг е подписан от ответната
страна, като авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да
се приеме, че този частен диспозитивен документ се ползва с формална
доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено
като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от
Договора изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за него факт, което съдът цени.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта,
предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.
342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка
10
една от тях става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното
в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и
начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му
на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията
с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е
върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на
изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на
устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да
му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са доказани по тяхното основание и в полза на ищеца е
възникнало вземането в общ размер от 219, 78 лв. – стойността на
незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2018 г. до 14.02.2019 г. за
предоставено устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство не установи, че е
заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, е възникнало
задължението му за заплащане на лизинговите вноски, които към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са с
настъпил падеж. Съдът не възприема доводите на ищеца, че вземането следва
11
да се счита за предсрочно изискуемо на основание чл. 12, ал. 2 ОУ, доколкото
института на предсрочната изискуемост не намира приложение по отношение
на договорите за лизинг, в който смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
По така изложените съображения предявеният иск за заплащане на
задълженията за лизингови вноски следва да бъде в пълния му предявен
размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 9753/2020 от
219, 78 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от
15.09.2018 г. до 14.02.2019 г. по Договор за лизинг от 13.09.2018 г. за
предоставено устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“ г. по описа на Районен
съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 385 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност 72, 56 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
636, 63 лв., от които сумата от 25 лв. за внесена държавна такса, сумата от
311, 63 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лв. –
възнаграждение на за особен представител на ответника. Съобразно
уважената част от предявените искове по съразмерност на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 119, 99 лв.
В полза на ответника съобразно изхода на правния спор, предмет на
производството по делото, се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, но доколкото такива не са сторени, не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
12
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Н. Д. В., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, по отношение на Н. Д. В., че „Теленор
България” ЕАД, е носител на паричните притезания в размер на сумата от
219, 78 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от
15.09.2018 г. до 14.02.2019 г. по Договор за лизинг от 13.09.2018 г. за
предоставено устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“, ведно със законна
лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г., до окончателното им заплащане, за
които е издадена Заповед № 4397/11.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9753/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
против Н. Д. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 88, 68 лв., представляваща стойността
на незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от
15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. – неустойка в трикратния
размер на месечните абонаментни такси и сумата от 110, 92 лв. – разликата
между цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2 Black“,
дължими по Договор за мобилни услуги от 13.02.2018 г. с предпочетен номер
***; сумата от 43, 74 лв., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 49,
51 лв. – неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и
сумата от 121, 56 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово
устройство „Tablet Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Black“, дължими по
Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. с предпочетен номер ***; сумата
от 7, 78 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси за
периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., дължими по Договор за мобилни
услуги от 10.08.2018 г. с предпочетен номер ***; сумата от 97, 15 лв.,
представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода от 15.09.2018 г. до 14.12.2018 г., сумата от 77, 46 лв. –
неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси и сумата от
153, 28 лв. – разликата между цената на предоставено лизингово устройство
„Alcatel U5 Black“, дължими по Договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. с
предпочетен номер ***; сумата от 34, 78 лв., представляваща стойността на
незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.09.2018
г. до 14.12.2018 г., сумата от 27, 48 лв. – неустойка в трикратния размер на
месечните абонаментни такси, и сумата от 56, 53 лв. – разликата между
цената на предоставено лизингово устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Silver“,
дължима по Договор за мобилни услуги от 13.09.2018 г. с предпочетен номер
***, ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
13
заявлението, за които суми е издадена Заповед № 4397/11.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
9753/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 72, 56 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 9753/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XIII граждански състав, и сумата от 119, 99 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 17434/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14