№ 26160
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110139777 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК. Противно на възраженията на
ответника исковете за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение са
допустими, а осъдителен иск не е предявен – претендират се разноските по исковото и
заповедното производство, за които, предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва
да се постанови осъдителен диспозитив с решението по установителния иск.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
отхвърлено, тъй като по една част от задачите не е необходимо, с оглед останалите събрани
по делото доказателства, както и възраженията на ответника, а за друга – не са необходими
специални знания в областта на счетоводството.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за
отговор на поставените в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.11.2022 г. – 14,30 часа , за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
1
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2, и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна
лихва и мораторна лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит, придобити от
ищеца с договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 04.10.2018 г. между праводателя му „Изи асет мениджмънт“
АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лева, като сумата е предадена на ответника
/вкл. чрез погасяване на вземане по предхождащ процесния договор за кредит/. Поддържа,
че ответникът е поел задължение да връща заема на 13 равни двуседмични вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 96,81 лева/, чиито
падежи настъпват в периода 19.10.2018 г. – 05.4.2019 г. Поддържа, че ответникът не е
погасил задълженията по договора, а в резултат на забавата в негова тежест е възникнало и
задължение за плащане на мораторна лихва върху непогасената главница от датата на
падежа на последната вноска до подаване на заявлението. Сочи, че е придобил вземанията
на „Изи асет мениджмънт“ АД по кредита по силата на договор за цесия, която е съобщена
на ответника, както и че без оглед на изпратеното уведомително писмо, ответникът е
уведомен надлежно за извършената цесия с връчването на книжата към исковата молба по
настоящото дело.
Ответникът, действащ чрез назначения от съда особен представител, оспорва
исковете, включително и при твърдения, че цесията на му е съобщена от първоначалния
кредитор.
В тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят
е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът
е бил надлежно уведомен.
В тежест на ищеца е да докаже и че е прихващал изпълнението на задълженията
със съществуващи вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
задълженията на падежите, за който не сочи доказателства.
С оглед признанието на ищеца на основание чл. 153 ГПК безспорни са следните
обстоятелства: че ответникът е погасил вземания в общ размер на 187,52 лева, които
плащания са извършени на: 04.10.2018 г. – 27,52 лева, с които са погасени вземания по
първата вноска /общо в размер на 119,13 лева, включваща и неустойка за неизпълнение/, и
на 01.11.2018 г. – 160 лева, с която е погасена останалата част от първата вноска, както и
част от втората вноска общо в размер на 119,13 лева, включваща и неустойка за
2
неизпълнение/.
Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за заем, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3