№ 659
гр. Пазарджик, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ***, вх. Б, офис 3, с
управител Р. И. Л., против НП № 13-002475 от 15.02.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик, с което
на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.
чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
/хиляда и шестстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява
процесуален представител. Постъпва писмено становище от
пълномощник на управителя на дружеството, с което се подържа жалбата
и се излагат съображения за отмяна на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска същата
1
да се остави без уважение като неоснователна. Претендира и присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството
си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 24.09.2020г.,
около 10:00 часа, на обект – лозови насаждения, находящ се в землището
на с.Величково, обл.Пазарджик било допуснало до работа като работник –
берач на грозде, лицето Б. Ил. Г., род. на 16.06.1964г. от с.Церово,
обл.Пазарджишка, без да е уредило като трудови отношенията при
предоставянето на работна сила, респ. без да е сключило трудов договор в
писмена форма с посоченото лице.
На посочената по-горе дата, час и място лицето било заварено да
извършва работа като бере грозде заедно с още десетина други лица. На
мястото на проверката Г. подписала декларация по чл.402 от КТ, в която
декларирала елементи на трудово правоотношение с дружеството, а
именно, че работи в „Т.“ от 24.09.20г. с работно време от 08:00 до 16:30
часа, с 30-минутна почивка през работния ден, макар че не било написано
за какво възнаграждение се е договорила да работи.
Нарушението било установено в хода на проверка от служители на Д
„ИТ”-Пазарджик, извършена на горепосочената дата и място, както и на
19.10.2020г. при преглед на фирмената документация на дружеството в
сградата на дирекцията. Тогава окончателно станало ясно, че за Г., както и
за другите заварени да берат грозде лица, не може да бъде представен
трудов договор от страна на дружеството, т.к. такъв не е бил сключван
изобщо.
Всичко това съставлявало нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ. Първата правна норма императивно предвижда, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, а втората – че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
2
правоотношения.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св. В.Д. –
служител в Д „ИТ”-Пазарджик, въз основа на който било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на пълномощник на
дружеството на 19.04.2021 год., а жалбата против него била подадена от
наказаното лице по куриер чрез наказващия орган на 26.04.2021 год., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
актосъставителя - св. Д., както и от тези на св. Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
т.к. са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна страна установено по делото запълва състава на нарушението
по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, при което правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.414 ал.3 от КТ, в
качеството му на работодател.
В тази насока са писмените доказателства по делото – декларация
попълнена въз основа на чл.402, ал.1, т.3 от КТ, както и категоричните
показания на свидетелите Д. и Г.. Двете заявиха недвусмислено, че в деня
на проверката – 24.09.20г., около 10:00 часа, в обекта на дружеството –
лозовинасаждения в землището на с.Величково, Г. е престирала труд за
дружеството като берач на грозде с договореното възнаграждение в
размер на 25 лева на ден. Г. бе категорична и за това, че с нея не е бил
сключван никакъв трудов договор от страна на дружеството. Поясни, че
декларацията по чл.402 от КТ била попълнена със съдържание от шофьора
на микробуса, който ги забирал и возел от селото й до лозовите
насаждения, а тя я подписала.
От показанията на св.Д. пък стана ясно, че по време на проверката
на 24.09.20г., пълномощника на дружеството И. В. присъствала на място и
3
казала на заварените да работят да си попълнят спокойно декларациите
дадени им от проверяващите, като пояснила, че имало закупени
еднодневни трудови договори за 2020г. и ще ги представи в дирекцията.
Когато обаче се явила в сградата на ДИТ Пазарджик пред проверяващите
тя заявила, че разполага с еднодневни трудови договори, които са валидни
само за 2019 (като календарната година е отразена на самата бланка, по
който работодателят предварително заплаща здрави осигуровки). Не били
представени никакви договори за отношенията между дружеството и Б.Г.,
както и за другите заварени да берат грозде лица на посочените по-горе
дата и място.
С оглед на казаното до тук съдът намира, че правилно е ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на дружеството с
издаденото НП.
Тук веднага следва да се изтъкне, че в представеното по делото
писмено становище са релевирани възражения за процесуална неизправност
на акта и НП. Това становище обаче изхожда от пълномощника на
управителя на дружеството и не е било подписано от последния. Уместно е
да се посочи, че пълномощника на дружеството е овластен да получава
призовки и съобщения по делото, респ. чрез него дружеството може да бъде
призовавано и уведомявано, но той не разполага с легитимна процесуална
представителна власт, доколкото не притежава адвокатска правоспособност.
Пълномощникът черпи права от пълномощното да подпише и подаде
жалбата, с който да инициира процеса, но не може да осъществява
процесуална представителна власт. Ето защо възраженията във въпросното
становище няма да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав.
Доколкото обаче същите тези възражения на пълномощника са релевирани
и във въззивната жалба, то ще получат своето обсъждане и отговор.
Неоснователно е възражението, че в акта и НП е налице неяснота или
дефицит на изложените обстоятелства по извършване на нарушението. Ясно
са посочени дата и място на извършване на нарушението, дори и
приблизителен час – около 10:00 часа. Посочено е лицето, с което не са
били уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез
сключване на трудов договор в писмена форма. Посочено е, че лицето е
4
заварено да престира труд – „бере грозде“, в лозови насаждения в
землището на с. Величково“ . При това описание (относно конкретно и ясно
посочените действия на завареното лице и проявеното бездействие от
страна на дружеството, в чиято полза е престиран трудът) е възприета и
съответната правна квалификация - по чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
Относно възражението, че в акта и НП при описанието на
нарушението не ставало ясно как била направена връзката между
дружеството- жалбоподател и проверения обект - „лозови насаждения в
землището на с. Величково “ следва да се има предвид, че в акта и НП е
възпроизведено отразеното от Г. в декларацията, че работи в „Т.“, а също и
това, че по време на проверката на място е присъствал пълномощникът на
дружеството – И. В., която не е оспорила обстоятелството, че въпросният
обект се стопанисва от наказаното дружество.
Несъстоятелни са оплакванията относно посочените санкционни
норми, т.к. чл. 416, ал.5 от КТ регламентира компетентността за издаване на
НП за нарушения на трудовото законодателство, а чл. 414, ал.3 от КТ
предвижда конкретна по вид и размер административно-наказателна
отговорност именно за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи, предвид и представената по делото заповед на изп.-директор на ИА
„ГИТ“-София.
Актът е съставен в присъствието на надлежно упълномощен за това
действие представител на дружеството, на когото е предявен и връчен
срещу подпис.
В рамките на цялостната проверка за процесуална законосъобразност
съдът не съзря каквито и да било пороци, които да са самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Факт е, че в декларацията Г. не е посочила какво възнаграждение
следвало да получи за положение от нея труд, но от това не следва, че не е
декларирала елементи на възникнало трудово правоотношение, както се
възразява в жалбата. Още повече, че от разпита на горната стана ясно, че на
заварените да берат грозде е било заплащано по 25 лева на ден, като
5
работния ден бил осем часа с тридесетминутна почивка на обяд.
При тези доказателства не може да има съмнение, че са налице
елементи от трудово-правни отношения между посоченото лице и
дружеството-жалбоподател, които обаче формално не са били уредени като
такива поради липсата на сключен трудов договор, чиято форма за
валидност е писмена.
Несъмнено е доказано нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2
от КТ, поради което правилно за извършването му е бил санкциониран
работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател.
Възражението, че в случая е следвало да се даде предписание за сключване
на договор, вместо да се състави АУАН, също не може да бъде споделено.
Предписанието представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 404 от КТ, чието постановяване не е задължителна
предпоставка за започване на АНП с издаване на АУАН, а след това и на
НП. Също така неоснователно е и възражението за бездействие от страна на
контролните органи в хипотезата на чл. 405а от КТ, т.е. неиздаване на
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
при установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал.2 от
КТ. Издаването или не на такова постановление е изцяло в дискреционната
власт на контролните органи, като това също не е каквато и да е
предпоставка за законосъобразно започване на АНП. Дори напротив –
успоредно с издаване на подобно постановление може да се състави и
АУАН, а след това да се издаде и НП за констатираното нарушение.
Според настоящия съдебен състав при определяне размера на
имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от
ЗАНН за нейната индивидуализация. Правилно е била определена
санкция в размер малко над минималния - 1600 лева, като е отчетено, че
нарушението е извършено за първи път, както и степента на обществена
опасност на деянието и дееца, но и това, че са констатирани и други
нарушения от същия вид, немалко на брой, които също са били
санкционирани с други НП. С тази санкция ще се постигнат целите по чл.12
от ЗАНН.
В случая не са налице основания за приложението на чл.9 ал.2 във
6
вр. с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен
на обществена опасност. То пряко влияе на интересите на работника, като
засяга освен неговите трудови права, но и тези свързани със социално и
здвноосигурителния му статус.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното
НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който своевременно – в последното съдебно заседание,
направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав
намира, че същото е основателно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със седалище София, тъй като тя има статут на юридическо лице
съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от
същия правилник, териториалните дирекции „Инспекция по труда“ са
структурирани към Агенцията.
За определяне размера на възнаграждението съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63 ал.5 от ЗАНН, като взе предвид, че настоящото производство се
разгледа в две съдебни заседания с разпит на двама свидетели, както и че
не е с фактическа и правна сложност. По тези съображения съдът намира,
че следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер
от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002475 от 15.02.2021г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на „Т.“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
7
Лозенец, ***, вх. Б, офис 3, с управител Р. И. Л., на основание чл.414,
ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ***, вх. Б, офис 3, с управител Р. И. Л. ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище гр.София, ***, представлявана от изпълнителен директор,
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8