РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пазарджик, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря К Т. К
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20215200900142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
Н. Б. П., с ЕГН **********, с адрес адв.Я. С., срещу Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“С.ско
шосе“ №67А, представлявано от М С. М Г, Г Н Г и П В Д със съдебен адрес адв.В. Д.,
за обезщетение по реда на чл.432 от КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на ..... на път след село Б - К обл.П било настъпило
тежко ПТП между починалата Р И П. и още една пострадала жена- И Й. С които се
били придвижвали с велосипеди с поставена светлоотразителна жилетка на втората
пострадала и сигнални дрехи на починалата и МПС бус м.„“, модел ““ с ДК№,
управляван от виновният водач - Д С П.
Сочи се, че времето било слънчево, пътната отсечка не била натоварена с МПС/
освен двете велосипедистки и водача на буса не било имало други участници в
движението/, пътната асфалтова настилка била без неравности, а пътната отсечка -
права и без дървета или храсти, които да пречат на видимостта. Починалата била първа
в движението със светли дрехи/червена блуза с дълъг ръкав/ видими, а зад нея другата
велосипедистка била с поставена светлоотразителна жилетка, като са се движели
плътно в дясно по поска на движение на МПС и не са пречили на останалите
участници в движението. При така описаната пътна обстановка и без никакви причини
1
водача на МПС настигайки ги, на правият участък блъснал и двете отзад.В резултат на
удара и двете жени изхвърчали в дясно от пътното платно в затревената площ.На място
били пристигнали екипи на Спешна помощ и полиция. Майката на ищцата
пострадалата П. била откарана по спешност в МБАЛ П АД, където въпреки усилията
на лекарите починала. В същата болница била транспортирана и другата пострадалата.
По повод настъпилото ПТП било образувано ДП№ на РУ-С и пр.пр№ . по описа на ОП
П спрямо виновният водач Д П.
Сочи се, че с присъда №... по описа на Окръжен съд П, бил признат за виновен
водачът- Д П по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание за срок от
2г. и 4 месена, както и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години.
Присъдата била влязла в законна сила на 01.07.2021 година. Твърди се, че ищцата
била единствена дъщеря на пострадалата П..
При съобщението за смъртта на майката, животът на дъщерята бил „спрял". Сочи
се, че майката била изключително важна за своята дъщеря. Те живеели в едно
домакинство.Малко преди смъртта на своята майка, ищцата излязла на квартира в
същият квартал за да може майка й, да направи ремонт на апартамента, в който е
трябвало да живеят всички заедно с внучето /в този момент ищцата е била в последни
месеци от бременността си/.Между майката и дъщерята е имало изключителна
привързаност и обич.
Всеки ден когато починалата е била в С, тя е отивала в квартирата на дъщеря си в
06:00 часа и си е тръгвала вечерта не по рано от 18:00 часа, а вечер са се чували по
телефона отново.Когато е ходила в гр.С са се чували многократно на ден. Сочи се, че в
деня на смъртта й, ищцата била звъняла на телефонът на Р П. многократно, докато е
разбрала лошата вест.
Починалата майка и дъщеря, настояща ищца били разчитали изцяло една на
друга. Единственият човек, който помагал на ищцата при отглеждане на бебето била
починалата.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че след смъртта на майка си ищцата
сънувала постоянно кошмари.Редовно ходела на гроба на майка си да разговаря с нея,
сякаш е жива.Животът и се променил коренно.Ищцата станала затворена, потисната и
не желаела да контактува с хора. Изпитвала ужас,когато влизала в апартамента в който
са живеели със своята обична майка. Между тях съществувала силна привързаност и
обич, ищцата разчитала изцяло на нейната помощ, тъй като баща й бил починал преди
доста години. Мъката от смъртта на майка й, била неописуема, болките и страданието
също.
Твърди се, че си била отишла нейната майка обична, грижовна и жизнена, с която
имали изградена силна емоционална връзка. След смъртта на своята майка, ищцата
била изпаднала в тежка депресия, станала подтисната и затворена, част от смисълът на
2
животът й, вече го нямало. Твърди се, че автомобил на виновният водач Фолксваген
модел Транспортер, към деня на ПТП притежавал валидна застрахователна полица №в
ответната застрахователна компания. С молба представляваща застрахователна полица
с вх.№ ищцата била отправила искане за заплащане на обезщетение, но не и било
изплатено такова. Поради, което бил налице правен интерес да иска от съда определяне
на справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно изискванията на ГПК е посочена банкова сметка на ищцата - Р с титуляр Н.
П..
Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови решение, с което да
осъди ЗК „ЛЕВ ИНС", с ЕИК ********* да заплати обезщетение на Н. Б. П. за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка - Р И П., в размер на
200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на която е следвало да се произнесе
ответникът по заведената пред него претенция – 20.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. с начислено ДДС за осъщественото процесуално представителство.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД, с
ЕИК121130788, чрез пълномощника адв.В. Д., като са изложени следните твърдения.
Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба, касаещи механизма
на процесното ПТП, телесните увреди на пострадалата, наличието на причинна връзка
между ПТП и твърдените телесни увреди на пострадалата, вида и размера на
претендираните неимуществени вреди.
Не се оспорва и се моли, да бъдат приети за безспорни факта, че е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена с ответника за процесното МПС.
Възразява се и срещу предявеният размер на неимуществените вреди, като се
сочи, че е прекомерен и не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД. Развити са
подробни правни доводи относно критерият справедливост и определянето му от съда.
Сочи се, че съдът е длъжен да определи обезщетение, съизмеримо с разходите за
задоволяване на потребности, като болките и страданията са последица от характера и
вида на увреждането и се отличават по интензитет, за всеки конкретен случай, като
съдебната практика била установила среден размер на дължимото обезщетение, при
определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания, като
интензитет и продължителност.Меродавни били възрастта на пострадалия, на неговите
наследници, начина на причиняване на увредата и всички други факти включително и
конкретната социална и икономическа обстановка в страната.Сочи се, че пострадалата
е на ...., т.е. била в доста напреднала възраст/като средната продължителност на живот
в България била за жени 78.4 години по данни на НСИ/.Следвало да се отчете, че
3
дъщеря й, била вече на ...., отделена в отделно домакинство и със създадено собствено
семейство.
Твърди се също, че съдът е длъжен да отчете конкретно установените
обстоятелства за всеки частен случай, както и с икономическата ситуация в страната
като - минималната работна заплата за страната към въпросния период,
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на
населението, защото те били приложими при установяване на размера за присъждане
на неимуществени вреди за всеки вид деликт. В конкретния случай тези показатели
били: за MPЗ - 560 лв., а средния брутен годишен общ доход на лице за същия – 6325
лв. Поради това се налагал извода, че претендираните размери излизали извън рамките
на обезщетителния характер на плащането и присъждането им щяло да доведе до
неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като те се доближавали до средния брутен
общ годишен доход на лице в РБългария за период от 32 години (384 месеца).Освен
това съдебната практика при подобни случаи определяла като справедлив размер на
търпени неимуществени вреди около 110 000 лв. -120 000 лева.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която се оспорва възражението на
ответното дружество за завишеност на исковата претенция, като неоснователно. Сочи
се, че това е въпрос по съществото на спора и на проведено пълно и главно доказване в
процеса.
Оспорва се и считат за неморално обсъждането от страна на процесуалният
представител на ответното дружество възрастта на починалата и даденото определение
за това колко трябва да е продължителността на един човешки живот.Известно било, че
продължителността на един човешки живот се определяла от редица фактори, но едни
от най силните такива били: начин на живот, вредни навици, здравословно състояние
други.
Сочи се, че починалата е била в много добро, дори отлично здраве, не е пушила и
пиела алкохолни напитки.Не е имала никакви вредни навици и е водила един
здравословен начин на живот.По отношение на възрастта на дъщерята, се сочи, че към
момента на настъпване на внезапната смърт е била на .... но това още повече
утежнявало нейното психично състояние вследствие загубата на своята скъпа и
обичана майка, с която са имали изключително близки отношения.Времето през което
са живеели заедно и са били изключително близки, именно е причинило и продължава
да причинява онази силна болка в душата на нейната дъщеря.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ЗК“ Лев инс“ АД,
с ЕИК *********, в който заявяват, че заявеното в допълнителната искова молба, касае
съществото на спора.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
4
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477 ал.1 и ал.2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните
разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
По делото не се спори, че на ...по пътя между с.Б посока с.К, е настъпило
ПТП,при което Д С П, управлявал МПС Марка ,модел ,ДК № блъска движещите се
пред него велосипедистки И Са и Р П..Образувано е ДП №.по описа на РУП гр.С.
От влязла в сила присъда по н.о.х.д. №.
по описа на Окръжен съд П се установява, че Д С П, с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на на път свързващ с. Б и с. К, обл. П, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „“, модел „“ с ДК №, негова собственост
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ като същия не е контролирал непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство, поради което вдясно на пътното платно не е забелязал
движещата се пред него велосипедистка Р И П. от гр. С, блъснал я с автомобила и по
непредпазливост е причинил смъртта й, която е настъпила в резултат на тежка
съчетана гръдно-коремна и опорно-двигателна травма, довела до разкъсване на
5
аортата, масивна кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20 ал. 1
от ЗДвП, във вр. с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1
от НК, и е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и
четири месеца.
Постановената присъда е със задължителна сила за гражданския съд на основание
чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца.В тази връзка всички оспорвания на ответника са
несъстоятелни, тъй като от приетата САВТЕ, се припокриват изцяло изводите с
приетото в мотивите на наказателния съд.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от влязлата в сила присъда и мотивите към
нея.
От препис-извлечение на акт за смърт и удостоверение за наследници на Р И П.,
се установява, че ищцата е нейна единствена законна наследница.
От представеното заявление молба с вх.№от ищцата по реда на чл.380 от КЗ, се
установява, че същата е образувала претенция по реда на чл.380 от КЗ до ответника, с
която е претендирала обезщетение в размер на 300 000 лева, на дата година.
По делото са разпитани свидетели.
От разпитания по делото св.Г Щ се установява, че той като приятел на
ищцата/неговата съпруга била съученичка на ищцата/ познавал добре семейството,
събирали се заедно.Установява, че Н. живеела по няколко дни с майка си в гр.С на
квартира и няколко дни прекарвала в квартирата на приятеля й. Установява, че между
ищцата и майка й, била налице силна връзка, чували се по няколко пъти на ден.След
раждането на Н. закупили жилище с приятеля й, и свидетеля установява, че майка и
започнала ежедневно да я посещава, помагала и за детето.Установява, че смъртта на
майка си понесла тежко, плачела много и след погребението свидетелят Щ и съпругата
му, останали нейната опора. Установява, че ищцата споделяла, че има проблеми със
съня, изпитвала безпокойство, била постоянно напрегната.Свидетелят установява, че
след инцидента внезапната смъртта на майка й, ищцата Н. вече не била същата.
Установява, че баща й починал през 2015 година и след смъртта на майка й,
ищцата останала съвсем сама, защото нямала, нито брат, нито сестра.Майка й била
жизнена и запазена, заедно със семейството на свидетеля посетили Крушенските
водопади и починалата Р, ходела наравно с тях била жизнен и весел човек.
От разпита на св.М Д на ... се установява, че починалата и е била снаха/омъжена
за брат й/.Установява, че починалата Р е била в чудесно здраве, много се грижела за
себе си.хранела се здравословно, спортувала, нямала никакви заболявания.Карала
колело, не е пиела и пушела.
6
Св.установява също, че ищцата и майка й, били в много близки отношения, като
ищцата всичко споделяла с нея, затова и била съсипана от загубата й.И мъката от
загубата на майката трудно се преодолявала.
От представената справка от НОИ, се установява, че майката на ищцата –
починалата Р П. е посещавала периодични през няколко месеца личният си лекар и
кардиолог и е била на диспансерен преглед относно хроничното си заболяване –
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.
По делото е приета и СПсихЕ от заключителната част на която се установява, че
психически и емоционално загубата на майката на ищцата е повлияло тежко на
цялостната психо-емоционална структура на личността, която демонстрира терен на
емоционална деструкция. Психо-емоционалните промени ангажират личността ведно с
нейните поведенчески и волеви реактиви. Липсата на желание към социална изява,
както и на последователен и траен волеви процес е ясен индикатор за тези промени, с
основна идеация песимистично- негативистични нагласи. Към настоящия момент
ищцата, въпреки константната подкрепа от съжителя й и неговото разширено
семейство, все още не е преживяла тежката психическа травма, а именно загубата на
нейната
майка „по този нелеп начин........ да отидеш да се видиш с приятелката
ти, при това на един хубав празник, и да ми съобщят за нейната смърт....няма по- голям
кошмар от това....Ние бяхме толкова близки....Аз не трябваше да я пускам, аз съм
виновна.... ".
Ищцата според вещото лице пази и съхранява само най- мили и добри спомени от
живота с родителите си, особено с нейната майка, с която са били в много близки
взаимоотношения. Емоционалната връзка помежду им е била много силна и трайна.
Това е силен маркер, че психотравмата у ищцата и за в бъдеще ще има дълготраен
импулс с тежко песимистично изживяване. При това се прибавя и чувството на вина,
,,....аз не трябваше да я пускам, но и тя искаше да бъде с приятелката си на празника....
", което е манифест за една прогредиентност на травменото изживяване. Необходими
са й обич, топлота и подкрепа от нейните близки, приятелският кръг и колегиалната
среда, които да помогнат за редукция на стресора /спомени от миналото/ с цел
изтласкване на психотравмения процес.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа
на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, за
което са изслушани свидетели обсъдено по-горе в мотивите на съда и допуснатата
Психологическа експертиза.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че са доказани всички
7
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена
смъртта на Р И П. в резултат на което ищцата Н. П. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание поради внезапната загуба на своята майка.
Същевременно от събраните доказателства се установява, че преживяната
психическа травма е с различна тежест и интензитет по отношение ищцата, отколкото
в нормални други случаи, тъй като майка и е била единственият й родител/установено
е, да е преживяла състояние, различно по-тежко от обичайното при загуба на близък
човек, емоционално състояние и е претърпяла негативни изменения в психиката е
поведението през кратък период от време/.
От друга страна ищцата е вече на .... с изградено свое собствено семейство дете
и партньор, наличие на роднинска подкрепяща среда и приятелска такава.
Съдът не счита, че не е морално да излага изводи относно средната
продължителност на живота в България, съотнесена към възрастта на починалата
майка на ищцата, в каквато връзка бяха направени твърдения от ответника.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че
предявеният иск от Н. Б. П. е частично основателен за сумата от 150 000 лв., която
съдът приема за справедлива с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди. При определяне на този размер съдът отчита изпитаната от ищцата тежка
психическа травма, която е понесена още по-тежко поради внезапното и неочаквано
настъпване на смъртта на майка й, с която, видно от свидетелските показания,
емоционалната връзка е била силна и ненакърнена.
За разликата над определения размер от 150 000 лева, до претендирания от
200 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране
на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от
чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с
датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или
с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете
настъпи по-рано/. В конкретния случай, ищецът е предявил претенция по която е
заведена щета с вх.№3814/19.03.2019г. и съдът приема за дата уведомяване на
застрахователя. Тримесечният срок е изтекъл на 19.06.2019 година, от която дата се
дължи законната лихва, тъй като застрахователят е изпаднал в забава да изпълни
задължението си/ищецът я претендира в исковата молба от дата – 20.06.2019
година/.Размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
8
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 6000 лева и 634.50 лева /изплатено възнаграждение на вещото лице/ или
общо 6634.50 лева, както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищцата е претендирала определяне на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 ат
ЗАдв. Според така осъществената безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в
договора за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по
нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от
материалния интерес, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв.Я. В. С. сумата от 4530 лева.Във оформеното искане от адв.С. за
определяне на разноски е посочено, че се претндира присъждане на адв.хоН.р с ДДС,
представени са и доказателства, че същият е регистриран по ДДС.В този случай
дължимият адв хоН.р с вкл. ДДС е в размер на 5436 лева.
Ответникът също не е представил доказателства и не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК121130788,
със седалище и адрес на управление гр.София бул.“С.ско шосе“ №67А,
представлявано от М С. М Г, Г Н Г и П В Д със съдебен адрес адв.В. Д., да
заплати на Н. Б. П., с ЕГН **********, с адрес адв.Я. С., на основание
чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания причинена от смъртта на нейната майка – Р И П., в резултат на
ПТП настъпило на /на път свързващ с. Б и с. К, обл. П, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „“, модел „“ с ДК № е
била блъсната като велосипедист, / за което има влязла в сила присъда по
н.о.х.д. № по описа на Окръжен съд П, ведно със законната лихва, считано от
20.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата
9
над размера от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000
лв.,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“С.ско
шосе“ №67А, представлявано от М С. М Г, Г Н Г и П В Д със съдебен адрес
адв.В. Д., да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и изплатен хоН.р на вещо лице в размер на
6634.50 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“С.ско
шосе“ №67А, представлявано от М С. М Г, Г Н Г и П В Д със съдебен адрес
адв.В. Д., да заплати на адв.Я. В. С. САК, , на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 5436 лева с ДДС
/съобразно уважената част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10