№ 20989
гр. С., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110123015 по описа за 2025 година
Предявен e от К. П. В. срещу „Б. Е.“ АД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети за сумата от 782,33 лева - обезщетение за закъснял полет № .... от
29.08.2023 г. по направление летище С., Б. - летище Ф. И. и изпусната връзка с полет . по
направление Р. И., ведно със законната лихва в.ху претендираната сума, считано от
29.10.2024г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №64578/2024г. по описа на СРС.
Ищецът тв.ди, че е закупил самолетен билет за полет № .... от 29.08.2023 г., изпълняван
от ответното дружество по направление летище С., Б. – летище Ф. И. с прекачване на
летище Ф. . за полет . с направление Р.И. на 29.08.2023г. Полетите следвало да се осъществят
по следното разписание: излитане от летище С. на 29.08.2023г. в 10:10 часа и кацане на
летище Р.Ф. на 29.08.2023г. в 13:00 часа и крайна дестинация на пристигане летище И. на
29.08.2023г. в 14:55 часа местно време. Ищецът тв.ди, че се е представил на гишето за
регистрация на летището, но полетът е изпълнен с голямо закъснение – над три часа. Тв.ди,
че дължината на полета е над 1 500 км. до 3 500 км., поради което на ищеца се дължи
обезщетение в размер на 400 евро с равностойност на 782,33 лева. Ищецът посочва, че е
упълномощил свой представител, който да го представлява в комуникацията с
авиокомпанията, като на 30.08.2023г. пълномощникът подал от името на заявителя искане за
плащане на парично обезщетение за закъснял полет по електронната поща до
авиокомпанията. Тв.ди, че към датата на подаване на исковата молба авиопревозвачът все
още не е изплатил дължимото парично обезщетение. Въз основа на така изложените
фактически тв.дения моли за уважаване на исковите претенции. Претендира за сторените
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Посочва, че претендираното от ищеца обезщетение е изплатено. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, заплатено в
исковото производство и в заповедното производство.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със Заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2024г.,
1
постановено по ч. гр. д. №64578/2024г. по описа на СРС, „Б. Е.“ АД е осъдена да заплати на
К. П. В. сумата от 782,33 лева, представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7
параграф 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснение на полет .... /С.- ./ и
изпусната връзка с полет . /Р.И./ от 29.08.2023г., ведно със законната лихва за периода от
29.10.2024г. до окончателното плащане, както и д.жавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Длъжникът е депозирал в срок възражение
по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане от 17.03.2025г. заповедният съд е
указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възникването на главното вземане на ищеца в качеството му на пътник по договор за
въздушен превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки: сключен договор за превоз на пътници за полет № .... от 29.08.2023г. по
направление С.- . и връзка с полет . /Р.И./ от 29.08.2023г., като ищецът има потв.дена
резервация за полета; явяване на ищеца за регистрация не по-късно от 45 линути преди
обявения час на излитане, като ответникът е изпълнил задълженито си със закъснение над
три часа, както и разстоянието на полета.
В определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран приетия като окончателен
доклад по чл. 146 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, в рамките на който ответникът не е изпълнил възложения
полет, за който ищецът има потв.дена резервация и се е явил на гишето за регистрация не
по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, със закъснение от над 3 часа;
размера на дължимото обезщетение по чл. 7 от регламента, включително, че разстоянието
между двете летища е над 1 500 км. до 3 500 км. и че кацането е осъществено със закъснение
над три часа.
В настоящия случая, с оглед представеното платежно нареждане от 09.06.2025 г. и
липсата на изразено становище от ищеца срещу заявеното от ответника плащане, съдът
приема за установен факта на изв.шено плащане на претендираната сума за обезщетение по
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в хода на процеса. Съдът приема, че
претендираната сума за обезщетение за закъснял полет в размер от по 782,33 лева е
недължима поради погасяване на задължението на ответника за заплащането им в хода на
съдебното производство, поради което искът за главница следва да бъде отхв.лен като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 782,33 лева, ведно със законната лихва в.ху претендираната сума, считано от
29.10.2024г. до окончателното плащане, следва да се отхв.ли като погасен чрез плащане.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и искът се отхв.ля поради плащане, изв.шено в хода на процеса, ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е сторил разноски за заплащане на д.жавна такса в размер на 25 лева в
исковото производство и 25 лева в заповедното производство, както и адвокатски хонорар в
размер на по 400 лв. за предоставена правна помощ в исковото производство по договори за
правна помощ от 14.04.2025г. и 400 лв. за предоставена правна помощ в заповедното
производство по договор за правна помощ от 14.10.2024г, представени в заверени преписи
по делото. Видно от представените договори за правна защита ищецът е уговорил с
упълномощения процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер от по 400
лева за всяко производство, като представените договори служат като разписка,
удостоверяваща факта на изв.шено плащане в полза на адвоката.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения.
Настоящият съдебен състав възприема съдебната практика, съгласно която
националният съд, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, разполага
с възможност да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /Определение № 2995 от
2
13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г./. Съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, счита възражението за неоснователно в частта, касаеща
претендираното адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита в исковото
производство, тъй като уговореният и заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство в исковото производство е в размер на минимума по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. Съдебният състав приема, че размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство съответства на
фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия в тяхна
защита от страна на адвоката, поради което прецени, че уговореното възнаграждение от по
400 лева не се явява прекомерно.
Същевременно, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, съдът приема, че
претендираното възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство е прекомерно, доколкото указаната правна защита се изчерпва с подаването на
заявление по чл. 410 ГПК, не налага предприемане на процесуални действия извън
изготвяне и депозиране на заявлението по утв.ден образец, откъдето следва, че
претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 200 лева.
При така изложените съображения настоящият съд намира, че в полза на ищеца се
дължат разноски за заплатена д.жавна такса от 50 лева / 25 лева в заповедното производство
и 25 лева в исковото производство/ и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на по 600 лева, от които 400 лева в исковото производство и 200
лева в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВ.ЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от К. П. В., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „М. д.“ №.. в, ет., ап., срещу „Б. Еър“ АД, ЕИК: .... със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, А. С., бул. Б. № иск с правно основание чл. 7, параграф
1 буква „б“ от Регламент ЕО 261/2004г. за признаване на установено по отношение на ищеца,
че ответникът „Б. Еър“ АД, ЕИК: ..., му дължи сумата от 782,33 лева, представляваща
обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент ЕО 261/2004г. за закъснение на
полет .... /С.- ./ и изпусната връзка с полет . /Р.И./ от 29.08.2023г. по договор за въздушен
превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64578/2024 г. по описа на СРС, поради изв.шено
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Б. Еър“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“,
А. С., бул. Б. № да заплати на К. П. В., ЕГН: **********, гр. С., ул. „М. д.“ № в, ет., ап., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 225 лева – разноски в заповедното
производство, и сумата от 425 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3