МОТИВИ към ПРИСЪДА №81, постановена в
открито заседание на 23.04.2019г. по
НОХД № 998 по описа на БРС за 2019г.
Съдебното производство е образувано по
повод внесен в БРС обвинителен акт на прокурор при БРП срещу Х.М.Й., с ЕГН **********, за това, че:
I. В периода от
29.11.2017 г. до 01.12.2107 г. в гр. Бургас,
сградата на Затвор - гр. Бургас, ет. 2, спално помещение № 203, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст - М.Г.Г., р. *** г, чрез употреба на сила и заплашване-престъпление по
чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за това, че
II. На 01.12.2017 г. в гр. Бургас, сградата на Затвор - гр. Б., ет. *, спално
помещение № ***, направил опит да извърши полово сношение с лице от
същия пол - М.Г.Г., р. *** г., като употребил за това
сила - бутнал го по тялото и нанесъл удари с крак по неговите крака, като
деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини -
престъпление по чл. 157, ал.1 вр. чл.
18, ал. 1 от НК.
Съдебното
следствие бе проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което подс. Х.М.Й.,
с ЕГН **********, призна всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тях.
В съдебно заседание, представителят на БРП
поддържа така повдигнатите обвинения,които счита за
изцяло доказани от обективна и от субективна страна. Пледира за определяне на наказания на основание чл.58а, ал.1 от НК от по 3 години и 6 месеца, което след редукцията по чл. 58а
от НК да бъде намалено на 2 години и 4 месеца и да му бъде определено едно общо
наказание в същия този размер.
Повереникът на частният
обвинител адв.К. пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на престъпните деяния, описани в обвинителния акт. Счита, че същият представлява висока степен на обществена опасност
предвид обществените отношения, които са засегнати и претендира за налагане на
справедливо наказание, като санкцията да е лишаване от свобода не по-малка от
средния размер, предвиден в закона.
Подсъдимият Х.М.Й. призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. По отношение на наказанието, Й. моли за минимално такова.
Защитата на подсъдимия
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в по-нисък размер като се аргументира
с направеното от подсъдимия пълно самопризнание, изразеното съжаление за
извършеното, тежкото му семейно положение.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373, АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Х.М.Й.
е роден на ***г. в гр. К., с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора гр.
Бургас, търпи наказание лишаване от свобода, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН
**********.
На 05.05.2017г. по отношение на М.Г.Г.
от гр. Я. била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“ от
Окръжен съд - гр. Ямбол, по обвинение на Окръжна прокуратура
- Ямбол, за извършено престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 4, пр. 2 и т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115
вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Първоначално свид. Г. търпял мярката в Районна служба „Изпълнение на наказанията“
- гр. Ямбол, но на 16.11.2017 г. бил изпратен под конвой в
Затвор - Бургас, където продължил да търпи наложената му от съда мярка за
неотклонение.
На 25.11.2017г. свид. Г. бил настанен в спално помещение № 203 (втора зона с повишена
сигурност) в Затвор - Бургас. В помещението били настанени още и свидетеля П.В.Р., свид. М.Д. М. и подс.Х.М.Й.. В спалното помещение имало съответно четири легла и санитарен възел
в ъгъла - обособено помещение, изградено от непрозрачни плоскости. В началото съжителството на свид. М. Г. с останалите трима
мъже било нормално, като нямало конфликти. Свид. Г. нямал
финансова възможност, поради което доброволно миел стаята, перял дрехите, в
замяна на което другите лишени от свобода му купували цигари, кафе и храна.
Няколко дни по-късно, на
29.11.2017 г. свид. М.Д. прочел на свид. М. Г., по негова
молба, обвинителния акт с който бил обвинен. Свид. Д. прочел обвинителния акт на глас,
предвид неграмотността на свид. Г., като
останалите лица в спалното помещение също чули обвинението на свид. Г. за извършен опит за убийство спрямо дете. Същият
ден подс.Х.Й. започнал да тормози свид. Г., нанесъл му няколко удара с метална лопатка за смет по
гърба взета от спалното помещение, като поискал от свид. Г. да
му направи „чекия“. Свид. Г. отговорил, че не е педераст,
имал жена и деца и му отказал. Тогава подс. Й. му нанесъл удари и с юмруци в гърдите и хълбоците, като
докато го удрял му казвал: „Всичко ще направиш, ще ми направиш чекия“. Това
станало около 18,00 часа, когато обичайно минавала
проверка от надзирателите. Малко преди това подс. Й. предупредил свид. Г. да не казва
нищо на служителите на затвора за побоя. Под страх от
физическо насилие свид. Г. не направил
оплакване. След като проверката преминала, подс. Й. започнал отново да нанася удари на свид. Г. с юмруци по гърдите и да го заплашва, като искал да му
направи чекия с думите: „Михаиле, направи ми чекия, иначе ще те бия“. В следствие на оказаната принуда, чрез употребената сила и
заплашване, съпротивата на свид. Г. била
сломена и вследствие на което е склонен към блудствени действия. Същият
изпитвал страх от Й., заради нанесените удари и
заплахи. Случилото се било в часовия диапазон между проверките на надзирателите
в 18,00 и 20,00 часа. В това време
другите лица - свид. П.Р. и свид.
М.М. били в
спалното помещение по леглата си и гледали телевизия, видели и чули всичко, но
не се намесили, не се опитали да помогнат на свид. Г. под
страх, че агресията на подс. Й. може да се прехвърли и
върху тях, а същите не искали да имат проблеми с него. След
като свид. Г. бил принудително склонен към
блудствени действия, двамата застанали до леглото на подс. Й..
Същият си свалил бельото, като половият му член бил в ерекция. Казал на свид. Г., който клекнал пред него, да го хване с
ръка и да извършва движения по половия му член, което пострадалия направил. След около 15 мин. подс. Й. еякулирал на пода в спалното.
На следващия ден 30.11.2017г.,
подс. Й. поискал от свид. Г. да
извърши сексуални действия, като му направи орална любов. Първоначално
свид. Г. отказал с думите, че не е педераст, но
подс. Й. му нанесъл няколко удара по гърдите и гърба с
юмруци. Свид. Г. отново бил склонен със сила, като подс.Й.
го вкарал в тоалетната. Двамата останали вътре около
15-20 мин., като единствения звук, който свид. Р. чул
било еднократно изпъшкване от свид. Г.. В тоалетната
свид. Г. клекнал, а подс. Й. поставил
пениса си в устната му кухина, като му държал главата, и започнал да движи
тялото си напред - назад. Подс. Й. еякулирал в презерватив,
който преди това взел от личните вещи на свид. М.Д., и който си сложил преди да постави пениса си в устната кухина на
свид. Г..
На третия ден
01.12.2017г. подс. Й. отново вкарал свид. Г. в тоалетната, като го бутнал и ритнал по краката. Свалил си бельото и казал на свид. Г. да
се наведе с гръб към него. Последният заявил, че не желае да
участва в това, но подс. Й. не се отказал и
направил опит за анален полов контакт, като опрял половия си член в ануса на
свид. Г., но не успял да проникне. За
да улесни деянието, използвал сапун с който намазал пениса си, но отново не
успял да проникне в ануса на свид. Г.. Тогава
вкарал половия си член между краката на пострадалия и започнал да го търка с
цел да удовлетвори половия си нагон. Тези действия продължили
няколко минути, след което поставил пениса си в устната кухина на свид. Г.
и започнал да движи тялото си напред - назад. След няколко минути еякулирал на пода в тоалетната. След
излизането си от там се похвалил на свидетеля П. Р., че си е търкал половия
член в задните части на свид. М.Г. и че същият му направил
„свирка“. Подробно му разказал, че се е опитал да
проникне в ануса на свид. М.Г., но не успял. Свид. Г. излязъл също от тоалетната и тогава подс. Й. го ударил няколко пъти, като взел изгорял фас от цигара и
нацапал челото на свид. Г.. В 18,00 часа служителите
на Затвора - Бургас, свид. М.Р., свид. Д.З. и свид. И.Т. извършили контролната проверка на спалните помещения. При проверката на помещение № ****, забелязали черното зацапване по челото на свид. Г.. Същият бил видимо разтревожен и те го попитали на какво
се дължи. Свид. Г. се разплакал и казал на надзирателите, че
от три дни бил “изнасилван“. Те незабавно го извели от
помещението и го настанили в стационара. По това време
в медицинския център на Затвора - Бургас вече нямало медицински работници и
същият не бил прегледан. На следващия ден, 02.12.2017
г. свид. Г. бил прегледан от свидетеля д-р З. и свид. д-р С. в УМБАЛ - Бургас. Свид. Г. се оплакал от болки при
натиск в областта на гръдния кош. Докато бил в медицинския
център към Затвора - Бургас, свид. Г. разказал
за случилото с него на свид. Т.И. и свид.
Г.Д..
Още при приемането му в стационара свид. И. видял, че свид. Г. изглеждал
уплашен. Пред свид. Л. Х. и свид. П., работещи в стационара, свид. Г. също
разказал за упражнената върху него сексуална принуда, както и пред свид. Н., инспектор социална дейност в Затвора - Бургас, и
свид. Ч.,
главен надзирател. Видно от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (по писмени
данни) по отношение на М.Г.Г. не се установяват налични травматични увреждания
по тялото, освен палпаторна болка в областта на гръдния кош и липвасали
травматични изменения в областта на аналния пръстен. Според
вещото лице било възможно да са му нанесени удари в областта на гърдите, които
явно не са били с голяма сила и същите да не оставят видими увреждания.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимият Й., доброволно направени
пред настоящия съдебен състав, които се подкрепят от показанията, дадени в хода
на ДП от свидетелите М.Г., П.Р., М. М., Т.И., Г.Д., В.Н., Д.Ч., М.Р., Д.З., И.Т., Р.З., К.С., Р.П., Л. Х., извадка от журнала на мед. център към
Затвора-Бургас - л. 71-72, заключение на съдебномедицинска експертиза - л.
74-75, справка от Затвора-Бургас - л. 79-151, справка за съдимост-л. 154-183. Според настоящия състав доказателствата съдържащи се в тях подкрепят в достатъчна
степен направеното доброволно самопризнание на подс. Й. и
установяват по несъмнен начин релевантните за обвинението факти, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Времето, мястото,
механизмът на извършване на деянието, както и неговото авторство се установяват
на първо място от показанията, депозирани от пострадалия М.Г. на
12.03.2018г. пред съдия/стр.25-29 от ДП/, които
предвид естеството на деянията са единствения пряк източник на информация за
фактите, подлежащи на доказване в настоящия процес. Дадените
от Г. показания са пълни, последователни и логични, описващи с големи
подробности осъщественото по отношение на него през всеки един от дните му на
престой в една килия на следствения арест заедно с подсъдимия. От показанията на св. Г. се
установява, че на 29.11.2017 г. в сградата на Затвор - гр. Б., ет. *, спално помещение № ***,
подс.Й. принудил Г. да извърши движения с ръка по половия му член, като преди
това нанесъл удари в гърба му с метална лопатка, както и удари с юмруци в
гърдите и го заплашил с думите „М.,
направи ми чекия, иначе ще те бия“; На
30.11.2017 г. поставил половия си член в устната кухина на Г., като преди това
му нанесъл удари по гърдите и гърба с юмруци; на 01.12.2017 г. търкал половия си член между краката на Г.,
след което поставил половия си член в устната му кухина, като преди това го
бутнал по тялото и нанесъл удари с крак по неговите крака и направил опит да
извърши полово сношение с М.Г.Г., бутнал го по тялото и нанесъл удари с крак по
неговите крака. Въпреки двояката им
природа предвид качеството на пострадалия в настоящото производство на частен
обвинител, бранещ в процеса свои самостоятелни права, настоящата инстанция реши да ги кредитира досежно времето, мястото на извършване
на деянието и авторството на подсъдимия, защото те се подкрепят от останалите
приобщени по делото доказателства и образуват с тях една стройна верига от
факти, която не се оборва от другите, приобщени по делото, доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетеля П.Р. пред съдия от 12.03.2018г.
/стр.35-38 от ДП/ като логични, непротиворечиви и
дадени от лице, незаинтересовано пряко или косвено от изхода на делото. Тези показания на П.Р. кореспондират с тези на св. Г., касаещи упражнените
от Й. по отношение на него сила и заплашване, докато е бил в една килия с
подсъдимия, както и установяват направено от подс.Й. признание
относно извършваните от него действия спрямо пострадалия Г.. Съдът кредитира и показанията,
депозирани пред съдия от свидетеля Т.Н./стр.44-46
от ДП, както и тези на Г.Д. /стр.49-50 от ДП/, В.Н./стр.51-54 от ДП/, Д.Ч./стр.55-56
от ДП/, М.Р. /стр.57-58 от ДП/ , Д.З./стр.59-60 от ДП/, И.Т./стр.61-62 от ДП/,
относно изнесените от тях факти за възприятията им от проведени с пострадалия Г.
разговори, при който последният съобщавал, че е заплашван и малтретиран
сексуално от подс.Й.. Те лично са
възприели поведението и състоянието на пострадалия Г. след деянието. Стройната верига от гласни доказателствени средства в подкрепа
твърденията на пострадалото лице, чрез показанията на изброените свидетели
водят до извод, че процесното деяние е осъществено спрямо пострадалия, като
негов автор е подсъдимия. Ето защо при съдът постанови присъдата си въз основа на
самопризнанията на подсъдимия и гореизброените доказателства, събрани в хода на
ДП, като прие за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира повторно доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената му част.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът прие, че от обективна и субективна страна с
действията си подс.Й.
е осъществил състава на престъплението по
чл.157, ал.1, вр. чл.26, ал.1, от НК, защото в периода от
29.11.2017г. до 01.12.2017г. в гр. Бургас,
сградата на Затвор - гр. Б., ет. *, спално помещение № ***, е извършил действия на
полово удовлетворение и направил
опит да извърши полово сношение с лице от същия пол - М.Г.Г.,
като
употребил за това сила и заплашване. Изпълнителното
деяние на
престъплението по чл.157, ал.1
е двуактно. То се състои на първо място в упражняване на насилие или заплаха
срещу пострадалото лице от същия пол
като извършителя с цел да му бъде сломена волята и вторият акт - самото
полово сношение или действие на полово удовлетворение. По делото събраните доказателства са категорични, че подс.Й. е
осъществил и двата акта, а именно
упражняване на насилие и заплаха, и действия по полово удовлетворение. Подсъдимият Й. на
29.11.2017 г. в сградата на Затвор - гр. Б., ет. *, спално помещение № ***,
принудил Г. да извърши движения с ръка по половия му член, като преди това
нанесъл удари в гърба му с метална лопатка, както и удари с юмруци в гърдите и
го заплашил с думите „М., направи ми чекия, иначе ще те бия“, след това на
30.11.2017 г. поставил половия си член в устната кухина на Г., като преди това
му нанесъл удари по гърдите и гърба с юмруци, и на 01.12.2017г. търкал половия
си член между краката на Г., след което поставил половия си член в устата му,
като преди това го бутнал по тялото и нанесъл удари с крак по неговите крака и
както и направил опит за анален полов контакт, като
опрял половия си член в ануса на свид. Г., но не успял
да проникне. Подсъдимият в няколко случая заставял със сила и
заплашване Г. да извърши движения с ръка по половия му член, вкарвал
половия си член в устата на Г. и го
принуждавал по тази начин да го възбужда до достигане на еякулация. В
допълнение подсъдимият направил опит да извърши и полово сношение с Г.. Във
всички гореизброени случаи, за да принуди пострадалия да извършва гореописаните действия, Й. е заплашвал Г. с побой и му нанасял удари в гърба
му с метална лопатка шамари, юмруци и ритници. Насилието
и заплашването били насочени към пострадалия за да сломят воля му, което и Й. успял да постигне.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл. Той е съзнавал, че извършва действия за да достигне полово удовлетворение с лице от същия пол като е
принуждавал Г. да
извърши против своята воля описаните действия като
използвал за това сила и
заплашване. Съзнавал, че действията се извършват от
лице от същия пол противно на волята му, тъй като пострадалия на два пъти ясно и недвусмислено му отказал да
участва в тези действия, но бил принуден насилствено да стори това. От тези откази на пострадалия, подсъдимият ясно е съзнавал, че Г. не желае да има
полови сношения или да участва в действия на полово
удовлетворение с него, съзнавал е принудителния характер на употребеното
насилие /удари с ръце, крака, блъскане/ и заплахи /че ще продължи
да го бие/, но въпреки това е целял, чрез тях да сломи съпротивата му и да
извърши действия по полово удовлетворение с него. Престъпната
си дейност по отношение на Г. подсъдимият е осъществил при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Деянията са четири/ три
довършени и един опит за полово сношение/ и осъществяват един и същ състав на
престъплението чл.157, ал.1 от НК, осъществени са през
непродължителен период от време в рамките на три дни, и са осъществени
при една и съща обстановка. Осъществени са по един същи начин,
като всяко следващо деяние се явява продължение от обективна и субективна
страна на предходното. Извършени са и при еднородност на
вината – пряк умисъл.
С
обвинителния акт в първия му пункт е повдигнато обвинение с правна квалификация
по чл.150, ал.1 от НК, но според настоящия състав, установените
по делото факти налагат друга правна квалификация на всички действия на подс.Й. - по чл.157, ал.1 от НК. Разпоредбата
на чл. 157, ал. 1 НК урежда престъпните
хомосексуални действия - извършване
на полово сношение или действие на полово удовлетворение с лице от същия пол, с
употреба на сила или заплашване. С разпоредбата на чл.150 НК се наказва
блудството - извършване на действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено
полово желание без съвкупление по отношение на лица, навършили 14 години, с
употреба на сила или заплашване. При блудството изпълнителното деяние се свежда до извършване на
действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено полово желание, но без
извършване на съвкупление, каквото е и намерението на дееца, характеризиращо
субективния елемент от състава на това престъпление. То
е формално престъпление, докато за осъществяването на чл. 157 НК се изисква деецът да извърши полово сношение или действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол, т. е. същият изисква настъпването на
резултата - наличие на полово сношение или полово удовлетворение, а не само
извършване на действията с цел да се постигне такъв резултат. Една от разликите между престъпленията по чл.150 НК и чл.157 НК е
във целените последици. В първия случай се
извършват действия за да бъде възбудено или удовлетворено полово желание, но не
е необходимо този резултат да е постигнат, а във втория се цели сношение с лице от същия пол или постигане на
полово удовлетворение с него. Ако целта на
блудствените действия е да се осъществи полово сношение или да се достигне до
полово удовлетворение с лице от същия пол, иначе казано, да се стигне до
определен резултат и той е постигнат, то тогава е реализирано престъплението по
чл. 157 НК. Установените
действия на подсъдимия в случая навеждат на извода, че Й. се е стремял към
полово удовлетворение, което е постигнато от него. При всяко едно
от инкриминираните деяния, Й. е достигнал до полово удовлетворение като е
еякулирал, като освен това се е опитал да осъществи и полово сношение с Г., което ясно говори за преследваната от него цел-постигане
на полово удовлетворение с лице от същия пол. Ето
защо според настоящия състав всички действия на Й. спряма Г. следва да се определят като такива на полово удовлетворяване
и опит за полово сношение с лице от същия пол, а не такива с цел възбуждане или
удовлетворяване на полово желание. Мотивиран
от горното съдът прие, че целта на всички извършени от подсъдимия действия е била той
да достигне полово удовлетворение с лице от същия пол, която е била и
постигната от него, респективно е осъществил състава на чл. 157,
ал. 1 НК, а не този по чл.150, ал.1 НК. Ето
защо
съдът оправда подсъдимия Й. по първоначално
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 29.11.2017 г. до
01.12.2107 г. в гр. Бургас, сградата на Затвор - гр.
Бургас, ет. 2, спално помещение № 203, в условията на
продължавано престъпление, на три пъти извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст - М.Г.Г., чрез употреба на сила и заплашване и
квалифицира всички негови действия спрямо пострадалия по чл.157, ал.1 НК. В своята константна практика ВКС многократно е указвал на съдилищата, че
оправдателна присъда се постановява само когато инкриминираните и доказани в
процеса факти изобщо не сочат на извършено от дееца престъпление, а конкретният
случай безспорно не е такъв. Съдът прие, че фактическите обстоятелства, поставени в основата на настоящата осъдителна присъда, са подробно описани в обвинителния акт, поради което
и процесуалните права на подсъдимия за защита по ясно и точно формулирано
обвинение, са охранени и той бе осъден за същите деяния, за които е бил обвинен
на досъдебното производство, т.е. той е могъл да се защитава срещу това
обвинение и правото му на защита не е нарушено. На подсъдимия са
били известни фактите, които се отнасят до състава на престъплението по чл.157,
ал.1 от НК, а именно – описано е в обвинителния акт, че той е извършил действия
на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употребил сила и заплашване
спрямо Г.. Следователно той е имал възможност да се запознае
със съставомерните обстоятелства по обвинението. Освен
това осъдителната присъда бе постановена за престъпление, наказуемо със същото
по вид и размер наказание, каквото е извършването на блудствени действия по
чл.150, ал.1 НК и не е налице съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението. Подсъдимият
Й. е обвинен за престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание от две до осем години лишаване от свобода. Същото
по вид и размер наказание лишаване от свобода, предвижда и чл.157, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подс.Й. престъпление по чл.157, ал.1
от НК, се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода. Видно от справката
за съдимост подсъдимият Й. е извършил 11 тежки умишлени престъпления против
собствеността и против личността, като последното му осъждане е за опит за
убийство при превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Настоящото престъпление е извършено по време,
когато подсъдимият е бил задържан с МНО“Задържане под стража и е бил
подсъдим за друго тежко умишлено престъпление, и то след като вече няколко пъти
е търпял
наказание лишаване от свобода. Дейността
на подсъдимия се отличава с престъпна упоритост при извършване на
престъпленията - в продължение на няколко дни извършвал насилствени
хомосексуални действия с едно и също лице. Фактите от справката за съдимост и
обстоятелствата по настоящото дело налагат извода, че Й. е лице с утвърдени престъпни
навици. При определяне на размера на наказанието съдът съобрази също, че този
вид престъпления са широко разпространени в местата за лишаване от свобода и са с висока степен на обществена
опасност и следва да се санкционират по-строго. Всички посочени обстоятелства
съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Съдът счита, че по
делото не е налично нито едно смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство. Предвид данните за миналата му съдимост, високата степен на обществена опасност
на осъщественото деяние с оглед конкретните условия на време, място и
обстановка, при която е извършено - килия в следствения арест,
характера на извършваните действия и преживените физически и психически травми
от пострадалия Г., съдът реши да определи на подс.Й. наказание при превес на
отегчаващите отговорността му обстоятелства над средния размер и по-близък до
максимума,
а именно в размер на шест години лишаване от свобода, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета до 4 /четири/ години. Според съда така наложено на подсъдимия наказание се явява една
законосъобразна, обоснована и справедлива санкция, съответстваща на
обществената опасност и тежестта на извършеното деяние. Размерът на
наказанието е обществено оправдан и с оглед генералната превенция - да се
изпрати предупреждение към останалите членове на обществото и най-вече спрямо
извършителите на подобни деяния в местата за изтърпяване на наказания лишаване
от свобода, че този вид престъпления ще се наказват с цялата строгост на
закона. Съдът на основание на основание чл.57,ал.1,т.2, б. »б» от ЗИНЗС определи така наложеното наказание
за срок от четири години да се изтърпи от Й. при първоначален строг режим.
По отношение на настоящото престъпление на Й. и на това, за което е
осъден по НОХД №238/2017г. на ОС-гр.Бургас, в сила от 05.12.2017г. и му е наложена наказание
лишаване от свобода за срок три години и осем месеца, са налице предпоставките за определяне на общо наказание, съгласно
правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК, защото
тези деяния са били осъществени от него преди да е имало влязла в законна сила
присъда за което и да е от тях. Определеното общо
наказание следва да бъде в размер на най-тежкото
измежду наложените по отделните осъждания наказания, а именно настоящото наказание лишаване от свобода за
срок от четири години. Значителният брой на досегашни осъждания на подс.Й.,
обстоятелството, че присъдите имат за предмет все престъпни посегателства
против собствеността и личността, както и фактът, че деянията са извършени в
един немалък период от време, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че
целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с наложеното най-тежко
наказание в размер на четири години предвид очевидната по-висока
степен на обществена опасност на личността на Й.. Очевидно е, че предишните ефективни присъди на Й. не са изиграли
необходимото възпитателно и превантивно въздействие спрямо него. Ето
защо определеното общо най-тежко наказание на основание
чл.24 НК следва да бъде увеличено с една година да размер от пет години
лишаване от свобода. Това наказание е съобразено с високата степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия и степента на
обществена опасност на извършените от него две тежки умишлени престъпления,
включени в тази съвкупност. Съдът счита, че подсъдимият следва да бъде изолиран
за по-дълъг период от обществото като се наблегне основно на тази цел от
наказанието, която е насочена към отнемане на възможността на осъдения да върши
други престъпления. Поради това съдът прецени, че за да се изпълнят целите на
наказанието, и най-вече да му се отнеме възможността
да върши други престъпления и да се въздейства превъзпитателно върху него, той
следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размера, посочен по -горе в настоящите мотиви. Така
увеличената санкция не надвишава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден за съответния вид наказание. Съдът счита, че това общо наказание
в по-пълна степен ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. »б» от ЗИНЗС съдът
постанови така определеното и увеличено общо наказание за срок от пет години да се изтърпи от Й. при първоначален строг
режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнението на така
наложеното общо наказание пет години лишаване от свобода, изтърпяната от Х.М.Й.
до момента част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №238/2017г. на Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЗНОСКИ
Съдът осъди на
основание чл.189, ал.3 от НПК Й. да заплати в полза на държавата както следва:
по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 82,11 лв. /осемдесет и два лева и
единадесет стотинки/ за изготвяне на експертиза, както и сумата от 5 /пет/ лева
в полза и по сметка на Районен съд гр. Бургас за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.