№ 118
гр. София , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря ТАТЯНА ОГН. ШУМАНОВА
в присъствието на прокурора Ваня Радостинова Атанасова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100601797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.03.2021 г. по НОХД №10652/2020 г., Софийски
районен съд, НО, 122-ри състав е признал ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2018г. около 20.50 часа в гр. София, кв.”****,
пред входната врата на ап. 8, не изпълнил Заповед за незабавна защита от
04.01.2018 г., издадена по гражданско дело № 85318/2017г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 91-ви състав, връчена
му лично на дата 22.01.2018 г., с която се задължавал да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на И.Н. Т.а, ЕГН **********
и му се забранявало да приближава И.Н. Т.а, жилището , местоработата и
местата за отдих, които тя посещава, на по-малко от 100 метра, за срок до
приключване с влязло в сила решение или определение на гр.д. №
85318/2017г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 91-ви състав, като приближил на по-малко от 100 метра жилището,
1
обитавано от Т.а, посещавайки посочения адрес, където И. Т.а живеела и
звънейки на звънеца на входната врата - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е
постъпила жалба от адвокат Н.Д., в качеството му на защитник на обвиняемия
Ц.Т., с която твърди, че обжалваната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, поради което иска отмяна на присъдата и
оправдаване на обвиняемия.
В разпоредително заседание на 28.05.2021 година по реда на чл. 327 от
НПК, след служебна проверка на материалите по делото, въззивният състав
установява, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на обвиняемия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени и веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият не се
явява лично. За него се явява защитника му адв. Н.Д., който поддържа
подадената въззивна жалба, като излага допълнителни възражения срещу
обжалваната присъда. Счита, че от субективна страна обвиняемият Т. не е
извършил виновно деянието, за което му е повдигнато обвинение, тъй като не
е имал съзнание, че нарушава Заповед за незабавна защита от 04.01.2018 г., а
единствено е искал да се сдобие с дневната си доза от медикамента
„Зупиклон“, който той е получавал от майка си и който му е бил необходим,
за да лекува своето психично и поведенческо разстройство. Твърди, че
изграждайки доводите си, първоинстанционният съд се е позовал на
свидетелски показания, които са неотносими към настоящото производство –
показанията на свидетелите Д.Д. и В.А., които изнасят данни за случай,
различен от процесния. Излага становище, че СРС, при преценка на
показанията, депозирани от свидетелите И. Т.а и Д.М., не е оценил
2
заинтересоваността на същите, обусловена от наличието на
гражданскоправни спорове между тях и обвиняемия.
Представителят на държавното обвинение намира жалбата за
неоснователна, а обвинението, повдигнато спрямо ЦВ. Н. Т., за доказано по
безспорен и категоричен начин. Счита, че видно от изготвените по делото
експертизи, обвиняемият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и моли въззивният съд да потвърди обжалваната
присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и е
следната:
Обвиняемият ЦВ. Н. Т. е син на свидетелката Д.Ц.М. и брат на
свидетелката И.Н. Т.а. Към дата 15.04.2018 г. той живеел в апартамент,
намиращ се в София, кв. ****. Двете свидетелки обитавали жилище,
находящо се в гр. София, кв.“Витоша“, бл. ****. Отношенията между
обвиняемия и неговата сестра били влошени, поради честите му посещения в
дома , както и от постоянните искания от негова страна за предоставяне на
различни по размер парични суми, като обвиняемият често се държал
агресивно. Поведението му се формирало под комбинираното въздействие на
алкохол и медикаменти. Заплашвал майка си и сестра си, държал се обидно с
тях.
3
За да се защити, свидетелката Т.а подала молба за защита по Закона за
защита срещу домашно насилие до Софийски районен съд, Гражданско
отделение /СРС, ГО/. На 04.01.2018 г. била издадена Заповед за незабавна
защита по гражданско дело № 85318/2017г. по описа на Софийски районен
съд, Трето гражданско отделение, 91-ви състав. Съгласно заповедта, на
обвиняемият Т. е наложено да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на сестра си И.Н. Т.а, забранявало му се да
приближава св. Т.а, жилището , местоработата и местата за отдих, които
посещавала на по-малко от 100 метра за срок до приключване с влязло в сила
решение или определение на гр.д. № 85318/2017г. по описа на Софийски
районен съд, Трето гражданско отделение, 91-ви състав. Заповедта била
връчена лично на обвиняемия на 22.01.2018 г.
На 15.04.2018 г., около 20.50 часа, обв. Т. отишъл пред дома на
свидетелката И. Т.а, находящ се в гр. София, кв.“Витоша“, бл. ****. Застанал
пред входната врата на апартамента на сестра си и започнал да звъни на
звънеца. С тези си действия не изпълнил, а нарушил Заповедта за незабавна
защита, връчена му лично на дата 22.01.2018г., с която се задължавал да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Н. Т.а и му
се забранявало да приближава И.Н. Т.а, жилището, местоработата и местата
за отдих, които посещавала И.Н. Т.а на по-малко от 100 метра за срок до
приключване с влязло в сила решение или определение на гр.д. №
85318/2017г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав, като приближил на по-малко
от 100 метра жилището, обитавано от Т.а.
Свидетелката Т.а се изплашила от действията на обвиняемия, тъй като
брат не искал да си тръгва. Затова подала сигнал на тел. № 112. На място
били изпратени полицейски служители при 07 РУ-СДВР - свидетелите И.П.А.
и Е.Д.Д.. Те установили свидетелката Т.а, която им представила препис от
заповедта за незабавна защита. Пред апартамента полицаите видели и
обвиняемия. Последният бил видимо ядосан, като ръкомахал непрекъснато,
крещял силно към тях и сестра си. Полицейските служители се запознали със
заповедта за незабавна защита и докладвали за случващото се на ОДЧ.
4
Обвиняемият бил задържан за срок до 24 часа съгласно ЗМВР и отведен в
сградата на 07 РУ-СДВР за изясняване на случая.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по делото доказателствени материали -
показанията на свидетелите И.Н. Т.а (сестра на обвиняемия), Д.Ц.М. (майка
на обвиняемия), И.П.А., Е.Д.Д., В.Г.А. и Д.В.Д., както и Заповед за незабавна
защита издадена на 04.01.2018 г. от СРС, 91 състав по гр. 85318/2017г на СРС,
връчена на обвиняемия на 22.01.2018г., Протокол за полицейско
предупреждение от 22.01.2018 г., с което обвиняемия е задължен да не
нарушава тази Заповед за незабавна защита, разписка за връчена Заповед за
незабавна защита (л.242- гръб), заключение на съдебнопсихиатричната
експертиза за състоянието на обвиняемия, изготвено от д-р Ц.К.
(емоционално нестабилна личност, не представлява опасност за околните и
себе си поради наличието на психично заболяване; не е необходимо
провеждането на задължително лечение; ако е необходимо, може да дава
информирано съгласие за такова лечение), заключение на комплексната
съдебно психиатрична и психологична експертиза за състоянието на
обвиняемия, изготвено от д-р Д.Й. и Е.М. от 16.05.2018г. (обвиняемият е
емоционално-нестабилна личност; вредна употреба на сънотворни; психични
и поведенчески разстройства, предизвикани от употреба на психоактивни
вещества; към датата на деянието е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си; състоянието му позволява да
отговаря на поставени въпроси и участва във всички фази на производството;
изключена е възможността да представлява опасност за своето и на околните
здраве и живот; не са налице данни за токсична зависимост, водеща до
психично заболяване, изключващо вменяемостта) и повторна такава от
27.01.2019 г. ; заключение на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза от 23.03.2020 г. за състоянието на обвиняемия,
изготвено от д-р Ц.П. и С.Д. (обвиняемият е емоционално-нестабилна
личност, граничен тип, психични и поведенчески разстройства, предизвикани
от употребата на комбинирани психоактивни вещества - на алкохол
психоактивни и сънотворни вещества, към датата на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
5
си; състоянието му позволява да отговаря на поставени въпроси и участва във
всички фази на производството; възможно е да се появят параноидни
включвания, декомпенсация с агресия и автоагресия и тогава може да се
наложи ново преосвидетелстване, но към момента състоянието му е възможно
да се овладява и в условията на местата за лишаване от свобода; без
нарушени базови психични годности към момента на деянието изключена е
възможността да представлява опасност за своето и на околните здраве и
живот; не са налице данни за токсична зависимост, водеща до психично
заболяване, изключващо вменяемостта), комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза за състоянието на майката на обвиняемия -
свидетелката Д.Ц.М., изготвено от д-р Д.Й. и Е..
Така установената от СРС фактическа обстановка се възприема изцяло
от въззивния съд. По делото са събрани необходимите доказателства и
доказателствени средства за изясняване на обективната истина и в това
отношение не са допуснати процесуални нарушения, с които да са
ограничени правата на страните да сочат доказателства. Настоящата съдебна
инстанция намира, че доказателствената съвкупност по делото е изцяло
еднопосочна. От събраните доказателства категорично и безспорно се
установяват времето, мястото и авторството на деянието, като по делото не са
налице доказателства, сочещи обстоятелства, които да се намират в
противоречие с установената фактическа обстановка. Тъй като е налице
абсолютна еднопосочност на събраните доказателства, въззивният съд
намира, че тяхното поотделно обсъждане е ненужно и ги кредитира в цялост.
При така установените факти по делото, настоящият съдебен състав се
присъединява към извода на първоинстанционния такъв, че обвиняемият ЦВ.
Н. Т. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението
по чл. 296, ал. 1 от НК.
От обективна страна, на 15.04.2018 г., около 20.50 часа, в гр.София,
кв.”****, посещавайки жилището на свидетелката И.Н. Т.а и звънейки на
6
входната врата, обвиняемият не е изпълнил Заповед за незабавна защита от
04.01.2018г., издадена по гражданско дело № 85318/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 91-ви състав, връчена
му лично на дата 22.01.2018 г., съгласно която същият се е задължавал да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Н. Т.а и му
се забранявало да приближава И.Н. Т.а, жилището , местоработата и
местата за отдих, които тя посещава на по-малко от 100 метра за срок до
приключване с влязло в сила решение или определение на гр.д. № 85318/2017
г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 91-ви
състав, тъй като се приближил на по-малко от 100 метра от жилището,
обитавано от Т.а - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Описаното се установява по безспорен, категоричен и еднопосочен
начин от приложените по делото писмени доказателства – Заповед за
незабавна защита от 04.01.2018 г., издадена по гражданско дело №
85318/2017г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 91-ви състав и Протокол за полицейско предупреждение от
22.01.2018 г., както и от показанията на свидетелите И.П.А., Е.Д.Д. и И.Н. Т.а,
които са присъствали на инкриминираното деяние и са възприели
непосредствено извършеното от обвиняемия, като по делото не са събрани
доказателства, нито са изложени твърдения, изграждащи друга теза за
събитията, развили се на 15.04.2018 г. пред жилището на св. Т.а.
От субективна страна въззивният съдът намира, че обвиняемият е
извършил с пряк умисъл престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като
същият е съзнавал какво извършва и е имал психическата годност да се
въздържи от противоправно поведение, но не го е сторил. На първо място, за
да бъде съставомерно деянието по чл. 296, ал. 1 от НК, деецът следва да е
знаел, че има подлежаща на изпълнение заповед за защита, която го
задължава да се въздържа от определено поведение. В настоящия случай,
видно от Протокол за полицейско предупреждение от 22.01.2018 г.,
горепосочената Заповед за незабавна защита от 04.01.2018 г. е връчена лично
на обвиняемия на 22.01.2018 г., поради което към момента на извършване на
7
инкриминираното деяние – 15.04.2018 г., същият е бил запознат със
съдържанието и съответно е знаел за наложената му от Софийски районен
съд забрана да доближава жилището на свидетелката Т.а. На следващо място,
заключенията на назначените по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза за състоянието на обвиняемия, изготвена от д-р
Д.Й. и Е.М. от 16.05.2018 г., повторна такава от 27.01.2019 г., както и
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза за състоянието на обвиняемия, изготвено от д-р Ц.П. и С.Д. от
23.03.2020 г., са единодушни по отношение на извода, че към датата на
деянието - 15.04.2018 г., обвиняемият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи
постъпките си.
С оглед гореизложеното въззивният съд, както и първоинстанционният,
приема, че обвиняемият Т. е осъществил състава на престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.
Правилна е и констатацията на първостепенния съд за наличието на
кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание за извършеното от него престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК: извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от
свобода до три години или глоба до 5 000 лв., деянието е извършено
умишлено, обвиняемият към момента на извършването му не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, с деянието си не е причинил
съставомерни имуществени вреди.
Тук е мястото да се отбележи, че коментирайки обстоятелствата,
значими за размера на наказанието на обвиняемия, първоинстанционният съд
погрешно е оценил като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
съдебно минало на обвиняемия, тъй като то е взето предвид от законодателя
като предпоставка за освобождаването му от наказателна отговорност по реда
8
на чл. 78а от НК. Въпреки това, съобразявайки правилото "reformatio in
pejus", въззивната инстанция не би могла да влоши положението на
обвиняемия, съответно да измени присъдата на СРС в тази част. В този
аспект въззивният съд не установи по делото да са налице отегчаващи вината
обстоятелства, а като смекчаващо вината обстоятелство отчете влошеното
психическо здраве на дееца, констатирано в заключенията на приложените по
делото комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи,
изразяващо се в това, че обвиняемият Т. е емоционално нестабилна личност,
граничен тип, с психически и поведенчески разстройства, предизвикани от
употреба на комбинирани психоактивни вещества, като настоящият състав
счита, че тези характеристики на обвиняемия са предразположили
извършването на противоправните действия, за които му е повдигнато
обвинение. Правилно е и становището на първоинстанционния съд, че
произтичащите от психичното състояние на обвиняемия завишени нужди,
както и констатираната липса на подкрепа от семейството, обуславят
налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита наложеното от
първоинстанционния съд административно наказание „глоба“ в минималния
предвиден размер – 1000 /хиляда/ лева, за подходящо за постигане на целите
на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК.
По отношение на възраженията, изложени от адв. Д. в открито съдебно
заседание пред въззивния съд, настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни, като съображенията за това са следните:
Относно твърдението на адв. Д., че обвиняемият Т. не е извършил
деянието виновно, тъй като не е имал съзнание, че нарушава заповедта за
незабавна защита, а само е искал да се сдобие от майка си с необходимата
доза от медикамента „Зупилкон“, с който се е лекувал, следва да се отбележи,
че след като обвиняемият Т. е бил уведомен за процесната Заповед за
незабавна защита от 04.01.2018 г., респективно запознат със съдържанието
и ограниченията, които са му наложени с нея, както и взимайки предвид
единодушното становище на изготвените по делото съдебно-психиатрични и
9
психологични експертизи, че към датата на деянието обвиняемият е можел да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, то
следва изводът, че същият съзнателно е нарушил горепосочената заповед за
незабавна защита и съответно виновно е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. В допълнение, настоящият съдебен състав изтъква, че
обвиняемият е можел и е бил длъжен да организира приема на въпросното
лекарство „Зупиклон“ по такъв начин, който да не нарушава установения
правен ред.
Адв. Д. твърди, че първоинстанционният съд е извел обстоятелствата
досежно виновността на обвиняемия Т. от показанията на свидетелите Д.Д. и
В.А., за които адв. Д. посочва, че са неотносими към настоящото
производство. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че
показанията, депозирани от Д.Д. и В.А., безспорно се отнасят за съвсем друг
случай, поради което и те не са съществени за предмета на доказване по
настоящето дело. Основните обстоятелства, свързани с виновността на
обвиняемият Т. са наличието на заповед за незабавна защита, дали
обвиняемият е бил запознат със същата към момента на деянието, дали, кога
и къде е нарушил заповедта и дали е бил в състояние да разбира и ръководи
постъпките си при извършване на деянието. Тези обстоятелства се доказват
безспорно от наличните по делото писмени и гласни доказателства, а именно
показанията, депозирани от свидетелите И.Н. Т.а, И.П.А. и Е.Д.Д., от
приложените по делото заповед за незабавна защита и полицейско
предупреждение от 22.01.2018 г., както и от заключенията на назначените
комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, които
доказателства са напълно достатъчни и изцяло еднопосочни, като
единственият извод, който може да се направи въз основа на техния анализ е,
че обвиняемият е извършил виновно деянието, за което му е повдигнато
престъпление. Показанията на свидетелите Д.Д. и В.А. не са относими към
основните факти, подлежащи на доказване по делото, като същите са събрани
с цел да се изяснят отношенията между подсъдимия и свидетелките И.Н. Т.а
и Д.Ц.М., както и да се проследят тенденциите в поведението на подсъдимия
в един по-дълъг период от време, поради което е неоснователно твърдението
на адв. Д., че първоинстанционният съд се е позовал на тези показания, за да
10
изгради съжденията си относно основни елементи досежно виновността на
обвиняемия Т..
По отношение на твърдението на адв. Д., че при оценката на
доказателствения материал не е взета предвид заинтересоваността на
свидетелките Т.а и М., дължаща се на гражданскоправни спорове между
същите и обвиняемия Т., настоящият състав намира, че това обстоятелство
само по себе си не е достатъчно да дискредитира депозираните от тези
свидетели показания. По отношение на тях следва да се направи преценка
доколко същите са последователни и дали кореспондират с останалия
доказателствен материал. При извършване на такава преценка, въззивният съд
намира, че показанията на свидетелките Т.а и М. са последователни и
логични, като не само не си противоречат с останалите доказателства по
делото, а напротив, кореспондират напълно с изложеното от останалите
свидетели, както и с приложените по делото писмени доказателства, с оглед
на което настоящият съдебен състав ги кредитира в цялост и счита това
възражение на адв. Д. за неоснователно.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на решението, въззивната
инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че той
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото обосновано първата инстанция е постановила,
че направените по делото разноски следва да бъдат присъдени в тежест на
обвиняемия.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 6, във вр. чл. 338 от НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.03.2021 г. по НОХД
№10652/2020 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 122-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12