Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 432 от 26.04.2011година, постановено по гр.дело № 702 по описа на В. районен съд за 2010 година, е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” –В.,че Г. И. А. от гр.В. не дължи на „Е. Б. П.” сумата над 1 253,31 лв.,до начислената 2 312,39 лв.,представляваща част от начислената стойност на корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 23.05.2009 год. – до 18.11.2009 год.,на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б. М.”, по констативен протокол № 017705/18.11.2009 г., за което е издадена фактура № */........2009 год.Отхвърлил е предявеният от Г. И. А. иск против „Е. Б. П.”- В.,за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 1253,31 лв.представляваща част от начислената корекционна сума за периода от 23.05.2009 год. – до 18.11.2009 год. на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ като неоснователен и недоказан. Осъдил е „Е. Б. П.” да заплати на Г. И. А. сумата от 408,76 лв. разноски по делото, съразмерна уважената част от иска. Осъдил е Г. И. А. да заплати на „Е..Б. П.” сумата от 368,56 лв.разноски по делото. Решението е обжалвано от ищеца Г. И. А. в частта,в която е отхвърлен иска за сумата от 1253,31 лв. с искане за отмяна му и постановяване на ново, уважаващо исковата претенция със законните от това последици. Позовава се на погрешна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Общите условия, на които първостепенният съд се позовал, щото да отхвърли иска, не били оповестени по предвидения в чл.98а, ал. 3 от Закона за енергетиката начин. На следващо място протоколът съставен от служителите на ЕРП представлявал частен документ, който не би могъл да се ползва с материална доказателствена сила.Неправилно решаващият съд приел, че проверката на процесното СТИ е извършена при спазване на чл.61, ал.2 от ОУ. Потребителят не бил потърсен от служителите на ЕРП, за да присъства на проверката и да добие непосредствено впечатление от действието на техниците. За да бъдела основание за корекция на сметка, констативният протокол трябвало да отговаря на определени изисквания от ОУ, като съгласно чл.61, същият трябвало да бъде подписан от титуляра или от упълномощен негов представител. Произволно и без опора в доказателствата било прието, че ответното дружество е осъществявало периодични проверки на средствата за търговско измерване на доставената електроенергия. Първоинстанционният съд приемайки ОУ на двете дружества не вникнал достатъчно задълбочено в текста на чл.34, ал.6 от ОУ на ЕРПА. Ако се приемело, че потребителят и доставчикът били обвързани от ОУ, то те следвало да се спазват и от двете страни, като в настоящия случай това не било направено.Освен това в ОУ на ЕРП не съществувал текст,който да уреждал като алтернатива на по-горе цитирания член възможността,служители на „Е. Б. М.” да „възстановяват правилната схема” на СТИ. Ответникът по жалбата - „Е. Б. П.”-, гр. В. – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК Ищцовата страна – Г. И. Г. - излага в исковата си молба, че е потребител на електричество на адрес гр. В., ул. „Н. Г.”,№ 9. Твърди, че ответникът незаконосъобразно му начислил сума за корекция на сметките за потребена ел.енергия за периода 23.05.2009 год. – 18.11.2009 год. в размер на 2312,39 лв.,приемайки,че монтираното в имота му средство за търговско измерване / СТИ/ неточно отчело ползваната от него ел.енергия. С доводи за недължимост на начислената сума, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 2 312,39 лв., начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от 13.09.2009 година до 11.03.2010 година с присъждане на разноските по делото. Ответната страна – „Е. Б. П.”-, гр. В. - оспорва иска с доводи за неоснователността му и правомерност в действията на контролиращите служители на дружеството. Исковата сума била начислена при наличие и спазване на предвидените в общите условия на дружеството правила. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от признанията в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество за констатирали неправомерно ползване на енергия, подменили са измерващото устройство и въз основа на направените констатации са начислили за плащане на исковите суми. На 18.11.2009 година е съставен протокол № 017705, в който срещу подпис на ползвателя С. Д. служители в ответното дружество са разпломбирали електромера, премахнали са капака на клеймния блок, установили, че мостът на трета фаза е развит. Установили са, че „при това неправомерно въздействие върху СТИ консумираната ел.енергия по трета фаза не се отчита и заплаща”.Видно от протокола органите на „Е.М.” са „възстановили правилната схема. Протоколът съдържа вътрешно противоречие: веднъж е посочено, че е „мостът на трета фаза е развит”. Втори път – че контролните пломби не са увредени. /Така”външно добро,държавни пломби: да, пломби на капака на клемния блок: не се чете” В следствие на вътрешен оглед, при нарочна констатация, че липсват данни за видими външни нежелани повреди и увреждания върху контролните пломби, служителите на ответника са установили „развит мост на трета фаза”. По делото не е спорно, че на 20.10.2010 год. е съставен Констативен протокол № 024706, в който е отразено, че състоянието на държавните пломби е добро. При отваряне на електромера имало напрежение в трите фази, но „мостчето между токовата и напреженовата бубина е вдигнато нагоре.” Според изслушаната съдебно-техническа експертиза, при развит, изключен мост на ІІІ-та фаза води до занижено отчитане на количеството електроенергия. Въззивният съд в настоящият си състав обаче не кредитира заключението на вещото лице, т.к. последното е участвало при изготвяне на констативния протокол и се е подписало в качеството си на свидетел.Последното изключва безпристрастността му при изготвяне на заключението./л.106 и 107 от първоинст.дело/. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявените искове. В рамките на правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество, последното е констатирало неправилното отчитане на ползвана електроенергия и е упражнило правото си да коригира дължимите за нея суми. Отклоненията в отчитането на консумираното електричество са сред предпоставките за едностранни корекции за минал период – чл. 37, т.7 от Общите условия. Въпреки тези факти, основателността на иска произтича от непротивопоставимостта на изброените доказателства на ищцовата страна. По делото не е спорно, установява се и от цитирания по-горе констативен протокол, че данни за вмешателство в измервателното устройство липсват. Доколкото единствено служители на ответното дружество имат достъп до въпросната техника, то няма как абонатът да е „развил третата фаза”. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е развитата фаза. Разпоредбите на чл. 37 и 38 от Общите условия нямат абсолютен характер и целта им е да се разпредели риска от неправилното отчитане на енергия, породено от причини, извън човешка намеса. Обратното виждане би довело до неприемливия резултат служители на ответника да „доработват” измервателното устройство с допълнителни елементи и чрез това на ползвателите на електроенергия да се начисляват суми по фикционен – този по чл. 38 от Общите условия, а принцип, а не по принципа на реално консумирана електроенергия. Подобно виждане противоречи на основни правила на закона, не се поддържа и от ответната страна. В този смисъл искът е доказан и основателен. Доводите на ответника не могат да бъдат споделени. Те не държат сметка за проведеното по-горе разграничение между неправилно отчетена електроенергия по обективни, стриктно технически, причини, и хипотезата на неправилно отчитане – резултат на човешка намеса. Последното – установено по делото, изисква ответникът да докаже, че неточното измерване се дължи на причина, за която абонатът отговаря. Доказателства в подобна насока по делото липсват. По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна и подлежи на уважаване. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за въззивната инстанция, по делото доказани като сума от 508,91 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение – чл. 78, ал.1 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решение № 432 от26.04.2011година, постановено по гр.дело № 702 по описа на В. районен съд за 2010 година, в частта в която е отхвърлен предявеният от Г. И. А. иск против „Е. Б. П.”-В. с правно основание чл.124 ,ал.1 ГПК,че ищецът не дължи сумата от 1 253,31 лв.,като неоснователен и Г. И. А. е осъден да заплати на „Е..Б. П.” разноски в размер на 368,56 лв. вместо което постановява: Приема за установено спрямо „Е. Б. П.”-, гр. В., че Г. И. А.,с ЕГН *,от гр.В.,ул.”Н.Г.”,№ 9 със съдебен адрес Н. Н., адвокат от гр. В., ул. „В.”,№ 1А не дължи на „Е. Б. П.”-, гр. В., сумата от 1 253,31 /хиляда двеста и петдесет и три лева и 31 ст./ лв., начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от 23.05.2009 г. – до 18.11.2009 год. година до 11.03.2010 година по констативен протокол № 017705/18.11.2009 год. за корекция на сметка на адреса на потребителя,начислена на абонатен номер * и клиентски № *. ОСЪЖДА „Е. Б. П.” –В.,със седалище и адрес на управление гр.В,С. 6, В.,Б. П. с ЕИК – ............. да заплати на Г. И. А. разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГП в размер на 508,91 лв. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |