О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №583
Гр.Пловдив, 03.04.2020г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито
заседание на трети април, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
Като разгледа докладвано от председателя в.ч.гр.д. №2467 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение по чл.423 от ГПК с вх.№
30860/22.10..2019г., подадено от М.С.Н.
с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния и представител адв. М.Б., със съдебен адрес:***, офис …
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3776/10.04.2013 постановено по ч.гр.д.№6005/2013г. по описа на ПРС, пети гр.с., издадена в полза на
„Водоснабдяване и канализация „ ЕООД. Във възражението се твърди, че Н. не е получавала съобщението, ведно
със Заповедта за изпълнение
нито лично, нито чрез друго лице, както
и поканата за доброволно изпълнение. Излага съображения, че едва със запориране
на банковата и сметка, е разбрала за издаване на сочените документи,
същите не е са връчени, поради което са
извършени нарушения на разпоредбите на ГПК, вследствие на което е била лишена
от възможността да подаде възражение по
чл.414 ГПК . Моли да се приеме настоящото възражение с правно основание чл.423 ГПК подадено в
едномесечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение и на основание чл.423
ал.3 ГПК да се спре изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №3776/10.04.2013 постановено по ч.гр.д.№6005/2013г. по описа на
ПРС, пети гр.с., издадена в полза на
„Водоснабдяване и канализация „ ЕООД. Претендира се адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство.
Насрещната страна „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр.Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.Н.
оспорва възражението като недопустимо, а
по същество като неоснователно, по съображения изложени в отговора.
Претендира разноски в настоящото производство в размер на 100лв, представляващи
юрисконсулско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доводите и съображенията на страните,
констатира следното:
Настоящото разглеждане на възражението
е повторно от въззивния съд, след
отменително Определение №7 от
08.01.2020г. постановено по в.гр.д.№624/2019г. по описа на ПАС, с което е
отменено Определение №2414 от 20.11.2019г. постановено по
в.гр.д.№2467/2019г. по описа на ПОС,
с което е оставено без разглеждане
направеното възражение. В мотивната част на определението са дадени указания на
въззивния съд, да разгледа по същество
оплакванията, че Заповедта не е връчена надлежно,
поради това, че изпълнителния лист и
останалите книжа по изпълнителното дело
са изпращани на адрес, различен от този по адресната регистрация на
длъжницата.
Установява се от данните по делото, че със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №3776/10.04.2013 постановено по ч.гр.д.№6005/2013г. по описа на
ПРС, пети гр.с., длъжникът М.С.Н. е
осъдена да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация „
ЕООД, сумата от 441.32лв, представляваща неизплатена сума за консумирана
питейна и отведена канална вода, за обект находящ се в
гр.П.., ул.”…” №.., ап…, за
периода от 30.09.2010г. до 01.03.2013г., ведно
с сумата от 106.80лв,
представляваща лихва за периода от
30.09.2010г. до 01.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 09.04.2013г. до
окончателното издължаване на сумата, както и сумата от 125лв- разноски в
производството.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК
регламентира четири отделни хипотези, при наличието на които длъжникът може да
направи възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Предвиденият срок е преклузивен и с изтичането му се
погасява правото на длъжника да релевира доводи, свързани с хипотезите, уредени
в чл.423, ал.1 от ГПК и да сезира въззивният съд с възражение по смисъла на
сочения текст срещу издадената заповед за изпълнение.
В настоящият случай длъжницата Н.
твърди, че е налице първата хипотеза на чл.423 ал.1 т.1 ГПК, а именно, че
Заповедта за изпълнение не е и връчена надлежно. Твърди, че в Заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист е погрешно отразен
адреса и, на който и съответно и ненадлежно са връчени книжата, а именно: гр.П.., ул.”М..”
№.., ап…. Представя доказателства, относно постоянния и настоящ адрес.
Действително видно от копие от
личната карта на длъжницата Н., издадена на 29.12.2014г. и валидна до 29.12.2024г., последната има регистриран
постоянен адрес,***
Съгласно издаденият изпълнителен
лист на 03.07.2013г. по ч.гр.д.№6005/2013г., посочения адрес на длъжника Н. ***.
На този адрес през април 2016г. до Н. са изпратени уведомление за образувано
изпълнително дело №20165330409059 по описа на Държавен съдебен изпълнител при
РС гр.Пловдив, ведно с заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. На съобщението е отбелязано, че лицето не е
открито и няма достъп до жилището./16.05.2016г/.
Последващата покана за доброволно
изпълнение от 19.05.2016г, отново е
изпратена на същия адрес, получена от
лицето В. В., в качеството му на пълномощник. Последващото съобщение за наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, от 19.10.2016г.,
отново е изпратено на адрес гр.П., ул.”М.”
№.., ап…, с отбелязване че лицето не е открито при посещение на адреса и няма достъп до ап...
Възражението е депозирано в съда на
02.10.2019г.
При така установеното фактическо
положение се налага извода, че възражението
по чл.423 ГПК е депозирано в съда
в рамките на едномесечния срок от узнаването на заповедта /м. Септември
2019г. – 02.10.2019г./, който в случая тече
от момента, в който Н. установява, че банковата и сметка е запорирана,
при опит за изтегли пари от същата.
При така събраните по делото
доказателства, следва да бъде прието, че Н. не е надлежно уведомена за
Заповедта за изпълнение, доколкото Заповедта за изпълнение, изпълнителния лист,
както и всички останали книжа по изпълнително дело, са изпращани на адрес
различен от адресно регистрирания
постоянен и настоящ адрес на длъжника още през декември 2014г.
Гореизложеното обосновава
основателността на възражението, поради което същото следва да бъде прието.
Следва Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №3776/10.04.2013 по ч.гр.д.№6005/2013г. по описа на
ПРС, пети гр.с., издадена в полза на „Водоснабдяване и
канализация „ ЕООД да бъде спряна на основание чл.423 ал.3 ГПК, а делото
върнато по ПРС, който съгласно чл.423
ал.4 ГПК да даде указания на заявителя по чл.415 ал.1 ГПК.
На оказалия безплатна помощ
процесуален представител следва да се присъди
възнаграждение по чл.38 ЗА в
размер на 200лв, а на молителката заплатена държавна такса в размер
на 25.00лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
възражение по чл.423 от ГПК с вх.№
30860/22.10..2019г., подадено от М.С.Н.
с ЕГН-**********,***, чрез процесуалния и представител адв. М.Б., със съдебен адрес:***, офис 7
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3776/10.04.2013 постановено по
ч.гр.д.№6005/2013г. по описа на ПРС,
пети гр.с., издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №3776/10.04.2013 постановено по
ч.гр.д.№6005/2013г. по описа на ПРС,
пети гр.с., издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД.
ИЗПРАЩА
делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия, с даване на
указания по чл.415 ал.1ГПК.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация „ ЕООД, гр.Пловдив ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от
управителя С. Л. Н. да заплати на
адвокат М. И. Б. *** адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 200лв/двеста лева/.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация „ ЕООД, гр.Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от
управителя С. Л. Н. да заплати на М.С.Н.
с ЕГН-**********,*** сумата от 25.00лв/
двадесет и пет лева/, представляваща заплатена държавна такса в настоящото
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: