РЕШЕНИЕ
№948/8.6.2020г. гр. Пловдив, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на 28.05.2020
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. Дело № 3863
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „РУДЕС“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Рогош, област Пловдив,
община Марица, представлявано от управителя Д.Б.Н. иска от съда да отмени частичен
отказ за финансово подпомагане, обективиран в
уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/16/230518/89059 от
07.06.2019г. с изх.№ 01-2600/6642 от 31.10.2019г. на изпълнителния директор на
ДФЗ /лист 370 по а.д.№ 13060/19г. на АССГ изпратено по
подсъдност и образувано в настоящото дело/. Първоначално жалбата е насочена срещу мълчалив отказ,а при
постановяването на изричен такъв и срещу изричния.
Твърди се от
жалбоподателя, че отказът е незаконосъобразен поради неправилно прилагане на
материалния закон. Според жалбоподателят приложимата към момента на одобрението
норма е различна от новата редакция на чл.9,ал.1 от Наредбата за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и
млечни продукти в учебните заведения/Наредбата/, като изискването за това 1/3
от доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопани,регистрирани
по Наредба № 3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани се отнася до всички 46 доставки,а не до всички доставчици,независимо от
броя на доставките. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, оспорва жалбата. Представя
писмени доказателствени средства.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства,намери за установено следното:
Обжалваният
отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Постановен
е с уведомително писмо с изх.№ 01-2600/6642 от 31.10.2019г. на изпълнителния
директор на ДФЗ и е бил обжалван преди датата на връчването му, поради което е
и в изискуемия 14-дневен срок за обжалване.
Ето защо съдът
намира жалбата за допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за одобрение
изх.№ 01-2600/4985 от 27.09.2018г. жалбоподателят е одобрен за изпълнител по
схема „Училищен плод“ на ученици в учебни заведения,посочени в приложение № 1
към акта. Видно от същото е, че за единадесет учебни заведения по т.12 до т.22
от приложението одобреният брой доставки е 23 бр. за учебната 2018/2019г.
С уведомително
писмо за искане на допълнителна информация изх.№ 01-2600/4980 от 22.08.2019г.
жалбоподателят е уведомен за установени непълноти при извършена проверка на
представена заявка за плащане № 03/16/230518/89059 от 07.06.2019г., а именно за
неспазване на условието на чл.9,ал.1 от Наредбата най-малко 1/3 от доставките
да са на продукти произведени от земеделски стопани. Констатирано е,че от 23
броя доставки от посочените единадесет учебни заведения само 7 са изпълнени с продукти на земеделски
производители.
За установените
несъответствия в подаденото от жалбоподателя писмо-обяснение е посочено,че при
запитване служител от ДФЗ обяснил,че няма значение как ще са разпределени по
месеци въпросните доставки от ЗП. Посочено е,че изискването е за 1/3, което
означава 7,667 и следва да се направи компромис за тази минимална разлика от
0.667 стотни от доставките.
Последвало е
издаване на оспорвания отказ, като в уведомителното писмо административният
орган, след като проследява хронологично подаваните заявки за плащане, посочва,
че от общо направените 23 броя доставки на въпросните 11 учебни заведения, само
7 са с продукти от земеделски стопани, поради което и не е изпълнено условието
на чл.9 от наредбата. На основание чл.19 от същата е отказано изплащането на
сума в размер на 11 272,47лв., което се явява частичен отказ от общо
подадените заявки за плащане за целия отчетен период на акта за одобрение
ноември 2018г.-май 2019г.
Между страните
не се спори относно фактите - броя на доставките и броя на тези от тях, които
са от земеделски производители. Видно от твърденията на жалбоподателя още в
хода на административното производство,а и от приложената административна
преписка е, че доставките от земеделски производители до въпросните 11 учебни
заведения са толкова, колкото е установено от административния орган.
Спорът е относно
приложението на материалния закон. Според жалбоподателя по приложимата редакция
на закона изискването за брой доставки от земеделски производители се отнася до
общия брой доставки, а не до всички доставчици. Тук съдът намира, че ответния
административен орган е приложил правилно материалния закон.
Според чл.
9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г., в сила от 20.06.2018 г.) (1) По Схема "Училищен плод" се
разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение №
1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от
които най-малко 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски
стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани.
Според новата редакция на същата
разпоредба по Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни
плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват
не повече от 46 доставки за учебна година, от които най-малко 1/3
от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от
земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани.
Допълнението „на всеки доставчик“ само
пояснява, но не променя съдържанието на изменената норма. И в старата,приложима
към спорните правоотношения редакция изискването,на което е трябвало да
отговаря и,което ако не е изпълнено е предпоставка за постановяване на отказ за
плащане по чл.19 от наредбата, е касаело всеки доставчик и се е отнасяло към одобрените
доставки на съответния доставчик. Така впрочем и максимално допустимия брой
доставки от 46 се отнася до един доставчик.
Съдът не намира разлика в смисъла на
нормата преди и след редакцията. Ето защо и, доколкото несъмнено и безспорно
между страните е установено, че от 23 доставки, за които жалбоподателят е бил одобрен,
само 7 са били на плодове от земеделски производители, при изискуеми 8, не е
било изпълнено изискването на чл.9 от наредбата. Видно от преписката е,че
изпълнението на това изискване е преценено от органа на етапа на разглеждане на
последната заявка,тоест именно на база на всички доставки на доставчика.
Предвид характера на регулираните
обществени отношения, съдът намира,че и несъщественото неизпълнение на
изискванията само с един брой доставка не е основание да се приеме
несъразмерност на постановения отказ.
По изложените съображения съдът
намира,че оспорваният отказ е законосъобразен,а жалбата срещу него е
неоснователна.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „РУДЕС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Рогош, област Пловдив, община Марица, представлявано от управителя Д.Б.Н. против
частичен отказ за финансово подпомагане в размер на 11272,47лв., обективиран в уведомително писмо за одобрение на заявка за
плащане № 03/16/230518/89059 от 07.06.2019г. с изх.№ 01-2600/6642 от 31.10.2019г. на изпълнителния директор на
ДФЗ.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: