№ 304
гр. Шумен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630201547 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл.отЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №591509-F621168/05.08.2021год. на Директора
на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на
„М.А.В.13“ ЕООД, с ЕИК202773371, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.”Кичево” №15, представлявано от А. К. В. с ЕГН********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Търговецът моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател се явява лично,
като заявява, че поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като изразява становище по
съществото на спора и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 11.11.2015 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при
ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на „М.А.В.13“ ЕООД В хода на проверката било
констатирано, че дружеството, в качеството на работодател не е изпълнило задължението
си да подаде в срок Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от
ЗДДФЛ” с вид плащане „5“за месец юли 2020 год. По време на проверката било установено,
че Декларация Образец 6 за месец юли 2020 год е подадена от задълженото лице на
21.06.2021г., като приложение към подадено към НАП Заявление с вх.№5835/21.06.2021г..
. За констатираното нарушение на 26.07.2015 г. на дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение АN № F621168, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019 год.. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който
го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от
законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в
които е изтъкнал, че се касае за техническа грешка.. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №1591509-F621168/05.08.2021год. на Директора на Офис –
Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „М.А.В.13“
ЕООД, с ЕИК202773371, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Кичево” №15,
представлявано от А. К. В. с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
В. Й. М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в
Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като
такива са посочени декларации за сумите за дължими осигурителни вноски да държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани
вземания на работниците и служителите» и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Жалбоподателят има качеството осигурител и работодател по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО,
поради което е имал задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на
чл.2, ал.2 от Наредба №Н-13 конкретизира това задължение, като посочва, че
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за
своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО
2
или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите декларация образец № 6
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 год..,
декларация образец 06 с вид плащане „5“ за дължимите осигурителни вноски се подава от
работодателите едновременно с декларации образец №1“данни за осигуреното лице“, а
срокът за подаването на такава декларация образец №1 е до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните. . В настоящия случай, доколкото декларацията се
отнася до данните за м.юли 2020 год., то жалбоподателят е следвало да подаде Декларация
Образец 6 в срок до 25.08.2020 год. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
страна на жалбоподателя, че дружеството е подало декларация образец 6 едва на
21.06.2021г.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.08.2020 год.
действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с
разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 год , с което е осъществил от
обективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било
правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО предвижда за
юридическите лица и едноличните търговци “имуществена санкция” в размер от 500 до
5000 лв.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно минимума на санкционната норма, действаща към момента на
извършване на деянието. При индивидуализацията на административното наказание
административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като е наложил санкция в минималния размер, предвиден от закона.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, каквито доводи са наведени в жалбата. Процесното неизпълнение не се отличава с
по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства,
които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Касае се за административно задължение, което е формално и не е свързано с
извършване на конкретни плащания, поради което е без значение обстоятелството дали от
извършването му са настъпили или някакви други неблагоприятни последици.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
3
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ТД на
НАП - гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ТД на НАП - гр. Варна
по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството -
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ТД на НАП - гр.
Варна
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление
№591509-F621168/05.08.2021год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна
ОСЪЖДА „М.А.В.13“ ЕООД, с ЕИК202773371, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Кичево” №15, представлявано от А. К. В. с ЕГН********** , да
заплати по сметка на ТД на НАП - гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4