РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пазарджик, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20235200900011 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ **, чрез адв. Я. С. от **, със
съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.“ ***, срещу „Застрахователна компания Лев
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сума в размер
на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и имуществени вреди в общ размер от 3 407.22 лв., от които
претърпяна загуба в размер общо на 2 732.28 лева - разходи за метална плака
за счупената бедрена кост (1 390 лв.), за лекарства и медикаменти (281.88 лв.),
за потребителска такса за болничния престой (34.80 лв.), за такса за ЛКК (4
лв.), както и за балнеолечение и рехабилитация (1 021.60 лв.), както и
пропусната полза в размер на 674.94 лева - представляваща неполучено
трудово възнаграждение, изчислено като разлика между изплатеното от
Националния осигурителен институт (НОИ) обезщетение за временна
неработоспособност за периода 27.05.2021 г. до 03.10.2021 г. включително и
дължимото нетно трудово възнаграждение за същия период от работодателя
О. П., ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното плащане
на сумите, като всички вреди са настъпили от ПТП от 27.05.2021 г. по вина на
водача И. Й. Г., ЕГН **********, управлявала л. а. ***, рег. № ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
1
Предявените искове, уточнени с молба вх. № 1104 от 02.02.2023 г., се
основават на следните фактически твърдения:
Твърди се, че на 27.05.2021 г., около 13:21 часа, в гр. П., в посока от
бул. „Б.“ към ул. „Ц. Ш.“, на кръстовището с ул. „Е. Й.“, И. Й. Г., ЕГН
**********, при управление на л. а. ***, рег. № ***, блъска ищцата,
пресичаща по това време на пешеходна пътека тип М8.1, като й причинява
счупване на горния край на тибията (голям пищял) и кръвонасядания по
тялото и главата. Веднага била транспортирана от Спешна помощ в МБАЛ П.
АД, където на следващия ден й е извършена операция с открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация, като лечението в болницата продължило
до 04.06.2021 г. Впоследствие било предписано домашно лечение. Общо
възстановяването продължило над шест месеца, от които първите четири
пострадалата била на постелен лежим. Същата провела и процедури по
рехабилитация в санаториум в гр. В.. През цялото време ищцата чувствала
силни болки, които не са отшумяли и до днес. Твърди, че движенията на
крака й са силно ограничени, както и че металните импланти от костите все
още не са отстранени. За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от Пътна полиция при ОДМВР - П.. Било образувано
досъдебно производство № *** г. на РУ - П., а впоследствие и НОХД № ****
г. по описа на РС - П., по което с определение (има се предвид споразумение)
от 08.12.2021 г. И. Г. била призната за виновна в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Подробно се
излагат претърпените в резултат на увреждането неимуществени вреди, които
ищцата определя на 50 000 лева, както и имуществени вреди, от които
претърпяна загуба в размер на 2 732.28 лева, представляващи сбор от разходи
за метална плака за счупената бедрена кост (1 390 лв.), лекарства и
медикаменти (281.88 лв.), потребителска такса за болничния престой (34.80
лв.), такса за лекарска комисия - ЛКК (4 лв.), както и за балнеолечение и
рехабилитация (1 021.60 лв.), както и пропусната полза в размер на 674.94
лева, представляваща неполучено трудово възнаграждение от работодателя
на ищцата О. П., изчислено като разлика между изплатеното от НОИ
обезщетение за временна неработоспособност за периода 27.05.2021 г. до
03.10.2021 г. и дължимото нетно трудово възнаграждение. Излага се, че на
30.05.2022 г. ищцата предявила пред ответника, като застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач И. Г. претенция за заплащане на
обезщетение вследствие на инцидента, като тримесечният срок за
произнасяне е изтекъл безрезултатно. Моли за уважаване на исковете с
2
присъждане на направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна
компания Лев инс“ АД, чрез юрисконсулт З. Т. е подал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа се, че процесният
инцидент представлява трудова злополука, за вредите от която работодателят
на ищцата й е заплатил обезщетение, поради което ответникът не дължи
повторното им обезщетяване. Оспорва се механизмът на настъпване на
процесното ПТП, като се излагат аргументи, че протоколът от наказателното
дело пред съда не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
механизма и приноса на пострадалата за настъпване на вредите. Аргументира
се нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди се, че ищцата е пресичала
на червен сигнал на светофарната уредба и без да се огледа. Излага се, че
приносът на ищцата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е в размер на 50 %.
Същата, освен това внезапно е изскочила пред лекия автомобил ***,
преминавайки пред спрели автомобили, които са ограничавали видимостта за
водача Г.. Сочи, че пострадалата не се е огледала преди да пресече и по този
начин тя не е проявила необходимата предпазливост, с което сама е създала
предпоставки за ПТП. Произшествието е било предотвратимо от ищцата.
Навеждат се доводи, че липсва причинно-следствена връзка между инцидента
и неимуществените вреди, които се сочат. За болката ищцата е приемала
обезболяващи, вътрешната инфекция с оток е с неуточнена давност и за него
водачът не следва да отговаря. Излага се, че ищцата не получава цялото си
трудово възнаграждение, тъй като същото се намалява с данък общо доход и
вноски за осигуровки около 17 % от възнаграждението за болничен, пенсия и
безработица. А и няма доказателства, че пострадала е щяла да работи при
същите условия в периода, в който е била в болничен. Оспорва се фактура от
31.08.2021 г., с която се претендират разноски за храна, тъй като тези
разноски за храна, ищцата щеше да направи дори и да не беше пострадала.
Относно разходите по протокол за извършена профилактика и рехабилитация
№ **** г. и фактура от 17.02.2021 г., издадени дълго време след инцидента,
обичайно НОИ поема голяма част от разходите за балнеолечение и същите не
са дължими от ответника. Цитира се практика на СЕС с коментар на чешкия и
италианския КЗ. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви, като се
аргументира, че застрахователят изпада в забава след като бъде уведомен за
ПТП и бъдат представени всички изискуеми документи. В случая ответникът
не е дал повод за завеждане на делото и не е отказал плащане на обезщетение.
Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
3
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК,
се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на
ответника. Излага се, че не е регистрирана трудово злополука по реда на чл.
57 от КСО. Уточнява се, че пешеходната пътека не е регулирана от светофар.
Излага се, че цитираната практака на СЕС е неотносима. Излага и
допълнителни съображения.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор на ДИМ. В него сочи, че поддържа направените възражения.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на исковете за обезщетение и не се предявяват като самостоятелни искове по
чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 30.05.2022 г.,
респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна.
Доводът на ответника, че не е отказал плащане на обезщетение не може да се
приравни на определено обезщетение или на изплатено такова. Исковата
молба е подадена на 17.01.2023 г., поради което исковете са допустими.
Производството е частично прекратено поради оттегляне на иска за
пропусната полза за разликата над 674.94 лева до първоначално
претендираните 1 068.45 лева в открито съдебно заседание от 09.06.2023 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че между ответното
дружество и делинквента И. Й. Г. е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП
от 27.05.2021 г., както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го
4
е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент
на 30.05.2022 г., респ. няма плащане в тримесечния срок от негова страна.
По делото е приложено като писмено доказателство НОХД № *** г. на
РС - П., видно от което с протоколно определение от 08.12.2021 г. И. Й. Г.,
родена на *** г., се признава за виновна в това, че на 27.05.2021 г. в гр. П., на
кръстовището, образувано между бул. „Б.“ и ул. „Е. Й.“, при управление на л.
а. ***, рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата, посочени
в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП („Водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците…“) и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП („При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“), вследствие на което по
непредпазливост е причинила на А. Г. А. средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, вследствие
на счупване на горния край на тибията /голям пищял/, като деянието е
извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ пр. 2
вр. ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят И. Й. С. дава показания, че е управлявала процесния
автомобил ***, с който на 27.05.2021 г. е ударила ищцата пред О.та на
пешеходната пътека. Твърди, че не я е видяла, въпреки че не е имало
препятствия, които да й ограничават видимостта. Пешеходецът изскочил пред
колата. След като я забелязала, веднага натиснала спирачките, но въпреки
това я ударила. Пострадалата била единствен пешеходец.
Свидетелят Й. И. Л. дава показания, че знае за инцидента. Видяла
ищцата два дни след инцидента. Твърди, че понеже ищцата е алергична към
много медикаменти, била податлИ. само към два леки аналгетика, поради
което болките били нечовешки. Денонощно А. била будна вследствие на
непоносимата болка. Свидетелят поддържа, че ежедневно се виждал с
ищцата, дори 2-3 нощи е пренощувал у дома на пострадалата, за да се грижи
за нея. Основно обаче майка й и сестра й на ищцата помагали при
възстановяването. Излага, че познава ищцата като много спокоен и
уравновесен човек, общителна, много инициативна и решителна личност. ***.
След травмата станала **********
Свидетелят В. И. А., майка на ищцата, дава показания, че живее в едно
5
домакинство заедно с ищцата и ***. Твърди, че след инцидента животът и на
трите се променил драстично. Споделя, че дъщеря й е била майстор на спорта
по ***. От това, което е била като човек, не е останало нищо. Превърнала се в
друг човек. Детенцето й пораснало за дни. Твърди, че първите дни е била
неотлъчно до дъщеря си в болницата. След това се прибрала вкъщи и
заварила *** си да чете Библията. До момента ищцата не е спирала да ходи по
рехабилитации, санаториуми, иглотерапии само и само да се оправи, но
резултат никакъв. Останала инвалид за цял живот. Шест пъти я снимали,
докато разберат къде е счупеното място. Поддържа, че понеже дъщеря й е
алергична към много болкоуспокояващи, болките били постоянни. След
инцидента дъщеря й била много раздразнителна. За всяко нещо избухвала.
Сега предстои нова операция, но страхът идвал от упойката, защото
последния път много трудно я събудили. Това е отново във връзка с
алергията. Първоначално ищцата била на памперси. В един момент започнала
да прави опит да се изправя с патерици. Отдолу, където била захваната
планката на крака, започнал да излиза пиронът, което наложило същата да се
извади по-рано. По време на болничните работила от вкъщи - по телефона, но
след това се върнала на работа.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебносчетоводна
експертиза, изготвено от вещо лице Л. А., неоспорено от страните, прието от
съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява
следното:
Обезщетението за временна нетрудоспособност, получено от ищцата
за периода от 27.05.2021 г. до 03.10.2021 г. е в общ размер на 2 824.61 лева.
Брутното трудово възнаграждение за същия този период, което ищцата би
получила от работодателя си О. П., ако не е била в отпуск поради временна
неработоспособност е в размер на 3 886.16 лева, а нетното възлиза на 3 497.55
лева.
Приета е по делото служебна бележка от О. П., в която се сочи, че
ищцата работи по служебно правоотношение на длъжност **** до настоящия
момент.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебноавтотехническата
експертиза, изготвено от вещо лице инж. В. Ф., оспорено от ответника
частично, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано,
се установява следното:
На 27.05.2021 г. около 13.21 часа в гр. П. по бул. „Б.“ към Т-образно
6
кръстовище с ул. „Е. Й.“, се движел л. а. ***, рег. № ***, със скорост от около
40 км/ч, управляван от водача И. Й. Г.. Процесният участък е бил равен, прав,
с видимост над 300 метра при ясно видима хоризонтална маркировка и
пешеходна пътека. Настилката е била суха, времето ясно и слънчево. Пътното
платно има двойна прекъсната линия М2 преди западната пешеходна пътека,
както и след източната (процесна) пешеходна пътека. Направлението на
автомобила е в посока изток, към сградата на О. П. и кръстовището с ул. „Ц.
И. Ш.“. На 20 метра преди първата (западна) пешеходна пътека в посока на
движение на автомобила е наличен пътен знак А17, указващ „Внимание,
пешеходна пътека“, а на 250-300 метра преди нея е наличен знак В26, който
забранява скорост, по-висока от 40 км/ч. Пътните ленти в посока изток са с
обща ширина от 7.2 метра, или по 3.6 метра всяка лента, а пешеходната
пътека е с ширина 3.1 метра. Установено е, че задната част на автомобила е
върху наличната пешеходна пътека. Пострадалата ищца се е движела по
средата на ширината на пешеходната пътека. Ударът върху пешеходеца е
настъпил в режим на екстремно спиране на автомобила, като скоростта в
момента на удара е около 33.6 км/ч. От момента на стъпване на пешеходната
пътека до момента на удара, пострадалата е изминала 4 метра при спокоен
ход. Следователно, мястото на удара е върху самата пешеходна пътека, на 4
метра от южната бордюрна линия, т. е. върху лявата лента за движение, след
преминаване от страна на пешеходеца на дясната лента за движение, спрямо
посоката на движение на автомобила от запад на изток. Движението на
пострадалата, като пешеходец, е било отдясно наляво спрямо посоката на
движение на МПС. Не са съществували прегради или препястствия, които да
ограничават както видимостта на водача на автомобила, така и видимостта на
пешеходеца. В конкретния случай инициалния удар върху пешеходеца е
нанесен перпендикулярно от предната броня в левия долен крайник
(подбедрицата), който е бил опорен. След този първи контакт е последвал
втори на горната част на тялото с предния капак, след което автомобилът
спира, като тялото е носено и отхвърлено напред без да бъде прегазено,
падайки върху терена напред и отдясно на МПС. Нараняванията на
пострадалата отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма -
пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил с последващо падане на
терена. Изследването описва следния механизъм на настъпване на ПТП:
Когато пострадалата е предприела пресичане по средата на
пешеходната пътека, процесният автомобил е бил на дистанция от 25.19
метра от нея, наближавайки първата (западната) от двете успоредни
7
пешеходни пътеки. Това е и разстоянието от автомобила до мястото на удара
(източната пешеходна пътека), ако водачът своевременно бе възприел
опасността от пресичащия пешеходец. Скоростта на МПС в този момент е
била около 40 км/ч, като в момента на фактическата реакция на водача
разстоянието между автомобила и пешеходеца е било 13.74 метра, при което
в спирачен режим при скорост от около 33.6 км/ч с предната дясна част
последвал удар в лявата подбедрица, под коляното на ищцата. Пълният
спирачен път или т. нар. „опасна зона за спиране“ на л. а. *** при приета
скорост от 40 км/ч. е 22.54 метра. „Опасната зона“ представлява пълният
спирачен път, който изминава автомобилът от момента на възприемане на
опасността и реагиране на водача до окончателното му спиране. Нарича се
„опасна зона“, защото ако водачът не реагира преди тази опасна зона, а
закъснее и влезе в нея, в този участък, тогава ударът настъпва неизбежно.
Водачът трябва да реагира преди да навлезе в този участък. При съпоставяне
на дистанцията, от която е възникнала реално опасността (25.19 м) и опасната
зона (22.54 м) е видно, че водачът Г. е имала техническата възможност да
предотврати удара с пешеходеца, но само ако своевременно бе възприела
опасността, тъй като пешеходецът не попада в опасната зона за спиране на
превозното средство. Доколкото обаче тази реакция не е своевременна,
разстоянието от автомобила до пешеходеца в момента на фактическата
(закъсняла) реакция на водача е било 13.74 метра. Или, автомобилът е
изминал 11.45 метра, след като опасността вече е съществувала, но водачът не
е реагирал (11.45 + 13.74 = 25.19 м). Техническите причини за настъпване на
удара е закъснялата реакция на водача на МПС, както и че пешеходецът е
разчитал на предимството си по пешеходната пътека и не е възприел
бързодвижещия се автомобил.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещо лице д-р П. М., неоспорено от страните,
прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се
установява следното:
Ищцата е получила вследствие на ПТП от 27.05.2021 г. счупване на
горния край на тибията (големия пищял) на ляв долен крайник, разкъсно-
контузни рани, кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания.
Хоспитализирана е в периода 27.05.2021 г. до 04.06.2021 г. в МБАЛ П. АД. На
28.05.2021 г. е извършена операция с открито наместване на фрактурата с
последваща фиксация със заключена подпорна плака за проксимална тибия с
7 отвора. Остоесинтезните средства са премахнати на деветия месец от
8
травмата. Няма данни за възпалителен процес в областта на оперативния
ръбец на лявата подбедрица. Експертът прима, че целта на лечението на
лявата колянна става е постигната, като флексията в лява колянна става е
пълна и е 118 градуса (което е оптимален вариант на функционално
възстановяване на ставата), а в дясна е 130 градуса. Липсват признаци на
колянна ставна нестабилност. Налице е хипотрофия на четириглавия мускул
на лявото бедро. Ограничена е дорзалната флексия на лявата глезенна става.
Наблюдава се нарушена сетивност в областта на левия нервус сафенус. Към
момента на прегледа, пострадалата няма болки, но изпитва затруднения при
слизане от стълби и изправяне след клякане. Всички представени разходни
документи са свързани с лечението и рехабилитацията на процесните травми.
Всички рехабилитационни процедури са извършени своевременно и в пълен
обем, като експертът препоръчва продължаване на рехабилитационните
процедури. Видно от медицинската документация, ищцата има алергични
нагласи към множество алергени. При поставянето на метален имплант той
отделя метални йони и е възможно да се развие реакция с временно кожно
раздразнение. Има белези от оперативната интервенция, като въпрос на
субективна преценка е дали същите да се заличат козметивно.
По делото са представени разходни документи - фактури и касови
бонове във връзка с проведените балнеолечение и рехабилитации досежно
телесните увреждания.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за
9
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. На това
основание, същото има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския
съд. Ето защо, съдът е обвързан да приеме, че водачът И. Г., на 27.05.2021 г. в
гр. П., на кръстовището, образувано между бул. „Б.“ и ул. „Е. Й.“, при
управление на л. а. ***, рег. № ***, е нарушила правилата за движение по
пътищата, посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП („Водачът на ППС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“) и чл. 119, ал.
1 от ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“),
вследствие на което по непредпазливост е причинила на ищцата средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник, вследствие на счупване на горния край на тибията
/голям пищял/, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на ПТП
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата
и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени
/претърпяна загуба и пропусната полза/, така и неимуществени, стига да са
пряка и непосредствена последица от увреждането. От своя страна,
неимуществените са не само болките и страданията, понесени от конкретно
увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват и ще съпътстват същите.
Изложеното обуславя извод за доказано основание на претенциите с
оглед наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за
възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт
при съответно авторство (И. Г.), противоправност, вина, вреди и причинна
10
връзка между деяние и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване
на цитираната норма дават основание да се приеме, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение вредоносен резултат. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Възражението за съпричиняване в случая се основава на това, че
пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата,
регламентирани от разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП. Съгласно
първата разпоредба, при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да
не преминават през ограждения от парапети или вериги. Според втората
разпоредба, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да
извършват търговия и услуги на платното за движение.
В конкретния случай се установи, че ищцата е предприела спокойно
пресичане на регламентирано от закона място /пешеходна пътека/, в момент,
11
когато процесният автомобил е бил на разстояние повече от 25 метра и
наближаващ първата от двете пешеходни пътеки. При това положение е
напълно логично да се преположи, че превозното средство ще намали
скоростта и евентуално ще спре (чл. 119 от ЗДвП). Условието, относимо за
пешеходеца, преди да навлезе на пътното платно да се съобрази с
приближаващото се превозно средство, в случая е спазено. Дистанция от 25
метра до МПС, движещо се с разрешена за участъка скорост от 40 км/ч, е
напълно достатъчна за предприемане на пресичане на пешеходна пътека в
населено място (обратното би означавало в населено място, където трафика е
по-интензивен изобщо да не може да се пресече на пешеходна пътека). Не са
малко случаите, при които превозните средства, въпреки че се движат с
много бавна скорост, преминават през пешеходната пътека без да дадат
предимство на пешеходците. Това дава повод пешеходецът да има
активността да стъпи на пешеходната пътека и да предприеме пресичане, като
може само да предполага, че превозното средство ще спре. Законът не му
вменява задължението, преди да пресече, да се убеди, че превозното средство
е спряло пред пешеходната пътека, а единствено да съобрази
приближаващото се (в движение) такова, т. е. да предприеме пресичане в
момент, в който да не постави водача в невъзможност да спре своевременно.
В тази насока, пострадалата е пресичала при неограничено от гледна точка на
видимостта място, при спазване на задължението да не удължава ненужно
пътя и времето за пресичане, като е достигнала до втората лента за движение,
т. е. преминала е една лента за движение и съвсем логично е да не е имала
съмнение, че водачът я е забелязал и лекият автомобил ще спре. Както се
установи обаче, именно невниманието на водача е довел до настъпването на
удара.
Възраженията са неоснователни.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са причинени от едно и също деяние и са пряка и непосредствена последица
от него.
Обезщетението за временна нетрудоспособност има за цел
обезщетяване на вредите, които работникът понася в резултат на
невъзможността да полага труда и респ. да получава трудово възнаграждение
по трудово правоотношение. Пропусната полза за него за периода на
временна нетрудоспособност се изразява в разликата между размера на
трудовото възнаграждение, което би получил ако полага труд и полученото
12
обезщетение поради временна нетрудоспособност, по реда на общественото
осигуряване.
Съдът намира, че претенцията за имуществени вреди, представляваща
пропусната полза е основателна за сумата от 672.94 лева, предвид че
размерът на нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получила ако
полагаше труд в периода на нетрудоспособност (27.05.2021 г. - 03.10.2021 г.)
е в размер на 3 497.55 лева, а полученото обезщетение от НОИ за същия
период е в размер на 2 824.61 лева (3 497.55 лв. - 2 824.61 лв. = 672.94 лв.). За
разликата до претендираните 674.94 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Възприемайки и заключението по СМЕ, доказана е и претенцията за
претърпяна имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в общ
размер на 2 732.28 лева - направени разходи за метална плака за счупената
бедрена кост (1 390 лв.), за лекарства и медикаменти по време на лечението
(281.88 лв.), за потребителска такса за болничния престой (34.80 лв.), за такса
за Лекарска консултативна комисия (4 лв.) и за балнеолечение и
рехабилитация (1 021.60 лв.), поради което искът подлежи на уважаване
изцяло.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
За определяне на справедливо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на увреденото от
деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването
им, така и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Във всички случаи обаче, не бИ. да се допуска размерът на обезщетението
да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната
практика в сходни хипотези. Паричният еквИ.лент на понесените
неимуществени вреди се определя към момента на увреждането.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния
инцидент на 27.05.2021 г. пострадалата А. Г. А. (на *** към него момент) е
получила счупване на горния край на тибията (големия пищял) на ляв долен
крайник, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания, травматични отоци и
13
охлузвания. Независимо от извършените оперативни интервенции и
рехабилитационни процедури същата и до момента изпитва болки и
неудобства по-големи от обичайните, като достигнатата флексия в лявата
колянна става, макар и пълна (118 градуса), с оглед приетия медицински
стандарт за оптимално функионално възстановяване, не може да доведе до
извод за пълно възстановяване отпреди инцидента. Болките, които е търпяла
ищцата по време на лечението и възстановяването, а и занапред ще търпи,
предвид установената алергия към болкоуспокояващите, обосновава извод за
претърпяно по-интензивно страдание, за разлика от това, което търпят други
пострадали. Всичко това налага извод за едно по-високо обезщетение, още
повече, че предвид относително младата трудоспособна възраст,
дискомфортът, който ищцата ще изпитва за в бъдеще, ще е сериозен, след
като няма ясна перспектИ. за каквото и да е подобрение.
При съобразяване на създадения от съдебната практика ориентир (вж.
Решение № 60092 от 08.07.2021 г. по т. д. № 1072/2020 г. на ІІ ТО - ПТП 2016
г. контузия на главата и гърдите; мозъчно сътресение; открита фрактура на
голямопищялната кост в долната й част; дълбока разкъсно - контузна рана на
лявата подбедрица; изкълчване на дясната тазобедрена става - 50 000 лева;
Решение № 50049 отт 17.08.2023 г. по т. д. № 1015/2022 г. на ІІ ТО - ПТП
2016 г. фрактура на горния край на лява раменна кост, полифрагментозно;
фрактура на горния край на левия голям пищял, вътреставно и фрактура на
горния край на лявата лъчева кост - при дясна колянна става ограничение на
движенията за сметка на сгъването до 80° при норма 140°; пълно
възстановяване не се очаква - 120 000 лева), подведени под разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, фактите по делото дават основание на настоящия състав да
приеме, че за да бъде удовлетворено изискването за справедливост, в полза на
ищцата следва да се определи обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
от чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
14
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да
бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 30.05.2022 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 30.05.2022 г., която дата следва
да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв - безплатна правна помощ.
Принципът, от който изхожда последователната практика на ВКС, е,
че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ (т. е. необходимо е да е налице договор за правна помощ, в
който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на
определено основание). В подобен смисъл е Определение № 50041 от
27.04.2023г. по гр.д. № 2701/2022 г., I г. о. на ВКС, в което е прието, че за
присъждане на възнаграждението е достатъчно представянето на договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че се оказва безплатна
правна помощ.
В случая по делото е представен договор за правна защита и
15
съдействие, в който е уговорено безплатно процесуално представителство по
делото (л. 148). Ето защо, искането е основателно, като размерът на
възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя
съобразно размера на уважената част от иска, в случай ответникът следва да
плати на адвоката възнаграждение в размер на 4 917.82 лева.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78,
ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски; съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по
чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.). Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да заплати в полза на съда
сумата от 2 136.29 лева - държавна такса и 654.18 лева - депозит за вещи
лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адерс на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ **, сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
имуществени вреди в общ размер от 3 407.22 лв., от които: претърпяна загуба
в размер общо на 2 732.28 лева (две хиляди седемстотин трийсет и два лева и
28 стотинки) - разходи за метална плака за счупената бедрена кост (1 390 лв.),
за лекарства и медикаменти (281.88 лв.), за потребителска такса за болничния
престой (34.80 лв.), за такса за ЛКК (4 лв.) и за балнеолечение и
рехабилитация (1 021.60 лв.), както и пропусната полза в размер на 672.94
лева (шестстотин седемдесет и два лева и 94 стотинки) - неполучено трудово
възнаграждение, изчислено като разлика между изплатеното от Националния
осигурителен институт (НОИ) обезщетение за временна неработоспособност
за периода 27.05.2021 г. до 03.10.2021 г. вкл. и дължимото нетно трудово
възнаграждение за същия период от работодателя О. П., ведно със законната
16
лихва от 30.05.2022 г. до окончателното плащане на сумите, като всички
вреди са настъпили от ПТП от 27.05.2021 г. по вина на водача И. Й. Г.,
управлявала л. а. ***, рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за пропусната полза за разликата над присъдените
672.94 лева до претендираните 674.94 лева (шестстотин седемдесет и четири
лева и 94 стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адерс на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. Я. М. С. от **, личен номер
**********, сумата от 4 917.82 лева (четири хиляди деветстотин и
седемнайсет лева и 82 стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адерс на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пазарджик, сумата от 2 136.29 лева (две хиляди сто трийсет и шест лева и 29
стотинки) - държавна такса и 654.18 лева (шестстотин петдесет и четири лева
и 18 стотинки) - депозит за вещи лица, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17