Р Е Ш Е Н И
Е
№………./……….2.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 156 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба рег. №
20200128180405 от "АРМАМОНИ"
ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Паскар Дъфи, чрез адв. Н. Х., действала и като
заявител, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията от 05.11.19г,
постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл. 63 ал. 4 от ЗМИП
вх.№ 20190704141232. В жалбата се твърди, че отказът е постановен в нарушение
на закона, като заявителят е бил задължен да доказва декларираните обстоятелства
относно съществуване на юридически лица, чрез които се упражнява контрол от действителен
собственик на дружеството.
Жалбата е представена в заверено копие, придружено с копие от
депозираното по електронен път заявление обр. Б7 и приложени към него книжа,
регистрирано с вх.№ 20190704141232, както и указанието до заявителя и постановения отказ, съобразно изискванията на
чл. 25 ал.3 ЗТРЮЛНЦ. Жалбата е подадена от лицето – заявител по отказаното
вписване и производството по нея е допустимо.
Въпреки, че регистрираната на 28.01.20 г. жалба е подадена след срока по
чл. 25, ал. 1 от ЗТРЮЛНЦ, считано от връчването на отказа на електронен адрес на заявителя на 05.11.19
г., същият не следва да се счита пропуснат по следните съображения. На първо
място по делото липсват данни за избора на начин на уведомяване на този
заявител, тъй като в удостовереното съдържание на попълнено по електронен път
заявление не са нанесени никакви данни между обстоятелствата и приложенията.
Дори обаче да се предположи, че заявителят принципно не е променил предлагания
по подразбиране избор на електронно уведомяване, то съдът отчита като втори
аргумент изтеклия значителен период на разглеждане на това заявление. Предвидената в чл. 93, ал. 3 от НАРЕДБА № 1
от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър възможност
на Агенцията да уведомява заявителя по електронен път представлява изключение
от общите правила тъй като в охранителното регистърно производство се
предполага, че далият съгласие за такъв вид уведомяване търговец следи сам за
резултата от действията на длъжностното лице. Това обаче не е оправдано в
случаите, когато производството не се проведе в предвидимите за страната
разумни срокове за разглеждане на заявленията. В случая отказът е постановен по
заявление, подадено през юли и не може да се очаква, че до ноември подателят ще
следи текущо за резултата от произнасянето на длъжностното лице. Прилагането на
правилата за уведомяване без потвърждение на адрес на електронна поща би
накърнило несъразмерно правото на справедлива защита на страната, поради което
съдът приема, че в този случай срокът за обжалване следва да се отчита от
узнаване на постановения отказ.
Държавна такса за обжалване е авансово внесена. Макар да е насочена към
сметка на друг съд ( СГС) плащането е предназначено за бюджета на съдебната
система, поради което следва да се зачете в полза на вносителя.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените
при регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез
публичния достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Адвокатът, подал заявление за вписване по партидата на дружеството с електронно заявление за обявяване на акт е
упълномощен от законен представител на търговеца. Формата на заявлението
съответства на искането за обявяване на декларирани обстоятелства, предвидени
изрично в чл. 63 ал. 4 от ЗМИП. Охранителното регистърно производство е
допустимо.
Жалбоподателят е подал заявление, придружено с декларацията за
подлежащите на вписване обстоятелства и документи за установяване на съществуването
на юридическото лице, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол,
внесена е държавната такса. Приложена е
изискуема по чл. 13 ал. 4 ЗТР декларация на заявителя.
Съответно на заявлението,
изискуемите приложенията, за чието наличие длъжностното лице следи служебно в
изпълнение на чл. 22 ал.5 ЗТР се определят според изискванията на чл. 50а ал.2
от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър( Наредбата). Преценката за външна редовност, за която могат да се
дават указания без да се нарушава диспозитивното начало (като общ принцип на
съдопроизводство при защита на права, приложим и в охранителни производства)
налага съпоставка на посочените приложения с изискваните по Наредбата. В случая
като приложение е посочена декларация по чл. 38 ППЗМИП, която е съставена по
образеца и един документ за актуално състояние. Съдът приема, че такова сезиране на административния орган е било
нередовно при наличие на декларирани две различни юридически лица и съответно
правилно длъжностното лице е приложило чл. 22 ал.5 ЗТРЮЛНЦ, като е указало
нужда от обосноваване на индивидуализиращи данни за дружеството Уърлдуайт
Корпорът Сървисис Лимитед, наред с изискване за актуализиране на посочените
данни за Ашдейл Хилс.
Указанията са
изпратени на електронната му поща 31.10.2019г. но този начин връчване съдът не
отчита по вече посочените по-горе съображения, но съобразява, че дори и да не
ги е узнало по-рано, при наличие на признание за преглед на обстоятелствата в
досието на търговеца на 28.01.2020г, жалбоподателят не е можел да не се
запознае с тях и да съобрази поведението си с това напълно обосновано изискване.
Към жалбата, основана на принципното оплакване, че нищо от декларираните факти
не следва да се доказва, липсват допълнително приложени документи, останали несъбрани поради процесуалното нарушение.
Затова и понастоящем късното
връчване на указанията е вече без значение.
Без новопредставени
доказателства, съдът следва да основе преценката си само на
заявлението и приложенията такива, каквито са били представени
първоначално.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че преценката на длъжностното лице е ограничена само
до съпоставка на съставената по чл. 63 ал.1 ЗМИП декларация и вписаните данни в
полетата на заявлението. Както самият жалбоподател посочва, длъжностното лице
дължи да се увери, че заявеното обстоятелство съществува. Това несъмнено трябва
да е така, за да се постигне доверието в регистъра, предназначен да
противопостави на трети лица изгодните за заявителя факти. В този смисъл и чл.
21 т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на регистратора да се убеди в съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона въз основа
на приложени документи, за разлика от случаите на оповестяване на
документи, за които се следи само по външни белези. Някакво доказателства за съществуването
на всяко от вписаните в заявлението юридически лица е необходимо, за да се
установи връзката с обявеното за действителен собственик физическо лице.
Особено значима е тази нужда в хипотеза на непряк контрол, когато декларацията
визира юридическо, лице чиято връзка с вписания по партидата търговец не е била
посочвана по друг повод. Специалният закон( чл. 64 ал.4 ЗМПИ) предвижда именно вписване на
обстоятелства въз основа на декларация, а не обявяване на тази декларация,
поради което и действията по удостоверяване на идентификационните данни на
юридическите лица, участващи във веригата на собствеността до крайния
деклариран действителен собственик. Целта на оповестяването на обстоятелствата
по чл. 63 ЗМПИ не именно точната идентификация, която да позволява при нужда да
се проверят декларираните данни, а не възпроизвеждане безрезервно на данни,
чието оповестяване би затруднило постигането на целите на прозрачност на
собствеността, ако са произволно посочвани. Затова подкрепянето на посочените
данни с удостоверителни документи е наложително и изискването на чл. 50а ал. 2
т.3 от Наредбата е изцяло в синхрон с целта на закона.
Действително, при
наличие на представено доказателство за съществуване на едно чуждестранно
юридическо лице, в което са отразени идентификационните му данни и структурата
на органите и участниците в него, достатъчно е при разглеждането на заявлението
длъжностното лице да съпостави тази информация с декларираните и съответно
заявени за вписване факти. Допълнителна актуализация не е необходима, тъй като
самата декларация на заявителя потвърждава достоверността и актуалността на
заявените обстоятелства, удостоверени вече в официален документ. Отделно,
визирания от длъжностното лице „срок за валидност“, макар и да е възприет по
прилагани във ведомството му вътрешни правила е изцяло произволен, тъй като
всяко удостоверяване, отдалечено и с един мисловен момент от съставянето на
документа не е актуално, и достоверността му е еднаква с всеки друг по-рано
издаден документ, дори и съставен в рамките на период от повече от година преди
заявлението.
В заключение съдът
приема, че понастоящем в досието на
„АРМАМОНИ" ЕООД са налични само удостоверенията за регистрация на
Ашдейл Хилс, регистрирано в Белиз и вписано като едноличен собственик
дружество, поради което за него не е било необходимо допълнително установяване
на индивидуализиращи белези. Липсва обаче каквато и да е информация за
вписаното в поле 533 лице и неговите представители. Такава не може да се
извлече и от приложените към заявлението доказателства обозначени от заявителя
като „акт. състояние“. В сертификата за регистрацията на едноличния собственик
е посочено само наименование на единствения акционер, но не и данни за неговата
правна форма, седалище, адрес и регистрация. Тъй като в конкретния случай това
юридическо лице не е било вече вписвано, нито е регистрирано в България или в
държава-членка на ЕС(до чийто регистър има възможност за публичен достъп с Европейския
портал за електронно правосъдие) несъмнено е имало нужда от доказване на
съществуването му. Затова съдът
преценява, че указанията по отношение на Уърлдуайт Корпорът Сървисис Лимитед не
са надхвърлили компетентността на длъжностното лице. Именно такива
индивидуализиращи данни в подкрепа на попълнената декларация е изискало
длъжностното лице с първите си указания, и тъй като изпълнение липсва и
понастоящем съдът намира, че заявителят не е комплектовал заявлението в цялост
със всички изискуеми документи за оповестяване на обстоятелствата, декларирани
лично от управителя с нотариална заверка на подписа му.
Отказът следва да
бъде потвърден.
По тези съображения
и на осн. и чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278
ал. 4, вр. чл. 271 ГПК съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА отказ
на длъжностното лице по регистрацията от
05.11.19г, постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл. 63 ал. 4
от ЗМИП вх.№ 20190704141232 по партидата на "АРМАМОНИ" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Паскал Дъфи, чрез адв. Н. Х..
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на
препис на заявителя- жалбоподател, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/
22.02.2008г. на адреса за кореспонденция, посочен в жалбата.
ПРЕПИС от решението
да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: