РЕШЕНИЕ
№ 03.06.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На трети май , две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №2355 по описа
за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК -*********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам.управител , чрез юрисконсулт Ц.С.,
срещу Г.Т.Т., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 20 976.66 лева.
Подадена е искова молба, с която по реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно
съединени искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът основава исковете на обстоятелствата, че е
изправна страна по валидно облигационно правоотношение с ответника Т., произтичащо
от договор за потребителски заем №PLUS-11850745, сключен на 10.11.2015г., по
който е изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит в размер на
10 000лв. по сметка и 3360,00лв. за закупуването на застраховка, а последният
не е заплатил в срок уговорените 60 погасителните вноски по 429,02лв. всяка,
дължими за връщане на заемната сума и за уговорената възнаградителна лихва, като
преустановил плащанията на 05.08.2016г., като към тази дата са били погасени 7
месечни вноски.
Предвид изложеното, ищецът
упражнил правото си по чл.5 от договора да обяви всички свои вземания за
предсрочно изискуеми, за което уведомил ответника с писмо, изпратено до него на
обявения в договора адрес. Изявлението следвало да се счита узнато от адресата,
предвид фикцията по чл.9 от договора.
Непоследвало плащане от страна на
ответника и затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Пазарджишкия районен съд по ч.гр.д.
№329/2018г.
Поради обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК,
ищецът моли съда да установи по отношение на ответника съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение.
Претендира съдебни разноски по
настоящото дело, както и присъждане на разноските в заповедното производство.
Ответникът,
чрез назначения от съда особен представител оспорва иска с възражение за липса
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се размера на
задълженията, като се твърди наличието на неравноправни каузи
Съдът е
разпределил доказателствената тежест, като по исковете с материалноправна
квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД е поставил в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно лихвоносно задължение за ответника, произтичащо от договор за
заем, изискуемостта на задължението и неговия размер.
По иска по чл.86 ЗЗД ищецът е
следвало да установи наличието на олихвяем главен дълг и изпадането на длъжника
в забава.
При
доказването на горното от ищеца, в тежест на ответника е да установи
положителния факт на своето изпълнение.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор
за потребителски кредит с номер PLUS-11850745 от 10.11.2015 г., на посочената дата бил сключен
същият между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК -********* - в качеството на Кредитор, и ответника Г.Т.Т.,
ЕГН-********** ***, в качеството
му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лв. и закупуване на застраховка от 3360.00лв. Сумата,
предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК
-********* е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума ответникът Т.
е удостоверил с полагането на подписа си в договора /поле Удостоверение на
изпълнението“/. Въз основа на
сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да
погаси заема на 60
месечни вноски - всяка по 429,02
лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 45.85% и годишния
лихвен процент - 36.38%, посочени в параметрите по договора.
От
приетите по делото доказателства,вкл. приложения по делото погасителен план, се
установява, че ответникът Т. е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.08.2016г., като към тази дата са
погасени 7 /седем/ месечни вноски.
Съгласно
чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен
размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 20085.08 лв., представляващ оставащите 53.00
броя погасителни вноски към 05.09.2016г., към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и поканил длъжника да го погаси / приложената по делото /.
Видно от приетите по делото екземпляр от
покана за доброволно изпълнение и удостоверение от куриерска фирма, Поканата е
била изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от
същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя,
ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора,а именно на адрес- гр.Пазарджик, ул.“Г. Бенковски“№123, вх.Б,
ет.7,ап.56, обл. Пазарджик.
Във връзка
с възраженията на ответната страна, с които се оспорват подписите на Т., като
положени от него, както в договора за кредит,така и в разписка №7201702100039,
с която ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията
си, съдът е допуснал извършването на съдебно почеркова експертиза. Видно от
заключението на вещото лице /Протокол №31/19/, подписът за кредитополучател в
процесния договор за кредит е бил положен от ответника Т.. Подписът за
„получил“ в обратната разписка, обект на експертизата, не е бил положен от Г.Т.Т..
Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от
страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и
правилно.
Тъй като
ответникът Т. не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК -********* /видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №329/2018г. по описа
на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско
дело №329/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №184 от 24.01.2018г.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по заповедното
производство при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество била
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било
сторено от ищеца.
По делото е била допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, не са
били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчване
на издадената заповед при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед
за изпълнение на парично задължение №184 от 24.01.2018г ., издадена по ч.гр.д.
№329/2018г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на
заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила
на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова
в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на
съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но неоснователен,
по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за
потребителски заем и погасителния план
към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№329/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по
несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит
на ответника в размер на 10000.00 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор,
е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, а
усвояването на посочената сума ответникът Т. е удостоверил с полагането на
подписа си.
Съдът пирема, че на ответника Т. му е
била предоставена заемната сума , като между
страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски заем от 10.11.2015 г. между страните, по който е била предоставена
от ищеца на ответника твърдяната парична сума под формата на паричен кредит, преведена по
посочената от ответника банкова сметка.
***ос, с оглед
възраженията на процесуалния представител на ответника, е дали е настъпила
предсрочна изискуемост на паричния кредит, както и дали на ответника е
изпратено уведомление за предсрочната изискуемост, съответно дали същият е
получил такова.
В Договора за
потребителски кредит е уговорен краен срок за връщане на заема, но в конкретния
случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изисуемост по кредита на
05.09.2016 г., като се позовава на чл. 5 от Договора за потребителски кредит,
съгласно който страните са уговорили, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
За
вземания по договор за потребителски кредит (какъвто е настоящият) с клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от
основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство по чл. 410 ГПК,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да
е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Началният момент на изискуемостта на вземанията при такава
договореност, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /в този смисъл е и
задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. по описа на ВКС, II
т.о. и Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
т.о./.
В
конкретния случай по делото не се установява ищцовото дружество да се е
възползвало от уговорената в негова полза клауза за автоматична предсрочна
изискуемост, като е отправило изрично волеизявление за обявяване на вземанията
за предсрочно изискуеми, което да е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението.
Относно
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, ищецът
представя уведомително писмо /последна покана/, адресирано до ответника Т. на посочения от него адрес ***. По
делото е приложена обратна разписка,
удостоверяваща твърдяното връчване, като в разписката, срещу „получател“ са
изписани имената Г.Т., с положен подпис, за който се твърди, че принадлежи на
ответника Т.. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза обаче, подписът за „получил“ в обратната разписка, обект на
експертизата, не е бил положен от Г.Т.Т..
Предвид заключението на вещото лице, което
съдът кредитира, се налага извода,че поканата ,изпратена до ответника, с която
последният е следвало да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост,
не е достигнало до своя адресат. Действително, според уговореното в Договора,
всички изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат
узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, посочен в договора. В
конкретния случай, обаче, макар и от ищеца да е отправена Последна покана за
плащане, в която да е обективирано изявление за предсрочна изискуемост на
кредита, до посочения в договора адрес на ответника, липсват доказателства, че
същата е достигнала до ответника. Предвид изричното оспорване от ответника на
тези частни свидетелстващи документи, а именно, че същият е получил подобна
покана и предвид липсата на други удостоверителни документи за връчването й,
което е в тежест на ищцовото дружество, съдът приема, че не се установява по
делото, до ответника да е достигнало отправеното волеизявление за обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми по процесния кредит, преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо и не се установява ищцовото дружество да се
възползвало от уговорената в негова полза клауза за автоматична предсрочна
изискуемост и не е отправило изрично волеизявление за обявяване на вземанията
за предсрочно изискуеми, което да е достигнало до ответника. Обявяването на
вземанията за предсрочно изискуеми е само възможност за кредитора, от която той
не е длъжен да се възползва, а ако не е уговорено друго, срокът за изпълнение
на задължението е в полза на длъжника. Ето защо, тъй като не се установява
ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност
да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило
длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на
заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по
договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален
момент.
Съгласно
задължителната съдебна практика по този въпрос, възприета в т.18 от ТР № 4/2013
г. на ОСГКТ на ВКС по силата на чл.60,
ал.2 Закон за кредитните институции, банката може да поиска издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ищцовото дружество
не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните
институции, а процесния договор не е договор за банков кредит,а такъв за
потребителски заем. Даденото в т.18 на цитираното ТР разрешение за
необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на кредитора е принципно,
поради което следва да се прилага не само за настъпване на предсрочна
изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по отношение
настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. В съдебната практика е прието, че и при
вземания по договор за потребителски кредит с клауза за предсрочна изискуемост
при неплащане на определени вноски, предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявление кредитора да е уведомил
длъжника за възползването му от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора,
поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза,
но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и
обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника,
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател.
В настоящия случай,
с оглед представените по делото доказателства, не може да се формира
категоричен извод, че ищцовото дружество е направило волеизявление, което да е
достигнало до длъжника преди започването на заповедното производство, че счита
кредита за предсрочно изискуем. При тази доказателствена съвкупност за съда е
невъзможно да формира извод, че кредитора се е възползвал от предоставеното му
потестативно право и е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искането
на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено
с доказателства за действително реализирани такива, под формата на заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България”, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам.управител , чрез юрисконсулт Ц.С.,
срещу Г.Т.Т., ЕГН-********** ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на: 10 121.14 лв. /десет хиляди сто двадесет и един лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща главница по кредита; 9963.94 лв. /девет хиляди
деветстотин шестдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по договора; 891.58 лв. /осемстотин деветдесет и един
лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 05.09.2016г. до 11.01.2018 г., на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда
/22.01.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за което вземане
по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№184/24.01.2018 г., по ЧГД №329/2018 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение
на парично задължение, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: