Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация.

Постъпила е жалба от Р. З. К. от [населено място], подадена чрез адв. С. А. от САК, против Решение № 22/04.06.2024 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – София-град, с коeто е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление рег. № 6761/29.05.2024 г. В жалбата се сочи, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на ЗДОИ. Излагат се доводи, че задълженият субект неоснователно е отказал да предостави част от поисканата обществена информация, а за друга част изобщо липсват мотиви за отказа. Иска се решението да бъде отменено и ответникът да бъде задължен да предостави поисканата информация. Претендират се разноски.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа становището, че поисканата информация попада в обхвата на професионалната тайна и не е налице по-висш обществен интерес, налагащ разкриването й.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В качеството си на упълномощено лице от СНЦ „Право на живот по закон“ жалбоподателката е подала в ОДБХ – София-град сигнал вх.№ 392/11.01.2024 г. относно прието във ветеринарна амбулатория безстопанствено куче с приплоди. В сигнала е посочила, че на 10.01.2023 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ е била публикувана информация за настанени куче с приплоди във „Ветеринарен център Уговет“ – София, които са били отведени в амбулаторията от случайно лице, забелязало раждащо на улицата куче. В тази връзка е поискала да бъде информирана дали са били спазени мерките, разписани в Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г.

В отговор, с писмо изх. № 205/23.01.2024 г. жалбоподателката е уведомена, че е извършена физическа проверка по случая и са предприрети съответните мерки съгласно действащото ветеринарномедицинско законодателство. В писмото е посочено, че тя няма касателство по случая, поради което няма да бъде информирана за развитието на казуса.

Със заявление рег. № 6761/29.05.2024 г., адресирано до директора на ОДБХ – София-град, по реда на ЗДОИ жалбоподателката е поискала да й бъде предоставена обществена информация относно извършената проверка по сигнал вх.№ 392/11.01.2024 г., а именно:

1. Съставен ли е констативен протокол? Какъв е номерът му и от коя дата е? Поискано е копие на съставен констативен протокол във връзка с проверката.

2. Има ли изготвен доклад от проверката? Поискано е копие на доклад от проверката.

3. Издадени ли са предписания в резултат от проверката? Какви са техните номера и от кои дати са? Поискани са копия на всички издадени предписания във връзка с проверката.

4. В последните две години извършвани ли са други проверки на „Ветеринарен център Уговет“ - гр. София, с адрес Казичене 1532, ул. „Цар Борис III“ 50? Поискани са евентуалните протоколи, доклади и издадени предписания от тези проверки.

В заявлението е посочено, че информацията следва да бъде съобразена със Закона за защита на личните данни. Отбелязано е и че търсената информация ще увеличи прозрачността, би разкрила данни за нередности, нарушения на закона и/или корупция на задължения субект във връзка с изпълнението на негови законови задължения и правомощия и в този смисъл е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.

С оспореното решение № 22/04.06.2024 г. директорът на ОДБХ – София-град е отказал достъп до поисканата информация с мотиви, че търсената информация не е обществена по смисъла на чл. 9 ЗДОИ, а представлява информация по чл. 37, ал. 1, т. 1, изр. 2 ЗДОИ – друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, във връзка с чл. 8 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол). Административният орган се е позовал на пар. 31 от преамбюла на Регламента относно официалния контрол, като е приел, че исканата от заявителя информация се отнася до документи от проверката по цитирания сигнал, извършена при осъществяването на официалния контрол от контролния орган и не е налице по-висш обществен интерес, който да оправдава оповестяването й. Естеството на информацията касае документи от конкретна проверка, по която заявителят не е страна. Поради това и на основание чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, чл. 31, т. 27 от Устройствения правилник на БАБХ, чл. 12, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация в ОДБХ – София-град е постановен отказ да се предостави достъп до наличната информация – предмет на заявление вх. № 6761/29.05.2024 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Спазена е изискуемата писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен неправилно.

В разглеждания случай административния орган не е разграничил вида на търсената информация по всяко отделно искане от т. 1 до т. 4 в подаденото заявление за достъп, за да може да извърши законосъобразна преценка относно основанията за нейното предоставяне или съответно, за постановяване на отказ.

Задълженият субект приема, че по отношение на подаденото от жалбоподателката заявление за достъп до обществена информация е налице предвиденото в чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ основание за отказ, когато исканата информация представлява защитена тайна в случаите, определени със закон, в казуса – по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2017/625.

Съгласно член 1, пар. 2, б. г) и б. е) от Регламент (ЕС) № 2017/625 този регламент се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила — независимо дали са установени на равнището на Съюза, или от държавите членки — с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, касаещи изискванията по отношение на здравеопазването на животните и изискванията по отношение на хуманното отношение към животните. В чл. 4, пар. 1 е посочено, че за всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности. По силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност българската агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях.

В чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 2017/625 е предвидено задължение за компетентните органи да гарантират при условията на параграф 3, че информацията, която са получили при изпълнението на задълженията си в рамките на официалния контрол и другите официални дейности не се разкрива на трети лица, когато съгласно националното право или правото на Съюза, тази информация поради естеството си попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. За тази цел държавите членки гарантират, че са установени подходящи задължения, свързани с поверителността на информацията, за служителите и за другите лица, ангажирани по време на официалния контрол и другите официални дейности. В пар. 3 е посочено, че освен ако по-висш обществен интерес не налага разкриването на информация, която представлява професионална тайна, съгласно посоченото в параграф 1, и без да се засягат случаите, когато разкриването се изисква по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство, тази информация включва информация, чието разкриване би застрашило: а) целта на инспекциите, разследванията или одитите; б) защитата на търговските интереси на даден оператор или на всяко друго физическо или юридическо лице; или в) защитата на съдебните производства и правните съвети.

В чл. 8, пар. 4 е указано, че когато определят дали е налице по-висш обществен интерес, свързан с разкриването на информация, която представлява професионална тайна, съгласно посоченото в параграф 1, компетентните органи вземат предвид, inter alia, възможните рискове за здравето на хората, животните или растенията или за околната среда, и естеството, сериозността и обхвата на тези рискове. А в пар. 5 е посочено, че задълженията за поверителност, предвидени в настоящия член, не възпрепятстват компетентните органи да публикуват или по друг начин да предоставят публичен достъп до информация относно резултатите от официалния контрол по отношение на отделни оператори, при положение че, без да се засягат случаите, когато разкриването се изисква по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство, са изпълнени следните условия: а) на съответния оператор е дадена възможност да изрази становище по информацията, която компетентният орган възнамерява да публикува или по друг начин да предостави на обществеността, преди нейното публикуване или оповестяване, като се взема предвид спешността на случая; и б) в информацията, която се публикува или по друг начин се предоставя на обществеността, се отчита изразеното становище от съответния оператор или тя се публикува или оповестява заедно с това становище.

Анализът на горните разпоредби сочи, че професионална тайна по смисъла на Регламент (ЕС) № 2017/625 представлява информацията, която е получена от компетентните органи при изпълнението на задълженията им в рамките на официалния контрол и другите официални дейности, чието разкриване би застрашило: а) целта на инспекциите, разследванията или одитите; б) защитата на търговските интереси на даден оператор или на всяко друго физическо или юридическо лице; или в) защитата на съдебните производства и правните съвети.

След като задълженият субект счита, че поисканата информация е професионална тайна, той е бил длъжен да изложи съображения, обосноваващи такъв извод. Но органът не е конкретизирал коя част от поисканите данни и документи попадат в обхвата на професионалната тайна, по какъв начин разкриването й би застрашило целта на контрола, защитата на нечии търговски интереси или правната защита. Не са посочени причини, поради които да не може да предостави информация за предприетите мерки по сигнал вх.№ 392/11.01.2024 г. и публичен достъп до резултатите от официалния контрол, осъществен по отношение на „Ветеринарен център Уговет“ - гр. София за посочения в заявлението период. Поради липсата на мотиви съдът е поставен в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност върху решението.

Наред с това, съдът констатира, че част от търсената информация засяга дейността на трето лице - „Ветеринарен център Уговет“, но административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ да поиска съгласието му за предоставянето й. Съответно, при евентуален изричен отказ на третото лице и на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ органът е длъжен да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.

Неправилно административният орган е отрекъл правото на жалбоподателката да получи исканата информация. Законодателят не изключва подателите на сигнали от кръга на лицата, които могат да получат обществена информация по реда на ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Търсената информация би дала възможност на заявителката да си състави мнение за дейността на ОБДХ София-град по осъществяване на официалния контрол, следователно тя е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, включително за мерките, които в рамките на осъществявания официален контрол компетентните органи предприемат за здравеопазването и хуманно отношение към животните.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението, като се съобразят дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски в размер на 310 лв.

По изложените съображения Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 22/04.06.2024 г. на директора на ОДБХ – София-град, с коeто е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление рег. № 6761/29.05.2024 г., подадено от Р. З. К..

ИЗПРАЩА преписката на директора на ОДБХ – София-град за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – София-град да заплати на Р. З. К. за разноски по делото сумата 310 лв.

Решението не подлежи на касационно оспорване.