Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 2045 / 30.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар К.Линова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2394 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК вр.чл.64, ал.7 от ЗМВР.
Жалбоподателят Й.И.К., с адрес *** и съдебен адрес:***, чрез адв. И.К. е
оспорил разпореждане от 05.10.2021г. на младши автоконтрольор Н. И. *** при ОД
на МВР Бургас, с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР му е разпоредено да
преустанови всякакви дейности по събаряне и разчистване на селскостопански бараки
и постройки, находящи се в поземлен имот с идентификатор 52121.102.172 в
местността „Високата нива“ до приключване на съдебните дела и компетентните
органи по незаконно строителство да се произнесат.
Жалбоподателят твърди, че е наемател на имота въз основа на договор,
сключен между него и Община Приморско. Въз основа на съдебно решение,
постановено по гражданско дело № 7252/2020г. на Районен съд Бургас на основание
чл. 76 от Закона за собствеността лицата М. Т. Д. и Р. К. Д. са осъдени да
предадат на жалбоподателя имота, посочен в разпореждането. Твърди се, че
решението на районния съд подлежи на предварително изпълнение и има издаден за
това изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди, че е въведен в поземления имот с
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот, постановен по изпълнително
дело № 800/2021г. на ЧСИ Божилова. Счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, защото към момента на постановяването му в имота вече не е
имало никакви постройки и селскостопански бараки, а само отпадъчен материал от
тях, тъй като към издаването на разпореждането всичко е било съборено. За това
счита, че разпореждането е незаконосъобразно, защото е с невъзможен предмет.
Твърди още, че полицейското разпореждане е неясно, не се установява волята на
органа дали забраната касае и разчистването на остатъците от съборените бараки
и постройки. Счита, че разпореждането противоречи напълно на волята на съда,
обективирана в съдебното решение, с което на жалбоподателя е предаден в държане
описания недвижим имот. Иска обжалваното разпореждане да бъде отменено и да му
бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие адв. К.
поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства и пледира за отмяна на
обжалваното разпореждане. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
ФАКТИ:
С решение № 260845/10.06.2021г., постановено по гражданско дело №
7252/2020г., състав на Районен съд Бургас, на основание чл. 76 от Закона за
собствеността, е осъдил М. Т. и Р. Т. да предадат на жалбоподателя Й.К.
държането върху поземлени имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14,
находящи се в местността „Високата нива“ в землището на село Ново Паничарево,
което му е нарушено от Т. и Т. чрез действия, изразяващи се в завземане на
имотите и разполагане на селскостопански животни – около 500 броя и
селскостопански вещи към 01.10.2020г.
Въпреки че това решение подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас, на
основание чл.361 от ГПК, в диспозитива му изрично е постановено, че решението
относно предаване държане върху поземлени имоти с идентификатори 52129.102.172
и 52129.103.14 подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.
Въз основа на това решение е бил издаден изпълнителен лист № 261816/17.06.2021г.,
с който М. Д. и Р. Д. са осъдени да предадат в държане на Й.К. гореописаните
два поземлени имота.
Жалбоподателят Й.К. е наемател на поземления имот с идентификатори
52129.102.172 и 52129.103.14 – и двата, находящи се в местността „Високата нива“,
съгласно договор № 148/15.07.2020г. Договорът е сключен за срок от пет
стопански години, т.е. до 30.09.2025г.
ЧСИ И. Б. е съставила протокол за принудително отнемане на недвижим имот –
предаване на държане. В протокола са описани поземлени имоти с идентификатори
52129.102.172 и 52129.103.14. С протокола е констатирано, че длъжниците не са
изпълнили доброволно съдебното решение и компетентния ЧСИ е пристъпил към
принудително изпълнение, като отнел имотите от М. Д. и Р. Д. и предал държането
върху тези имоти на процесния жалбоподател.
В административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане се
съдържат само пет протокола за предупреждение, издадени на основание чл. 65 от ЗМВР. Първите три са от 01.10.2021г., съставени от И. И. - служител на РУ
Приморско. С единия от тези протоколи е предупреден М. Д. да не отправя закани
и заплахи, както и да не влиза в саморазправа с Й.И.К., спорните въпроси да
решават по законоустановения ред – в съда, да не извършва самоуправни действия
спрямо владението на имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14,
находящи се в местността „Високата нива“.
С втория протокол от 01.10.2021г. е предупреден Т. М. Д. да не отправя
закани и заплахи, както и да не влиза в саморазправа с Й.К., а спорните въпроси
да решават по законоустановения ред, да не извършва самоуправни действия спрямо
владението на имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14.
Третият протокол от същата дата е насочен срещу жалбоподателя с указанието
да не отправя закани и заплахи и да не влиза в саморазправа с М. Т. Д. и Т. М.
Д., а спорните въпроси да решават по законоустановения ред.
Няколко дни по-късно – на 05.10., процесният ответник Н. И. е съставил нови
два протокола за предупреждение. С първия е предупредил М. Д. да не отправя
закани, заплахи и обидни думи и да не влиза във физическа саморазправа с Й.К.,
а с втория протокол е предупреден Й.К. да не отправя такива закани и заплахи
спрямо М. Т..
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 05.10.2021г. Жалбата сезирала
съда е подадена на 08.10.2021г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Велко А.
А., който заяви, че в началото на октомври присъствал при събарянето на
постройките. След като всичко свършило, час и половина по-късно дошла полиция.
Полицаят връчил разпореждане на Й. да прекрати разчистването на имотите от
постройките в тях.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на
обжалваното разпореждане, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган – младши
автоконтрольор в РУ Приморско при ОД на МВР Бургас, който е полицейски орган по
смисъла на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
При постановяване на разпореждането, което в случая е писмено, е нарушен
чл. 64, ал.5, т.3 от ЗМВР, която изисква в разпореждането, издадено в писмена
форма, да има фактически и правни основания за издаването му. В процесното
разпореждане не са описани никакви факти, които са дали повод на полицейския
орган да го издаде. То съдържа дата и място на издаване, наименованието на
органа, който го е издал, лицето, за което е предназначено, след което директно
е описана разпоредителната част, с която са определени правата и задълженията
на лицето - адресат. Отсъствието на фактически мотиви препятства възможността
както лицето – адресат, така и съдът да разбере какви са причините, които са
накарали органа да издаде разпореждането с конкретната разпоредителна част.
Тези фактически мотиви не могат да бъдат извлечени и от административната преписка.
В нея се съдържат само протоколи за предупреждение, издадени на чл.65 от ЗМВР,
с които различни лица, между които и жалбоподателят, са предупредени да не си
отправят помежду закани, заплахи и обидни думи, и да не влизат във физическа
саморазправа. От разпореждането, което се обжалва и от документите, съдържащи
се в преписката, не става ясно какъв е поводът, вследствие на който лицата са
предупреждавани на основание чл.65 от ЗМВР, нито какви причини са накарали
административният орган да издаде процесното разпореждане. Липсата на мотиви в
административния акт, когато те не могат да се извлекат и от документите,
съдържащи се в административната преписка, е съществено нарушение на
процедурата по издаване на акта, тъй като препятства възможността на лицето,
адресат на този акт да реализира ефективно правото си на защита.
На следващо място разпореждането е незаконосъобразно и в разпоредителната
му част, в която органът е постановил Й.К. да преустанови всякакви дейности по
събаряне и разчистване на селскостопански бараки и постройки, които се намират
в поземлен имот с идентификатор 52129.102.172 в местността „Високата нива“ до
приключване на съдебните дела и компетентните органи по незаконно строителство
да се произнесат.
По делото, от събраните гласни доказателства, се установи, че към датата и
часа, когато е издадено процесното разпореждане, дейностите по събаряне на
бараките и постройките са приключили, т.е. такива дейности към този момент вече
не са се осъществявали.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че решение № 260845 от
10.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 7252/2020 г. на Районен съд
Бургас, е ирелевантно, тъй като с него са осъдени М. Д. и Р. Д. да предадат на
жалбоподателя Й.К. държането върху поземлени имоти с идентификатори
52129.102.172 и 52129.103.14. А с процесното разпореждане не се засяга
държането на недвижимите имоти, а се разпорежда преустановяване на дейности по
събаряне и разчистване на селскостопански бараки и постройки, които се намират
в същите имоти. Очевидно е, че съдебното решение не засяга постройките, а само
поземлените имоти, полицейското разпореждане – обратно, засяга постройките, но
не и поземлените имоти. Затова и съдебното решение с придаденото му
предварително изпълнение именно в частта, в която се разпорежда предаване на
държането на имотите на жалбоподателя, няма правно значение за
законосъобразността на оспореното разпореждане. Независимо от това по
изложените по-горе мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, такива са претендирани
своевременно и се дължат от учреждението разпоредител с
бюджетни средства, в което работи ответникът (ОД на МВР Бургас) в размер на 510
лева, от които 10 лв.(л.30) платена д.т. и 500 лв. (л.7) платено възнаграждение
за един адвокат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 05.10.2021г. на младши автоконтрольор Н. И. ***, издадено
на основание чл.64 от ЗМВР, с което на Й.И.К. е разпоредено да преустанови всякакви дейности по събаряне и
разчистване на селскостопански бараки и постройки, находящи се в поземлен имот
с идентификатор 52121.102.172 в местността „Високата нива“ до приключване на
съдебните дела и компетентните органи по незаконно строителство да се
произнесат.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас
да заплати на Й.И.К., с адрес *** направените по делото разноски в размер на
510 (петстотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: