Определение по дело №44/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 129
Дата: 20 юни 2023 г. (в сила от 20 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20221700900044
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело №
20221700900044 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство
по търговски спорове“.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК"
ООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.к.
,
2305, кв. Бела вода, рудник Бела вода, представлявано от временния синдик
Р. Илиев Ангелов, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговски
закон, чрез пълномощника адв. В. Я. В. от САК, съдебен адрес - гр. София,
ул. „Княз Борис I" №120, упълномощен съгласно Определение №
64/10.05.2022 г. по т.д. № 39/2021 год. по описа на Пернишки окръжен съд
против С. Б. С. с ЕГН: **********, Ю. И. М. – С.а с ЕГН: **********, А. В.
Л. с ЕГН: **********, С. Х. Х. с ЕГН: ********** - с искове по чл. чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД, както и срещу Н. М. Г.
с ЕГН: ********** - иск по чл. 108 от ЗС.
В исковата молба се сочи, че с Решение от 28.10.2021 год.,
постановено по т.д. № 39/2021 год. по описа на Пернишки окръжен съд е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „ВЪГЛИЩА -
ПЕРНИК" ООД с ЕИК: *********, определена е начална дата на
неплатежоспособността - 26.02.2021 год., наложен е запор и възбрана върху
имуществото на дружеството, назначен е временен синдик, като е свикано и
Първо събрание на кредиторите, насрочено за 26.11.2021 год. от 13:30 часа с
посочен дневен ред. Изяснява се, че решението не е обжалвано от
„ВЪГЛИЩА – ПЕРНИК“ ООД и от лицето, предявило молбата по чл. 625 от
ТЗ.
Сочи се още, че на 16.03.2020 год. е сключен договор за покупко –
продажба по силата на който „Въглища - Перник" ООД се е разпоредило в
полза на С. Б. С. и А. В. Л., със следния поземлен имот, намиращ се в
землището на гр. Перник, Община Перник, Област Перник, представляващ
1
имот с идентификатор № 55871.335.23, с площ от 157 237 кв.м за сумата от 50
000 хиляди лева. Твърди се, че към нотариалното дело липсват доказателства
за плащането на продажната цена по процесния нотариален акт. Допълва, че
по силата на Семейния кодекс, закупеният имот е станал част от съпружеска
имуществена общност между С. Б. С. и съпругата му Ю. И. М. - С.а и между
А. В. Л. и съпругата му С. Х. Х.. Сочи, че при извършена справка в Имотен
регистър е установено, че купувачите по сделката след открИ.е на
производството по несъстоятелност на „Въглища - Перник" ООД и след впИ.е
на решението по чл. 630 от Търговски закон в Агенция по вписванията -
Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, са
извършили последваща разпоредителна сделка с имота, закупен от длъжника.
Сключен е договор за покупко - продажба на недвижим имот и понастоящем
собственик на недвижимият имот, предмет на договорите за покупко -
продажба от 16.03.2020 год. и от 19.11.2021 год. е Н. М. Г.. Сочи се, че в
приложенията към нотариалния акт от 16.03.2020 г. е посочено като
доказателство – протокол от общо събрание на дружеството, на което са взети
решения. Наведени са твърдения, че в нотариалния акт не са посочени
регистрационните номера на осъществена заверка на подписите и
съдържанието на протокола. Не била ясна и датата на протокола от Общото
събрание, като допълва и, че към датата на изповядване на сделката
/19.03.2020 г./ за отчуждаване на недвижимия имот било необходимо
протоколът от общото събрание на съдружниците да е със заверени подписи и
съдържание. Наведени са твърдения, че е налице неплащане от страна на
купувачите на продажната цена, като се сочи, че липсват доказателства за
превод по банков път на посочената в нотариалния акт продажна цена, докато
продавачът „Въглища – Перник“ ООД чрез управителя заявил, че продажната
цена била изцяло платена по банков път преди подписване на нотариалния
акт. На следващо място се отбелязва, че е налице Декларация от Н. Киряков -
управител на „Въглища – Перник“ ООД, в която е отбелязано, че не желае да
продаде недвижимия имот на купувачите, нито купувачите по нотариалния
акт желаят да го закупят, което от своя страна доказва наличието на
абсолютна симулация на процесния договор за покупко – продажба. С
исковата молба се сочи, че Договорът за покупко - продажба, обективиран в
нотариален акт № 66, том I, per. № 456 дело № 61/2020 год. по описа на
нотариус Н. Златанов, per. № 062, с район на действие Пернишки Районен
съд, сключен между Георги Манолов Сергиев, в качеството му на
представляващ и управител на „Въглища - Перник" ООД, като продавач, и С.
Б. С. и А. В. Л. - купувачи, с който е прехвърлена собствеността на Поземлен
имот с идентификатор 55871.335.23 е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3, вр. чл. 40 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. В допълнение
се отбелязва, че посочената продажна цена е в пъти по – ниска от
действителната пазарна цена. С изложеното в исковата молба се твърди, че са
налице основания, които обективират правния интерес на длъжника и
останалите кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. №
2
39/2021 г. на ПОС, с оглед на което в условията на евентуалност се иска
прогласяване на нищожност на договора. В заключение се сочи, че към
момента, имотите, предмет на сделките от 16.03.2020 год. и от 19.11.2021 год.
се владеят без правно основание от трети лица, различни от „Въглища -
Перник'' ООД. Ответникът Н. Г. по иска с правно основание чл. 108 от ЗС не е
станал собственик на имота, тъй като неговите праводатели С. Б. С., Ю. И. М.
- С.а, А. В. Л. и С. Х. Х. не са придобили правото на собственост, тъй като
продажбата - обективирана в процесния нотариалния акт няма вещно -
прехвърлително действие. Намира, че това обстоятелство от своя страна
налага и предявяването и ревандикационен иск по чл.108 от Закона за
собствеността против настоящия собственик и владелец на имота - Н. М. Г..
Моли съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да прогласи
нищожността на договора за покупко - продажба от 16.03.2020 год. като
нищожен поради противоречие на добрите нрави. В условията на
алтернативност моли съда, да прогласи нищожността на гореописания
договор като привиден при абсолютна симулация на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 5 от ЗЗД. Моли се съдът, в случай, че прогласи нищожността на
гореописания договор за покупко - продажба, Н. М. Г. да бъде осъден да
предаде владението на поземления имот, намиращ се в землището на гр.
Перник, кв. „Бела вода", Община Перник, Област Перник, представляващ
имот с идентификатор № 55871.335.23, с площ от 157 237 кв.м.
С исковата молба са направени доказателствени искания за издаване на 4
броя съдебни удостоверения, които да послужат съответно пред Община
Перник, Отдел „МДТ“, АГКК и Столична община, район „Възраждане“ и
Община Божурище, както и за допускане до разпит на двама свидетели на
страната на ищеца. Иска се да бъде изискано нотариалното дело от нотариус
Н. Златанов с рег. № 062, в което се намира нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 16.03.2020г. с № 66, том І, рег. № 456, дело №
61/2020г. Иска се и да бъде допусната съдебно-оценителна експертиза, която
да отговори на поставения в исковата молба въпрос.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от Н. М. Г., чрез
адвокат И. И. Я., с който се твърди, че предявеният иск е неоснователен и
недопустим. Възразява се срещу предявения иск за прогласяване
нищожността на Договора за покупко - продажба на недвижим имот от
16.03.2020 г. под формата на Нотариален акт № 66,том 1, рег. № 456, дело №
61 от 16.03.2020 г. на Нотариус с рег. № 062 с район на действие Районен съд
Перник. Възразява се и срещу твърдението в исковата молба, че продажната
цена в размер на 50 000лв. е в пъти по - ниска от действителната пазарна цена,
поради което противоречи на добрите нрави на основание нееквивалентност
на престациите. Възразява се срещу предявения иск за прогласяване
нищожността на Договора за покупко - продажба на недвижим имот от
16.03.2020 г. под формата на Нотариален акт № 66, том 1, рег. № 456, дело №
61 от 16.03.2020 г. на Нотариус с рег. № 062 с район на действие Районен съд
Перник. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за привидност на
3
договор. Оспорва се достоверността на декларацията с дата 09.10.2020 г. от Н.
М.К., управител и представляващ „Въглища - Перник“ ООД, като се сочи, че
същата не е съставена на датата 09.10.2020 г., а по - късно и единствено с цел
използването й в производството по настоящото дело. Допълва, че към датата
на сключване на Договора от 16.03.2020 г. декларатора - Н. М.К. не е бил
управител на „Въглища - Перник“ ООД или съдружник в същото дружество,
за да знае каква е била волята на страните при сключване на сделката.
Възразява се срещу предявения иск за осъждането на Н. Г. за предаване на
фактическата власт върху процесния имот, като се сочи, че ищецът не е
собственик на процесния имот и не може да предявява иск с правно
основание чл. 108 от ЗС. Прави се доказателствено искане за задължаване на
ищеца да представи оригинала на декларацията с дата 09.10.2020г., както и да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане. Поставя и
допълнителни въпроси към поисканата от ищеца съдебно – оценителна
експертиза.
В срок е постъпил отговор от Ю. И. М. - С.а, чрез адв. А. К. К., с който
се оспорва изцяло предявената искова молба. Твърди се, че същата е
недопустима поради липса на правен интерес. Сочи, че от изложеното в нея
става ясно, че недвижимият имот, предмет на спора, е продаден и не е
собственост на ответниците С. С., Ю. М. - С.а, А. Л. и С. Х., като допълва, че
ищецът не обосновава от къде произтича правния му интерес да води иск за
прогласяване на нищожност на договора срещу ответниците, които са се
разпоредили с имота. Намира, че ищецът няма правен интерес да води иска
срещу ответниците - продавачи, а само срещу настоящия собственик на
имота, с който следва да разреши спора си за собствеността. На следващо
място се твърди, че ищецът не е доказвал, че уговорената в договора цена
противоречи на добрите нрави поради нееквивалентността на престациите,
като отбелязва, че процесния имот, продаден от ищеца “Въглища - Перник”
ООД, представлява изоставена орна земя от седма категория и същият е в
значителна степен увреден от извършвания въгледобив, което води до
допълнително намаляване на неговата пазарна цена. В продължение се сочи,
че ищецът не е доказал наличие на абсолютна симулация, като основното
доказателство, на което се позовава същия, за да обоснове наличие на
абсолютна симулация, е съставената от самия него декларация, датирана
09.10.2020 г. с посочено авторство от Н. М.К. - управител на ищеца. За
неоснователни се сочат и твърденията, че цената не била платена, което от
своя страна водело до извод, че страните не били желаели последиците от
продажбата, като отбелязва, че видно от приложените към настоящия отговор
платежни нареждания, цената била платена изцяло, както и от представената
от ищеца счетоводна справка, съгласно която ищецът е получил плащания в
размер на 50 000 лв, като ищцовото дружество е издало фактури за двете суми
от 25 000 лв. (фактури с № ********** и № **********). Относно
направените с исковата молба, твърдения, че решението на Общото събрание
на дружеството за отчуждаване на имота не отговаря на изискването за форма
4
на чл. 137, ал. 4 ТЗ се сочи, че решението на общото събрание не е
необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим
имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от
представляващия дружеството орган. Намира за неоснователно и твърдението
на ищеца, че договорът не е породил действие, тъй като бил сключен “във
вреда на представлявания”. На осн. чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на
представената от ищеца Декларация от Н. Г. с дата 09.10.2020 г. Възразява се
срещу допускането на двама свидетели по искане на ищеца. Моли съда да
постанови акт, с който да бъде отхвърлен предявения иск като недопустим, а
в условията на евентуалност, ако съдът прецени същият за допустим, да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Прави се искане за присъждане на
направените в настоящото производство съдебни разходи.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. В. Л., чрез И.
С. С., с който се оспорва исковата молба изцяло. Излага се, че ищецът не е
доказал, че уговорената в договора цена противоречи на добрите нрави
поради нееквивалентността на престациите. Оспорено като неоснователно е
искането за прогласяване на нищожност на договора за покупко - продажба,
поради привидност, като се твърди, че ищецът не е доказал наличие на
абсолютна симулация. Основното доказателство, на което ищецът се е
позовал за да обоснове наличие на абсолютна симулация, е съставена от
самия него декларацията, датирана 09.10.2020 г. с посочено авторство от Н.
М.К. - управител на дружеството. Отбелязва се, че това твърдение не
кореспондира и с житейската логика, тъй като видно както от приложеното
платежно нареждане, така и от представената от ищеца счетоводна справка,
сумата от 50 000 лв. е постъпила по неговата сметка във връзка с продажбата
и същата не е била върната на купувачите и дружеството се е ползвало от нея.
Сочи се, че декларацията освен, че е без доказателствена стойност и без
автентична дата, същата е дотолкова вътрешнопротиворечива, че волята в нея
не може да бъде тълкувана, като допълва, че от една страна, в декларацията
се говори за абсолютна симулация, а от друга страна, че в последния
параграф от декларацията се говори за “обратно прехвърляне” на недвижимия
имот след “заплащане на сумата от 50 000 лв”. Използването на понятието
“обратно прехвърляне”, при това след “заплащане на сума” говори за
наличието на продажба с уговорка за изкупуване съгласно чл. 333 от
Търговския закон. Възразява, че в настоящия случай не е налице и продажба с
уговорка за изкупуване тъй като страните не са имали воля за такава. С
отговора се сочи като неоснователно и твърдението на ищеца, че цената не
била платена, което водело до извод, че страните не били желаели
последиците от продажбата. Допълва се, че обстоятелството, че цената е
платена било видно и от представената от ищеца счетоводна справка,
съгласно която ищецът е получил плащания в размер на 50 000 лв. Относно
направените с исковата молба, твърдения, че решението на Общото събрание
на дружеството за отчуждаване на имота не отговаря на изискването за форма
на чл. 137, ал. 4 ТЗ се сочи, че решението на общото събрание не е
5
необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим
имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от
представляващия дружеството орган. Намира за неоснователно и твърдението
на ищеца, че договорът не е породил действие, тъй като бил сключен “във
вреда на представлявания”. На осн. чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на
представената от ищеца Декларация от Н. Г. с дата 09.10.2020 г. Възразява
срещу допускането на двама свидетели по искане на ищеца. Моли се съда да
постанови акт, с който да бъде отхвърлен предявения иск като недопустим, а
в условията на евентуалност, ако съдът прецени същият за допустим, да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Прави се искане за присъждане на
направените в настоящото производство съдебни разходи.
Постъпил е отговор по исковата молба и от С. Х. Х., чрез адв. И. С. С.,
с който същата се оспорва изцяло. Сочи се, че спорът за собствеността върху
имота е между ищеца и ответника Н. М. Г., срещу когото е предявен иск по
чл. 108 ЗС. Допълва, че спорът за собствеността на имота, съответно
връщането на владението му, следва да бъде разрешен между настоящия
собственик на имота и ищеца, като в настоящия случай, от исковата молба не
било ясно какъв е правният интерес на дружеството да предяви иск срещу
ответниците С. С., Ю. М.- С.а, А. Л. и С. Х., доколкото в исковата молба не се
твърди, че същите понастоящем са собственици на имота, с който са се
разпоредили в полза на ответника Н. Г.. С отговора се твърди
неоснователност на искането за признаване на нищожност на договора за
покупко-продажба, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в
неравностойност на престациите, тъй като ищецът не е доказал, че
уговорената в договора цена противоречи на добрите нрави поради
нееквивалентността на престациите. Намира, че в настоящия случай
нееквивалентност не е налице. Посочва се, че видно от приложения към
настоящия отговор на искова молба - Протокол от общото събрание на
ищцовото дружество, към момента на продажбата дружеството - продавач е
имало належаща нужда от ликвидни средства за финансиране на дейността
си, като допълва, че в протокола от обсъжданията не са посочени условията и
да са определени границите на продажната цена. Намира, че независимо от
това дали протоколът от Общото събрание на дружеството отговаря на
изискванията за форма, същият е доказателство за текущото състояние на
дружеството и неговите нужди към този момент, поради което е релевантен за
тълкуването на волята на ищеца. С договора се твърди и неоснователност на
искането за прогласяване на нищожност на договора за покупко - продажба,
поради привидност, като се сочи, че на първо място, декларацията е съставена
едностранно от ищеца, поради което той не може да доказва чрез нея
благоприятни за самия него факти. Възразява се, че доказателствената
стойност на декларацията е особена ниска и поради обстоятелството, че е
съставена от вписан значително след изповядването на сделката управител,
който не е имал пряко отношение нито към договарянето на сделката, нито е
имал контакт с ответниците, както и, че лицето Н. Киряков не е бил част от
6
дружеството и към момента на обсъжданията в ОС на дружеството относно
необходимостта от средства за финансиране на дейността. Навеждат се
твърдения, че освен без доказателствена стойност и без автентична дата,
самата декларация била дотолкова вътрешнопротиворечива, че волята в нея
не можело да бъде тълкувана. Във връзка с направените в исковата молба
твърдения, че продажната цена не била заплатена се сочи, че това твърдение е
невярно, като се посочва, че плащането било отбелязано и било видно от
счетоводната справка на ищеца. Относно направените с исковата молба,
твърдения, че решението на Общото събрание на дружеството за отчуждаване
на имота не отговаря на изискването за форма на чл. 137, ал. 4 ТЗ се сочи, че
решението на общото събрание не е необходимо условие за действителност
на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или
вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган.
Намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че договорът не е породил
действие, тъй като бил сключен “във вреда на представлявания”. На осн. чл.
193 от ГПК се оспорва истинността на представената от ищеца Декларация от
Н. Г. с дата 09.10.2020 г. Възразява срещу допускането на двама свидетели по
искане на ищеца. Моли съда да постанови акт, с който да бъде отхвърлен
предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност, ако съдът
прецени същият за допустим, да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Прави се искане за присъждане на направените в настоящото производство
съдебни разноски.
По исковата молба е постъпил отговор и от С. Б. С., чрез адв. Е. Д. К., с
който исковата молба се оспорва изцяло. Твърди се, че същата е недопустима
поради липса на правен интерес. Сочи, че от изложеното в нея става ясно, че
недвижимият имот, предмет на спора, е продаден и не е собственост на
ответниците С. С., Ю. М. - С.а, А. Л. и С. Х., като допълва, че ищецът не
обосновава от къде произтича правния му интерес да води иск за
прогласяване на нищожност на договора срещу ответниците, които са се
разпоредили с имота. Намира, че ищецът няма правен интерес да води иска
срещу ответниците - продавачи, а само срещу настоящия собственик на
имота, с който следва да разреши спора си за собствеността. На следващо
място се твърди, че ищецът не е доказвал, че уговорената в договора цена
противоречи на добрите нрави поради нееквивалентността на престациите,
като отбелязва, че процесния имот, продаден от ищеца “Въглища - Перник”
ООД, представлява изоставена орна земя от седма категория и същият е в
значителна степен увреден от извършвания въгледобив, което води до
допълнително намаляване на неговата пазарна цена. В продължение се сочи,
че ищецът не е доказал наличие на абсолютна симулация, като основното
доказателство, на което се позовава дружеството за да обоснове наличие на
абсолютна симулация, е съставена от самия него декларацията, датирана
09.10.2020 г. с посочено авторство от Н. М.К. - управител на дружеството. За
неоснователни се сочат и твърденията, че цената не била платена, което
водело до извод, че страните не били желаели последиците от продажбата,
7
като отбелязва, че видно от приложените към настоящия отговор платежни
нареждания, цената била платена изцяло, което било видно и от
представената от ищеца счетоводна справка, съгласно която ищецът е
получил плащания в размер на 50 000 лв, като ищцовото дружество е издало
фактури за двете суми от 25 000 лв. (фактури с № ********** и №
**********). Относно направените с исковата молба, твърдения, че
решението на Общото събрание на дружеството за отчуждаване на имота не
отговаря на изискването за форма на чл. 137, ал. 4 ТЗ се сочи, че решението
на общото събрание не е необходимо условие за действителност на
разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или
вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган.
Намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че договорът не е породил
действие, тъй като бил сключен “във вреда на представлявания”. На осн. чл.
193 от ГПК се оспорва истинността на представената от ищеца Декларация от
Н. Г. с дата 09.10.2020 г. Възразява се срещу допускането на двама свидетели
по искане на ищеца. Моли съда да постанови акт, с който да бъде отхвърлен
предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност, ако съдът
прецени същият за допустим, да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Прави се искане за присъждане на направените в настоящото производство
съдебни разходи.
В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба. С нея се изразява становище, че възраженията за недопустимост на
предявените искове, релевирани в отговорите на исковата молба са
неоснователни, като се излагат съображения в подкрепа на предявените
искове и наличието на правен интерес от страна на ищцовото дружество.
Поддържа изложеното в първоначалната искова молба, относно Декларацията
от Н. М.К., управител и представляващ “Въглища - Перник” ООД, че
продавачът не желае да продаде недвижимия имот на купувачите, нито
купувачите по нотариалния акт желаят да го закупят, като заявява, че ще се
ползва от нея и следва да бъде приета като доказателство по делото. Оспорва
се твърдението, че е антидатирана. Излага се становище по всички
възражения направени с отговорите на исковата молба.
В законоустановения срок е постъпило становище по допълнителната
искова молба от Н. М. Г., чрез адв. И. И. Я., с което се оспорва
достоверността на датата, посочена като дата на съставяне на Обратното
писмо и моли съда да задължи ищеца да предостави писмото в оригинал.
В срок е постъпило становище от С. Б. С., чрез адв. Е. К., с което се
иска предоставените след срока за допълнителен отговор документи да не
бъдат приемани поради настъпила преклузия за подаване на допълнителна
искова молба съгласно чл. 372 от ГПК. На следващо място се твърди, че
предоставеното като доказателство Обратно писмо е без достоверна дата.
Оспорва се съдържанието на документа, като се сочи, че писмото е подписано
само от ищеца, но не и от ответниците. В заключение на осн. чл. 193 от ГПК
се оспорва представения документ – Обратно писмо от 16.03.2020 г.
8
В срок са постъпили становища и от Ю. И. М. – С.а, чрез адв. А. К., от
С. Х. Х., чрез И. С. и от А. В. Л. чрез адв. И. С., които по съдържание и
искания са идентични със становището, постъпило от С. Б. С., чрез адв. Е. К..
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 374
ГПК на редовността на исковата молба, както и на другите искания и
възражения на страните намира следното:
Съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи
произнасяне по тях.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства
представените с исковата молба, допълнителната искова молба и писмените
отговори доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Следва да бъдат приети и представените с молба от 14.03.2023г. писмени
доказателства, доколкото същите са описани в исковата молба от
14.02.2023г., ищецът своевременно се е позовал на тях и непредставянето им
се дължи на технически пропуск.
Съдът намира доказателствените искания на ищеца за издаване на
съдебни удостоверения за основателни, респ. следва да бъдат уважени.
За основателно намира и доказателсвеното искане на ищеца за
допускане изслушването на съдебно – оценителна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, като допуска допълнителни задачи към експерта,
обективирани в писмения отговор на ответника Н. М. Г. (с вх. №
4567/13.09.2022г.).
Съдът намира за основателно искането за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца, относно
обстоятелствата за доказване на симулативния характер на сделката,
обективирана в нот. акт № 66, том I, per. № 456 дело № 61/2020 год. по описа
на нотариус с peг. № 062 на Нотариалната камара на Република България,
като указва на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да посочи имената на поисканите свидетели и
обстоятелствата, които всеки един от тях ще изяснява.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ответника Н. Г.
за задължаване на ищеца да представи в оригинал представеното обратно
писмо от 16.03.2020г., както и декларация от 09.10.2020г.
Следва да бъде уважено и доказателственото му искане за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като указва на
ответника, че следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да посочи имената на поисканите свидетели и обстоятелствата,
които всеки един от тях ще изяснява.
Съдът намира за неоснователно доказателственото искане на ответника
Н. Г. за изслушване на Н. М.К. по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК, доколкото
същият не е страна по делото.
Съдът намира, че следва да бъде уважено доказателственото искане на
9
ответниците Ю. С.а, С. Х., С. С. и А. Л. за открИ.е на производство по реда на
чл. 193 ГПК, с оглед направеното оспорване истинността на представеното от
ищеца обратно писмо.
С оглед горното и на основание чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 3 от ЗЗД,
чл. 108 от ЗС и в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26
ал. 2 изр. 1 предл. 5 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от
доказване – няма такива.
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищеца е
да докаже, че сключения договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 66, том І, рег. № 456, дело № 61 от 2020г. на
нотариус Н. Златанов, рег. № 062, е сключен в противоречие с добрите нрави,
и в частност: при липсата на еквивалентност в насрещните престации или при
абсолютна симулация (досежно евентуалния иск). По иска с правна
квалификация чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже, че ответника Н. М. Г.
държи или владее процесния недвижим имот без правно основание.
В тежест на ответника е да докаже настъпване на правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за липса на еквивалентност в насрещните престации.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите представени с
искова молба, отговорите към нея и документите, представени с
допълнителната искова молба, подробно описани в същата, както и тези,
представени с молба от 14.03.2023г.
ДОПУСКА съдебно - оценителна експертиза, която да даде заключение
по задачите поставени в искова молба от „ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК“ ООД, при
депозит от 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението
по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице
Р. Н. Н..
Вещото лице да се уведоми за задачите на експертизата след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на депозит за експертизата, това
може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при
постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за
10
чието изясняване се назначава експертизата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за ангажиране на двама свидетели -
при режим на довеждане в първото съдебно заседание, относно
обстоятелствата за доказване на симулативния характер на сделката,
обективирана в нот. акт № 66, том I, per. № 456 дело № 61/2020 год. по описа
на нотариус с peг. № 062 на Нотариалната камара на Република България.
УКАЗВА на ищеца в 7-дневен срок от връчване на определението да
представи писмена молба, в която да посочи трите имена на свидетелите.
ЗАДЪЛЖАВА по реда на чл. 183 ГПК ищеца да представи в оригинал
документи – Обратно писмо от 16.03.2020 г. и Декларация от Н. М.К. от
09.10.2020г., като предупреждава ищеца, че при непредставяне на посочените
доказателства, същите могат да бъдат изключени от доказателствата по
делото.
ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК за установяване истинността
на оспореното писмено доказателство – обратно писмо от 16.03.2020г., като
УКАЗВА на ищцовата страна, че е в нейна доказателствена тежест да
установи, че авторите на документа са именно посочените в него.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца 3 бр. съдебни удостоверения с исканото
съдържание, след внасяне на дължимата такса.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е посочено в
мотивите на определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на
настоящото определение има характер на проект за доклад по делото по
смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти
и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 375, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на
14.09.2023г.година в 14.00 часа , за когато да се призоват страните, като им
се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и с препис от
становищата на ответниците и допълнителните отговори.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
11