Решение по дело №1135/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 5
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20193100601135
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 5/13.01.2020 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ

 

при секретар Катя Апостолова и прокурор Светлана Данева, като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНОХД № 1135 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 164 от 20.06.2019 г. по НОХД № 5474 / 2018 г., Варненски районен съд е признал поде. К.В.И. - роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, студент във ВИУ, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 22.05.2016 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с К.Г.Й., причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно на К.Н.А., причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по лицето, левостранен субконтюнктивален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия на носа, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и сам причинил на А.Ю. А лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен отток и ожулване на лицето, обусловили чувство на болка, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, an. 1 от НК е отложил изтърпяването му, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда е признал поде. К.Г.Й. - роден на *** ***, за виновен в това, че на 22.05.2016 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното, в съучастие като съизвършител с К.В.И., причинил лека телесна повреда на К.Н.А., изразяваща се в кръвонасядане по лицето, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия на носа, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 6 НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ", което следва да бъде изпълнено в кметството по местоживеене на лицето.

Уважил е предявеният от пострадалия А. А срещу поде. И. граждански иск в размер на 1000,00 лева. Същата сума е присъдил да бъде заплатена солидарно на гр. ищец К.А. за увреждането му от поде. И. и Й.. Исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер. Сумите са присъдени в едно със законната лихва от момента на увреждането.

Сезиращите настоящия състав на съда, са жалбите на конституираните като частни обвинители и граждански ищци К.Н.А. и А.Ю. А, подадени чрез повереникът им адв. С.. В тях е застъпено становище за незаконосъобразност на постановената присъда. Наблегнато е изцяло на неправилно отнасяне на фактите към правото, в частност, че държавното обвинение не е повдигнало на подсъдимите коректно обвинение - такова по чл. 162, ал. 2 от НК. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първия съд.

 

Изразено е недоволство и от присъдения размер на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД, както и от неприсъдени разноски по делото.

В крайна сметка в петитума се иска признаване на подсъдимите за виновни по предявените им обвинения, алтернативно, връщане на делото на първия съд за ново разглеждане, с оглед допуснати процесуални нарушения, уважаване в пълен размер на предявените граждански искове и последно, изцяло присъждане на направените разноски пред първата инстанция.

Представителят на ВОП в ход по същество определя първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен. Счита, че правилно ВРС е признал поде. Й. и И. за виновни по повдигнатите им обвинения, както и че наказанията са определени правилно, а техния размер и цел съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да потвърди атакуваната присъда. Счита, че същата е законосъобразна и в гражданката й част.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, защитникът на поде. Й., в лицето на адв. Б. оценява жалбата като неоснователна и пледира за нейното оставяне без уважение.

На идентично становище е и адв. А., защитник на поде. И.. Намира, че постановената присъда е законосъобразна и не страда от пороците наведени във въззивната жалба.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така както е установена и описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

Подсъдимият К.В.И. е роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***,   българин,   български   гражданин,   със   средно   образование, понастоящем студент, неженен, осъждан понастоящем и неосъждан към датата на инкриминираните събития, с ЕГН: **********.

Подсъдимият К.Г.Й. е роден на *** ***, българин, български гражданин, студент специалност „Компютърни системи и технологии" в ТУ - гр. Варна, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

На 22.05.2016 г. след полунощ пострадалите К.А. и А. А се връщали от разходка в Морската градина на гр. Варна, като с тях били и техни приятели - свидетелите В. Т., Р. Т., Ю. Ю.,Н. И., Е. Т. и Х. М.. Всички заедно вървели по бул. „Княз Борис I" в гр. Варна в посока храма „Св.Н." и разговаряли помежду си.

Докато минавали покрай храма се разминали с групичка от около 15 момчета, които били много шумни, част от тях алкохолно повлияни и очевидно били фенове или поне такова поведение демонстрирали на ФК „Спартак Варна". Между тях били и поде. К.И. и К.Й.. След като се разминали, от групата, в която били двамата подсъдими започнали да се чуват обидни реплики.

Тогава св. А. и останалите свидетели от неговата група се спрели и в този момент цялата група момчета тръгнала към тях.

Чували се крясъци и подхвърляне на епитети: „Вие мангали ли сте", „Ти, византиец ли си", „Ще ви еба майката" и др..

Поде. К.И., който носел в себе си електрошок, в този момент се отделил от групичката и се насочил към едно от лицата от другата група, облечено с тъмно яке, с бели ръкави и светли къси панталони. Стигнал в близост до него и му нанесъл удар с крак в областта на таза, след който първото лице започнало да се държи с дясна ръка на мястото на контакт и оттегляйки се, се движело в леко приведено положение.

След това поде. И. се насочил към друго лице от групата - св. А, стигнал до него от към гърба и му нанесъл удар с десен крак в областта на дясното рамо и врата. Вследствие на удара главата на А променила рязко своето положение и той се завъртял с ляво рамо към поде. И., който веднага му нанесъл втори удар с ръка в областта на главата.

След това поде. И. е подскоци направил полукръг зад А, който в този момент се опитвал да се отдалечи и му нанесъл трети удар, с десен крак, в областта на тила. След това поде. И. продължил движението си с подскоци, като се насочил към трето лице -св. А., облечено с тъмни дрехи.

При достигане в близост до него, посегнал с ръка към главата му, а след това нанесъл удар с крак в областта на ляво бедро, като веднага след това се насочил към друго четвърто лице от групата, облечено със светла блуза и тъмен панталон, на което му нанесъл удар с десен крак в областта на гърба.

След това поде. И. се обърнал и тръгнал отново към св. А, като бягайки към него му нанесъл един удар с крак и два удара с ръка в областта на главата.

Поде. И. продължил да бяга с подскоци между групата от лица, като отново се насочил към оттеглящия се св. К.А., застигнал го и му нанесъл удар с крак в областта на гърдите, затичал се след него и замахнал с ръка към областта на главата му, когато дотичало друго лице, което се опитало да го спре от извършване на други действия.

В този момент към св. А., притичвайки се насочил към поде. К.Й., който до този момент единствено вървял между лицата от групата, спрял до него и му нанесъл удар с ляв крак в областта на главата, след което се оттеглил до поде. К.И..

През цялото време останалите от групата на подсъдимите им викали да престанат.

Когато св. Х. М. започнала да крещи, че ще извика полиция, конфликтът бил преустановен и всички се разбягали в различни посоки. Пострадалите А. и А отишли в Спешен център в МБАЛ „Св.Анна" - гр. Варна, за да установят с точност причинените им наранявания.

От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че на 22.05.2016 г. св. К.Н.А. е получил кръвонасядане по лицето, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия на носа. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лицето. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

По време на същия инцидент св. А. А е получил травматичен оток и ожулване по лицето. Посочените травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лицето.Обусловил и са чувство на болка.

По делото са извършени разпознавания, при които пострадалите А. и А разпознават обвиняемия К.И. като лицето, което им е нанесло ударите.

От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза е видно, че освидетелстваният К.И. не страда от психично заболяване, както и от зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за вредна употреба на канабиноиди /марихуана/. Към момента на извършване на деянието на 22.05.2016 г. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза е видно, че К.Й. не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието осв. също е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е - амнестичен вариант /с вероятност същият да не съставлява загуба на спомени в същинския смисъл, а да е мотивиран от съзнателно лъжливо представен амнезия и психогенно изтласкан спомен/ и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на освидетелстваното лице към датата на инкриминираните събития, когато същият е бил непълнолетен на 17 години, му позволява да възприема правилно фактите, които имат значение за делото ида дава достоверни обяснения за тях, като деянието му не е било извършено поради лекомислие и/или увлечение.

По делото на досъдебното производство е било изготвено заключение по назначената видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, от което е видно, че обектът на експертизата - DVD-R Verbatim с надпис „ЗК16001172ВН / 08-06-2016 г. 433000-7186 / 06.06.2016 г." с десет броя видеофайлове формат mkv е постъпил в запечатан в бял плик.

Предоставените за изследване видеофайлове представляват цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърд диск и диск на компютърна видео охранителна система и съдържат действията на лица, отговарящи на описанието, посочено в експертизата. От лицето и неговите действия са извлечени снимкови кадри. Не се установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

При направената оценка на тези фотокопия се констатира, че те са с качество, което позволява ограничаване на частни повечето от общите признаци, характеризиращи заснетите лица, като тези фотокопия са възприети от вещото лице като годни за идентификация и разпознаване.

Резултатът от извършения сравнителен анализ от страна на вещото позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия са заснети едни и същи лица, посочени като К.В.И. и К.Г.Й., като за целите на идентификацията са били използвани сравнителни образци /фотоснимки в съответна поза на лицата/, изготвени в РУП нарочно за целите на предстоящото идентификационно изследване.

В хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд е назначена повторна тройна видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза с идентични задачи. От заключението се установява, че видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео охранителна система, като не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Резултатът от извършения сравнителен анализ на заснетото лице 1, нанесло удари на повече от едно лице и К.В.И., позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице, посочено като К.В.И.. Резултатът от сравнителния анализ на лице 2, нанесло един единствен удар и К.Г.Й. позволява да се направи извод, че на горепосочените сротокопия е заснето едно и също лице, посочено като К.Г.Й..

По делото е назначена и още една допълнителна тройна видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза от която съдът прие за установена поредността, вида и характера на предприетите от двамата подсъдими физически действия спрямо пострадалите лица, като с повече детайли за тази последователност съдът ще изложи на съответната систематична част от изложението си, свързана с анализа на приетите доказателства и доказателствени средства.

От назначената в рамките на проведеното съдебно следствие съдебно-почеркова експертиза съдът установи, че подписите, положени за „свидетел" в протокол за разпит на свидетел от 22.05., приложен по ДП № 933 / 2016 г. на 01 РУП са изпълнени от св. П. П. Д..

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите св. К.Н.А., св. А.Ю. А, св. Х. М., св. В. Й. Т., св. Ю. И. Ю., Р. Т., Н. Н.И., Р. Т. К., Е. Т., П. П. Д., И. Г. А., И. Г. П., Г. Г. Ж., А. Г. И., М. Д. Н., М. З. З., И. К. К., А. Ж. И., Х. Н. Х., К. Г. Ж., Х. Г. Й. и К. С. И. дадени в хода на съдебното следствие, част от тях приобщени по реда на чл. 281 от НПК, свидетелството за съдимост, характеристични справки на подсъдимите, веществените доказателства - видеозапис от охранителни камери и предаден с протокол за доброволно предаване 1 бр. електрошок, съдебно-медицинската експертиза, както и заключенията по приетите съдебни експертизи.

Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал показанията на всички свидетели, разделяйки ги на групи, съпоставил ги е едни спрямо други, както и към всички останали доказателствени източници, при което е достигнал и до обоснования извод, че именно подсъдимите са автори на повдигнато им обвинение и в посочения в обвинителния акт обем. В тази връзка са съобразени и заключенията на експертите по СМЕ, поради което и безспорно установен по делото е факта, че св. А. е получил телесни увреждания, кръвонасядане по лицето, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия на носа, а св. А травматичен оток и ожулване по лицето и те са в резултат именно на действията на поде. И. и Й..

Горните травматични увреждания са обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето и техният характер следва да се определи, като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Правилно е и заключението на първия съд по отношение на квалификацията по т. 4 на чл. 131 от НК. Видно от разгледаните доказателства по делото И. е причинил телесни увреждания на повече от едно лице св. А. и св. А.

Установените фактически положения, касаещи квалификацията по чл. 131, т. 12 от НК също коректни. Квалифициращият елемент "по хулигански подбуди" въззивният съд прие за наличен в настоящото дело, доколкото счете, че извършените от поде. И. и Й. действия са непристойни, нарушават грубо определени норми на поведение и установеният обществен ред е засегнат. Наред с това, тези действия са от такъв характер, че изразяват явно неуважение към обществото, а то само по себе си се е осъзнавано освен от дейците, но и от не малкия брой на присъстващите на инцидента. Отделно от това, тези действия са извършени на централния пешеходен булевард на гр. Варна, предполагащ неопределен кръг лица, на които може да стане достояние коментираното поведение на подсъдимите.

Поради изложеното проверяващият съд прие изцяло изводите на ВРС относно ангажирането на наказателната отговорност на поде. И. и Й..

Правилно са определени вида и размера на наказанията. Те изцяло са съобразени с целите на чл. 36 от НК, както и е материалноправните предпоставки на чл. 78а от НК.

По въззивните жалби на частните обвинители и граждански ищци:

Макар във въззивната жалба да са наведени различни по вид и характер възражения, то те основано се свеждат до несъгласието на пострадалите с правната характеристика и най-вече оценка на деянието, респ. подигнатото обвинение, като считат, че подсъдимите следва да носят отговорност по чл. 162, ал. 2 от НК или по чл. 131, т. 12, пр. 2 от НК.

Този въпрос е стоял и пред първия съд, доколкото многократно е афиширан там. И за това най-вероятно е получил напълно обоснован, коректен и задълбочен отговор в мотивите към присъдата, с който категорично следва да се съгласи и ВОС.

Процесуален порок от категорията на твърдения в жалбата, ВРС не е допуснал. Принципно, трябва да известно на правещия едно искане, дали изобщо съществува процесуална възможност за неговото удовлетворяване. Трудно могат да се намерят аргументи в теорията и практиката, че в правомощията на съда е да дава указания на прокуратурата, какво обвинение и на кого да повдигне /дори производството по чл. 243, ал. 5 от НПК не покрива тази хипотеза/. Съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБългария и чл. 46, ал. 1 от НПК, изцяло прерогатив на държавното обвинение е преценката да откаже или да образува ДП, да повдигне обвинение, въз основа на какви доказателства и срещу кое лице и тази преценка не подлежи на контрол от съда. В този смисъл ВРС не е разполагал с възможност за произнасяне в насока, каквато претендира повереникът - преквалификация, прекратяване на съдебното производство, връщане на делото и т.н..

Правната оценка на фактите - квалификация, прави единствено прокурорът и я манифестира с обвинителния акт, а с него се формират правните рамки, в които се развива същинското наказателно производството пред съда. Поради горното, отправения упрек към първоинстанционния съд, че не е прекратил съдебното производство и не е върнал делото на ВРП, с указания за повдигане на конкретно обвинение е несъстоятелен.

Той е такъв и на друго основание. Съдът може да извърши коментираната процесуална дейност, единствено при наличието на съществени процесуални нарушения и то отстраними, а разглежданите без съмнение не са от тази категория. Едва ли има съмнение, че с OA се повдига обвинение, а подведено под отговорност лице се защитава срещу фактите, а не срещу правото. В тази връзка ВРС изобщо не е следвало да се занимава с оценката на епитетите /дали те имат или не етнически и расов оттенък/, извън обхвата на предявеното обвинение по т. 12 на чл. 131 от НК.

Още по-несъстоятелни са твърденията, че съдът не е дал възможност на пострадалите да упражнят в пълен обем правата си, в частност да искат изменение на обвинението. Колкото и да са правно значими, цитираните решения на ЕСПЧ не правят по-убедителна тезата жалбоподателите. Кръгът на лицата имащи възможност за упражняване права по чл. 287, ал. 1 от НПК е ясно разписан и частните обвинители не са между тях. Тези права са изцяло привилегия на държавното обвинение и отклонение от тези принципи не се допуска. Изключенията на ал. 5 и 6 не намират приложение в разглеждания случай.

С оглед горното, въззивния съд не намери за налични твърдените в сезиращи акт процесуални нарушения, поради което и оценява жалбата в тази й част, като неоснователна.

Такава се явява жалбата на А. и А относно размера на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на исковете правилно е определен от първия съд, изцяло в унисон с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като са съобразени всички обстоятелства имащи значение за това - преживян стрес, уплаха, унижение и т.н., както и необходимото време за отшумяване на причинените травматични увреждания. Поради това ревизия на присъдата в тази и част не е необходима.

Разбира се и искането на адв. И.С., за присъждане на направените пред първия съд разноски за адвокатско възнаграждение, командировъчни, пътни и т.н. следва да бъде отклонено.

Видно от материалите по делото, адв. С. упражнява процесуално представителство и е допусната от съда в качеството й на повереник, въз основа на пълномощни, приложени в ДП - стр. 262 и 264, издадени от пострадалите К.А. и А. А. По делото не са налични доказателства, че конституираните като граждански ищци и частни обвинители са заплатили някаква сума на адв. С. за извършената работа и направени от нея разноски -няма договор за правна помощ, разписки, РКО и др.. Представените от адв. С. разходно-оправдателни документи /стр. 240 - 281 и стр. 300-307/, касаят плащания от Български хелзински комитет към повереника, въз основа на договор между тях - стр. 243 от първоинстанционното производство. Той обаче няма каквото и да е отношение към разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. По този ред могат да бъдат заплатени направени разноски от граждански ищци и частни обвинители, а такива настоящите А. и А не са сторили по делото. Единствено изключение от цитирания принцип е по реда на Закона за правната помощ и наредбата към него и по чл, 2, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, хипотези, липсващи в конкретния случай.

В този смисъл, присъдените от първата инстанция разноски на гражданските ищци и частни обвинители в размер общо на 859,58 лева е неправилно, но при липса на жалба от подсъдимите или протест, корекция в тая насока е недопустима.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.

 

Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд

 

РЕШИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 164 от 20.06.2019 г. по НОХД № 5474 / 2018 г. на Варненски районен съд, 36 - ти наказателен състав.

 

Решението е окончателно.