Решение по дело №1203/2022 на Административен съд - Варна

Настоящото производството е по реда на чл.175 от АПК.

Производството по делото е приключило с решение № 1646/08.12.2022г, с което Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“– София, Булстат *********, представлявана от Изпълнителния директор, е осъдена да заплати на осн.чл.104 ал.1 вр.чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл на Ж.Н.К., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 8 268 лева за времето, през което не е бил на държавна служба за периода 08.03.2021г. – 07.07.2021г. вследствие на незаконното му уволнение, отменено с решение №4056/28.04.2022г по адм.д.№570/22г на ВАС – София, V отд., ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 04.05.2022г до 26.05.2022г, и със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане. За горницата над 8 268 лв. до претендираните 12 402лв. за периода от 08.02.2021г до 07.03.2021г. против същия ответник предявеният от Ж.К. иск е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“– София са осъдени да заплатят на Ж.К. разноски в производството, а на адв.П.Н. – адвокатско възнаграждение.

Решението е надлежно съобщено на страните по делото, не е оспорено от никоя от тях, и е влязло в законна сила от 05.01.2023г.

С молба с.д. №10175/04.07.2023г директорът на ТП-Варна на НОИ чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Е.Л.е поискал от настоящия съдебен състав на осн.чл.175 от АПК да инициира служебно производство по поправяне на допуснатата в съдебното решение неточност в началната дата на периода на обезщетението – 07.03.2021г, като вместо нея бъде посочена правилната дата 08.04.2021г. Посочено е, че в съдържанието на мотивите и в диспозитива на решението се установява противоречие относно подлежащия на обезщетение период в рамките на законоустановения – 4 месеца, след приспадане на полученото обезщетение за 2 месеца. В мотивите си съдът е приел, че релевантния период е 08.04.2021г – 07.08.2021г, а в диспозитива същият период фигурира като 08.03.2021г – 07.07.2021г. Сочи се, че при това положение разпореждането за възстановяване на парично обезщетение за безработица, получено от Ж.К., ще обхване по-краткия с един месец период, т.е. до 07.07.2021г, вместо действителния 07.08.2021г.

Във връзка с дадената му възможност Ж.К. чрез пълномощника си адв.П.Н. е депозирал становище с.д. №10785/17.07.2023г, че молбата за поправка на ОФГ е недопустима като депозирана от ненадлежна страна, тъй като директорът на ТП-Варна на НОИ не е страна по делото, и същевременно е неоснователна, защото с нея се навеждат твърдения по съществото на спора с разяснения как би следвало да се произнесе съда и то при наличие на влязло в сила съдебно решение. Молят молбата да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че макар молбата да е отправена от лице, което не е страна по делото, тя е допустима, доколкото с нея се иска съдът да се самосезира за служебно отстраняване на ОФГ на осн.чл.175 от АПК.

Допустимата молба е и основателна.

В мотивите на решението си съдът е изложил съображения, че: 1). Датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Ж.К. е 08.02.2021г; за периода 08.02.2021г – 07.04.2021г му е изплатено обезщетение в размер на две месечни работни заплати, съответно – за неспазено предизвестие от 1 месец, и за оставане без работа за първия месец след прекратяване на трудовото му правоотношение; 2). Периодът, за който се дължи обезщетение поради незаконното уволнение, е 4 месеца – от 08.04.2021г до 08.07.2021г вкл.; 3). Размерът му е 8 268лв, представляващ основното месечно трудово възнаграждение от 2 067лв. за тези 4 месеца. Подлежащият на обезщетение период 08.04.2021г – 08.07.2021г е мотивиран по този начин и е цитиран неколкократно в мотивите на съдебното решение. Същевременно в първия диспозитив на решението същият този период – погрешно и без никакви мотиви за различно произнасяне – е посочен като 08.03.2021г – 07.07.2021г, а във втория диспозитив, с който е отхвърлена претенцията за първите два месеца, неправилно е посочен период от 08.02.2021г до 07.03.2021г, т.е. само един месец.

При горните констатации е очевидно, че в първия диспозитив на решението е допусната очевидна фактическа грешка в описанието на подлежащия на обезщетение период 08.03.2021г – 07.07.2021г вместо действителния 08.04.2021г – 07.08.2021г; а във втория е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на крайния срок на периода 07.03.2021г вместо действителния 07.04.2021г. Допуснатите очевидни фактически грешки не се отразяват на произнасянето по същество на съда, ясно и недвусмислено формулирано в мотивите на съдебния акт, но следва да бъдат отстранени в двата диспозитива на същия, поради което и съобразно компетенциите си по чл.175 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ПОПРАВКИ НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ в диспозитива на решение № 1646/08.12.2022г по адм.д. № 1203/2022г по описа на АС – Варна, ХХVІ с-в, както следва:

• в първия диспозитив вместо „за периода 08.03.2021г – 07.07.2021г“ ДА СЕ ЧЕТЕ „за периода 08.04.2021г – 07.08.2021г“.
• във втория диспозитив вместо „до 07.03.2021г“ ДА СЕ ЧЕТЕ „до 07.04.2021г.“

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ – София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

На осн.чл.175 ал.2 от АПК след влизане в сила настоящото решение да се отбележи върху поправеното решение №1646/08.12.2022г по адм.д.№1203/2022г по описа на Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.

	Съдия: