Р Е Ш Е Н И Е № 672
14.07.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично съдебно заседание на девети юли
през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита
Ангелова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 581 по
описа за 2020г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени в условията на
обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД – претендирано обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 100 лв., следствие непозволено увреждане и чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД –връщане на дадено на отпаднало основание - сума в размер на
620,76 лв., представляваща неправомерно удържана сума от запор на трудовото
възнаграждение на ищеца.
Ищцата твърди, че с влязло в сила
решение № 1492/19.12.2019г. по гр.д. № 4264/2019г. на СлРС
било признато за установено, че не дължи на ответното дружество всички суми по
изпълнителен лист от 20.04.2012г., издаден по ЧГД № 1366/2012г. Сочи, че
ответното дружество придобило правата по изпълнителния лист, в качеството си на
цесионер с цедент „Транзакт Юръп“ ЕАД с предходно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. Преди цесията стария кредитор образувал
изпълнително дело, което било прекратено.След цесията, четири години по-късно
ответникът цесионер образувал ново изпълнително дело
№ 20198370401090 по описа на ЧСИ П.Георгиев с район на действие СлОС, въз основа на този същия ИЛ от 2012г. Твърди, че още
преди образуването на изпълнителното дело била изтекла погасителната давност за
вземането по този изпълнителен лист, поради което ищцата депозирала отрицателен
установителен иск и било образувано гр.д.№
4264/2019г. на СлРС с благоприятно за нея решение.
Докато било висящо това исково производство, ответникът като взискател по изпълнителното дело извършил изпълнителни
действия, чрез запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Това било сторено
въпреки получената искова молба по гр.д № 4264/2019г. на СлРС,
като ответникът бил наясно, че се оспорва вземането. Така била събрана по
изпълнителното дело от ищцата сума в размер на 620,76 лв. Освен това сочи, че
по изпълнителното дело ищцата направила разноски в размер на 100 лв., платено
адвокатско възнаграждение. Сочи, че след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителното дело било прекратено.
Сочи, че при тези факти ответното
дружество се е обогатило неоснователно със събраната от ищцата, чрез запор на
трудовото й възнаграждение сума в размер на 620,76 лв., както и ищцата
претърпяла имуществена вреда в размер на 100 лв., тъй като в изпълнителното
производство платила адвокатско възнаграждение, а разноски се присъждали само
на активно легитимираната страна- взискател.
Иска се осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 620,76 лв., изплатена на ответника, като взискател по изп.дело, платена на
отпаднало основание.
Иска се още и осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 100 лв., представляваща причинени имуществени вреди, следствие
водено неоснователно срещу нея изпълнително производство.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответника не е депозиран.
В с.з. ищцата,
редовно призована не се явява, но се представлява от упълномощен процесуален предствител, който поддържа претенциите и иска
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество.
Ответникът редовно призован не се
явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани
последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане № 2641/17.02.2020г.,
връчено, ведно със съобщението. Освен това исковата претенция е вероятно
основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и
приети по делото писмени доказателства.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в исковото производство
в размер на 500,00 лв., от които 100.00 лв. платена държавна такса и 400 лв.,
платен адвокатски хонорар.
Решението
се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица,
бул.“България“ № 81В, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 620,76
лв. /шестстотин и двадесет лева и 0,76 ст./, представляваща
удържана сума от трудовото възнаграждение на ищцата по изп.дело
№ 20198370401090 на ЧСИ с рег.№ 837 и район на действие СлОС
на отпаднало основание.
ОСЪЖДА,
на основание чл.49 ЗЗД „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица,
бул.“България“ № 81В, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, а именно сторени разноски по изп.д.
№ 20198370401090 на ЧСИ с рег.№ 837 и район на действие СлОС
на отпаднало основание.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81В, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер 500 лв. /петстотин лева/, деловодни разноски.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на
страната, срещу която решението е постановено „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ №
81В, ап.3, че може да поиска от СлОС неговата отмяна
в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: