МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26 от 22.07.2020г. по НОХД № 226/2020г.
по описа на Районен съд Несебър, VI състав.
Районна
прокуратура гр. гр. Бургас, ТО Несебър е внесла
обвинителен акт по
досъдебно производство № 304 – ЗМ - 1484/2019г., пр.
преписка
вх. № 3887/2019г. по описа на прокуратурата против И.А.М. за това, че на 23.08.2019г., около 22:30 часа, в к.к. „Слънчев бряг”, срещу входа на
офис - сграда „Б.", чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - счупване на заключващия механизъм на стоманено въже за
заключване на велосипед, е отнел чужда движима вещ – 1 брой велосипед марка „Winora”, на стойност 163,40
лева, от владението на Г.И.И., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Представителят
на Р.п.Б.Т.Н. счита, че обвинението, е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Сочи, че от субективна страна М. е извършил инкриминираното деяние виновно при формата
на вината „пряк умисъл”. Акцентира върху противоречивото поведение на М. в хода
на производството. Развива подробни съображения в тази насока. Излага, че свидетелят
И.Ш. е очевидец на кражбата, вижда самото отнемане на велосипеда от подсъдимия М.,
който дърпа колелото, докато успее да преодолее преградата, счупвайки
заключващия механизъм към стоманеното въже, с което велосипедът е бил вързан
към оградата. Намира, че авторството на деянието е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, и подсъдимият И.А.М. категорично е негов извършител. Обръща
внимание, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
отчетени предходните осъждания на подсъдимия И.М., а смекчаващи отговорността
обстоятелства няма. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК - „Лишаване от свобода” в размер на две
години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим. Предлага разноските по делото да се възложат в тежест
на подсъдимия.
Защитникът
сочи, че деянието, за което е обвинен подсъдимият, не е безспорно доказано. Акцентира
върху противоречие между показанията на свидетеля Ш., дадени на ДП и тези пред
съда. Развива съображения за противоречие между показанията на св. Г. и
изготвената съдебно-техническа експертиза. Излага, че са налице противоречия и
в самите показания на този свидетел. Сочи, че всички установени противоречия поставят
под съмнение свидетелските показания, както и безспорното установяване и
доказване извършването на деянието. Навежда, че направената СТЕ не установява подсъдимият
М. да е лицето, откраднало велосипеда. Счита, че подсъдимият следва да бъде
оправдан. Намира, че ако съдът приеме М. за виновен следва да му наложи
наказание в предвидения от закона минимум, тъй като от изтърпяване на
последното му наказание „Лишаване от свобода” са изминали повече от пет години.
Сочи, че за този период няма данни за други криминални прояви от подсъдимия. Обръща
внимание, че стойността на отнетата вещ е в сравнително малък размер - около
160 лв. Намира, че е налице реабилитация по чл. 86 от НК относно определеното
общо наказание от една година и шест месеца „Лишаване от свобода”, наложено по
НОХД №1118/2012г. и НОХД №188/2013г. и двете на РС Несебър. Сочи, че са изтекли
повече от три години от изтърпяване на наказанието. В тази връзка навежда, че
следва да бъде преценено дали не е налице реабилитация по чл. 88а, ал. 4 във
вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК, за всички предходни ефективни наказания, наложени на
подсъдимия. Ако се приеме, че това е така, моли при евентуално осъждане,
изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият
е съгласен с казаното от адвоката му. Твърди, че е бил спрян от патрулка в с. Емона, като бил с маска, имал лична карта, а
му направили акт. Бил с лицето Ангел М., като полицаите ги качили и ги отвели в
РУ - на 23.08.2019г. пред хотел „Кристал”, около 19,40 часа. Не се признава за
виновен, тъй като по време на следствието следователката
му казала да се разпише и нищо нямало да стане. Сочи, че не може да чете.
Твърди, че не употребява алкохол. Излага, че единият свидетел казал, че бил с
оранжева тениска, а другият - че бил с черна тениска. Сочи, че не му трябвало
колело като бил задържан в полицията. Обръща внимание, че не му дали протокол
за задържането, но го пуснали около 23:15 часа. Твърди, че му написали акт, макар
да имал лична карта и маска.
В
последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.А.М. е роден на ***г***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,
строителен работник на частна практика, с ЕГН **********. Същият е
осъждан многократно, като с протоколно определение от 02.04.2013г. по ЧНД №
213/2013г. по описа на Районен съд Несебър, влязло в сила на 18.04.2013г., са
му определени общи наказания по всички предходни осъждания. Със същото
определение на М. било определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода” по осъжданията по НОХД № 1118/2012г. и НОХД № 188/2012г. по описа на
Районен съд Несебър, което било увеличено на основание чл. 24 от НК и на
подсъдимия било наложено за изтърпяване наказание от осемнадесет месеца
„Лишаване от свобода”, при първоначален строг режим. Посоченото наказание било
изтърпяно на 17.08.2014г.
На
23.08.2019г., след 21:00 часа, свидетелят Г.И., отишъл на гости на приятел –
св. Х.А., който живеел в сградата на телевизия „Б.” в к. к. „Слънчев бряг”, в
близост до автогарата. И. се придвижил със собствения си велосипед марка „Winora”, който
закупил от свой приятел. Пред блока имало железни огради, поради което И.
оставил колелото и със стоманена проволка (заключващ
механизъм) привързал велосипеда към оградата. И. се качил в апартамента на А.. Свидетелят
Ш. (собственик на хранителен магазин в същата сграда), който познавал И. и А.
забелязал, че И. оставил колелото си и го привързал до оградата. След известно
време – около 22:30 часа св. Ш. видял човек, който започнал да дърпа колелото.
Тъй като знаел, че колелото е собственост на св. И., Ш. се насочил към човека,
който дърпал колелото и му казал „Чакай, спри”. Ш. възприел, че велосипедът се
дърпа от подсъдимия М.. В този момент той бил срещу него и го разпознал, тъй
като и друг път го виждал в района – М. редовно минавал край автогарата, а
често посещавал и заложна къща в близост до магазина. Подсъдимият М. успял да
отскубне колелото, след което се качил на него и започнал да го кара в посока
на хотел „Кубан”, като преди заведение „К.” свил наляво. Св. Ш. тръгнал след
него, но не могъл да го застигне. Поради тази причина св. Ш. се обадил на св. А.
и му казал за откраднатия велосипед. И. и А. слезли пред блока, където
забелязали, че заключващият механизъм на велосипеда – стоманена проволка, бил счупен, откъснат. Св. И. го изпробвал с ключ,
но установил, че не работи. Свидетелите забелязали, че в близост се намира
заложната къща на св. М.Г., при която била монтирана камера. Същата вечер не
успели да се свържат с него, но на следващия ден сутринта с Г. се свързал св. Ш.
и му обяснил ситуацията. Св. Г. сам прегледал записите от камерата и видял как
първо подсъдимият М. минава пред камерата, а няколко минути по-късно се връща,
карайки колело, а св. Ш. бяга след него. Г. познавал М., тъй като последният
редовно залагал при него различни вещи, някой от които се оказали предмет на
престъпление. От записите Г. категорично познал, че лицето, което минава с
колелото, бил подсъдимият М.. Поради тази причина той предоставил на
разследващите имената на М. и им предал доброволно диска със записите от
камерите (с протокол за доброволно предаване от 05.09.2019г. на л. 8 от ДП).
Св. И. подал жалбата в полицията за откраднатото колело. След случая св. И. се
срещнал случайно с подсъдимия в к. к. „Слънчев бряг”. Провел разговор с него,
при който М. му заявил, че не си спомня какво е станало с колелото, признал, че
той го откраднал и му обещал да му върне колелото, или да му го плати.
Впоследствие с И. се свързал и адвокат на М., като свидетелят заявил, че няма
нищо против подсъдимия да му възстанови сумата от 163,40 лв., но това не се
случило.
По делото е изготвена съдебно-оценителска експертиза
(на л. 64 от ДП), от която се установява, че стойността на велосипеда е 163,40
лв.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза
(на л. 58 – л. 62), вещото лице по която извършило анализ на записите от камерата,
предадени на разследването. Вещото лице не установило признаци на манипулация
върху записаната информация. Констатирало, че първоначално се вижда как през
тротоарната площ от вътрешната страна на оградата преминава лице от мъжки пол,
с тъмна черна коса, облечено със светла тениска и тъмни къси панталони. Няколко
секунди след това лицето се връща обратно, но този път се движи карайки
велосипед, а след него бягайки, го гони лице от мъжки пол. Поради
отдалечеността на камерата и ракурса на заснемане, извлечените от видеозаписа
фотокопия са определени от вещото лице като негодни за лицева идентификация.
Съдът
намира, че посочената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства. На първо място съдът в пълнота кредитира показанията на
св. Ш., който е бил пряк очевидец на отнемането на велосипеда. Този свидетел е
познавал подсъдимия и преди извършване на деянието, поради което е напълно
логично, че го е разпознал в момента, в който се опитвал да отскубне колелото.
Самият свидетел е напълно категоричен, че велосипедът е отнет по М. и по
недвусмислен начин го посочва като извършител на деянието (вкл. и в хода на
съдебното следствие, при разпита си като свидетел). Съдът не констатира
сочените от защитника на подсъдимия разминавания в показанията на този
свидетел. Обстоятелството, че в разпита на досъдебното производство свидетелят
е посочил подсъдимият с име, а в хода на съдебното твърди, че не му знае името,
а посочва негов прякор „М.”, не е съществено и не може да доведе до
разколебаване на показанията му. Това е така, тъй като между разпита по
досъдебното и разпита в съдебното производство е изминал съществен период от
време, в който е логично свидетелят да е забравил името на подсъдимия. Освен
това от съществено значение е не името на лицето, а дали свидетелят е
категоричен, че именно това лице е извършило деянието. При разпита си пред съда
свидетелят е категоричен, че познава М. по физиономия и може да го разпознае. В
залата свидетелят категорично посочва подсъдимия и твърди, че той е отнел
велосипеда. Ето защо показанията на свидетеля относно лицето, отнело колелото,
не се разколебават по никакъв начин. Нещо повече – в хода на съдебното
производство те са още по-категорични, тъй като свидетелят идентифицира лично извършителя
и го посочва на съда като присъстващ в съдебната зала. Съдът кредитира в
пълнота и показанията на св. Г.. Този свидетел също познава подсъдимия, който е
залагал различни вещи в заложната му къща. Наред с това Г. е прегледал записите
от камерите и е разпознал по тях извършителя като М.. И този свидетел е
категоричен, като в съдебно заседание посочва подсъдимия като извършител на
деянието. Нещо повече – този свидетел е категоричен, че не може да сбърка
подсъдимия М. и го е разпознал при прегледа на записите. И в показанията на
този свидетел не се наблюдават съществени противоречия. Обстоятелството дали М.
е бутал или управлявал велосипеда е установено по безспорен начин от
експертизата, която е изготвила анализ на записите. Поради тази причина
показанията на св. Г. в тази им част не са от съществено значение за
установяване на фактическата обстановка. От значение е обстоятелството, че той
е разпознал извършителя на деянието по категоричен начин, а фактът, че не
пресъздава напълно точно отделните епизоди от записите, които е прегледал преди
около година, не може да се отрази на достоверността на показанията му. Не се
приема и тезата, че няма как свидетелят Г. да е разпознал извършителя по
походката, тъй като по делото категорично се установява, че М. първо е влязъл
ходейки в кадъра на камерата. Не може да се приеме и за съществено
противоречието относно обстоятелството дали Ш. е гледал камерите. Безспорно е
установено, че Ш. е пряк очевидец на деянието, поради което обстоятелството
дали е гледал записите от камерите или не, не е съществено за фактическите
изводи на съда. Съдът не споделя и тезата на защитата, че след като
съдебно-техническата експертиза не е идентифицирала М. като извършител на деянието,
то неговото авторство остава недоказано. Вярно е, че вещото лице по
експертизата не е могло да осъществи лицева идентификация на преминаващото през
кадъра лице, но разпознаване е установено от други две лица, едното от които
пряк очевидец на деянието. Ето защо авторството на деянието е установено с
помощта на други доказателствени източници. Фактическата обстановка се допълва
от показанията на свидетелите И. и А., които също се кредитират от съда.
Впрочем пред И. е направено и признание от страна на подсъдимия, че е извършил
деянието. Ето защо показанията на този свидетел относно автора на деянието, са
вторично за процеса доказателствено средство. В тях се пресъздават изявления на
подсъдимия, направени извън рамките на наказателното производство, в които той
се признава за извършител на деянието. Следователно това вторично доказателство
затвърждава установеното с показанията на свидетелите Ш. и Г. относно
авторството на деянието. От показанията на свидетелите И., Ш. и А. се
установява безпротиворечиво и обстоятелството, че М. е изтръгнал велосипеда, при
което е разрушил заключващия му механизъм. Свидетелят Ш. е възприел конкретните
действия по разрушаване на механизма, а свидетелите И. и А. са установили този
механизъм на земята, на мястото където е било заключено колелото, негоден за
употреба.
Установените
по делото факти се допълват от заключенията на съдебно-оценителската и
съдебно-техническата експертизи. Впрочем последната е поредното доказателство,
което потвърждава показанията на прекия очевидец на деянието – Ш., тъй като
вещото лице е посочило, че в кадъра на записа от камерата се вижда как лице
управлява велосипед, а след него бяга друго лице. Това напълно съответства на
посоченото от Ш., че М. се е качил на велосипеда и избягал, а свидетелят го
подгонил.
Съдът
намира лансираната в обясненията на подсъдимия теза за негова защитна версия,
която не може да се кредитира. В тази връзка обясненията на подсъдимия
представляват както гласно доказателствено средство, така и начин за формиране
на линията на защита на лицето. Основната защитна линия на подсъдимия е, че по
време на извършване на деянието е бил задържан в полицията в к. к. „Слънчев
бряг”, като бил освободен едва около 23:00 часа. Той счита, че колелото е
откраднато от негов племенник. Тази теза обаче не се потвърждава по никакъв
начин, тъй като от изискана справка от РУ Несебър се установява, че на
23.08.2019г. М. не е бил задържан и не фигурира в регистъра за задържани лица
на тази дата. Освен това разказът на М. за задържането му е изключително
объркан и непоследователен. Той твърди, че бил задържан, въпреки че имал маска
и лична карта. Процесният случай обаче е от 23.08.2019г., когато задължението
за носене на маски все още не е било въведено. Ето защо е очевидно, че И.М.
по-скоро смесва различни случаи, като твърденията му за 23.08.2019г. не се
доказват по никакъв начин. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие, не могат да се кредитират. Освен, че противоречат
на всички събрани в хода на делото доказателства, те противоречат и на неговите
признания, направени лично пред св. И.. Противоречат и на поведението му преди
започване на съдебното следствие, тъй като от показанията на св. И. се
установява, че намерението на подсъдимия е било да му върне сумата за
откраднатото колело. Самият подсъдим в разпоредително заседание е направил
изрично искане до съда делото да се отложи за друга дата, на която да докаже,
че е възстановил щетите на И.. Налага се краен извод, че поведението на подсъдимия
също разколебава обясненията му. Следователно те не могат да се кредитират като
гласно доказателствено средство, от което да се установяват относими за
фактическата обстановка факти и обстоятелства.
Установената
по делото фактическа обстановка се допълва и от писмените доказателства –
справка за съдимост на подсъдимия, писмо от РУ Несебър, справка за криминални
регистрации на подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
На
първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел
посочената в обвинителния акт движима вещ – велосипед марка „Winora” от владението на пострадалото лице Г.И..
Последният е заключил велосипеда за ограда в близост до офис-сграда „Б.”. Т.е.
той безспорно е осъществявал фактическа власт върху вещта. От своя страна М. е прекъснал
владението върху тази вещ, осъществявано от И., като е осъществил свое такова
върху велосипеда – изтръгнал е същият от мястото, на което бил заключен, поел е
управлението му и напуснал мястото на деянието. С последните си действия М. е
установил своя трайна фактическа власт върху велосипеда – взел го е със себе си
и е напуснал местопрестъплението. От обективна страна безспорно се установява
също така, че движимата вещ е била чужда, което е било недвусмислено ясно и за
подсъдимия (с оглед заключването на велосипеда на ограда) и не се е следвала на
М. на законно правно основание.
На
следващо място от обективна страна се установява, че за отнемането на
велосипеда М. е разрушил преграда здраво направена за защита на имот. Преграда,
здраво направена за защита на лица или имот е всяка вещ или съоръжение, което е
предназначено и е от естеството си да изключи или ограничи достъпа на трети
лица до вещи. В случая е налице заключващ механизъм за велосипед, който е бил
поставен с цел да ограничи достъпа на трети лица до този велосипед. От
фактическа страна по делото се установява, че велосипедът е бил заключен към
ограда с помощта на стоманено въже, предназначено за заключване на велосипеди.
Установява се, че М. въздействал със сила върху този заключващ механизъм докато
не изтръгнал същия (за разрушаване на преграда, здраво направена за защита не е
необходимо деецът да е положил особени усилия, нито пък да е употребил някакви
оръдия – т. II, 10 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. №
3/71 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г.). По този начин той освободил велосипеда от заключващия го
механизъм. С действията си М. е нарушил целостта на материята (стоманено въже
със заключващ механизъм), от която е направена преградата за заключване на
велосипеда, до такава степен, че последната преграда е станала абсолютно
негодна да изпълнява функциите си (последното е установено от дошлите на място
свидетели, които са видели счупения и неизползваем заключващ механизъм не
земята).
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавала, че процесната вещ не е негова, че не му се
следва и че установява своя фактическа власт върху вещта против и въпреки
волята на собственика й, като едновременно с това прекъсва упражняваната от него
фактическа власт. Извършените от подсъдимия фактически действия по отнемането
на велосипеда, както и действията му по бързото напускане на мястото на
произшествието, след като е бил забелязан от св. Ш., безспорно обективират
намерението му противозаконно да присвои вещта. М. много добре е съзнавал, че
става въпрос за велосипед, собственост на друго лице, но въпреки това го е отнел.
Той е формирал умисъл за кражба още в момента, в който е преодолявал
преградата, здраво направена за защита на велосипеда. Последното се установява
по фактическите му действия, насочени към отскубване на велосипеда от мястото,
към което е бил заключен.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Във връзка с
реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо място
прецени, че е налице сравнително висока степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 195,
ал. 1 НК наказание (Лишаване от свобода от една до десет години). Обществената
опасност на дееца е сравнително висока. Същият е осъждан многократно (11 пъти
видно от справка за съдимост) като е търпял множество наказания „Лишаване от
свобода”. Тук е моментът да се посочи, че подсъдимият не е реабилитиран за
предходните си осъждания. Това е така, тъй като първото му осъждане по НОХД № 316/1996г.
на Окръжен съд Бургас е на „Лишаване от свобода” за шест години. Впоследствие е
осъждан и на „Лишаване от свобода” за срок от три години – по дело № 96/2001г.
по описа на Районен съд Несебър. Т.е. разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от НК
изобщо е неприложима за тези негови осъждания, тъй като не са до три години
(както е предвидено в чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК). Очевидно преди да се
реабилитира за осъждането по дело № 96/2001г. по описа на Районен съд Несебър
по реда на чл. 88а, ал. 2 от НК той е извършил ново деяние – за което е осъден
по НОХД № 183/2010г. по описа на Районен съд Несебър. Последвали са още
осъждания – по НОХД № 196/2011г., НОХД № 1015/2011г., НОХД № 377/2012г., НОХД №
1118/2012г. и НОХД № 188/2013г., всичките по описа на Районен съд Несебър. Т.е.
за реабилитирането на М. е било необходимо да изтекат сроковете по чл. 88а, ал.
4 вр. ал. 2 и ал. 1 от НК за всичките му осъждания. Необходимо е да се
отбележи, че по последните две осъждания на М. (посочени по-горе) му е
определено общо най-тежко наказание, увеличено по реда на чл. 24 от НК –
„Лишаване от свобода” за срок от осемнадесет месеца. Същото е изтърпяно
ефективно и М. е освободен на 17.08.2014г. С оглед обстоятелството, че става
въпрос за наказание, което е по-високо от една година лишаване от свобода и
подсъдимият не е бил освободен от изтърпяването му по реда на чл. 66 от НК, то
по арг. от чл. 88а, ал. 2 от НК той е следвало да се реабилитира след
изтичането на 10 години от 17.08.2014г. – на 17.08.2024г. Следователно към 23.08.2019г.
той не е бил реабилитиран и следва да се счита за многократно осъждано лице със
сравнително висока степен на обществена опасност. Спазвайки разпоредбата на чл.
54 от НК настоящият съдебен състав извърши преценка на наличните отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете съдебното минало на дееца. Съдът приема за смекчаващи
вината обстоятелства ниската стойност на отнетата вещ и обстоятелството, че М.
в период около 5 години (след излизането му от затвора на 17.08.2014г.) не е
вършил криминални прояви. В случая смекчаващите обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни, което мотивира съда да определени наказанието
по реда на чл. 54 от НК. Анализът на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства в тяхната съвкупност и съпоставянето им с обществената опасност
на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е над минималния размер, предвиден в санкционната част от чл. 195, ал. 1 НК,
а именно една година и шест месеца лишаване от свобода (при граници от 1 до 10
години). Съдът счита, че наказанието следва да се определи по този начин поради
наличието на отегчаващи вината обстоятелства, както и наличието на обществена
опасност на деянието и дееца. Тези обстоятелства не позволяват наказанието да
бъде определено към предвидения от закона минимум. В същото време с оглед
ниската стойност на отнетата вещ съдът достигна до извод, че наказанието следва
да е сравнително близко до този минимум. Това е така, тъй като обществените
отношения, свързани с правото на собственост, не са засегнати по съществен
начин с конкретното деяние. С наказание в посочения размер в най-пълна степен
ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване на лицето
ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на
обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от
такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на М. ще се
въздейства превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание
може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под
заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. Според съда чрез
наложеното наказание подсъдимият може да бъде превъзпитан към зачитане на
правния ред. С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок
подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от
време. Във връзка с обремененото съдебно минало на дееца съдът достигна до
извод, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Като
взе предвид, че последното си ефективно наказание М. е изтърпял на
17.08.2014г., а настоящото деяние е извършено след изтичането на пет години от
този момент – на 23.08.2019г., съдът достигна до извод, че наказанието
„Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в негова тежест бяха възложени и разноските по делото. Съдът разпореди сумата
от 178,50 лв. да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР гр. Бургас, тъй като същата представлява
разноски, направени в хода на досъдебното производство. Относно направените в
хода на съдебното производство разноски – 20 лв., представляващи заплатени
възнаграждения за вещи лица, подсъдимият беше осъден да ги заплати по сметка на
Районен съд Несебър.
Така мотивиран, съдебният състав постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: