Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260531 03.12.2020 г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският
районен съд
47-ми НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шести
ноември през две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
при секретаря Мария
Милева, като разгледа докладваното от съдия Т. Митев
административно-наказателно дело номер 3998 по описа за 2020 година на БРС за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „*“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище на управление: гр.Бургас,
ул. „*" №68Б, чрез адв. *- АК-Бургас, съдебен адрес:***, офис 1, против Наказателно постановление № */ 14.02.2020
г. на Зам.директора на ТД-НАП- Бургас, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/,
за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се излагат твърдения, че били
налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател- адв. Астакова, поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Представителят на АНО- юрк. Чолакова,
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП,
като аргументира съставомерност на приетото за установено нарушение и моли за
присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2019г., при извършена проверка в програмен продукт „СУП“, по повод писмо № 12-00-316/05.09.2019 г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, св. С.И.Х. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас установила, че „*“ ЕООД, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38, ал. 1, т.1 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2018г., в законоустановения срок - до 01.07.2019г. Установило се, че „*“ ЕООД подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. вх. № 20190711121758 /11.07.2019 г.
Предвид горното, на 30.09.2019 г. св. Х. съставила АУАН срещу дружеството, в който описала приетото за установено нарушение на чл. 38, ал. 1, т.1 от ЗСч.
АУАН бил връчен на представител на
дружеството. Писмени възражения не
постъпили в законоустановения срок, поради което въз основа на материалите по
преписката на 14.02.2020 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка. В издаденото НП АНО възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Х., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, които съдът също напълно кредитира като непротиворечиви помежду си и
необорени с никакви доказателства.
Съдът, предвид становището на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в зкаоноустановения срок (видно от разписката на л. 9, НП е
връчено на управителя на дружеството на 16.06.2020 г,, а жалбата е подадена на
23.06.2020 г.), от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложената по делото заповед, АУАН също е съставен от компетентно лице- старши инспектор в ТД на НАП -гр.Бургас. Съгласно Заповед ЗМФ 610/03.07.2018 г. на МФ органите по приходите (каквато е и актосъставителката съгласно ДОПК) могат да издават актове за установяване на нарушения по реда на ЗАНН. Спазени са и
в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Правилно АНО е приел, че е допуснато
нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството,
като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма.
Безспорно установено, че „*“ ЕООД, е търговец по
смисъла на Търговския закон, поради което за
дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30
юни на следващата година да се публикува годишният финансов отчет чрез
заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл
отчетът за 2018 г. е следвало да бъде публикуван до 01.07.2019 г. (като се
отчете обстоятелството, че законовият срок- до 30.06.2019 г., е изтекъл в
почивен ден, поради което задължението може да бъде изпълнено в първия работен
ден след това), а това е било сторено на 11.07.2019 г.
Чл. 38, ал. 1 от ЗСч посочва
предприятията, които следва да публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1
на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят това свое
задължение чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал.9 от ЗСч, то за него не е отпаднало задължението по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Поради изложеното до тук, съдът намира
че безспорно е осъществен състав на нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Отговорността на търговеца е безвиновна, обективна.
В конкретния случай съдът намира, че
нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид. Самото нарушение по своя характер е формално и за
неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен
резултат. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с
една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде
спазен, което не е било сторено. Освен това, от страна на жалбоподателя не бяха
посочени абсолютно никакви причини от обективен характер, които са довели до
по-късното подаване на отчета. Тук следва да се отбележи, че принципно
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима и към подобен вид формални
нарушения, свързани с подаването на информация извън законовия срок, но за да
се приеме, че е налице маловажен случай, следва да се установят обективни
причини за забавянето. В случая се касае за търговско дружество, което следва
да е организирало дейността си така, че тя да посреща законовите изисквания.
Правилно е била определена и санкционната
норма, доколкото именно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗСч е предвидено
налагане на наказание за не публикуване на годишен финансов отчет, каквото
поведение в случая е налице. При определяне на размера на наложеното наказание
наказващият орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи
път и е определил наказанието в минималния предвиден от закона размер
"имуществена санкция" от 200 лв.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното
искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи
и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № */ 14.02.2020 г. на Зам.директора на ТД-НАП- Бургас, с което на
„*“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище на управление: гр.Бургас, ул. „*" №68Б, е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал.1
Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК:*,
със седалище на управление: гр.Бургас, ул. „*" №68Б, да заплати на
Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.