№ 94
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902705 по описа за 2021 година
Производството се провежда по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на Националната агенция за приходите, гр. София, бул.
„*******“ № ** за откриване производство по несъстоятелност на търговско дружество
„М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище – гр. София, ж.к. ******“м бул. „******* ап. *.
Молителят твърди, че Държавата, която представлява разполага с изискуеми парични
задължения от категорията на публичните такива възлизащи в размер на сумата от общо 11
585 7*,12 лв. Адресат на тези непогасени задължения се сочи да е ответното дружество, а
основанието за тяхното възникване – влязъл в сила ревизионен акт № 22002218001333-091-
001 от 15.11.2018 г., като с него е начислен данък добавена стойност за периода от
11.12.2012 г. до 30.06.2014 г. Предвид необслужените публични задължения, чиято
изискуемост е отдавна настъпила, молителя поддържа, че неизпълнението от страна на
дружеството техен длъжник се дължи на обективна невъзможност за плащане, поради липса
на достатъчно краткотрайни активи. Освен това дружеството „М.“ ЕООД не било
предприемало действия по обявяване на ГФО-та за годините от 2018-2020 г., което също
покривало предположение за неплатежоспособност визирано от законодателя в текста на чл.
608, ал. 2 ТЗ. В тази връзка е и искането на НАП към сезирания съд за постановяване на
решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособността на
ответния търговец с определяне на датата на тази неплатежоспособност, да се открие
производство по несъстоятелност, да се наложат общ запор и възбрана върху цялото
имущество притежавано от ответника, дружеството да се обяви в несъстоятелност, както и
да се прекрати дейността на неговото предприятие, вкл. да се спре производството по
несъстоятелност.
Ответникът „М.“ ЕООД редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК за насроченото
открито съдебно заседание за разглеждане на молбата предявена срещу него за откриване
производство по несъстоятелност не изразява становище по делото.
1
От фактическа страна при анализ на събраните писмени доказателства се констатира
следното :
Съгласно ревизионен акт N Р-22002218001333-091-001/15.11.2018 г. на ТД на НАП –
София, с който е констатирано, че за длъжника - „М.“ ЕООД съществуват данъчни
задължения по ЗДДС в размер на 19 046 655,64 лв. – главница за периода 07.2011 г. до
м.06.2014 г. Установява се, че ревизионният акт е надлежно връчен на ревизираното
дружество при провеждане процедурата по чл. 32 от ДОПК.Същият е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. София, като с решение N
549/29.03.2019 г. РА N Р-22002218001333-091-001/15.11.2018 г. е обявен за нищожен в
частта му, с която е ангажирана отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС по доставки
документирани с фактури издадени от „А.-Д“ ЕООД за данъчен период от 01.07.2011 г. до
30.11.2012 г., съответно в останалата му част ревизионният акт е потвърден. Това решение в
потвърдителната му част е оспорено по съдебен ред пред АССГ, като с решение от
22.11.2019 г. постановено по адм. дело N7279/2019 г. жалбата на „М.“ ЕООД срещу него е
била отхвърлена. След касационно обжалване на така постановеното решение пред ВАС с
решение от 28.04.2020 г. по адм. дело N 1289/2020 г. решението на АССГ от 22.11.2019 г. е
оставено в сила по отношение частта, с която жалбата на „М.“ ЕООД е била отхвърлена.
Така считано от 28.04.2020 г. РА N Р-22002218001333-091-001/15.11.2018 г. на ТД на НАП –
София, в частта му, с която е констатирано, че за длъжника - „М.“ ЕООД съществуват
данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.12.2012 г. до 30.06.2014 г. е добил стабилитет.
За целите на производството са служебно изискани и постъпили по делото справки
от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, от чието съдържание се разкрива, че към настоящият
анализиран момент дружеството - „Л.-**“ ЕООД притежава един брой товарен автомобил –
ДЕУ ДАМАС /фургон/ с рег. N Р 5474 РС, като от справката са видни данни за регистрирани
през годините множество на брои превозни средства на името на „М.“ ЕООД, като по
отношение на една част от тях е отразено, че са бивша собственост, а за друга част е
удостоверено, че са със служебно прекратена регистрация.
За целите на производството е служебно изискана справка чрез отдалечен достъп до
данни за търговско дружество „М.“ ЕООД отнасяща се до вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на дружеството за периода от 01.01.1991 г. до 16.12.2021 г., като
от информацията поместена в нея са видни множество на брои осъществени вписвания от
различно естество.
От справка за банкови и платежни сметки на юридически лица осигурена от
Българска народна банка се констатира, че към 10.01.2022 г. „М.“ ЕООД е титуляр на четири
банкови сметки открити в „Ю. БЪЛГАРИЯ“ АД.
Постъпили и приети за писмени доказателства по делото са и два броя постановления
за налагане на обезпечителни мерки от 28.06.2018 г. и от 07.02.2020 г., въз основа на които
спрямо имущество на длъжника - „М.“ ЕООД от страна на публичен изпълнител са
наложени обезпечителни мерки запор върху парични средства по банкова сметка на
дружеството открита в „У.Б.“, както и запор върху три броя товарни автомобила негова
собственост.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на развиващото се производство пред Софийски градски съд е формулирано
от НАП искане с правно основание чл.625 ТЗ.
Молителят попада сред кръга от лица, визиран в нормата на чл. 625 ТЗ, които са
активно легитимирани да сезират съда с искане за откриване на производство по
несъстоятелност на търговец, изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Разкрива се от ангажирания по делото ревизионен акт N Р-22002218001333-091-
2
001/15.11.2018 г. на ТД на НАП – София в добилата след обжалване по административен,
съответно оспорване по съдебен ред стабилитет негова част, че в правната сфера на
търговеца - „М.“ ЕООД са възникнали и съществуват задължения по ЗДДС възлизащи на
стойност от 19 046 655,04 лв. – главница натрупана за периода от месец – 12.2012 г. до
м.06.2014 г., вкл.
Вземанията на държавата спрямо - „М.“ ЕООД за дължим данък по ЗДДС са
публични вземания, защото попадат сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК
вземания. Тези публично-правни задължения на ответника за дължим данък по ЗДДС
произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на облагане с този
данък са предоставяните от длъжника търговец възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС,
насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от него търговска дейност.
Същевременно не са локализирани данни за погасяване на данъчните задължения по ЗДДС
от адресата им, установени с посочения по-горе и добил стабилитет в една своя част
ревизионен акт, което пък налага съдът да приеме за доказано, че длъжникът е в
неизпълнение на възникнали и изискуеми парични публично-правни задължения.
При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин
наличието на непогасени от длъжника към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ,
а и към настоящия момент публично-правни задължения, свързани с извършваната от него
търговска дейност.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установяват факти,
които сочат, че длъжникът е в обективно и трайно положение на неспособност да изпълнява
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Дружеството е регистрирано
през 2010 г., като последният обявен негов годишен финансов отчет представен единствено
от отчет за приходите и разходите се отнася за финансовата 2016 г., като прегледът му
показва, че същият е с нулеви стойности за всички позиции на приходите и разходите.
Подобен финансов резултат е признак, че дружеството, което го оповестява е преустановило
извършваната от него търговска дейност. Дружеството е заявило ГФО и за 2017 г., като
същият не е обявен, тъй като ДЛР е постановил мотивиран отказ. През следващите 2018 г. и
2019 г. финансови години дружеството - „М.“ ЕООД се е възползвало от изменението на чл.
38, ал. 9 ЗСч (добавена е т. 2), обн. в ДВ бр. 92/2017 г., в сила от 01.01.2018 г., като не е
заявило за публикуване ГФО, доколкото е декларирало, че има харектеристиката на
предприятие, което не осъществява дейност през отчетния период (календарна година). Това
обстоятелство се оповестява с декларация, която се публикува в срок до 31 март на
следващата година в ТР/РЮЛНЦ без внасяне на такса за това.
Съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ е въведена презумпция, че неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице
всякога когато не е изпълнено изцяло или частично което и да е от съществуващите
изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 - т. 3 ТЗ на длъжника. В случая спиране
на плащанията без съмнение е разкрито да се е осъществило от страна на длъжника - „М.“
ЕООД по отношение погасяването на установените с ревизионния акт публични задължения
за начислен ДДС на стойност от 19 046 655,04 лв. за периода от месец – 12.2012 г. до
м.06.2014 г., чиято изискуемост е настъпила не по-късно от влизане в сила на същия, което в
случая е станало на 28.04.2020 г. По делото няма никакви данни свързани с направени
постъпки за погасяване на така установеното публично задължение от адресата му, което
означава, че очертаната по-горе презумпция за неговата неплатежоспособност е налице.
Същевременно по делото няма данни ответникът - „М.“ ЕООД да разполага с каквито и
да е било краткотрайни активи /материални запаси, парични вземания, изискуеми вземания
от трети лица/, което означава, че нито към края на 2020 г., нито към края на 2021 г. този
търговец разполага с финансов потенциал да обслужи възникналия в негова тежест
публичен дълг за погасяване на ДДС. В този смисъл коефициентът му за обща ликвидност
3
би бил нулев, което предполага невъзможност за обслужване на текущите парични
задължения на дружеството с притежаваните от него краткотрайни активи. Освен това няма
никакви финансови изгледи дружеството да генерира приход които да му позволи да покрие
обременяващите го публични задължения, тъй като същото практически още от 2016 г. е
преустановило извършването на стопанска дейност и това, както се посочи по-горе е ясно
разбираемо от счетоводната му политика по изготвяне и заявяване за обявяване на нулеви
финансови отчети, съответно декларации за неосъществяване на дейност през отчетни
периоди. На следващо място локализираното състояние на неплатежоспособност трябва да
се квалифицира, като трайна обективна невъзможност за „М.“ ЕООД да обслужва текущите
си парични задължения със своите налични краткотрайни активи, както и че тази обективна
невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на
бързоликвидни имуществени активи, който недостиг е причината за неизпълнението на
изискуемите публични задължения. Мотивиран от тези си разсъждения решаващия състав,
приема, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност на търговско дружество – „М.“ ЕООД е основателна и трябва да се
уважи.
Относно началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от вида, посочен в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ
и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. В случая
началната дата на неплатежоспособността трябва да се обвърже с момента, когато за
дружеството-молител е настъпило състояние на финансова невъзможност за обслужване на
изискуемите му краткосрочни задължения. Най-ранния такъв момент е датата – 31.12.2020
г., когато се констатира освен, че дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези
визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и това, че същото обективно не разполага с финансов
капацитет да ги изпълни. Това именно е първият момент, в който е налице съвпадане на
двата елемента на неплатежоспособността – спиране на плащанията и обективна
невъзможност за разплащане на изискуеми дългове. Тази именно дата следва да се определи
за начална на неплатежоспособността.
По делото няма данни, че към настоящия момент длъжникът притежава имущество,
от което да се покрият разноските необходими за издръжката на производството, а и което
да послужи за маса на несъстоятелността, от която да се удовлетворят кредиторите. С
определение от 21.01.2022 г. съдът е определил на основание чл.629б ТЗ сумата от 7000 лв.,
която е необходима за покриване на началните разноски и е предупредил, че при
непредставяне в 10-дневен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците
по чл.632 ал.1 ТЗ. Това определение е вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 27.01.2022 г., но
по делото няма данни да е внесена определената от съда сума за разноски.
При тези факти съдът намира за установено, че длъжникът към настоящия момент не
притежава имущество, от което да се покрият разноските за производството, и след като не е
внесена определената по чл.629б ТЗ сума, следва да бъде постановено решение по чл.632
ТЗ, а именно едновременно длъжникът да се обяви в неплатежоспособност и в
несъстоятелност, да се постанови прекратяване на дейността му, както и да се спре
производството по делото.
При този изход на делото длъжникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 250,00 лв.,. представляваща държавна такса.
Мотивиран съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. ******“, бул. „*******
ап. *, на основание чл. 630 ал. 1 т. 1 ТЗ във вр. с чл. 632 ал. 1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „М.“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. ******“,
бул. „******* ап. *.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ дейността на предприятието на „М.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к.
******“, бул. „******* ап. *.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1 ТЗ „М.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к.
******“, бул. „******* ап. *.
СПИРА на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност на
длъжника „М.“ ЕООД, с ЕИК ******* провеждано по търг. дело № 2705/2021 г. по описа на
СГС, ТО, VI-2 състав.
УКАЗВА на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 7 000 лв.
УКАЗВА, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, на
основание чл. 632 ал. 4 ТЗ съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
заличи длъжника от ТР.
OСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Възраждане“, ж.к. ******“, бул. „******* ап. *, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на сумата от 250,00 лв.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „М.“ ЕООД, с ЕИК *******.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5