МОТИВИ
НА ПРИСЪДА № 93/30.07.2019 г. ПО НОХД № 603/2018 г. по описа на ИРС, І
състав
Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала
обвинение срещу В.В.С. ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Ихтиман, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, за
това, че на около 22,10 часа на ...2018г. в град Д..., област С..., влязъл в
чуждо – собственост на Е.Л.А. – А.,***, като употребил за това специални
технически средства – ключове за входната врата на жилището, като деянието е
извършено нощем – престъпление по чл.170 ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.6 от НК.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа
обвинението, като заявява, че по безспорен начин са доказани всички елементи от
състава на престъплението, за което на С.. Сочи се, че от показанията на
свидетелите е установено времето и начинът на извършване на престъплението..
Предлага на подсъдимия предвид предходните му осъждания да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за сок от една година, което да бъде изтърпяно
ефективно.
Пострадалата от престъплението Е.А. – А. не се
конституира като частен обвинител и не предявява граждански иск за обезщетяване
на причинените й с престъплението вреди.
Подсъдимият С. не се признава за виновен, като моли за оправдателна
присъда.
Защитникът му адв. Н. сочи, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин. Твърди, че има съществени противоречия в показанията на
свидетелите, включително и тези на св. Ш.
и св. С. А., които са заварили подсъдимия на местопроизшествието. Не
било доказано дали къщата е била отключена Навежда доводи за това, че
подсъдимия е бил в двора на къщата на пострадалия, а не в самата къща, поради
което и деянието му е несъставомерно от обективна страна.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство 399/2018 г. на РУ-МВР-Костенец поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят С. .А. живеел
заедно със своята майка Е.Л.А.-А. ***.
Е.А. работела на две
места, като вечерта на ...2018г. била на работа нощна смяна в заведение „Омар“
в гр. Д.... Синът й С. А., който е бил на 16 години, отишъл при неин братовчед
– св. Л.Д.Ш.-***.
Около 22,00 часа св. А.
– А. излязла пред заведението, в което работи, за да изпуши една цигара, когато
неустановено лице от мъжки пол й съобщило, че е видяло, преминавайки с колата
си, че някой стои пред дома й и се опитва да влезе в къщата. Свидетелката
позвънила по телефона на сина си и му предала
получената информация. Св. С. А., заедно със св. Л.Ш. с автомобила на последния,
тръгнали към къщата на ул. „Д.Б.“ № 78,
За около 3-4 минути
пристигнали на мястото и установили, че външната дворна входна врата била
отворена. Свидетелят Ш. изтичал навътре в двора. Когато се изкачил по стълбите
към вратата на самата къща отвътре изскочил човек, който преминал покрай Ш., прескочил
парапета на стълбището и паднал върху наредени покрай него саксии. Св. Ш. го последвал
и го притиснал към земята. Свидетелят го разпознал като В.който също живее в
гр. Д.... Подсъдимият споделил със свидетеля, че е бил дошъл на купон и бил във
видимо нетрезво състояние. Ш. го пуснал, за да се обади на полицията, като
сигналът му е регистриран в 22,10 часа в системата на МВР.
Св. Ш. и С. А. видели,
че дворната врата била отключена, я ключовете, които обичайно били закачени на
пирон от вътрешната страна на колоната на вратата липсвали. Самите ключове се
намирали от външната страна на външната врата на къщата.
Пристигналият на мястото
полицейски патрул в състав св. Н.М., Й.Б. и А.М. заварили подсъдимия в двора на къщата до стълбището, като св. Ш.
им споделил, че го е заварил да излиза от самата къща. Полицейските служители
разпознали лицето като В.С. по прякор „.“, който им е бил познат като лице от
криминалния контингент.
При извършения оглед на
местопроизшествие е установено, че входната врата на къщата е била отключена,
ключовете се намирали на нея а втората врата в коридора на първия етаж на
къщата е била заключена, като по нея личали следи от ритане в областта н
бравата.В коридора на шкаф зад външната врата се намерил чук, който бил иззет,
тъй като собствениците отрекли да е техен.
Описаната фактическа
обстановка е установена от събраните писмени и гласни доказателства, а именно
от огледния протокол и от показанията на свидетелите Л.Ш., С. А., Е.А.А., както
и на полицейските служители, които първи са посетили местопроизшествието – Н.М.,
Й.Б. и А.М..
Съдът изцяло кредитира
показанията на св. Ш. и св. С. А., като двамата последователно и
непротиворечиво разказват за случилото се. В случая между тях няма съществени
противоречия, така че да може да се постави под съмнение достоверността на
показанията им. Обстоятелството, че съществуват противоречия между споделеното
от свидетелите в хода на съдебното следствие и отразеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт по отношение на поредността на влизането им в двора на
къщата е ирелевантно, след като не се отнасят до съставомерни признаци на
извършеното от подсъдимия деяние.
Несъмнено е установено от
техните показания, че св. А. е получил обаждане от св. Е.А. – А., че двамата
със св. Ш. са отишли в къщата и св. Ш. е заварил подс. С. в нея, като
последният се е опитал да избяга и е паднал до стълбището. Показанията на
двамата свидетели са подкрепени и от твърденията на полицейските служители,
които първи са посетили местопроизшествието и на които Ш. е споделил случилото
се.
Съдът се доверява на
показанията на св. Е.А. – А. и С. А. затова, че къщата е била заключена, а
ключовете от нея са били закачени от вътрешната страна на бетоновата колона на
дворната врата, както и за това, че С. друг път не е идвал в дома им.
Съдът приема показанията
на св. А.Б., в които той тнвърди, че е
видял, че В. е излязъл от къщата, следва
да бъдат поставени под съмнение и съответно - изключени от доказателствената
съвкупност като недостоверни, доколкото неговото присъствие на мястото на
инцидента не е установено от каквито и да е други доказателства, от протокола
за оглед на местопроизшествие е видно, че от пътя ням а видимост към двора на
къщата, а и липсва житейска логика той да наблюдава случващото се и да не се
намеси
Няма никакво отношение
към съставоменсостта на деянието, осъществено от страна на св. С.
обстоятелството, след задържането му е било констатирано счупване на IV-та V-а дланни кости на лявата ръка, което представлява
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
От заключението на
допуснатата съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че
подс. В.С. към момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен и
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От показанията на св. И.К.
и К.С. се установява, че в действителност В.С. е бил при къщата на св. Е.А. – А.
и я е търсел – техните твърдения по никакъв начин не опровергават
обстоятелството, че С. е проникнал в жилището на пострадалата.
Съдът не дава вяра на обясненията
па подс. С.. Този доказателствен източник освен доказателствено
средство, е и средство за защита, като съдът приема че в случая твърденията на
подс. С. са насочени единствено и само към изграждане на защитната му версия
относно причината, поради която се е намирал в къщата на св. А. – А.. Твърде
недостоверно е да се приеме, че С. е бил
поканен от самата свидетелка в дома й и е имал намерение да отиде на „купон“.
Този факт е отречен както от самата Е.А. – А., ктака и от нейния син, който не
е виждал С. да е посещавал друг път къщата.
Подсъдимият
В.В.С. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Ихтиман, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен.
Съобразно справката за
съдимост. С. е многократно осъждан, а съгласно справката му за криминална
проявеност е регистриран за извършени престъпления от общ характер и е част от
криминалния контингент на гр. Д...
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът
призна подс. С. за виновен в извършването на престъплението по чл. 170, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, като намери, че всичките
признаци на състава са несъмнено доказани както от обективна, така и от
субективна страна.
Авторството
на извършеното престъпление от страна на подсъдимия С. се доказа от показанията на св. Л.Ш., който е заварил
подсъдимия в къщата на своята братовчедка.
Обект на
защитата по чл. 170 НК е неприкосновеността на жилището, която съгласно чл. 33
КРБ е издигната като основно право на гражданите. Съобразно константната
съдебна практика “жилище” представлява помещение, което се обитава постоянно
или временно от едно или повече лица за живеене. Обстоятелството чия
собственост е помещението, е без значение за отговорността. В случая несъмнено
бе установено, че С., е проникнал в къщата на св. А. - А.. От нейните показания
се установи ,че е липсвало съгласието на пострадалия за пребиваването на С. в
дома й
От
обективна страна е доказано, че за да осъществи деянието си С. е използвал
оригиналните ключове за къщата, които били оставени на пирон, закачен на
вътрешната страна на бетонната колона на дворната врата. Ключът представлява
техническо средство, което по обичайното си предназначение служи за
осъществяване на техническа операция, Затова и съобразно разрешението, дадено в
Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по
н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) техническо средство са и ключовете,
независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или оригинални;
откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се оказали годни за отключването
на помещението.
Несъмнено
бе установено и че е осъществен и квалифициращият признак на деянието по чл.
170, ал. 2 НК, за което му е било повдигнато обвинение, а именно, че влизането
в чуждо жилище е било осъществено нощем. С. е бил заловен в дома на св. А. – А.
след 22,00 часа, т.е. деянието е довършено в тъмната част от денонощието.
От
субективна страна се установи, че деянието е осъществено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че извършва действия, нарушаващи неприкосновеността на
жилището, че за целта е използвал ключовете, оставени от собственика и че
деянието е извършено нощем, като е желаел именно този резултат – за проникне в
чуждото жилище. Без каквото и да е правно значение е причината, поради която
той е проникнал в жилището, щом като същото е било в отсъствието и без
съгласието на собственика. По делото не са събрани доказателства за това
подсъдимият да е преследвал някаква друга цел, напр. да отнеме вещи, намиращи
се в къщата на А. – А. /независимо от откритите следи от ритници в областта на
бравата на една от стаите в къщата/, така че деянието му да може да бъде
квалифицирано по друг състав на престъпление.
По изложените
съображения съдът намери, че подсъдимият
с деянието си е осъществил всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението по 170, ал. 2, вр ал. 1 НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Според установеното по
делото, за извършеното от страна на подс. С. престъпление по чл. 170, ал. 2,
вр. ал. 1 НК от НК е предвидено
наказание от една до пет години лишаване от свобода.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подс. С., лошите му
характеристични данни, обстоятелството,
че е употребил алкохол, който го е улеснил при вземането на решението за
извършването на престъплението. Очевидно предходно налаганите на подсъдимия
наказания не са изиграли своя превъзпитателен ефект към спазване на установения
в страната правов ред.
Като причина за извършеното престъпление съдът
отчете ниската правна култура
на дееца, ниската степен на правосъзнание, която пречи на подсъдимия ясно да
осъзнае последиците от противоправното му поведение.
Смекчаващо отговорността се явява
остоятелството, че в резултат на деянието на С. не са настъпили някакви други
вредни последици извън самото нарушаване на неприкосновеността на жилището на
пострадалата.
След като съобрази описаните обстоятелства, съдът намери, че за постигането
на целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК и най-вече за постигането на неговия предупредително-възпиращ ефект и с
цел поправяне и превъзпитание на осъдения, съдът прие че на С. следва да му
бъде наложено наказание в минималния, предвиден от закона размер от една година
лишаване от свобода.
Съдът намери, че не са
налице предпоставките на чл. 66 НК, тъй като С. е осъждан трикратно, като по
две от осъжданията си /по НОХД № 155/2007 г. по описа на РС-Ихтиман и по НОХД №
618/2012 г. по описа на СОС/ не е реабилитиран. В този случай и съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, съдът прие, че първоначалният режим
на изтърпяване на наказанието следва да е общ.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното
признаване на подсъдимия С. за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, съдът му възложи на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
заплати разноските по делото в размер на 402,60 лв., от които 234,60 лв.
/двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ в полза на ОДМВР-София,
представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното производство и 168,00
лв. /сто шестдесет и осем лева/ в полза на ИРС, представляващи разноски,
сторени в хода на съдебното производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:
(Р.
Йорданова)