№ 212
гр. Ловеч, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200006 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 674 от 13.12.2021 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на Р. Г. А. от гр.Ловеч, административно
наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във
връзка с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят А., който го е обжалвал, като
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си изтъква, че в съдържанието на АУАН и
НП липсват съществени реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Изтъква, че от съдържанието на НП не става ясно дали точно в този период е била
извършено прокарването на просеките невключени в технологичния план и каква е била
съпричастността на привлеченото към отговорност лице. Счита, че по този начин е
невъзможно да се прецени и дали са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и издаване на НП.
Твърди, че от съдържанието на НП не може да се направи категоричен извод, че
административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от него. Счита, че
липсва каквато и да било конкретика относно това какви (по ширина и дължина) и къде са
т.нар. просеки и с каква давност са същите – дали са изсечени преди или след одобряването
на технологичния план. Изтъква, че липсата на подобни обстоятелства в обжалваното НП
1
нарушава правото му на защита, тъй като има значение за състава на административното
нарушение, както и за личната отговорност на нарушителя. Сочи, че в случая наказващият
орган е приел наличието на допустителство, при което обаче отговорността е за действията
на трети лица.
В заключение алтернативно са изложени и подробни доводи относно наличието на
предпоставки да се приеме, че случая е маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно издадено.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адвокат Н.Н. – Г. от АК Габрово, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Сочи, че подробно в жалбата са
изложили мотивите си за порочност на обжалваното НП и които са се потвърдили от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Акцентира като съществено
процесуално нарушение липсата на конкретика кога е било извършено нарушението, както и
на доказателствата, които го потвърждават. Изтъква и че липсва конкретика в НП и относно
какви са били по широчина и дължина прокараните просеки и къде в имота са се намирали.
Алтернативно излага доводи относно предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани,
се представляват от юрисконсулт С.Т., която оспорва жалбата и счита обжалваното НП за
законосъобразно издадено и пледира да бъде потвърдено. Оспорва доводите на
жалбоподателя и излага аргументи в тази насока. Счита, че административнонаказателното
производство е протекло без да са допуснати процесуални нарушения. Изтъква, че по
безспорен начин е било доказано нарушението, авторството му и вината на жалбоподателя.
Претендира да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Представя писмена защита, в която подробно описва установената по случая
фактическа обстановка, анализира събраните доказателства, като оспорва възраженията на
жалбоподателя и аргументира тезата си за законосъобразност на наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л.
Й. Л., П. П. К. и А.О.О., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Р. Г. А. бил регистриран като лице упражняващо лесовъдска
практика с удостоверение № 3810/20.07.2011 г. на ИАГ /л.17/.
На 02.07.2021 г. инж. С.П. издал позволително за сеч № 0618310 /л.18/, с което
разрешил на жалбоподателя Р. А., в качеството му на управител на „А.“ ЕООД да извърши
сеч в гора, представляваща имот в отдел № 1072, подотдел „в”, с кадастрален № *, в
землището на с.*, община **. Имотът бил с площ от 1,000 хектара, а подлежащите на сеч
дървета били маркирани от А. с КГМ № Б 3134 и с оранжева боя. Сечта била въз основа на
2
одобрена горскостопанска програма и одобрен технологичен план, с вид на сечта
„краткосрочно постепенна – осеменителна фаза“. Очакваният добив бил 57.0 пл.куб.м.
лежаща маса от благун, габър и цер. Срокът за провеждане на сечта и извозване на
материалите бил от 05.07.2021 г. до 20.12.2021 година.
Свидетелите П. К., Л. Л. и А.О. били горски инспектори при РДГ Ловеч. В
задълженията им било вменено и осъществяването на контрол по прилагането на закона по
отношение на всички дейности в горските територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч
и другите ползвания от горите. В тази връзка, на 11.08.2021 г. тримата проверили сечището,
за което жалбоподателят А. имал издадено позволително за сеч № 0618310/02.07.2021 г. и
констатирали, че има отсечени немаркирани с КГМ дървета.
Резултатите от проверката свидетелите оформили в констативен протокол серия * /*/.
За процесния имот, подотдел „в“ свидетелите констатирали, че имало отсечени 67 броя
немаркирани в основата на пъна с КГМ дървета от цер и благун. Посочили, че отсечените
дървета били измерени с ролетка и маркирани с червена боя, като общата кубатура на
отрязаната и немаркирана дървесина възлизала общо на 15,43 пл.м3 от вида цер и 4,17 пл.м3
от вида благун. Отразено било също така в протокола, че в отдел „в“ на имота са били
прокарани 8 броя просеки, непланирани и непосочени в технологичния план, както и че към
него се прилагат четири броя сортиментни ведомости и картен лист на измерените диаметри
/л.31 и л.33-36/. Протоколът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя А. на 28.10.2021 г.,
когато му бил съставен и АУАН.
На 28.10.2021 г. свидетелят Л. Л. съставил в присъствието на жалбоподателя А.
АУАН бланков № 001325 /л.15/, в който посочил, че като лице упражняващо лесовъдска
практика по чл.108, ал.2 от Закона за горите и регистрирано в публичния регистър на ИАГ
София, Р. А. е извършил нарушение, като не е изпълнил задължението си да следи за
спазването на одобрения технологичен план, в резултат на което е допуснал прокарването на
8 броя нови просеки, които били непланирани и непосочени в технологичния план. За дата
на извършване на нарушението актосъставителят приел периода от 05.07.2021 г. до
11.08.2021 година. Актосъставителят Л. квалифицирал деянието като нарушение на
разпоредбите на чл.257, ал.1, т.1, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Като допълнителни обяснения актосъставителят посочил, че е бил съставен
констативен протокол серия Б00А № 000884 от 11.08.2021 година. Като свидетел при
констатиране на нарушението се подписал П. К..
Жалбоподателят А. подписал акта и получил препис от него. Посочил е, че ще
представи писмени обяснения по случая.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени
възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 13.12.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 674, като Р. Г. А. бил санкциониран за нарушение на чл.257,
3
ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, във връзка с чл.61 и чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, с глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното
:
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира,
че обжалваното постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН, като не
са били допуснати процесуални нарушения и са посочени всички съставомерни
обстоятелства при извършване на нарушението, а на същото е била дадена изчерпателна и
правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от
жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП, в частност тези, касаещи
правната квалификация на нарушението.
На описаното в обстоятелствената част нарушение е била дадена правилна
квалификация. Правилно отговорността на жалбоподателя А. е ангажирана за това, че не е
изпълнил задължението си да следи за спазването на одобрения технологичен план (каквито
законът безспорно му вменява) при извършването на добива на дървесина по
позволителното за сеч № 0618310/02.07.2021 г. от имот в отдел № 1072, подотдел „в”, с
кадастрален № *, в землището на с.*, община **, в следствие на което са били прокарани 8
броя нови просеки, които не са били планирани и посочени в технологичния план. Като дата
на извършване на нарушението е посочен периода 05.07.2021 г. – 11.08.2021 година.
Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ визира две форми на изпълнителното деяние,
формулирани като „не изпълни“ или „изпълни несвоевременно“. В обстоятелствената част
на обжалваното НП наказващият орган е посочил, че жалбоподателят А. „не е изпълнил“
задължението да следи за спазване на технологичния план. Посочвайки квалификация на
нарушението по чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во от ЗГ наказващият орган ясно е
отразил, че визира първата форма на изпълнителното деяние „не изпълни“. Посочените в т.1
термини „задължения“ или „контролни правомощия“ са във връзка с някое от двете
изпълнителни деяния.
Ето защо, съдът намира, че дадената цифрова квалификация на нарушението изцяло
кореспондира с описаното в обстоятелствената част на НП. Водещо при цифровото
изписване на квалификацията е изпълнителното деяние, под която форма е било
осъществено нарушението и което в случая се явява предл.1-во на т.1 от чл.257, ал.1 от ЗГ.
От събраните по делото доказателства се установи описаното в акта
административно нарушение. В конкретния случай не е спорно, че А. е лицензиран лесовъд
4
на частна практика, както и че качеството управител на „А.“ ЕООД му е било издадено
позволително за сеч за добив на дървесина. Следователно от момента на издаването на
позволителното именно той носи отговорност и следва да упражнява контрол при
извършвания добив на дървесина и спазването на одобрения технологичен план.
Жалбоподателят А. е бил запознат с констативен протокол серия *, връчен му на 28.10.2021
г., присъствал е също така и при съставянето на АУАН и е имал възможност да се запознае с
всички доказателства събрани от контролните органи и да направи съответните възражения,
ако е имал такива. От показанията на свидетелите К., Л. и О. безспорно се установи, че при
проверката в имота са констатирали сеч на 67 броя дървета от благун и цер от имота, които
не са били маркирани с КГМ, което на практика означава, че е била извършена незаконна
сеч. В следствие на тази сеч са били прокарани и 8 броя нови просеки, които не са били
предвидени в технологичния план. Съдът няма основания да съмнява в безпристрастността
и обективността на техните показания, а и същите не противоречат на останалите събрани
по делото доказателства. Показанията им се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателства – констативен протокол /*/, четири броя сортиментни ведомости и
картен лист на измерените диаметри /л.31 и л.33-36/. В тази връзка неоснователно е
наведеното в жалбата възражение, че за да може да се вмени във вина на жалбоподателя
визираното в НП нарушение, то е следвало да бъде установено кой и кога е извършил
незаконната сеч в имота. Последното е обстоятелство стоящо извън пределите на доказване
в настоящето производство, в т.ч. и от наказващия орган. Достатъчно е установяването
факта на извършена незаконна сеч, в случая на немаркирани с КГМ дървета, като без
значение за състава на вмененото на жалбоподателя нарушение е кой е извършил
фактически сечта на немаркираните дървета. Нарушението е формално, при форма на
изпълнително деяние бездействие. Действително, не може да се очаква жалбоподателят,
като лице на което е възложен добива в имота, да присъства 24 часа непрекъснато в него, а и
не това е имал предвид законодателя възлагайки му контрола по спазване изискванията за
сеч, съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8/2011 година. Достатъчно е, знаейки кога
фактически започва сечта в имота (а този момент се презумира, че му е известен, предвид
факта, че именно на него е издадено позволителното за сеч), ежедневно или периодично да
инспектира на място хода на провежданата сеч и при констатирани нередности
своевременно да сигнализира съответните контролни органи. Именно в това се изразява
възложената му от закона отговорност и функции по контрол на сечта. Несъмнено и едно от
задълженията на А. е било да не допуска създаването на неотразени в технологичния план
просеки. Така че дори и безспорно да бъдат установени лицата отрязали немаркираните с
КГМ дървета и съответно прокарали въпросните просеки, то това по никакъв начин не би
променило или игнорирало факта за неупражнен контрол при провеждането на сечта в
имота – задължение, което до момента на освидетелстване на сечището е възложено изцяло
на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Важно е също така да се отбележи, че
разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е свързана с налагане на наказание за неизпълнени
задължения от страна на лицето упражняващо лесовъдска практика, а не за допустителство
по смисъла на чл.10 от ЗАНН.
5
Диспозицията на тази норма от Закона за горите е класически бланкетна и същата се
попълва със съдържание винаги във връзка с други норми, част от нормативен акт, било то
същия или друг – в случая разпоредби от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В частност,
разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1 от ЗГ също вменява на визираните в
нея субекти задължения, които обаче, предвид систематическото място са формулирани
по-общо. От това следва, че административнонаказателното обвинение следва да бъде
формулирано като бъдат посочени всички конкретно нарушени разпоредби, в които се
съдържат задължителните правила за поведение, нарушаването на които е довело до
настъпването на общественоопасните последици на нарушението. Ето защо, при
установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие за установено, че е налице
съответствие между визираната в обжалваното НП санкционна разпоредба и нейното
допълване с конкретно нарушени норми от същия и други нормативни актове.
Правилно като дата на извършване на нарушението е бил посочен периода 05.07.2021
г. – 11.08.2021 г. и възражението в този смисъл на жалбоподателя е необосновано.
Разбираемо е, че няма как да бъде установен точната дата/и, когато са били прокарани
неодобрените в технологичния план просеки и затова като дата на нарушението е посочен
период, на който началото му съвпада с началото на сечта в имота (три дена след издаване
на позволителното за сеч), а края с установяване на нарушението, т.е. с преустановяване
бездействието на жалбоподателя.
В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на
лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план.
Ирелевантно за случая е обстоятелството кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН
и НП период е прекарал тези неотразени в технологичния план просеки, след като е
установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно задължение да
следи за спазване на одобрения технологичен план. В тази връзка съдът намира за
несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е
изяснен механизма на направата и "появата" на тези просеки. Несъмнено е, че наказаното
лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало
до прокарване на нерегламентирани просеки в подотдела, като от показанията на
свидетелите Л., К. и О. се установява, че са установили нарушението по начина на
провеждане на сечта, по оцветяването на пъните и оставените следи след сечта. Всички тези
белези съвпадали с белезите по дърветата, които са били маркирани и правомерно отрязани.
Свидетелите сочат и начина, по който са били ситуирани на терена въпросните
непредвидени просеки, които са били прокарани от началото до край, равномерно по цялата
дължина на имота. Отразили са въпросните просеки и на картата на имота – л.30 от делото.
Преценявайки тези обстоятелства съдът намира за доказано виновното бездействие
на Р. А., който несъмнено е бил длъжен да следи за стриктното спазване параметрите на
сечта, разписани в одобрения технологичен план, вкл. и за това да не бъдат създавани
различни от предвидените в него просеки. Именно по отношение на това лично негово
6
контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, тъй като самото създаване
на установените при проверката просеки говори за недостатъчния контрол по изпълнение на
коментирания технологичен план. Несъмнено е, че единствено жалбоподателят, в
качеството си на лице по чл.108, ал.3 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрения
технологичен план за имота, както е безспорно е и че това задължение не е било
осъществено, доколкото в този имот са създадени неотразените в технологичния план осем
броя просеки.
Безспорно е, че процесните осем просеки са били създадени именно в периода от
началото на сечта – 05.07.2021 г. до деня на проверката - 11.08.2021 година. Естествено няма
как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но категорично периодът на нарушение
е ясно определяем, като от датата на откриването му са започнали да текат и сроковете по
чл.34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са
спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както
текстово, така и цифрово, съответно на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като по
този начин Р. А. категорично е бил наясно какво виновно поведение и на кой законов текст
му се вменява. За пълнота на изложението следва да се посочи и че физическото отсъствие
на жалбоподателя при изготвянето на констативен протокол серия Б00А № 000884 от
11.08.2021 година не представлява нарушение, тъй като констативния протокол не е уреден
в ЗАНН, а представлява доказателствено средство служещо единствено за по-пълно
закрепване възприятията на проверяващите. Освен това, те нямат задължение да уведомяват
нарушителя за съставянето му, но в случая, както се посочи по-горе, констативният
протокол му е бил връчен.
Предвид на така установената фактическа обстановка по случая и обсъдени доводи и
възражения на страните, съдът приема, че са доказани от обективна и субективна страна
всички елементи от вмененото на жалбоподателя Р. А. нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-
ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка
с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Същият, в качеството му на лицензиран лесовъд с издадено позволително за сеч за имот в
отдел № 1072, подотдел „в”, с кадастрален № *, в землището на с.*, община **, не е
изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по ЗГ, както и на
подзаконовите актове по прилагането му, като не е изпълнил задължението си да следи за
спазването на одобрения технологичен план за сечта в имота и е допуснал прокарването на 8
броя непосочени в плана просеки.
В разглеждания случай съдът намира, че наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил минимума на предвидената глоба, а
именно : 300 лева. Тази санкция съответства на обществената опасност на нарушението и на
неговия извършител. Същевременно нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с подобни случаи на нарушения от същия вид, налице са и
вредни последици, поради което случая не може да бъде определен като „маловажен”. При
7
прокарването на просеките са били изсечени голям брой (67) немаркирани с КГМ дървета.
Обекта на посегателство е свързан с опазването на горския фонд, за сечта на който
законодателят е въвел конкретни императивни изисквания, които стриктно следва да се
спазват. Поради това настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява
неприложима за конкретния случай. Не без значение е и обстоятелството, че
жалбоподателят А. е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗГ и подзаконовите
актове по прилагането му – справка на л.9-14 от делото.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление № 674/13.12.2021 г. на Директора на РДГ Ловеч е
законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН следва на РДГ
Ловеч да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона
за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по
предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по настоящето дело е протекло в две съдебни заседания, с немалък по време
разпит на трима свидетели, както и със значителни по обем за н.а.х.дела писмени
доказателства, което от своя страна определя фактическа и правна сложност над средната за
подобни казуси.
Поради тези съображения съдът намира, че на РДГ Ловеч, представлявана от
директора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на предвидения
максимум от 120 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 674 от 13.12.2021 г.
на Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Р. Г. А. от ****,
настоящ адрес ***, област **, ЕГН : ********** е наложено административно наказание на
основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1,
предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
8
ОСЪЖДА Р. Г. А. от гр.Ловеч, с горните данни, да заплати на Регионална дирекция
по горите гр.Ловеч, представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9