РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20241110116313
по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление
..........., представлявано от ...........– изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 35493 от 28.11.2023 г. по ч.гр. д. № 58516 по описа за 2023 г. на СРС, като
поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е
налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от
ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата Ц. Г. Д. с ЕГН **********, от ..........0, в срока по
чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат
отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.
Третото лице-помагач "............., със седалище и адрес на управление
......., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД,
1
ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: количеството на реално доставената
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, потребяването от
страна на ответника на топлинната енергия, както и предоставянето на
услугата дялово разпределение за процесния период, вкл. и размерът на
същата, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на
разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период
енергия и услуга дялово разпределение. Доколкото процесният имот /магазин/
е стопански обект, потребената в него топлинна енергия е за стопански нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – в
този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като такъв договор не е сключен с
ответника, между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на
което ищецът да претендира заплащането от ответника. Поради това
предявеният иск е на основание настъпило неоснователно обогатяване.
Съдът намира, че от ищеца в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК не е доказано ползване на
процесния топлофициран имот от ответника. Основен елемент от фактическия
състав на чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на процесния имот, тъй като
именно то определя субекта, който се е обогатил с ползваната топлинна
енергия, без да заплаща цената за сметка на ищеца, който е обеднял от
доставката. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на
собствеността върху имота, освен в хипотезата, при която собственикът на
имота признава, че ползва същия, като елемент от правомощието му владение,
респ. – при доказано ползване, което доказване следва да бъде реализирано от
ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че именно
ответникът е ползвал процесния недвижим имот през релевантния за делото
период, респ. че е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, като по този начин си е спестил необходимите
разходи. Нещо повече горното твърдение се опровергава напълно от
2
ангажираните по делото доказателства. С отговора на исковата молба от
ответника изрично е заявено възражение, че не е ползвал процесния имот през
исковия период от време, като през този период имотът е бил ползван от
наемателя „........., което се установява и от приложения договор за наем от
20.01.2020 г. От това следва, че през процесния период процесният имот не е
ползван от ответника, а от трето лице – наемател. С оглед изложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че исковите претенции по чл. 59 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като последица от
неоснователността на предявените главни искове, като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени и обусловените от тях искове за акцесорното веземане за
обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед този изход на делото право на разноски има ответниса, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, като предвид липсата на възражение за прекомерност,
същите следва да бъдат присъдени съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 550 лева, от които 400 лева
адвокатско възнаграждение по исковото производство и 150 лева адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на
управление ., представлявано от ..... ........ – изпълнителен директор, искове
с правно основание чл. 422 от ГПК против Ц. Г. Д. с ЕГН **********, от
............, за сумата в размер на 309, 04 лева /триста и девет лева и четири
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 25.10.2023 г. до изплащане
на вземането, представляваща главница – стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.10.2021 г. до м.04.2022 г., за сумата в размер
на 56, 77 лева /петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за
периода от 01.12.2021 г. до 16.10.2023 г., за сумата в размер на 6, 30 лева
/шест лева и тридесет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
25.10.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща главница –
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2021 г. до
3
м.04.2021 г., и за сумата в размер на 1, 42 лева /един лев и четиридесет и две
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, за периода от 01.07.2021 г. до 16.10.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА .........., със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, да заплати Ц. Г. Д. с
ЕГН **********, от ......., сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 400
лева адвокатско възнаграждение по исковото производство и 150 лева
адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - , със седалище и адрес на управление ...................
Банкова сметка на ищеца:
..............
.............
.................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4