№ 51
гр. Сливен, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба срещу Определение № 2210/14.12.2021 г.„ постановено
по гр. дело № 5693/2021г. по описа на РС-Сливен, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ТПК
съдът е спрял производството по гр. дело № 5693/2021г. по описа на РС-Сливен до
приключване на производството по гр. дело № 5650/2021г. по описа на РС-Сливен с влязъл
в сила съдебен акт.
Подадена е частна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Ищцата е подала искова
молба с пр. основание чл. 49, ал. 1 от СК, която е образувана в гр. дело № 5693/2021 г. по
описа на РС-Сливен. С нея е предявила основанията за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Сред изложените факти и обстоятелства е посочила упражнено
спрямо нея и непълнолетното й дете домашно насилие от съпруга й, образуваното по повод
на него гр. дело № 5650/2021г. по описа на РС-Сливен по ЗЗДН и издадената заповед за
незабавна защита. Поискала е съдът да прекрати бракът им като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника, предявила е претенции за упражняване на родителските
права, за определяне режим на лични отношения на детето с бащата, за присъждане на
издръжка на детето, за определяне местоживеенето на детето и за фамилното й име след
развода. Спирането на производството по делото обезсмисля претенцията за определяне на
привременни мерки по посочените въпроси. Претенцията, предявена още с исковата молба,
означава че е налице необходимост от защита интересите на малолетното дете чрез трайно
уреждане на въпросите, предмет на претенцията: упражняването на родителски права,
местоживеенето на детето, издръжката на детето и личните му контакти с другия родител. И
при наличието на такова искане е необходимо незабавно произнасяне на съда. Счита, че
производството по гр. дело № 5650/2021 г. по описа на РС- Сливен не се явява
1
преюдициално спрямо производството по производството по гр. дело № 5693/2021г. по
описа на РС-Сливен. Предмет на производството по гр. дело № 5650/2021г. по описа на РС-
Сливен е само и единствено установяване на факта на извършено от ответника спрямо
ищцата и малолетното й дете акт на домашно насилие, на 03.12.2021г. То обаче в никакъв
случай не е единственото основание, довело до предявяване на претенция за прекратяване
на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, а са изложени редица други основания за
това. Брачното производство по никакъв начин не е обвързано с произнасянето по делото за
домашно насилие.
Настоящият състав намира следното:
С постановеното определение съдът е спрял производството по делото, с мотива, че
съобразявайки характера на производството, както и характера на производството по
гражданско дело № 5650 по описа на СлРС за 2021 година, предприетите по него
процесуални действия и постановени съдебни актове, в това число и заповед за незабавна
защита, докладчикът намерил, че са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за
спиране на производството до приключване на производството по гражданско дело № 5650
по описа на СлРС за 2021 година с влязъл в сила съдебен акт, тъй като последното се явява
преюдициално по отношение на настоящото гражданско дело.
Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР №
1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК , където е прието, че в мотивите на ТР №
2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е
посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ
процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по
т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между
различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо
на решението по преюдициалното правоотношение. Така връзката между делата, която има
предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на
иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по
двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността
на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по
обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава
съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото
с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на
преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не
2
променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило.
Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение
какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано
(преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по
обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302
ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на
иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.
В конкретния случай обаче не е така. Решението по делото за домашно насилие на може да
повлияе на решението по иска за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Поради това определението следва да бъде отменено и делото да се върне на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2210/14.12.2021 г. постановено по гр. дело № 5693/2021г. по
описа на РС-Сливен.
Връща делото на Районен съд Сливен за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3