Определение по дело №549/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1352
Дата: 26 септември 2019 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510100549
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

26.09.

 

          2019

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          549

 

2019

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез юрисконсулт П.Б., срещу Р.С.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 29.06.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като кредитор и Р.С.Д., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем № 2841369, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 700 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 777, 87 лв., ведно с договорната лихва  от 77, 87 лв., на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28, 81 лв. (включваща главница и договорна лихва). Падежът на последната вноска е на 04.01.2018 г.

При забава с повече от 30 календарни дни в плащанията е дължима такса за разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която се претендира в размер на 45 лв.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си – двама поръчители физически лица или валидна банкова гаранция. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 447, 93 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 16, 59 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Дължимо е и обезщетение за забава в размер на 73, 41 лв. за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Заемателят извършил плащания в общ размер на 116 лв., поради което дължимите от него суми са: 654, 76 лв. – главница; 67, 29 лв. - договорна лихва; 414, 75 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 18 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 73, 41 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

На 01.05.2018 г. с приложение №1 към договор за цесия от 01.05.2018 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 654, 76 лв. – главница по договор за паричен заем № 2841369 от 29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 67, 29 лв. - договорна лихва; 414, 75 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 18 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 73, 41 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 14.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и направените разноски.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се недействителност на договора поради неспазване на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Направено е възражение, че клаузата за неустойка е неравноправна съгласно чл.143, т.5 ЗЗП и нищожна като противоречаща на добрите нрави и на чл.19, ал.5 ЗПК; че претендираната такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение противоречи на чл.10а ЗПК; за липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на договора за заем на 29.06.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.С.Д. и получаването на сумата по него.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 2473/2018 г. по описа на ДРС.

НАСРОЧВА гр. д. № 549/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 18.10.2019 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: