Решение по дело №1763/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т.Б., ЛНЧ **********, гражданин на ***, роден на *** г., с настоящ адрес: ***, против заповед №23-0769-000727 от 16.08.2023 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ на основание чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени административен акт. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Ответникът - началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №23-0769-000727 от 16.08.2023 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на Т.Б., ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на ***, е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

На 15.08.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №1029328, за това, че на посочената дата, около 19.49 ч. в гр.Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „Захари Зограф“/ „Червено знаме“/ до дом №101, посока на движение от ул. „Химик“ към ул. „Ропотамо“, управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „*“, рег.№****, след употреба на алкохол със съдържание 1.84 промила в издишания въздух, установено с техническо средство дрегер „Алкотест“ с фабр.№ARBB-0062. На Б. е издаден талон за медицинско изследване № 081470/л.22 от делото/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.19 от делото/.

На жалбоподателя е взета кръвна проба за анализ, която е установила съдържание на етилов алкохол-1.14 промила/виж протокол за химическа експертиза №359 от 16.08.2023 г., л.28 от делото/.

По случая е образувано досъдебно производство/ДП/№1984/2023 г. по описа на Районна прокуратура/РП/Бургас, което е прекратено с постановление от 25.08.2023 г., тъй като не е осъществен състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс/НК/л.25 от делото/.

На 28.09.2023 г., в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, на Б. е издадено наказателно постановление/НП/ №23-0769-002037, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.29 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 23-0769-000727 от 16.08.2023 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед №251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.32 от делото/ и заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/ л.33 и 34 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП/ред.ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е тестван за употреба на алкохол с техническо средство, отчело съдържание на 1.84 промила в издишания въздух, а при изследване на кръвната проба е установена стойност на етилов алкохол 1.14 промила.

Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.

За да е изпълнена хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на мпс, обстоятелство което не се оспорва от жалбоподателя. Не оспорва и обстоятелството, че е извършил вмененото му нарушение.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството на официален свидетелстващ документ АУАН се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност, а опровергаването й предпоставя изричното им оспорване, което е в тежест на жалбоподателя, а той не го е сторил.

Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

В случая необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е управление на моторно превозно средство/МПС/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух -1.84 промила. При изследване на кръвната проба е установено съдържание на етилов алкохол-1.14 промила, която стойност в случая е определяща, съобразно чл.171, т.1, б. „б“, изр.последно ЗДвП.

Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В случая, органът е установил наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, които са налице и след извършената химическа експертиза на кръвната проба на Б..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неяснота на акта, поради липса на определен срок на мярката. ЗДвП регламентира максимален срок на мярката до 18 месеца, като същият зависи от въпроса, свързан с решаване на отговорността на дееца. Този срок не може да бъде предварително определен в заповедта, тъй като не зависи от волята на органа, прилагащ мярката. ПАМ се прилага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на дееца, като максимално предвидения законов такъв е 18 месеца.

Останалите възражения не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към предмета на настоящия спор.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест Б. не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Т.Б. е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б., ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на ***, с настоящ адрес:***, против заповед №23-0769-000727 от 16.08.2023 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ на основание чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: