РЕШЕНИЕ
гр.
София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния Мичева-Русева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Иванов
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Мичева-Русева в.ч.гр. дело № 3760 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. ф. – длъжник по
изп.д. № 20198500400136 срещу постановление от 12.02.2019г.
на ЧСИ А.М.Б., с рег. № 850 и район на действие СГС за определяне на разноските
по изпълнителното дело.
В
жалбата се сочи, че приетият адвокатски хонорар на взискателя в изпълнителното
дело е прекомерен и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност
на делото. Жалбоподателят счита, че възнаграждението следва да се определи в
размер за образуване на изпълнително дело, тъй като други процесуални действия
адвокатът на взискателя не е извършвал. Моли съда да намали разноските на 200
(двеста) лева на осн. чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а при условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че се дължат разноски в изпълнителното производство, моли същите да
бъдат редуцирани до законоустановения минимум по Наредбата. Моли да бъдат
редуцирани и таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, събрани от ЧСИ. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Взискателят А.В.П.чрез своя процесуален представител адв. П.С.е
депозирал писмено възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело на осн. чл. 426, ал. 1 от ГПК, както и
последващи молби за водене на същото дело, с които е овластил съдебния
изпълнител на осн. чл. 18 от ЗЧСИ да извърши различни изпълнителни действия
(включващи да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начин на изпълнение, да бъде пазач
на описаното имущество), да бъде информиран за предприетите от него действия и
за хода на изпълнителното производство. Намира, че възнаграждението му следва
да се определи съобразно материалния интерес на осн. чл. 10, т. 1 и т. 2 във
вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и счита, че в конкретния случай ЧСИ правилно е
изчислил и възложим в тежест на длъжника претендираното адвокатско
възнаграждение. Навява доводи, че длъжникът с поведението си е допринесъл за
завеждане на изпълнителното дело, тъй като плащането в случая е направено едва
след като е предявен изпълнителния лист и съдебният изпълнител е изпратил
покана за добровлно изпълнение.
ЧСИ А.М.Б. е депозирал писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изтъква подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази доводите на жалбоподателя, възражението на взискателя, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима и
редовна, като подадена в законоустановения срок от лице, което съобразно чл.
435, ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва и е срещу подлежащо на съдебен
контрол изпълнително действие.
По същество жалбата е основателна.
Производството по жалба срещу действия
на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно производство, целящо да отмени
правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или
да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от тяхното
осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа
като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания
несъдебен акт и може да бъде сезиран с жалба, едва когато такъв акт бъде
издаден.
Видно от надлежните писмени
доказателства, съдържащи се в изпратеното на СГС копие от изпълнително дело №
20198500400136 по описа на ЧСИ А.М.Б.процесуалният представител на взискателя е
подал молба за образуване на изпълнителното дело на 05.02.2019г., като в
молбата е описана сумата по изпълнителното дело, претендираните разноски за
един адвокат, моли се претендираните суми да бъдат преведени по допълнително
представени банкови сметки, приложени са изпълнителен лист и пълномощно за
процесуално представителство на кочан № 89200, серия Б от 05.02.2019г., ведно с
договор за правна защита и съдействие. На следващия ден (06.02.2019г.) е
депозирана нова молба от взискателя с упълномощаване на осн. чл. 18 от ЗЧСИ.
Следват действия на ЧСИ по изпращане на покана за доброволно изпълнение от
06.02.2019г. с копие на подлежащия на изпълнение акт и указания, че след срока
за добровоно изпълнение, ще се пристъпи към принудително такова. С нови две
молби, последователно депозирани съответно от 07.02.2019г. и от 08.02.2019г.,
взискателят моли за уведомяване по хода на изпълнителното дело и представя
банкови сметки, по които сумите да бъдат преведени.
Междувременно длъжникътГ.Ф. е
получил поканата за доброволно изпълнение и е възразил против размера на
присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар в размер на 565,00
(петстотин шестдесет и пет) лева, като прекомерен и моли пропорционално да бъде
намален и размерът на сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ. С постановление от 11.02.2018г.
ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение. Постановлението е съобщено
на страните, катоГ.Ф. го е получил на 12.02.2019г.
Съдът е този, който трябва да извърши
цялостна и адекватна преценка за фактическата и правната сложност на
изпълнителното дело. Това заключение се извежда и от възприетите критерии в
съдебната практика, като процесуалното поведение на страните, действително
извършените изпълнителни действия и тяхното естество, активността на адвоката
по време на висящността на делото. Съдът посочва като критерий за преценка,
както извършените действия от адвоката пред съдебния изпълнител, така и
процесуалното представителство, което адвокатът осигурява в рамките на
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
При тези данни съдът намира, че
извършените от процесуалния представител на взискателя действия са такива по
образуване на изпълнителното дело. Искането за изпращане на покана до длъжника
е част от искането до ЧСИ за образуване на изпълнително дело. Разделянето на
съдържанието на молбата в няколко формуляра не означава извършването на повече
процесуални действия. Освен това е известно, че длъжникътГ.Ф. има публично
оповестени банкови сметки, достъп до които има съдебният изпълнител.
Всичко това сочи за липса на правна и
фактическа сложност на образуваното пред ЧСИ дело, което не би могло да
обоснове присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 565,00 лв. Тъй като взискателят се представлява от адвокат, на същия се
дължи минималния размер адвокатско възнаграждение определен с чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело в
размер на 200 лв. Други действия не са извършвани от взискателя, поради което
не би могло да се обоснове присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания
по смисъла на чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Останалият заплатен хонорар следва да остане в
тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на
договарянето.
Неправилно
е начислена по изпълнителното дело пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй
като същата се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В
този смисъл и трайно установената практика на съставите на Софийски градски
съд, обективирана например в Решение № 7507 от 9.11.2017 г. по в. ч.гр. д. №
13991/2017 г.; Решение № № 6044 от
25.09.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 10293/2018 г. , Решение № 1497 от 08.03.2018 г. по
в.ч.гр.д.№ 666/2018 г., Решение № 5797 от 04.09.2018 г. по в.ч.гр.д. №7363/2018
г. и др. Определената от ЧСИ Б.такса в ПДИ е в размер на 1002,52 лева. Както е
установено по – горе от представения изпълнителен лист по делото, същият е
издаден за суми в общ размер на 9692,25 лева, предвид на което, посочената сума
се явява и материалният интерес по изпълнителното дело . Върху тази сума се
изчислява и по реда на т. 26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса,
както следва: 100.00 лева + 8 % от
горницата над 1000 лева от 9692,25 лева, или: 100+ (8% х 8692,25) = 100+ 695,38=795,38
лева, към която сума след прибавяне на 20% ДДС, се получава 954,46 лева. До тази
сума следва да се намали пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По
разноските:
В това производство, което не е
самостоятелно такова по см. на чл.81 от ГПК съдът не присъжда разноски. Претенциите
на страните за разноски следва да се оставят без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ, обективиран в Постановление от 11.02.2019 г. да намали
таксите и разноските по
изпълнително дело №
20198500400136, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА таксите и разноските по изпълнително
дело № 20198500400136 по описа на ЧСИ А.Б., както следва: адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя А.
В. П., ЕГН **********– до размера на сумата от 200.00 лева и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 954,46 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните
за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.