Р Е Ш Е Н И Е
№ 924 16.07.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седемнадесети юни година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
НАХД № 1927 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на „…” ЕООД с ЕИК: 2…., със седалище и адрес па управление: град Карнобат, ул.
„П.К. Яворов“ № ...., представлявано от управителя М. Г.С., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 140-F531808/17.02.2020
г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за дружеството
– жалбоподателя, не се явява представител. Не изразява становище. Не сочи нови
доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - ТД на
НАП Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител, който
оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на
разноски.
Жалбата е депозирана в законовия
срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от
служители в ТД на НАП – Бургас по прихващане или възстановяване на ДДС е УИН №
11-02000219209058-0РП-001 12.12.2018г., проверяващите установили, че „МАРТИ-ГС”
ЕООД с ЕИК: *********, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4
от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец № 6 в ТД НАП Бургас
за месец май 2019г.
Декларация образец №6 за общия
размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите”, следвало да се подаде в срока за подаване на
декларация Образец № 1, как го следва: до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок - 25-то число - до края на месеца,
в който е начислено или изплатено възнаграждението - чл. 3. ал.1. т. 1. бук А в
Наредба № 11-8/2005г. на МФ. Декларацията е следвало да бъде подадена до
25.06.2019г.
Актът бил съставен за това, че жалбоподателят,
не е подал в срок декларация обр. 1 с данни за м. 05.2019г. по Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Тази декларация е следвало да се подаде до 25-то число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая, декларацията е следвало
да се подаде до 25.06.2019 г.
До жалбоподателя била изпратена
покана да се яви в ТД на НАП – Бургас, за да бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение. АУАН бил съставен и подписан от упълномощено лице
без възражения.
След връчване на АУАН,
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2
от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на
МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В
атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган,
но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради следните съображения:
Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1
от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в
срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не
следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното
се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас,
където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата
декларация е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този
факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в
срок до 25.06.2019г, то от 26.06.2019г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението
е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден след датата, следваща последния срок 25.06.2019г., а именно
26.06.2019г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил
съставен на 18.12.2019 г, т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че
пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на
по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при
преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата
срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния
срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно
съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се
явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в
съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
Съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено,
но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което,
същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 140-F531808/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД
на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП против „….” ЕООД с
ЕИК: ….., със седалище и адрес па
управление: град Карнобат, ул. „П.К. Яворов“ № ….., представлявано от управителя М. Г. С., ЕГН: **********, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в
размер на 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: M.БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.