Номер 99930.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501485 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 18537/04.03.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“
АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, чрез адвокат А. Д. К. – ВАК, адрес на
кантора: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ 21, ет. 2, преупълномощена от адвокатско
дружество „Величков, Желязков и партньори“, срещу Решение № 576 от 7.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 14024/2019 г. по описа на ВРС, XI състав, с което, на основание
чл. 124, ал 1 ГПК, е прието за установено, че ищецът А. Г. П. , ЕГН **********, не дължи
на дължи на въззивника по настоящото производство сумата в размер на 1718,75 лева, по
фактура № ********** от 26.08.2019 г., представляваща стойността на начислена без
правно основание електроенергия за периода от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., за обект на
потребление в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 16, вх. Б, ап. 47, с абонатен № ********** и
клиентски № **********.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а
именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за
възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение
между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно
изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и
фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития
регистър 1.8.3 в размер на 9103 кВтч, на стойност 1718,75 лева. Сочи, че в случай че се
приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от А. Г. П. , ЕГН **********, чрез
1
адвокатско дружество „Красимир Тодоров, Гетев, Ганчев и партньори“, ЕИК *********,
със седалище и сдрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ 22, с който оспорва
жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение
и за присъждане на разноски. Излага подробни съображения във връзка с
незаконосъобразността на извършената корекция.
В съдебно заседание за въззивника „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се
явява адвокат Н.Г., с когото се осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият А. Г. П. , редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца А. Г. П. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 16, вх. Б, ап. 47, срещу ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в
размер на 1718,75 лв. по фактура № **********/26.08.2019 г., начислена за периода от
26.09.2017г. до 25.09.2018г. за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 16, вх. Б, ап. 47, с абонатен № ********** и клиентски №
**********.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия в процесния обект на
потребление. Оспорва дължимостта на претендираната от ответника сума в размера,
обективиран в процесната фактура, като счита, че не е налице законово или договорно
основание, въз основа на което да претендира вземане за нереално доставена стока.
Оспорва, че такова количество ел. енергия по вид, количество и качество е било доставено
и консумирано. Твърди също така, че СТИ не е било годно средство да измерва
консумираната ел. енергия в обекта, за което потребителят-ищец няма вина и не следва да
носи отговорност за начислената сума като едностранна корекция на сметката му за
изминал период. Оспорва процедурата и констатациите, за които ответното дружество
приема, че са основание за начисляване на спорната сума. Настоява да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Г. – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се,
че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 200,
ал. 1 ЗЗД и чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява санкция, а цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството твърди,
че между страните в процесния период е било налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел. енергия за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 25.09.2018 г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама свидетели,
2
като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва. Излага, че
при проверката, при замерване с еталонен калибриран уред, е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера има показания в размер на 9103 кВтч.,
които не са отчетени и заплатени от абоната. Твърди, че процесният електромер е
демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология,
Регионален отдел – Русе, за експертиза, при която е установено, че е осъществявана
външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на което се
установява преминаване на електроенергия в невизуализираната на дисплея на СТИ
тарифа 1.8.3 в размер на 9103,8 кВтч. Излага, че установеното количество електроенергия
е реално доставено и потребено от абоната и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД, купувачът е длъжен да плати неговата цена. Изтъква, че сумата е дължима и на
основание чл. 183 ЗЗД. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът А. Г. П. , редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат М.М.. Поддържа исковата молба и молба №1756/09.01.2020 г. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът „Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се
представлява от адвокат А.К. - ВАК. Поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от констативен протокол № 1000620, на 19.06.2015 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1115031500748046 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е
отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен
регистър 1.8.3.
От Констативен протокол № 1105040 се установява, че на 25.09.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която, след замерване с еталонен
калибриран уред, са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 990 кВтч; по
тарифа 1.8.2 /дневна/ – 4081 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 9103 кВтч. Електромерът е демонтиран
и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 482011, и изпратен за експертиза в БИМ - Русе. Протоколът е
подписан от двама свидетели.
Видно от Констативен протокол № 1635/16.08.2019 г. на БИМ – Русе, от
метрологичната експертиза на електромера, при извършените проверки на точността на
отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на електроенергия, но не съответства на технически
характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 9103,8 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея.
3
Въз основа на горния протокол, на 23.08.2019 г. е издадено становище на
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия, с което е
одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 9103 кВтч за
периода 26.09.2017 г. – 25.09.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена
фактура № ********** от дата 26.08.2019 г. за сумата от 1718,75 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1115031500748046, монтиран на процесния обект, е от одобрен
тип – Carat M02, преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. преди да бъде
монтиран, като срокът на метролочична годност за този тип електромери е 6 години.
Основание за начисляването на корекцията за минало време са констатациите в КП №
1635/16.08.2019 г. на БИМ – Русе, според които е осъществена външна намеса в тарифната
схема на електромера, която за този тип електромер се състои от две тарифи Т1 и Т2, и се
установява наличие на преминала енергия по тарифа Т3 – 9103,8 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Вещото лице уточнява, че при неманипулирана схема на
присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана от абоната електроенергия да преминава през измервателната схема
на СТИ. В КП № 1105040 от 25.09.2018 г. на ЕРП – Север ЕК не е констатирана намеса или
промяна в схемата, следователно отчетените в тарифа Т№ количества електроенергия са
преминали през процесния електромер, регистрирани са, но в тарифа Т3, която не се
визуализира на дисплея и съответно не се инкасира и не се заплаща. Претарифирането на
електромера чрез въвеждане на още една тарифа Т3 се осъществява посредством
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. В съдебно заседание, проведено
на 16.01.2020 г., вещото лице изяснява, че без заключение на БИМ няма възможност да се
установи кога е извършено вмешателството в програмната схема на електромера, както и че
разпределението на количеството електроенергия от невизуализирания регистър за периода
от една година и подпериодите е извършено на чисто математически принцип.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 25.09.2018 г. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,
следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от
действащото право.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
4
Натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 по
същество се явява именно разлика между отчетената и неотчетена електроенергия. За да
бъде вменено в отговорност на ищеца обаче, то трябва да е установено по законосъобразен
ред и действително да е потребено от абоната.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, предвидена
със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
възможността за служебно начисляване на допълнителни количества електроенергия по
партидите на абонатите за минало време не би могла да бъде осъществена. Разпоредбата на
чл. 47 ПИКЕЕ, определяща процедурните правила, по които се извършват проверките на
СТИ, както е указано по-горе, е отменена, считано от 14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от
действащото право, това ги прави неприложими.
При така създалата се временна липса на специални правни норми, по които ответното
дружество да търси правата си, остава възможността да го направи, позовавайки се на
общите норми.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към цитирания от
жалбоподателя чл. 200, ал. 1 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и към чл. 187 ЗЗД,
третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби
обуславят извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача,
като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е длъжен да плати за констатираното в
невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера количество електроенергия в размер на
9103 кВтч само ако то действително му е доставено от ответното дружество и потребено от
абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че количеството ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е
натрупано след като електромерът е монтиран в процесния обект. Съгласно изслушаното
заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, не е установено,
включително от експертизата на БИМ, кога е извършено вмешателството в програмната
схема на електромера и съответно откога е започнало натрупването на електроенергия в
невизуализирания регистър. По делото няма представен констативен протокол или друг
документ от предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден момент след
монтажа на електромера на обекта на ищеца показателите за регистър 1.8.3 са били нулеви.
Липсва и протокол от задължителната първоначална проверка за годност, проведена през
2015 г., преди монтажа на електромера, в БИМ, която да сочи нулево количество
електроенергия в регистър 1.8.3. В констативен протокол № 1000620 за монтажа през 2015
г. са отразени нулеви показатели за дневна и нощна тарифа на електромера, но липсват
показания по отчетен регистър 1.8.3. Видно от констативен протокол № 1105040 за
извършената проверка и смяна на СТИ на 25.09.2018 г., показанията в тези регистри е
възможно да бъдат измерени от служителите на оператора на електроразпределителната
мрежа и съответно вписани в протокола. Липсата им в протокола от 2015 г. оставя въпроса
5
какви са били стойностите в тях по това време неизяснен, а твърдението на жалбоподателя,
че натрупаната електроенергия в неактивирания за търговски отчет регистър 1.8.3 в размер
на 9103 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от абоната – недоказано.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът А. Г. П. ,
ЕГН **********, не дължи на ответника „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Г“, сумата от 1718,75 лева, претендирана от ответника като корекция по силата
на договор за продажба на електроенергия, по фактура № **********/26.08.2019 г.,
начислена за периода от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект на потребление с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 16, вх. Б, ап. 47, абонатен № **********, клиентски №
**********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд
не може да преразглежда произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно. Претендираният размер от
360,00 лева с вкл. ДДС е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Освен това, въззивникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 840,00 лева с вкл. ДДС, което е повече от два пъти по-високо от
претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и практиката на ВКС,
изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС,
според което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна е неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата и
правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя
процесуален представител.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 576 от 7.02.2020 г., постановено по гр. д. № 114024 по
6
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Чайка“, бл. 16, вх. Б, ап. 47, сумата в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7