Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2597
17.10.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3248 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.С.А. с ЕГН * и А.А.А. с ЕГН * двамата с
адрес: ***, против “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т, с която се
претендира осъждането на ответника да възстанови водоподаването към собствения
на ищците недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Д-р Петър
Берон“ № 30А, абонатен номер 713248, както и за заплащането на обезщетение за
имуществени вреди за всеки от ищците в размер на 87. 50 лв. и на обезщетение за
неимуществени такива от по 500 лева, заявени
за претърпените вреди в периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г. ведно със
законната лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба –
22.04.2019 г., до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищците
твърдят, че са собственици на гореописания недвижим имот, като същият бил
придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, като на 29.05.2002
г. ищцата – съпруга на ищеца, сключила договор с ответното дружество за
доставка, отвеждане и пречистване на вода, за което бил открит и клиентски
номер 713248. До 28.03.2019 г. страните изпълнявали задълженията си
добросъвестно, като на тази дата ответникът спрял водоподаването до имота на
ищците, поради липсата на документи за собственост. Сочи се, че в случая липсва
законово право за спиране на вода, поради което и следва не само да се
възстанови водоподаването, но и ответникът да понесе отговорността за
претърпените от ищците вреди. Със спирането на вода ответникът поставил ищците
в изключително тежка ситуация, за което били принудени за да задоволяват
елементарните си хигиенни и здравни нужди, да носят вода от съседите, от
разстояние от няколко стотин метра в туби, бутилки и кофи, а след това и да
вземат пластмасови бидони, което им причинявало изключителен дискомфорт,
неприятни душевни и физически преживявания, безсъния, стрес и т.н. Разходите за
покупка и доставка на вода възлизали на 7 лв. дневно общо за двамата ищци, като
претенцията е заявена за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г. Тази пък за
неимуществени за същия период е заявена в размер на 20 лв. на ден за всеки от
ищците.
Правното
основание на исковете е чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който иска се оспорват
исковете като неоснователни. Оспорва се твърдението за наличието на договор
между страните, като се сочи, че ответното дружество не е страна по представения
такъв. Заявява се, че не се установява сочената между страните облигационна
връзка, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Отделно от това
дружеството уведомило ищцата от необходимостта да бъде извърши промяна на
партидата и обстоятелствата, налагащи това. В крайна сметка се сочи и че ищците
не се легитимирали като собственици на имота, находящ се в гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Д-р Петър Берон“ № 30А. Дори и да се приеме, че ищците били
собственици, то се явявали неизправна страна и нямали право на търсените от тях
обезщетения. Оспорват се и претърпените вреди и техния размер. Също търси
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори по делото, че в процесния водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Д-р Петър Берон“ № 30А, абонатен номер 713248, на 29.03.2019 г. е спряно
водоподаването от страна на ответното дружество.
На
същата дата ищцата е депозирала заявление за възстановяване му, видно от
отговора на ВиК оператора /лист 15/. Със същия, изходящ от 16.04.2019 г.,
дружеството я информира, че причина за спирането на водата не са неплатени
задължения, а обстоятелството, че тя не е собственик на имота, тъй като
последният бил лична собственост на съпруга й. Поради това партидата не можела
да продължи на се води на нейно име, а следвало да се предприемат действия за
промяната й на името на актуалния собственик към момента.
По
делото е представено и изходящо от ответника указание до ищеца с изх. номер от
13.05.2019 г. /лист 59/, в което му се разяснява, че на негово име е открита
партида 713248, ул. „Д-р Петър Берон“ № 30А, като на този адрес имало още две
партиди, които се водят на други лица. Поради и това следвало да се постигне
съгласие между съсобствениците на кого от тях да се води партидата, като
следвало да се представи официален документ от Община Бургас какъв е
административният адрес на неговия имот,
да се представи споразумение между съсобствениците кой да бъде титуляр
на партидата и да се изгради водомерна шахта до 2 метра от уличната регулация.
Представен по делото е и сключен договор
от 29.02.2002 г. между „Водно сдружение – Южни води“ ООД – Бургас, в качеството
му на водоснабдител, и ищцата, в качеството й на абонат, съгласно който се
определят условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, както и взаимоотношенията между тях, досежно водоснабден имот, находящ
се в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Д-р Петър Берон“ № 30А. Едно на задълженията
на водоснабдителят е да доставя вода на абоната.
С
нотариален акт № 65, том II, рег. № 1743,
дело № 347 от 10.12.1998 г. Севда А. Алипиева е дарила на сина си А.А.А. 93. 75
кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Петър
Берон“ № 30, образуващо имот с пл. № 313
в кв. 34, бивш парцел IV в кв. 34, ведно с ¾ идеални части от
построената в имота двуетажна жилищна сграда. Същата си е запазила пожизнено
право на ползване, но към настоящия момент е починала, като ищецът е
единственият й законен наследник. С договор за продажба на недвижим имот частна
държавна собственост от 15.04.1998 г. Севда Алдинова Алипиева е закупила 93. 75
кв.м. ид.ч. от същия имот. С договор за продажба на недвижим имот частна
държавна собственост от 15.04.1998 г. А.А.А. също е закупил 93. 75 кв.м. ид.ч.
от същия имот. Бракът между ищците е сключен на 11.10.1982 г.
Ответника
представя й изисканите от него данни от Община Бургас, съгласно които имот с
пл. № 313 в кв. 34, бивш парцел IV в кв. 34 е с административен адрес: гр. Бургас, ул.
„Д-р Петър Берон“ № 30.
И
двамата ищци са с постоянен адрес ***, видно от представените по делото копия
на личните им карти. Същите са заплатили изразходеното количество вода за месец
декември 2018 г. и месец януари 2019 г. за водоснабдения имот с абонатен номер
713248 в срок, видно от представения по делото касов бон /при краен срок за
плащане на 27.03.2019 г. сметката е заплатена на 12.03.2019 г./ Всъщност
ответното дружество не оспорва обстоятелството, че сметките за процесния
водоснабден имот за заплатени. По делото ищците са ангажирали и
гласни доказателства. Свидетелят Йордан Николов – колега на ищеца, е запознат с
обстоятелството, че нямат вода в имота, където живеят, от края на месец март.
Познава имота, но не знае точния му административен адрес. Сочи, че откакто им
е спряна вода той ги снабдява с вода с личния си автомобил, като им носи по два,
три пъти в седмицата, в зависимост от потреблението, вода в туби и бидони.
Самата вода пълни от работното им място. Уговорката им с А. била да му дава по
два пъти на месец по 20 лв. за разходи. Знае, че той има уговорка и с шефа им
да му плати нещо за водата, но не знае точните й параметри. Свидетелят заявява
също така, че с А. са по цял ден заедно на работното им място, като по-спокоен
човек от него не е познавал. След спирането на водата обаче същият е станал
много изнервен и депресиран. Споделял, че не може да се живее без вода, тъй
като не може човек да задоволи елементарните си нужди. Това се отразило и на
работата му, започнал да допуска грешки. Непрекъснато бил притеснен и мислил
какво ще прави като се прибере вкъщи – как ще се мият, от къде ще вземат вода
за тоалетната и т.н. Знае дори, че в момента пие някакви хапчета, но не е
запознат с подробностите за това.
Свидетелката
Емилия Коюмджиева – първа братовчедка на ищеца, чиято майка е негова съседка,
знае за спряната вода от края на месец март, като в имота на майка й водата
също била спряна. Сочи, че това положение е страшна агония. Не могат да разберат
защо е спряна водата, щом са си я плащали. Всъщност спирането на водата им
дошло като гръм от ясно небе. Цялата ситуация била ад под небето. Непрекъснато
мъкнели вода, а тя гледала да им помогне с каквото може. Предлагала им да
изпере дрехите им у дома й, да дойдат да се изкъпят у тях. Самите ищците били
прекрасно семейство. След този проблем обаче настъпил срив от психическото
напрежение, като това си били жив тормоз. На А. дори и се подували пръстите от
прането на ръка и често плачела.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Действително
съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, подаването и
отвеждането на вода може да бъде спряно от операторите напълно или частично без предварително уведомяване на
потребителите в следните случаи: 1. отстраняване на аварии по водопроводните и канализационните
системи в срок до 8 часа, а по довеждащите водопроводи - до 12 часа; 2. прекратяване на електрозахранването на помпените и
пречиствателните станции или на хидрофорните уредби; 3. стихийни бедствия (наводнения, земетресения, свличане на
земни пластове, силни бури, обилни снеговалежи, замърсявания и др.) и
производствени аварии, в резултат на които участъци от водопроводните системи
са престанали да функционират или качествата на водата представляват опасност
за живота и здравето на хората; 4.
необходимост от увеличаване на притока на вода към места на възникнали пожари;
5. при прекъсване на незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи. Аналогична е разпоредбата на чл.
38 от Общите условия /ОУ/ за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „ Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, като е допълнена и
т. 6, съгласно която е допустимо такова и по силата на решение издадено от
компетентен орган. В случая очевидно се касае за спиране на водата без
предварително уведомяване, при все че не се твърди и установява да е извършвано
такова, като не е налице нито една от описаните по-горе хипотези допускащи
това. При това само на това основание спирането на водата се явява
незаконосъобразно и следва да бъде постановеното нейното възстановяване.
За
пълнота все пак следва да се отбележи, че ал. 2 от цитираната норма от
Наредбата и чл. 39 от ОУ допускат възможност за спиране на водата след предварително уведомяване в
следните случаи: 1. при неизпълнение на предписание на оператора от страна на
потребителите за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци
в сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните В и К
мрежи на потребителите разходите, свързани с прекъсване и възстановяване на
водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води, са за сметка на
потребителите и се заплащат преди възстановяване на водоснабдяването; 2. при
установяване на умишлена повреда; 3. при присъединяване на нови потребители; 4.
при въвеждане на режим във водоснабдяването; 5. при установяване на качества на
отпадъчните води, неотговарящи на определените в договора или с нормативен акт;
6. при провеждане на планови профилактични прегледи, ремонти, реконструкции и
други дейности, свързани с обслужването на водопроводните и канализационните
системи, в продължение на повече от 8 часа; 7. когато при неспазване от страна
на потребителите на задължения, чието неизпълнение е определено с общите
условия и договора, те са основание за прекратяване на водоснабдяването; 8. при
писмено заявление на потребителя за временно или постоянно прекратяване на
водопроводното и канализационното отклонение, които той използва; 9. когато
потребителят не допуска или не осигурява достъп на длъжностни лица на оператора
за изпълнение на служебните им задължения до имота, до арматурно-водомерния
възел, до ревизионната/ите шахта/и и/или до водопроводните и канализационните
инсталации, включително за вземане на проба от отпадъчни води, което се
удостоверява с констативен протокол; 10. когато потребителят повторно в
едногодишен период не осигури достъп до водомера и за вземане на проба от
отпадъчните води. Чл. 40 от ОУ предвижда възможност за спиране на
водоподаването и при неплащане в срок на дължима сума по издадена фактура, като
преди това се изпрати покана за доброволно плащане в определен срок.
Независимо, че липсва изискуемо съобразно действаща нормативна уредба
уведомяване, следва да се отбележи, че не е налице и нито една от така
цитираните хипотези, който дават възможност на оператора да спре
водоподаването. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на неизпълнение на предписание по т. 1, тъй като
по делото евентуалният документ, който би могъл да бъде възприет като
предписание /лист 59/ датира от дата, следваща датата на спирането на
водоподаването, а и самото то не е свързано с отстраняване на недопустими
технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и канализационни
инсталации или във вътрешните В и К мрежи на потребителите.
Всъщност
от анализа на нормативните хипотези, допускащи спиране на водата, е видно, че
същите касаят специфични случай, при които обратно би застрашило живота и
здравето на населението или би довело до вреди за ВиК оператора, каквито в
случая не са налице.
При
това категоричният извод, който се налага е че не е налице каквото и да било
законно основание за спиране на водата, поради което, както вече бе отбелязано по-горе,
само на това основание следва да бъде поставено нейното възстановяване. Така и
съгласно чл. 3 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социалното
подпомагане, като е задължение на ВиК операторите да доставят
такава, при все че не е налице законово основание за преустановяване
изпълнението на това задължение. Кой е носител на правото на собственост върху
водоснабденият обект и изясняването на обстоятелствата в тази връзка не могат
да бъдат причина за спиране на водоподаването. Още повече, че ответното
дружество е носител на задължението да доставя вода, съгласно действаща
нормативна уредба, на територията на гр. Бургас, при все че имотът е свързан с
водоснабдителната и канализационната система, и не са налице нормативни
основания за спиране на водоподаването. Друг е въпросът, че представеният по
делото договор, сключен с „Водно сдружение – Южни води“ ООД – Бургас, е
сключен съгласно Закона за водите, който в редакцията му към датата на
сключване на договора, е предвиждал дейностите по водоснабдяване и канализация
да се извършват от подобни дружества и да се сключват съответно договори за
това с тях. След промяната на нормативната уредба през 2003 г., като част от
държавната политика в сектора на ВиК услугите, тази дейност е преминала върху
ВиК операторите, като те следва да се считат обвързани и облигационно със
съответния потребител. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че до
настоящата 2019 г. ответното дружество е доставяло вода на ищците и е считало
ищцата за свой абонат, като е открило партида с абонатен номер за процесният
водоснабден имот на нейно име.
Друг е
въпросът, че ответното дружество съгласно чл. 60 от общите си условия има право
служебно да открие, да промени или закрие партида при наличие на документ по
чл. 2, удостоверяващ качеството на потребител респективно потребители, но не и
да спре водата до водоснабден имот, поради неизяснени обстоятелства в
собствеността или при съсобственост при липсата на споразумителен протокол, в който случай пък следва съгласно чл. 59,
ал. 4 от ОУ да разпределя водата по равно.
С
горните мотиви съдът намира, че иска за възстановяване на водоподаването като
основателен да бъде уважен.
Поради
подробно изложените по-горе съображения се налага извода, че не е било налице основание
за спиране на водата, при което ответникът не е изпълнявал задължението си да
доставя такава и следва за отговоря за причинените от това вреди.
В тази връзка съдът намира, че по делото не се установи ищците да се
претърпели сочените от тях имуществени вреди, тъй като по делото не бяха
ангажирани надлежни доказателства за направата на такива. Действително
свидетелят Димитров сочи за уговорка да му плащат по 20 лв. на месец за разходи
за превоз на вода, но в същото време не установи сумата да му е платена и то в
периода на заявените претенции от 29.02.2019 г. до 22.04.2019 г.. Напротив
заяви, че не е желаел да му плащат каквото и да било. Знаел и за уговорка за
плащане на водата на работодателя им, но нито знае за размера на дължимите
суми, нито установява тяхното плащане въобще, още по-малко към 22.04.2019 г. Ето
защо съдът намира, че претенциите за
заплащане на имуществени вреди, като недоказани следва да бъдат отхвърлени, ведно със законната лихва за
забава върху претендираните суми.
По
отношение на неимуществените вреди, съдът намира, че от ангажираните по дело
гласни доказателства, се установи по категоричен начин, че от момента на
спиране на водоподаването на 29.03.2019 г. и до датата на завеждане на делото –
22.04.2019 г., за период от 224 дни, ищците са живели без вода, което им е
причинило множество неудобства, дискомфорт, невъзможност да задоволяват
елементарните си потребности, като де факто същите са били лишени от ответника
от основна своя жизнена потребност. Ищецът от
спокоен и уравновесен човек се превръща в нервен и напрегнат такъв. Ищцата била
принудена да пере на ръце и с оглед на цялата ситуация често плачела. Животът
им се превръща в ад именно защото невъзможността да ползват вода за
битови-питейни нужди ги лишава действително от възможността да живеят нормално
и да задоволяват основни свои хигиенни и други потребности. С оглед всички
изложено по-горе и съобразно принципа за справедливост съдът намира, че следва
да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 500 лева,
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от спиране на водоподаване
в периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г. Основателна съответно е и
акцесорната претенция за законна лихва.
При този изход на спора и по разноските:
Следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищците сумата от 553. 19 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съобразно частичното уважаване на исковете. Държавната такса за прието
изменение на иска, което всъщност съставлява нов иск, не се включва в горната
сума и подлежи на връщане по молба на ищците.
Следва
също така да бъдат осъдени ищците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят
на ответното дружество сумата от 44. 68 за направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от същите на база от
300 лв. определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес,
наличието на обективно и субективно съединени искове и степента на фактическата
и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т, да
възстанови водоподаването на А.С.А.
с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********, досежно водоснабден имот, находящ
се в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Д-р Петър Берон“ № 30А, абонатен номер
713248.
Осъжда “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т, да заплати на всяко едно от лицата А.С.А.
с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., поради неизпълнение на задължението за доставка
на вода и спиране на водоподоването до водоснабден имот, находящ се в гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Д-р Петър Берон“ № 30А, абонатен номер 713248, ведно
със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на
исковата молба – 22.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като отхвърля исковете за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 87. 50 лв. за периода от
29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тях.
Осъжда “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** и
А.А.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 553. 19 лв. /петстотин петдесет и три лева и 19 ст/. за
направените по делото разноски.
Осъжда А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Г.Й.Т, сумата от 44.
68 лв. /четиридесет и четири лева и 68 ст./ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
С. Добрева