Присъда по дело №64/2023 на Районен съд - Велинград
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 3 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.) |
| Съдия: | Иванка Николова Пенчева |
| Дело: | 20235210200064 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 февруари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа за 2023 година на Районен съд Велинград.
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, с който на Я.А.Т., ЕГН:
********** от гр. Велинград, ул. ******** № 20, българска гражданка, без
образование, неомъжена, безработна, неосъждана е повдигнато обвинение, за
това че от месец юли 2020г., като пълнолетна, е улеснила /чрез предоставяне
на отделно помещение в жилището си в гр. Велинград/ непълнолетно лице от
мъжки пол-М.Я.Т., роден на 13.11.2003г. и лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст-З.А.Н., родена на 11.03.2006г., да заживеят
съпружески, без да са сключили брак-престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.
В съдебно заседание подсъдимата Я.А.Т., в присъствието на служебно
назначения защитник адвокат С.Р.-АК Пазарджик, заяви, че желае делото да
се разгледа по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
Съдът съобразявайки становището й определи да се проведе предварително
изслушване на страните. В хода на предварителното изслушване, след като
съдът разясни на подсъдимата правата й по чл. 371 от НПК и след като я
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от нея самопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимата призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимата съдът, след като установи, че самопризнанието им се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по
чл. 372 ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал. 4 от НПК, във вр. с
чл. 371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не
извърши разпит на подсъдимата и на свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че безспорно се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата
за виновна и да я освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК,
като й наложи административно наказание глоба в минималния предвиден от
закона размер. Излага, че са налице предпоставките на чл. 78А НК по
отношение на нея, тъй като не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по
реда на глава VIII, раздел IV НК.
Защитникът на подсъдимата се солидализира с държавното обвинение.
Подсъдимата Я.А.Т. признава по реда на чл. 371 т.2 от НПК изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Поддържа становището
1
на защитника, че са налице условията на чл. 78А НК.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Я.А.Т., ЕГН: ********** е българска гражданка, родена е
в гр. Велинград, живее гр. Велинград на ул. ******** № 20, без образование,
безработна, неосъждана.
Подсъдимата е майка на М.Я.Т..
Синът на подсъдимата и З.А.Н. се запознали отдавна, понеже и двамата
живеели в един квартал на гр. Велинград. В началото на 2020г. започнали да
се срещат по-често, харесали се и се влюбили един в друг. Родителите им
одобрявали тази връзка. През месец юли 2020 г. младежите решили да се
съберат и да заживеят заедно като семейство. Тогава М.Т. бил на 16 години, а
З.Н. на 14. Майката на момчето приела двамата в дома си на ул. ******** №
20, където им предоставила отделна стая. Заедно с родителите на момичето
направили „годеж“, за да официализират съвместното им заживяване, като
съпрузи.
От месец юли 2020г. З.А.Н. и М.Я.Т. заживели като съпрузи в дома на
подсъдимата Я.А.Т.. От съжителството им на 24.07.2022г. се родило детето
А.З.Н.. Съжителството им продължава и понастоящем. Двамата отглеждат
заедно общото им дете в дома на подсъдимата, с помощта на близките си.
Гореизложената фактическа обстановка съдът счита за безспорно
установена въз основа на извършеното от подсъдимата цялостно признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл. 371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: протоколи за
разпит на свидетелите З.А.Н., М.Я.Т., от докладна записка с рег. № 367р-
21621/31.10.2022 г.; сигнал от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция
„Социално подпомагане“ град Велинград изх.№ СЛ/Д-РА–ВГ/895-
004/16.09.2022 година; писмо от Агенция по вписванията с №
12179/15.12.2022 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 14.12.2022 г.
ведно с албум за посетено местопроизшествие от 14.12.2022 г.; справка за
съдимост с рег. № 221229005000153115/29.12.2022 г.; полицейска справка на
Я.А.Т.; характеристична справка за лицето М.Я.Т.; характеристична справка
за лицето Я.А.Т.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от Я.А.Т., приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК, като в тази насока следва изрично да
се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат,
поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Във връзка с гореизложеното е видно, че извършеното от подсъдимата
Я.А.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като от месец юли 2020г. до
13.10.2021г, в гр. Велинград, е улеснила непълнолетно лице от мъжки пол –
2
М.Я.Т., роден на 13.11.2003г и лице от женски пол, което не е навършило 16
години – З.А.Н., родена на 11.03.2006г. да заживеят съпружески, без да са
сключили граждански брак.
Престъпленията са насочени срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си
подсъдимата е осъществила от обективна страна една от формите на
изпълнителното деяние, а именно улесняване. Като лице, които упражнява
родителски контрол над непълнолетния си син М.Т., подсъдимата е приела
него и приятелката му в дома си, предоставила им е самостоятелна стая в
жилището си, където да създадат общо домакинство. Фактическите
взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи
мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните
норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения –
съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите
обективни признаци.
Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен
начин. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с
предоставяне помещение в жилището си е улеснила двамата младежи да
установят съпружеско съжителство. Знаела е за възрастта на
съжителстващите, разбирала е, че с осигуряването на условия за живот,
улеснява децата да заживеят на съпружески начала, като установят
фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при
сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да е
била наясно с произтичащите от това общественоопасни последици и рискове
за физическото и психическото развитие на непълнолетните, е извършила
инкриминираните действия. Този извод следва от цялото волево поведение
предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Я.Т. е съзнавала всичките
признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на
деянието се е стремяла към настъпването на обществено опасните последици,
т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимата по отношение на собствените й
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред.
По тези съображения съдът призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.
Съдът счете, че в случая подсъдимата Я.А.Т. следва да бъде освободена
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от
НК и да й се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК.
Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е
3
длъжен приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. За извършеното от нея умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация. Обвиняемата е с чисто съдебно минало
и добри характеристични данни. Спрямо нея не е прилаган института на
чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на
досъдебното производство. Съдът счете, че наказанието следва да се наложи
в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на подсъдимите и на останалите
членове на обществото.
По горните съображения съдът постанови присъдата.
Да се връчи на страните препис от мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
4