РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Балчик, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20223210200103 по описа за 2022 година
Производството е образувано по Жалба на „М.Т.“ ООД с
ЕИК*******,със седалище и адрес на управление
гр.Б.,ул.“С.“№**,представлявано от М.М.Х.-управител срещу Наказателно
Постановление №23-0001886/15.12.2021г. на Директор на РД “А.А.“-В., с
което е наложено наказание ”Имуществена санкция ” в размер на 3000,00/три
хиляди /лева ,на осн.чл.96,ал.1,т.1,предл.последно от ЗАвтП ,за
административно нарушение по 7а,ал.1,предл.последно от ЗАвтП.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично в с.з. и се
представлява се от адв. К. от АК-Д. . В жалбата си до съда моли НП да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, навеждат се доводи за маловажност
на нарушението и молят в условията на евентуалност НП като бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В с.з. управителя на дружеството заявява, че дружеството притежава
лиценз. В същото време е имало авария по един от товарните автомобили, с
който е бил извършван превоза и се е наложило да бъде заменен/сменен/с
друг товарен автомобил, който дружеството било закупило наскоро. Не
отрича, че въпросното МПС не е имало издадено заверено копие към лиценз.
Въззиваемата страна-РД“АА“-В., редовно призована ,не се
представлява в с.з.
Чрез придружаващото Жалбата писмо е изразила становище ,с което
оспорват доводите в жалбата, като считат ,че правилно дружеството е
санкционирано .Молят се съдът да потвърди НП, както и присъждане на
деловодни разноски за юр.к. възнаграждение.
Молят на осн.чл.63д,ал.2 от ЗАНН да бъде присъден по нисък размер на
адвокатското възнаграждение ,като прекомерно ,съответстващо на
1
минималните такива съгл. разпоредбата на чл.36 от ЗА.
По делото са призовани и разпитани Актосъставителя Т.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за основателна.
Независимо от основанията, посочени от дружеството жалбоподател,
съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление,
при което констатира следното:
Във връзка с извършване на проверка на дружеството -жалбоподателя е
изпратена покана с изх.№******/12.08.2021г. от РД“АА“-В..
На 10.11.2021 г. е извършена проверка на документацията на
дружеството и е установено, че последното, притежава лиценз под № **** за
извършване на автомобилен превоз на товари на територията на ЕО и 46р.
заверени копия към него за МПС-та с peг. №
ТХ*****АМ,ТХ****АМ,ТХ****АМ и ТХ****КХ.
След направена справка в ИС "Л." на ИА "АА" е констатирано ,че
дружеството жалбоподател, в качеството си на юридическо лице на дата
17.03.2021 г. в гр. Б. е допуснал да се извърши обществен превоз на товари
срещу заплащане, видно от фактура №******/22.03.2021г.на
25200кгр.тор,видно от товарителница №*****/17.03.2021г. по маршрут Д. -
Д.Д., съгл. пътен лист №*****/16.03.2021г.с водач Й. С. Й., назначен с трудов
договор от **.**.****г./погрешно посочено в НП 2021г./под №*** с МПС
марка „С.“ с рег.№СТ****ВТ,кат. ***,собственост на Т.А. ООД и с лице
което може да ползва МПС „М.Т.“ ООД ,за което няма издадено заверено
копие към издадения на превозвача "М.Т." ООД лиценз № ****,издаден на
превозвача.
На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН А-
2021 № 295845 от 17.11.2021 г.
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и един
свидетел, предявен надлежно и връчен на управителя, без възражения.
Възражения не са направени и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП .
НП е издадено от оправомощен за това орган, съгл.92,ал.2 от ЗАвт П и
Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на МТИТС.
НП е връчено на дружеството на 04.01.2022г.
Жалбата срещу него е подадена по пощата с п.кл. от
10.01.2022г.,заведено в РД “АА“ .В. с вх.№52-00-51-
11575А2/12.01.2022г.,поради което съдът приема, че е депозирана в срок от
надлежно лице, имащо интерес от изхода на спора ,поради което е приета за
разглеждане.
Разгледана по същество се явява и основателна.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя - Т., които съдът кредитира изцяло като обективни и
последователни, както и въз основа на приобщените по делото писмени
2
доказателства.
В административно наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните и материалните правила.
Настоящия състав достига до извода, че в действителност цитираната от
АНО разпоредба гласи, че се наказва с глоба или с имуществена санкция от
3000/три хиляди/ лв. този който допусне или разпореди извършването на
превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е
включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.
В атакуваното в настоящото производство, наказателно постановление
не става ясно за какво точно е наказан жалбоподателя, за това че е допуснало
извършването на превоз с моторно превозно средство, което не е включено в
списъка на превозните средства към лиценза на Общността или за това, че
няма заверено копие на въпросния лиценз. По този начин не, става ясно за
какво точно е наказан жалбоподателя, като в следствие на това се нарушава и
неговото право на защита, защото не може да се организира адекватна
защита.
Отделно от това ,съдът следва да посочи ,че според актуалната към
датата на нарушението редакция на чл.96,ал.1,т.1 от ЗАвтП /изм. в
ДВ,бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г./, се наказва с Глоба или с имуществена
санкция от три хиляди лева който допусне или разпореди извършването на
превоз с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация ,или с МПС, което не е вкл. в списъка на превозните средства
към лиценза на Общността.
При така разписаната норма в нея липсва очевидно деянието, за което е
санкционирано дружеството, а именно-извършване на обществен превоз на
товари от лицензиран превозвач, с МПС, за което няма издадено заверено
копие към издадения за превозвача „М.Т.“ ООД, лиценз №****.
С изменението през 2020г. в сила от 07.07.2020г.,т.е. близо осем месеца
преди нарушението ,това деяние е изключено от състава на чл.96,ал.1,т.1 от
ЗАвтП. Нарушението не е отпаднало обаче като такова, т.к. е уредено в друга
норма, тази на чл.96,ал.5,т.1б.“г“ от ЗАвтП, като е счетено, че санкцията
следва да бъде намалена и е предвидена такава от 1000,00 лева.
Административно наказващият орган не е съобразил това изменение.
Макар и да е описано нарушение на изискването на
чл.7а,ал.1,предл.последно от ЗАвтП, то поради обстоятелството, че
административно наказващите норми към ЗАвтП съдържат в себе си и
хипотеза и диспозиция е следвало нарушението да бъде подведено под
нормата на чл.96,ал.5,т.1,б.“г“от ЗАвтП и това изрично да е вписано в
НП/така Решение №27/31.01.2023г. на АС-Д., по КАНД №675/2022г./.
Както бе посочено това изменение не е било обсъдено от наказващият
орган.
С такива правомощия не разполага и настоящият състав на съда поради
това, че дори и приложи правна норма за същото и по леко наказуемо
3
нарушение, то е налице съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението ,поради което по арг. на чл.63,ал.7,т.1 от ЗАНН ,съдът не може
да измени в тази част НП и постанови на друго правно основание наложеното
наказание имуществена санкция ,независимо от размера посочен от хиляда
лева.
В този случай съдът счита, че НП не може да бъде изменено ,а само на
това основание отменено.
Отделно от това настоящия състав на съда намира, че в настоящия
случай е следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН поради факта, че
описаното от АНО деяние се явява маловажно за правоохранителните и
обществени цели на правната норма цитирана в НП. Ако се приеме по
същество, че става въпрос за липса на заверено копие на лиценза на
превозвача ,то следва да се има предвид, че не са последвали каквито и да
било негативни последици за държавата.
Превозвача разполага с такъв лиценз ,очевидно се касае и за събитие,
което не е зависело от волята на управителя предвид настъпила аварийна
ситуация,по време на превоз, поради която е следвало МПС да бъде заменено
с друго, също собственост на дружеството, но все още невписано в даденият
лиценз и на последно място съдът не констатира да са накърнени ничии
интереси, които да обуславят такъв размер на санкцията.
Непосредствено след извършване на проверката и преди издаване на
НП, дружеството е подало заявление до РД“АА“,ОО-Д. за отразяване на
настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз, заведено с вх.№******/18.11.2022г. но
този факт не е бил коментиран от АНО в НП.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно TP № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици",
употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните
последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други
негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен
характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на
нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да
окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
4
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Това е следвало да бъде обсъдено от АНО ,за което е следвало НП да не
бъде издавано и на дружеството нарушител да не бъде налагано наказание, а
предупредено писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението ,за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Още повече това важи, ако санкцията бе приложена
съгл.чл.96,ал.5,т.1,б.“г“ от ЗАвтП.
Това не е било сторено от АНО.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
По делото се претендират разноски и от двете страни.
При този ход обаче, такива се дължат на дружеството жалбоподателя,
представлявано в с.з. от адв. К. от АК-Д., съгл. пълномощно и представен
договор за правна помощ.
Видно от последният дружеството е заплатило възнаграждение в размер
на триста лева.
Съдът приема, че това възнаграждение не се явява прекомерно, дори
напротив същото е дори под минимума ,определен в Наредба
№1/2004г.,поради което и следва да го уважи, така както и посочено в
договора.
С оглед на горното ,съдът следва да осъди РД“АА“-В. да заплати
направените от дружеството-жалбоподател разноски по делото в размер на
300,00 лева.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл. 63, ал. 1,ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-
0001886/15.12.2021г. на Директор на РД “А. А.“-В., с което на „М.Т.“ ООД с
ЕИК*******,със седалище и адрес на управление
гр.Б.,ул.“С.“№**,представлявано от М.М.Х.-управител е наложено наказание
”Имуществена санкция” ,в размер на 3000,00/три хиляди /лева ,на
осн.чл.96,ал.1,т.1,предл.последно от ЗАвтП ,за административно нарушение
по 7а,ал.1,предл.последно от ЗАвтП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РД “А. А.“-В. да заплати на „М.Т.“ ООД с ЕИК*******,със
седалище и адрес на управление гр.Б.,ул.“С.“№**,представлявано от М.М.Х.-
управител ,сумата в размер на 300,00/триста/лева, представляваща направени
разноски, за процесуално представителство на адв. К., от АК-Д.!
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6