№ 4832
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110164680 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „СИС Технология“ АД срещу „А1
България“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба се прави възражение за неоснователност на иска
поради правилно прилагане на приложимите между страните общи условия. Не се
прави оспорване на твърдения от ищеца размер на индексация на цените, поради което
по искането за допускане на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще се
произнесе в първото съдебно заседание след евентуално ангажиране становище от
страна на ответника. Фактите и обстоятелствата, предмет на направеното от ищеца
искане за допускане изготвянето на ССчЕ, следва да бъдат отделени като безспорни
между страните, като в случая на тяхното последващо оспорване преди приемането на
окончателния доклад по делото, съдът ще се произнесе и по искането за допускане на
ССчЕ.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
УКАЗВА на ищеца, че на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание следва, с препис за ответника, да посочи банкова сметка или друг
начин за плащане.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за
допускане на ССчЕ за първото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.03.2024 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1588,26
лв., представляваща увеличение на дължимите месечни такси за периода от 22.05.2023
г. до 22.10.2023 г. чрез извършена едностранна актуализация на цените със
средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 г. от 15,3 % за таксите до 25
лева и със сумата от 2 лева за таксите над 25 лева, която сума е получена от ответното
дружество сума без основание.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор № ......./13.02.2023
г. за мобилни електронни съобщителни услуги, в който била уговорена определена
обща цена, която „СИС Технология“ дължи срещу електронни услуги, предоставени от
„А1 България“ ЕАД. Ищецът посочва, че с фактури: № **********/12.07.2023 г. за
период от 23.05.2023 г. до 22.06.2023 г.; № **********/26.07.2023 г. за период от
23.06.2023 г. до 22.07.2023 г.; № **********/05.09.2023 г. за период от 23.07.2023 г. до
22.08.2023 г.; № **********/27.09.2023 г. за период от 23.08.2023 г. до 22.09.2023 г.; №
*********/26.10.2023 г. за период от 23.09.2023 г. до 22.10.2023 г. „А1 България“
едностранно, без основание увеличава цените на „месечните абонаментни такси“
/“МАТ“/ и „други такси“ с чрез извършена едностранна актуализация със
средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 г. от 15,3 % за таксите до 25
лева и със сумата от 2 лева за таксите над 25 лева. Предоставената от ответника
информация за размера на увеличението се дължи на средногодишния индекс на
потребителските цени за 2022 г., обявен от НСИ. Сочи се, че ищецът заплатил
увеличения размер на таксите, въпреки че смятал, че няма основание за това. Счита, че
„А1 България“ не разполага с правомощия съгласно договора едностранно да
увеличава заложените в същия цени, поради следните съображения: на първо място,
сключеният между лицата договор не предвиждал възможност за едностранното му
изменение. Сочи, че не ставало ясно кои са приложимите към договора общи условия,
за да може основанието за едностранното изменение да бъде открито в същите. На
второ място, в случай, че съдът приеме представените общи условия за приложими
между страните, счита, че в т. 23.2 от тях е заложено единствено възможност за
едностранно изменение на договора що се касае за промяна в цените за „месечни
абонаментни такси“ /“МАТ“/, но не и увеличението, което е настъпило в „други
услуги“. На трето място счита, че в процесните фактури не е включена информация за
увеличението, което било нарушение на т.23.2 от общите условия между страните. На
последно място счита, че тълкувайки общите условия, може да се направи извод, че
такси е възможно да бъдат едностранно променяни едва за следващата календарна
година от сключването на договора. Намира за неправилно, че изменението в цените
по договора се е случило няколко месеца след неговото сключване предвид, че
ответникът е разполагал с информацията за промяната в средногодишния индекс на
потребителските цени за 2022 г. още към датата на подписване на процесния договор
между страните. Твърди се, че на 18.09.2023 г. „СИС Технология“ АД е изпратило до
ответника писмо, с което е изразило несъгласието си по повод едностранното
нарушение на договорните клаузи чрез повишение на цените, като е направено искане
сумите да бъдат сторнирани, на което писмо не е получило отговор.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения смята, че е платил
сумата от 1588,26 лева с вкл. ДДС, получена от ответното дружество при липса на
правно основание, която претендира да му бъде заплатена. Претендира разноски.
Ответникът, в срочно подаден отговор, оспорва иска с твърдения, че същият е
неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът е бил запознат с конкретните общи
2
условия, които се прилагат към договора му, като те са представени и с исковата молба.
Сочи, че същите предвиждат право на ответника да индексира едностранно сумите по
договора – т. 23.2 от общите условия. „А1 България“ ЕАД имало право да индексира
„МАТ“ веднъж годишно съгласно обявения от НСИ средногодишен индекс на
потребителските цени за предходната година. Счита, че освен „МАТ“ може да
индексира и „други услуги“, които други услуги били самостоятелни месечни пакети за
интернет. Те представлявали самостоятелни съобщителни услуги освен основните, за
които се предвижда „МАТ“, и като такива самостоятелни услуги имали самостоятелна
месечна абонаментна такса /„МАТ“/. Сочи, че те не са компонент от основния тарифен
план, а зависят от желанието на ищеца да ги активира или не за съответния отчетен
период. Твърди, че тези цени са били индексирани след определено време от
сключването на договора, защото съгласно договора и общите условия „А1 България“
ЕАД има право да индексира цените си не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в
сила на договора и/или приложението за услуги, което изискване ищцовото дружество
е изпълнило. Смята, че индексацията не представлява едностранна промяна без
основание, тъй като възможността за подобна промяна от страна на ответника се
съдържала в договора и приложимите общи условия. Сочи, че информация за
индексацията е предоставена на интернет страницата на ответника, както и чрез СМС
кампания. Поради всичко това счита, че индексацията е валидно извършена и
процесните суми са били дължими на основание променените цени. Поддържа освен
това, че процесните фактури с изменени цени, са били заплатени от ищеца без
възражения, с което лицето е признало и се е съгласило с новия размер. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 1588,26 лв.
При доказване на горното, в тежест на ответника при условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната
сума, поради което не се дължи нейното връщане, или респ. връщането на сумата.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: 1/ че са страни по договор №
......./13.02.2023 г. за мобилни електронни съобщителни услуги; 2/ че с процесните
фактури: № **********/12.07.2023 г. за период от 23.05.2023 г. до 22.06.2023 г.; №
**********/26.07.2023 г. за период от 23.06.2023 г. до 22.07.2023 г.; №
**********/05.09.2023 г. за период от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г.; №
**********/27.09.2023 г. за период от 23.08.2023 г. до 22.09.2023 г.; №
*********/26.10.2023 г. за период от 23.09.2023 г. до 22.10.2023 г. е налице
увеличение на цените на „месечните абонаментни такси“ /“МАТ“/ и „други такси“
чрез извършена едностранна актуализация от ответника със средногодишния индекс
на потребителските цени за 2022 г. от 15,3 % за таксите до 25 лева и със сумата от 2
лева за таксите над 25 лева; 3/ че по въпросите, формулирани към съдебно-
счетоводната експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на
ищеца относно размера на извършената индексация; 4/ че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1588,26 лева по процесните фактури, представляваща увеличение
на цените на „месечните абонаментни такси“ /“МАТ“/ и „други такси“ за съответните
периоди; 5/ че за първите три месеца от сключването на договора не е налице
актуализация на цените чрез тяхното увеличение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
3
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4