РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000770 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260293 от 30.06.2021 г.,постановено по т.д.№116/2020 г. по описа на
Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,е осъден ответника „В. ""“ ООД, ЕИК "", със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. А.“ "" да заплати, на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ, на ищцата
ЕЛ. К. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Б.“ "" сумата от 30 000 лева, представляваща
паричната равностойност на притежавания дружествен дял на починалия й наследодател
баща - съдружник в ответното дружество К. С. К. ведно със законната лихва начиная от
13.02.2020г. до окончателното изплащане,както и да й заплати сумата от 2850 лв. направени
деловодни разноски.
Със същото решение е отхвърлено като неоснователно направеното от „В. ""“ ООД,
ЕИК "", със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. А.“ "" против ЕЛ. К. Р. с ЕГН
********** и адрес: гр. П., ул. „Б.“ "" възражение за прихващане с правно основание чл.145
от ТЗ за сумите от 26 000 лева и 15 200 лева, които представляват размера на нанесена на
дружеството имуществена вреда от починалия управител /наследодателят на ищцата К.
1
К./,като сумите са изтеглени от същия от сметката на ЮЛ, но не са отчетени в дружеството.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ответника в
първоинстанционното производство „В. ""“ЕООД-гр.П. с ЕИК "",с която решението е
обжалвано изцяло.Жалбоподателят счита същото решение за неправилно,като постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на
материалния закон.Конкретните му доводи в тази насока са насочени изцяло срещу изводите
на съда за неоснователността на заявеното от ответника възражение за прихващане.Според
жалбоподателя е погрешен,като е изведен в нарушение на материалния закон и не изхожда
от събраните по делото доказателства,формирания в мотивите на обжалваното решение
извод на съда,че не е била нанесена имуществена вреда на дружеството от покойния
управител К. К. и че не е налице фактическия състав на чл.145 от ТЗ поради това,че
изтеглените от управителя от банковата сметка на дружеството пари са били отчетени по
касата на същото.Посочва,че съдът не е коментирал изобщо правното значение на
установените от ССЕ вземания на дружеството от предишния съдружник К.,възлизащи на
сумата от 147 851,49 лв.,формирани от установена липса на счетоводната касова наличност
вследствие на извършена инвентаризация на активите.Поддържа твърдението,че
изтеглените парични суми от покойния управител и съдружник К. К. от банковите сметки на
„В. ""“ЕООД в Б. АД в периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. и изтеглените на АТМ с банкова
карта парични суми,възлизащи на общата сума от 41 200 лв.,не са отчетени в касата на
дружеството и са част от потвърдените от експертизата вземания на последното спрямо
починалия управител.Посочва и факта,че експертизата не е открила налични изрично
съставени документи за постъпване на изтеглените суми в касата и в тази връзка поддържа
довода,че съгласно принципите за редовно водене на счетоводство,осчетоводяване на
изтеглени пари от банкова сметка и внесени в касата на дружеството,става само с
ПКО,защото парите няма как от банковата сметка „да влязат“ директно в касата.Счита
още,че ищцата не е провела насрещно доказване по заявеното възражение за
прихващане,като не е ангажирала никакви доказателства,че процесните суми-26 000 лв.
/изтеглени в брой/ и 15 200 лв. /изтеглени с карта на АТМ/ са изразходвани по повод и във
връзка с дейността на ЮЛ.
На база изложените в жалбата аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде
отменено като неправилно обжалваното решение №260293 от 30.06.2021 г. на ОС-П. и
вместо това да бъде постановено друго решение,с което да се отхвърли предявения от ЕЛ. К.
Р. иск по чл.125 от ТЗ за осъждане на „В. ""“ЕООД да изплати на ищцата сумата от 30 000
лв.-паричната равностойност на наследения от нея дружествен дял в същото дружество на
починалия съдружник К. С. К.ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска,поради извършено съдебно прихващане с вземането на „В. ""“ООД от Е.Р. общо за
сумата от 41 200 лв.,представляващи изтеглени от покойния управител и съдружник К. К. от
банковите сметки на „В. ""“ЕООД в Б. АД в периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. парични
суми-в брой и изтеглените на АТМ с банкова карта парични суми,които не са отчетени в
касата на дружеството.Моли да му бъдат присъдени и сторените съдебни разноски.
2
Въззиваемата ЕЛ. К. Р. е подала в законния срок чрез пълномощника си-адв.
Т.С.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразила становището,че жалбата е
неоснователна,а обжалваното с нея решение на Окръжен съд-П. е правилно и
законосъобразно,постановено при пълно съобразяване с ангажираните по делото
доказателства.Излага доводи,че предявения от нея иск по чл.125,ал.3 от ТЗ е доказан по
основание и размер,а направеното от ответника възражение за прихващане е останало
недоказано.Поддържа още и аргумента,че първоинстанционния съд правилно и в
съответствие с наличните по делото доказателства е приел,че сумите,предмет на
възражението за прихващане,са отнесени по дебитна сметка „каса в лева“ като внесени в
касата на дружеството.Моли въз основа на всички изложени в отговора аргументи да бъде
оставено в сила решението на ОС-П. и да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба
на „В. ""“ЕООД.Моли да й бъдат присъдени всички направени деловодни разноски.
От страните не са представени писмени доказателства и не са направени искания за
събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в частта,с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.125,ал.3 ТЗ и е
недопустимо в частта,с която се е произнесъл по съществото на заявеното от ответника
възражение за прихващане,като съображенията си за това ще изложи по-долу.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка и след преценка на събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№116/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав ЕЛ. К. Р. с ЕГН
********** е предявила против „В. ""“ ООД-гр.П. с ЕИК "" осъдителен иск по чл.125,ал.3 от
ТЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща паричната равностойност на
3
притежавания дружествен дял на починалия баща-неин наследодател и съдружник в
ответното дружество-К. С. К..
По повод на предявения иск,ищцата е изложила в исковата молба твърдения,че баща
-К. С. К.е бил съдружник в ответното дружество с 50 % дялово участие,както е бил и
управител на същото дружество,но е починал на 31.12.2019 г. и тя-ищцата се явява
единствения негов законен наследник.Твърди още,че съгласно разпоредбите на чл.24,ал.1 и
ал.3 от дружествения договор на ответното дружество „В. ""“ООД,възпроизвеждащи
императивната уредба на чл.125,ал.3 от ТЗ,участието на съдружника се прекратява при
неговата смърт,а имуществените отношения при прекратяването се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяването.И с оглед
настъпилата смърт на наследодателя -съдружник,ищцата,както твърди,се опитала в
първите дни на 2020 г. да осъществи контакт с другия съдружник в ответното дружество и
втори управител на същото-В. В. Т. /както и с баща В. Т./,и заявила желанието си да
бъде изплатен делът на нейния починал баща.Никакви подобни действия обаче не били
предприети от В. Т. и ищцата по-късно изпратила покана до дружеството чрез Нотариус Ж.
Н.,рег."" на Нотариалната камара,с която изрично поискала в 7-дневен срок от получаване
на поканата да бъде изготвен и да бъде предоставен счетоводен баланс и да се уредят на
база на този баланс към 31.12.2019 г. отношенията по заплащане на стойността на
дружествения дял на баща в дружеството,както и да не се извършват разпоредителни
действия с имущество на дружеството по съображения,че същото в онзи момент било в
неустановено положение и с подобни действия се увреждали правата ,като се намалявала
съответната част от имуществото на дружеството,съответстваща на онаследения от нея
дял.Поканата била получена от управителя на дружеството-Т. на датата 15.01.2020 г.,но
баланс към 31.12.2019 г. не не бил изготвен и към ищцата не била отправена насрещна
покана за уреждане на отношенията,а вместо това същата получила отговор,в който
дружеството чрез посочения управител отправило към нея описаните в исковата молба
претенции и в крайна сметка,с оглед на този отговор на ищцата й станало ясно,че няма да се
стигне до доброволно уреждане на отношенията и че е налице нежелание от другата страна
за каквито и да било реални разговори по описаните в исковата молба причини.С оглед на
това ищцата е заявила,че предявява процесния осъдителен иск по чл.125,ал.3 от ТЗ за
изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на баща -починалия
съдружник К. С. К..
Ответното дружество „В. ""“ЕООД /което към момента на съдебното предявяване на
иска е било ООД/,е подало в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е
оспорило процесния иск изцяло като неоснователен по съображения,изложени в
отговора.Наред с това,с отговора на ИМ дружеството-ответник е направило възражение за
прихващане,като е поискало в случай,че исковата претенция бъде призната изцяло или
частично за основателна,да бъде извършено съдебно прихващане със следните вземания на
ответника към ищцата:
-Вземане в размер на 26 000 лв.,дължими от ищцата ЕЛ. К. Р. в качеството й на
4
единствен наследник по закон на К. С. К.представляващи изтеглени от последния през
периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. от сметката на „В. ""“ООД в „Б.“АД парични суми в
брой,които не се отчетени в дружеството;
-Вземане в размер на 15 200 лв.,дължими от ЕЛ. К. Р. в качеството на единствен
наследник по закон на К. С. К.представляващи размерът на изтеглените от последния през
периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. на АТМ с карта "" от сметката на „В. ""“ООД в „Б.“АД
парични суми в брой,които не са отчетени в дружеството.
Заявеното възражение за прихващане е основано на твърденията,че г-жа Т. се е
снабдила с извлечение от банковата сметка на дружеството-ответник в „Б.“АД и от
получената разпечатка се установило,че всички теглени суми от банковата сметка през
периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г.,са теглени от съдружника и управител К. К.,като общо от
тази сметка същият е изтеглил в брой през посочения период сумата от 26 000 лв.,а
отделните изтеглени суми и датите на тегленето на всяка от тях са описани подробно в
отговора на исковата молба.Наред с това се твърди,че от издадената разпечатка за
движението по банковата сметка на дружеството в „Б.“АД за посочения период,било
видно,че на АТМ с карта "" през този период са били изтеглени суми в общ размер на 15 200
лв.,като отделните теглени с картата суми и датите на изтеглянето им също са описани
подробно в отговора на ИМ.Във връзка с твърдяните тегления с карта на АТМ,ответникът е
изложил и твърдението,че от банката му е бил предоставен договор за издаване на бизнес
кредитна карта,сключен на 10.07.2018 г.,от който се установявало,че единствен
оправомощен ползвател на издадената бизнес кредитна карта е бил покойният съдружник и
управител на „В. ""“ООД-К. К..Твърди се още,че изтеглените суми от 26 000 лв. и 15 200 лв.
не са били отчетени в дружеството от покойния К. К. и затова са дължими,като на тази база
е поискано в случай,че не бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан,да бъде
отхвърлен същия поради извършено съдебно прихващане по делото със същите суми.
Ответникът е изложил в отговора си и доводи,че според него има и други
суми,получени от страна на покойния К. К. в качеството му на управител на
дружеството,които следва да бъдат отчетени в дружеството,но те не се включват в сумите,с
които се прави възражението за прихващане,тъй като техният точен размер е в процес на
установяване.При тези твърдения се поддържа и довода,че остойностяването на
дружествения дял на починалия съдружник е компрометирано от поведението на последния
приживе и на практика едва след установяване на действителното имуществено състояние
на дружеството,може да се остойности дружествения дял на починалия съдружник и да се
установи дали стойността му представлява положителна величина и в какъв размер.
В допълнителната ИМ,ищцата Е.Р. е оспорила изцяло направените в отговора на
ответника твърдения,свързани с основателността на иска,а е оспорила като неоснователно и
заявеното от ответника възражение за прихващане.Във връзка с последното е заявила,че
оспорва твърдението на ответника,че сумите в общ размер от 41 200 лв. /26 000 лв. и 15200
лв./ не са били отчетени в дружеството от страна на К. К..Също така е оспорила и
твърдението,че тези суми са били теглени единствено и само от него.В частност,по
5
отношение на тегленията с карта,ищцата е заявила,че независимо кой е ползвател на тази
карта,същата е издадена към банкова сметка на дружеството и с тази карта
всеки,включително и управителят Т.,е можела да тегли суми от АТМ,знаейки PIN кода на
същата.Заявила е още,че възражението за прихващане е неоснователно и поради това,че
посочените от ответника суми не са били безотчетни,а са похарчени във връзка с дейността
на дружеството и са отчетени в същото,поради което не е налице вземане,което да бъде
прихванато с вземането на ищцата за стойността на дружествения ѝ дял.
В отговора на допълнителната искова молба,ответникът е заявил,че поддържа
становището си,дадено в отговора на исковата молба,че предявеният иск е изцяло
неоснователен,като е преповторил поддържаните в тази насока доводи,а също така е
заявил,че поддържа и направеното възражение за прихващане по същите аргументи и на
база същите твърдения,които е изложил в отговора на ИМ.
В изготвения по първоинстанционното дело доклад по чл.375 във вр. с чл.146 от
ГПК,съдът правилно е определил правната квалификация на правата,които се претендират
от ищцата,приемайки,че те са с правно основание по чл.125,ал.3 от ТЗ,а наред с това
правилно е приел,че правното основание на възражението за прихващане е чл.145 от ТЗ.
По съществото на спора,първоинстанционният съд е приел предявения иск за доказан
по основание и размер и го е уважил изцяло,а заявеното от ответника възражение за
прихващане е приел за неоснователно и затова го е оставил без уважение с диспозитива на
решението.
Въззивният съд счита за основателен процесния иск по чл.125,ал.3 от ТЗ.Както
следва от тази разпоредба,имуществените последици за съдружника, прекратил участието си
в дадено ООД на някое от основанията,посочени в ал.1 и ал.2,се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяването.В случая няма
спор,че К. С. К.-баща и наследодател на ищцата ЕЛ. К. Р.,е бил съдружник в ответното
дружество „В. ""“ЕООД /преди ООД/ и че в качеството си на такъв е притежавал 50 % от
капитала на дружеството.Видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт №1275 от
31.12.2019 г.,издаден от Община П.,че К. К. е починал на датата 31.12.2019 г. и не се спори
между страните,че към датата на смъртта му,същият е притежавал качеството на съдружник
в ответното дружество с дялово участие от 50 %.И на следващо място не е спорно,а и е
видно от приложеното към първоинстанционното дело удостоверение за наследници на К.
К.,че ищцата е негов единствен наследник /дъщеря/ и че в това си качество същата на
основание чл.125,ал.3 от ТЗ е материалноправно легитимирана да получи паричната
равностойност на дружествения дял,притежаван от наследодателя й-съдружник към момента
на прекратяване на членственото му правоотношение,т.е. към датата на смъртта му.И както
по-горе се посочи,имуществените последици от прекратяване на членственото
правоотношение /в случая настъпило на основание чл.125,ал.1,т.1,предл. първо от ТЗ/,се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило
прекратяването.Следователно,ищцата има право да получи паричната равностойност на
дружествения дял на починалия баща,определена по счетоводния баланс на ответното
6
дружество към края на м. декември 2019 г.,т.е. на месеца,през който е починал
наследодателя -съдружник.От назначената по първоинстанционното дело съдебно-
счетоводна експертиза,която е изготвена от в.л.Т.Р. и не е оспорена от страните,се
установява,че по балансови данни паричната равностойност на 100 % от дружествените
дялове на „В. ""“ООД към 31.12.2019 г. се равнява на сумата от 134 167,27 лв.,съответно на
което паричната равностойност на притежавания от К. К. дружествен дял към същия момент
,който е в размер на 50 % от капитала на дружеството,възлиза на сумата от 67 083,63 лв.И
именно тази сума ищцата има право да получи на основание чл.125,ал.3 от ТЗ в качеството
си на наследник на починалия съдружник К. като парична равностойност на притежавания
от него /към момента на смъртта му/ дружествен дял.С предявения по делото иск,основан на
същата разпоредба,ищцата претендира по-малък размер-30 000 лв.,от този,който е установен
по делото като парична равностойност на притежавания от наследодателя й дружествен
дял,но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид обстоятелството,че
не е заявявано от ищцата и съответно на това не е допускано от съда увеличение на
иска,именно претендираната сума от 30 000 лв. се дължи на ищцата на основание
чл.125,ал.3 от ТЗ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
13.02.2020 г. до окончателното й изплащане.Или,както следва от изложеното,предявеният
осъдителен иск е доказан изцяло по основание и размер.
Достигайки до същия извод,първоинстанционният съд е пристъпил в решението си и
до разглеждане и преценка по същество на заявеното от ответника възражение за
прихващане.Въззивният съд обаче счита това възражение за недопустимо.Правилно е
прието в изготвения по първоинстанционното дело доклад,а това не е оспорено и от
страните по делото,че заявеното от ответника възражение за прихващане намира
основанието си в разпоредбата на чл.145 от ТЗ,като се твърди,че дружеството-ответник има
вземания срещу ищцата в качеството на наследник на К. К.,които вземания се изразяват в
изтеглени от последния като оправомощен управител на дружеството парични суми от
банковата сметка на същото дружество,останали обаче неотчетени от него в същото
дружество.Или,твърденията на ответното дружество,на които то е основало възражението
си за прихващане,е че са му били причинени имуществени вреди от наследодателя на
ищцата като управител на дружеството и с оглед на това,спрямо ищцата като наследник на
управителя,причинил вредите,следва да бъде реализирана отговорността по чл.145 от ТЗ.За
търсенето на тази отговорност обаче,било чрез самостоятелен иск по чл.145 от ТЗ,било чрез
възражение за прихващане /както е в случая/,е необходимо да е налице изрично решение на
ОСС съгласно чл.137,ал.1,т.8 от ТЗ,респективно-решение на едноличния собственик на
капитала,когато се касае за ЕООД.Вземането на такова решение представлява абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл.145 от Тз,съответно и за заявяване
на възражение за прихващане,основано на разпоредбата на чл.145 от ТЗ.Съдът е длъжен да
следи служебно за допустимостта на такъв иск,респективно-на възражението за
прихващане,по всяко време на процеса,поради което и трябва да съблюдава изпълнението
на ангажимента за представяна не такова решение не само към датата на завеждане на
делото,но и във всеки етап от развитието на процеса.В случая представянето на такова
7
решение е в тежест на ответното дружество,заявило основаното на чл.145 от ТЗ възражение
за прихващане.По първоинстанционното дело,а и в настоящото въззивно производство,
такова решение изрично писмено решение,изискващо се от разпоредбата на чл.137,ал.1,т.8
от ТЗ,не е представено,нито пък са изложени твърдения да е било взимано от общото
събрание,респективно-от едноличния собственик на капитала на ответното дружество.При
това положение следва да се приеме,че процесното възражение за прихващане е заявено,без
да е установено наличието на решение по чл.137,ал.1,т.8 от ТЗ,което представлява
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на претенция,основана на чл.145 от
ТЗ.При тази констатация и непредставянето на такова решение от ответника,се налага
извода за недопустимост на заявеното от ответника възражение за прихващане,с оглед на
което съдът е длъжен да прекрати производството по това възражение,без да обсъжда по
същество наличието на предпоставките за търсене на отговорността,произтичаща
отпоследната разпоредба.По тези съображения въззивният съд счита,че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта,с която съдът се е
произнесъл по съществото на заявеното от ответника възражение за
прихващане,отхвърляйки го като неоснователно,и вместо това производството по същото
възражение следва да бъде прекратено.
Като краен резултат,вследствие на всички изложени по-горе
мотиви,първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта,с
която е уважен изцяло предявения от ищцата осъдителен иск по чл.125,ал.3 от ТЗ,а в
частта,с която е отхвърлено възражението за прихващане на ответника,решението като
недопустимо следва да бъде обезсилено,а производството по възражението за прихващане-
да бъде прекратено.
Предвид горния резултат,първоинстанционното решение следва да се потвърди и в
частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 2850
лв.
И отново с оглед изхода от спора след произнасянето на въззивната
инстанция,дружеството-жалбоподател следва да лъде осъдено да заплати на въззиваемата
Е.Р. сумата от 1200 лв. разноски за въззивното производство,представляваща платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно приложените на л.37 фактура и фискален бон от
01.12.2021 г.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260293 от 30.06.2021 г.,постановено по т.д.№116/2020
г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,в частта,с която е осъден ответника „В.
8
""“ ООД /понастоящем ЕООД/, ЕИК "", със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.
А.“ "" да заплати, на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ, на ищцата ЕЛ. К. Р. с ЕГН ********** и адрес:
гр. П., ул. „Б.“ "" сумата от 30 000 лева, представляваща паричната равностойност на
притежавания дружествен дял на починалия й наследодател баща - съдружник в ответното
дружество К. С. К. ведно със законната лихва начиная от 13.02.2020г. до окончателното
изплащане,както и да й заплати сумата от 2850 лв. направени деловодни разноски.
ОБЕЗСИЛВА решение №260293 от 30.06.2021 г.,постановено по т.д.№116/2020 г.
по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,в частта,с която е отхвърлено като
неоснователно направеното от „В. ""“ ООД /сега ЕООД/,с ЕИК "" против ЕЛ. К. Р. с ЕГН
********** възражение за прихващане с правно основание чл.145 от ТЗ за сумите от 26 000
лева и 15 200 лева,представляващи размера на нанесена на дружеството имуществена вреда
от починалия управител на ответното дружество /наследодателят на ищцата К. С.
К./,изразяваща се в изтегляне на тези суми от същия управител от сметката на ЮЛ и
неотчитането им в дружеството.
ПРЕКРАТЯВА като процесуално недопустимо производството по заявеното от
ответника „В. ""“ ЕООД,с ЕИК "" възражение за прихващане с правно основание чл.145 от
ТЗ за сумите от 26 000 лева и 15 200 лева,представляващи размера на нанесена на
дружеството имуществена вреда от починалия управител на ответното дружество К. С. К.-
наследодател на ищцата ЕЛ. К. Р. с ЕГН **********,изразяваща се в изтегляне на тези суми
от същия управител от сметката на ЮЛ и неотчитането им в дружеството.
ОСЪЖДА „В. ""“ ЕООД,с ЕИК "",със седалище и адрес на управление гр.П.,район
Ц.,ул.“Щ.“"" да заплати на ЕЛ. К. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ул.“Б.“""
сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ съдебни разноски за въззивното производство по
т.д.№770/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
В частта, която е прекратено производството по възражението за
прихващане,решението има характер на определение,което е обжалваемо пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9