№ 511
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200117 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш /ЕФ/ Серия ************* г., издаден от СДВР, на
АЛД. ХР. ХР. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
******** за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 20.04.2021 г., в 19.36 часа, в гр.
********************** с посока на движение от ****************, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, е управлявал л. а.
"******" с рег. № ******* със скорост от 92 км/ч, като нарушението е заснето
с автоматизирано техническо средство /АТСС/ тип ARH CAM S1, по-известна
като тип „СПУКС” с **********
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице АЛД. ХР. ХР., с която се иска неговата отмяна.
Твърди се, че електронният фиш е издадено за деяние, извършено при
условията на повторност, но ЕФ, с който е обоснована повторността не е бил
издаден на жалб. А.Х.. Отделно от това се поддържа, че приложената
санкционна разпоредба /чл.182, ал.4 ЗДвП/ изрично препраща към
1
предходните три алинеи, като в обжалвания ЕФ не е посочено въз основа на
коя от тях е санкциониран жалбоподателят и съответно удвоеният размер на
коя санкция му е наложена. Освен това се акцентира на факта, че за
нарушение по чл.182, ал.1, т.6 и ал.3, т.6 ЗДвП освен глобата е предвидено и
наказание лишаване от право да се управлява МПС, в който случай пък е
недопустимо издаване на електронен фиш. С така допуснатите нарушения
при съставяне на обжалвания ЕФ се счита, че е ограничено правото на защита
на жалбоподателя, с оглед на което се иска отмяната му.
В хода на съдебното производство, жалбоподателят не са явява, като се
представлява от адв. Г. Б., който поддържа жалбата въз основа на посочените
в нея съображения и моли за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендират се и
направените разноски в хода на производството за адвокатско
възнаграждение в размер на *******.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява. От негов
процесуален представител по делото са депозирани писмени бележки, в които
е взето становище за правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ, с
искане същият да бъде потвърден. Направено е възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, както и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН, от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след
като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Към 20.04.2022 г. л. а. "******" с рег. № ******* бил собственост на
К.А Х..
На 20.04.2021 г., в 19.36 часа, неустановено лице управлявало
горепосочения лек автомобил в **********************, с посока на
движение от ****************, като до №*** се движел със скорост от 92
2
км/ч. Посоченият пътен участък е бил в населено място и не бил регулиран с
пътен знак "В26", поради което разрешената максимална скорост на движение
в населено място била 50 км/ч. Това обстоятелство било установено и заснето
с АТСС тип ARH CAM S1, по-известна като тип „СПУКС” с **********
монтирано на пътя с тринога стойка. Посочената система за видеоконтрол е
вписана под № **** в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на
валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Въз основа на констатираното
нарушение за скорост, заснето с АТСС, бил издаден електронен фиш Серия
****************., с който на К.А Х., в качеството на собственик на
автомобила било наложено административно наказание "глоба" в размер на
******** за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП –
превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено
място с 42 км/ч.
След като му бил връчен така издаденият срещу него ЕФ, на 22.10.2021
г. К. Х. е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е декларирал, че на
посочените в ЕФ дата и час, собственият му лек автомобил "******" с рег. №
******* бил управляван от лицето АЛД. ХР. ХР., поради което издаденият на
К. Х. ЕФ Серия ****************., бил анулиран и срещу АЛД. ХР. ХР. е
издаден обжалваният понастоящем ЕФ Серия ************* г., в който обаче
е посочено, че се издава за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, извършено при
условията на повторност, след влизане в сила на 05.04.2021 г. на ФИШ
******, който както бе посочено по-горе е бил издаден на К. Х. и е бил
анулиран.
Към датата на извършване на нарушението (20.04.2021 г.), АТСС ARH
CAM S1 с **********е преминала последваща периодична техническа
проверка на 01.10.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до
01.10.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал; справка от АИС – КАТ относно
собствеността на лек автомобил "******" с рег. № *******; Заповед №
************* г. на министъра на вътрешните работи; Протокол за
извършена проверка № ************** г.; заверено копие от Удостоверение
3
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.****, касаещо преносима
система за видеоконтрол тип "ARH CAM S1"; писмо-справка от ОПП-СДВР,
ведно със снимков материал.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената
справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесната преносима система
"ARH CAM S1", с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е
одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът
кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 92 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в
полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № ***************, като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното АТСС.
На следващо място, от Протокол № ************** г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 01.10.2020 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за
4
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят А.Х. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". С оглед на това, съгласно промените в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава
електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш
съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Безспорно установено е, че
ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Освен това функционирането на преносимата
видеосистема е било при стационарно положение (същото се монтира на
участък от пътя на тринога стойка) и при липсата на каквото и да е намеса от
страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на
действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
5
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш
се издава и при констатиране на нарушението с мобилна/преносима система
за видеоконтрол. Същевременно от приложените и коментирани по-горе
писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението, е преминало периодичен технически
преглед и е било технически изправно. С оглед на това са спазени
изискванията на закона и за така извършеното административно нарушение
законосъобразно е бил издаден процесният електронен фиш. В този смисъл е
и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело №
************************ и др., в които е прието, че след промените в
ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при
констатиране на нарушението с мобилно/преносимо автоматизирано
техническо средство.
В случая обаче съдът счита, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на електронния фиш, които обуславят отмяната му.
В конкретния случая наказанието за така извършеното административно
нарушение е наложено на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба, когато нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал.
3, т. 1-5 ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение "глоба" в двоен размер, а за повторно нарушение по чл. 182, ал. 1,
т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП - предвидената за съответното нарушение "глоба" в
двоен размер и "лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство" за срок три месеца. В настоящата хипотеза в електронния фиш
изобщо не е посочена привръзка с някоя от разпоредбите на чл. 182, ал. 1-3
ЗДвП, в които реално са определени отделните санкции при извършване на
нарушения, свързани с превишаване на разрешената максимална скорост на
движение. В този смисъл съдът не може да прецени каква е действителната
воля на административнонаказващия орган, а оттам и да извърши надлежна
проверка за правилното приложение на материалния закон. Следва да се
посочи, че ако основната санкционна разпоредба според наказващия орган се
явява тази по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, то не следва да се издава електронен
6
фиш, а да се състави АУАН, доколкото е предвидено налагането освен на
наказание "глоба" и на "лишаване от право да управлява МПС".
Отделно от това, очевидно наказващият орган твърди, че е налице
повторност на извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, предвид посочване на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП,
както и с оглед на посочването при словесното описание на нарушението, че
то е „извършено повторно, след влизане в сила на 05.04.2021 г. Фиш ******”.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП "повторно"
ще е административното нарушение, което е извършено в едногодишен срок,
а в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. За да се прецени дали е налице
тази хипотеза, е следвало в обжалвания електронен фиш да се посочи
съответният електронен фиш или НП, които обуславят наличието на
повторност на извършеното административно нарушение. В конкретния
случай е посочен ЕФ, който е бил издаден за същото нарушение на
собственика на МПС и впоследствие е бил анулиран, при което той няма как
да е влязъл в сила и не е бил издаден на жалбоподателя, поради което няма
как да обоснове повторност.
Действително, в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирана
облекчена процедура за санкциониране на нарушителите, а именно чрез
издаване на електронен фиш по предварително одобрен образец. Независимо
от посочените в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП конкретни реквизити на
съдържанието на електронния фиш, същият следва да съдържа описание на
основни факти, които обуславят съставомерността на вмененото на
нарушителя административно нарушение, в това число и конкретната
санкционна разпоредба. В случая липсва посочена такава, а само е наложена
санкция за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, извършено при
условията на повторност, каквато се оказа, че не е налице. Не е посочена
обаче въз основа на коя санкционна разпоредба /чл.182, ал.1-3 ЗДвП/ следва
да бъде санкциониран жалбоподателя според АНО, което от една страна
ограничава правото на защита на жалбоподателя, а от друга - препятства
възможността на съда да извърши контрол относно правилното приложение
на материалния закон. В този смисъл са допуснати съществени нарушения на
7
процесуалните правила при издаване на атакувания електронен фиш,
доколкото е ограничено правото на защита на санкционираното лице предвид
невъзможността му да разбере на какво основание и въз основа на какви
факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на **************, за извършването на които са представени надлежни
доказателства – договор за правна защита и съдействие от 10.12.2021 г.,
съдържаща разписка за получаване на уговореното адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на размера на
възнаграждението е неоснователно доколкото същият е близък до
минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.3 ЗАНН, СРС,
НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К ********, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на АЛД. ХР. ХР.,
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на *****************, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на АЛД. ХР. ХР., с ЕГН: ********** сумата от ************ лева,
представляваща сторените от Х. разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8