№ 4335
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110158941 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
от Е. Г. Ч. чрез адв. В. О. (л.21) срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумата 2000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на
26.11.2022г. в с. Волуяк, обл. София, причинено виновно от водач на неидентифицирано
моторно превозно средство, ведно със законната лихва от предявяване на претенция към
ответното дружество - 10.05.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че процесното ПТП е настъпило на 26.11.2022г., около 20:20 часа, в
село Волуяк, обл. София - град, общ. Столична, на улица „Зорница“, в района на автобусна
спирка „площад село Волуяк“. Е. Г. Ч. предприела пресичане по пешеходна пътека,
намираща се улица „Зорница“ срещу спирка „площад село Волуяк“. По улица „Зорница“, с
посока на движение от ул. „Малина“, към ул. „Червено знаме“ в района на автобусната
спирка се движел неустановен водач на неустановен лек автомобил, с неустановени марка,
модел и регистрационен номер, като при движението си не пропуснал пресичащата през
това време по пешеходната пътека Е. Ч., с което си поведение станал причина за настъпване
на процесното ПТП. След настъпване на пътнотранспортното произшествие, виновният
водач напуснал местопроизшествието. В следствие на произшествието се твърди, че на
ищцата били причинени следните травматични увреждания, а именно: контузия на долната
част на гърба и таза и кръвонасядане в областта на кръста и двете седалищни области.
Посочва се, че нараняванията на ищцата довели до продължителни физически страдания и
други отрицателни изживявания - слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния
инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Ищцата трудно преодоляла
стреса, предизвикан от ПТП – то, като не била спокойна след инцидента, появило се
продължително неспокойство, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост -
симптоми, които не са се наблюдавали преди това при нея.
Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът Гаранционен Фонд чрез юрк. М. Г. оспорва исковете по основание и
размер. Навежда доводи за нередовност на исковата молба. Сочи, че механизмът на ПТП и
1
причинените от него вреди остават недоказани. Намира, че произшествието се явява
случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, въвежда възражение за съпричиняване. Оспорва
размера на претендираното обезщетение. Оспорва началния момент на дължимост на
законната лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи претенцията ищецът следва да докаже настъпването на ПТП на
посочената дата, механизма на произшествието, противоправното поведение на водач на
неидентифицирано МПС, пряката причинна връзка между противоправното поведение на
водача и настъпилите вреди, вида на причинените вреди, както и техния размер.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Ответникът оспорва механизма на ПТП.
Липсата на протокол за ПТП, дори в случаите, в които се изисква задължително
посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР, може да бъде
преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното право факти (чл. 154, ал. 1
ГПК) с всички допустими от закона доказателства, в това число - свидетелски показания.
Така напр. Решение № 7815 от 22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5161/2017 г.; Решение №
5938 от 22.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение № 5940 от 15.07.2013 г. на
СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г. и др. Съдът намира, че такова доказване е проведено от
ищеца в хода на производството.
Настъпването на процесното ПТП и механизма му се установява, на първо място, от
свидетелските показания на св. Захари Христов Чавдаров, които съдът кредитира, като
пълни, точни, вътрешнонепротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал по делото, като отчита отношенията му с ищцата. Захари Чавдаров, очевидец на
случилото се, свидетелства, че през м.11.2022г. ищцата Е. Ч. слязла от автобус, спрял на
спирката на площада на с. Волуяк и тръгнала да пресича наред с други пешеходци пред него
на кръстовището, за да премине от другата страна на пътя, където я чакал свидетеля.
Свидетелят сочи, че докато пресичали пешеходците на главната улица се образувала опашка
от изчакващи ги автомобили. Разказва как от пресечка с поставен знак „стоп“ се появил
автомобил, който не спазил знака и преминал, като впоследствие в хода на движението си се
врязал в преминаващите пешеходци, при който сблъсък пострадала съпругата му. След
инцидента свидетелят закарал ищцата с автомобила си до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където била указана медицинска помощ. Сочи, че съпругата му решила да не подава
сигнал до надлежните органи, като от болницата им било съобщено, че Пътна полиция при
СДВР ще бъде уведомена. Свидетелят описва автомобила, причинил ПТП-то като сиво или
черно на цвят „Ауди“, не сочи регистрационен номер.
Показанията му се подкрепят, на следващо място, от Писмо от 19.01.2023г./л. 7/ от
Отдел „Пътна полиция при СДВР, в което се сочи, че на 26.11.2022г. около 21.40 ч. в
Оперативна дежурна част е постъпил сигнал от дежурния служител на МВР в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ относно настъпило ПТП около 20.20 ч. в с. Волуяк между неизвестен
автомобил и пешеходка. Информацията е била дадена от Е. Ч., като се посочва, че същата не
е уведомила компетентните органи на МВР от мястото на събитието и не може да посочи
2
регистрационен номер на МПС-то, което я е блъснало, като тя не е пожелала да бъдат
издадени документи относно ПТП-то.
На следващо място, обстоятелства свързани с процесното ПТП се установяват от
издадено на Е. Ч. съдебномедицинско удостоверение. Заключението на съдебния лекар е, че
установените травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети
по механизма на удари с или върху такива и по своята морфология и тежест отговарят да са
получени по начин и време както съобщава пострадалата, а именно в условията на ПТП.
Горното се потвърждава от заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ и
представената по делото медицинска документация.
Също така заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно,
посочва механизмът на настъпване на ПТП-то.
С оглед горепосоченото и след анализ на доказателствата по делото съдът приема за
установен следния механизъм на ПТП:
На 26.11.2022г. около 20.20 ч. неизвестен лек автомобил се движел в с. Волуяк по
ул.“Червено знаме“, с посока от ул. „Здравец“ към ул. „Зорница“, и на кръстовището с ул.
„Зорница“ водачът реализирал ПТП с пресичаща през кръстовището пешеходка Е. Г. Ч., след
което водачът напуснал мястото на ПТП-то. Преди настъпване на удара, пешеходката слязла
от спрелия на спирката на масовия градски транспорт транспортен автобус, преминала е
пред автобуса и е предприела маневра за пресичане.
Вещото лице сочи още, че не може да се определи къде точно по ширината на
платното на кръстовището между ул. „Червено знаме“ към ул. „Зорница“ е настъпил удара.
Намира, че на мястото не е имало пешеходна пътека, както сочи и св. Чавдаров в
показанията си. Поддържа, че причината за настъпване на ПТП-то е поведението на водача
на неизвестния автомобил, който не е изчакал преминаването на пешеходеца през
кръстовището, но и поведението на пешеходката, която е пресичала през кръстовището на
необозначено за целта място. Сочи, че по делото не са налице данни, от които да се определи
скоростта на неизвестния автомобил, като представя в табличен вид скоростите, с които
вероятно се е движела пострадалата в зависимост от хода . Счита, че ПТП-то вероятно е
настъпило в тъмната част на денонощието. Няма данни да е била ограничена видимостта на
двамата участници в ПТП-то. Намира, че от техническа гледна точка водачът на неизвестния
лек автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако е изчакал
преминаването на пешеходката през кръстовището и след това е извършил своята маневра за
преминаване. Пешеходката е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП-то ако
не е предприела преминаване през кръстовището на необозначено за това място. Счита, че
при липса на препятствия ограничаващи видимостта на водача, същият е имал пряка
видимост към кръстовището и по-конкретно към най-вероятното място на настъпване на
ПТП-то от около 20-25 метра. Намира, че най-вероятно инициалният удар да е настъпил
между предната лява част на неизвестния автомобил и дясната странична/задна част на
тялото на пострадалата. Сочи, че по делото няма данни за внезапна промяна на посоката и
скоростта на движение на пешеходката. Установява, че към м.юни 2022г. на ул. „Червено
знаме“, непосредствено преди ул.“Зорница“ от страната на неизвестния автомобил има
поставени пътни знаци Б1 –„ Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Т13 –
„Направление на пътя с предимство в кръстовище“.
Вещото лице дава обяснения в открито съдебно заседание проведено на 17.09.2024г.,
че на мястото на пресичане на пешеходката не е налице пешеходна пътека, видно от
сателитни снимки. Има пешеходни пътеки на разстояние от автобуса, които са отразени в
експертизата. Поддържа, че пешеходката не се е отклонила по пешеходната пътека, а е
предприела пресичане пред автобуса.
Според чл.6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение
3
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Според чл. 116. ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците.
Съгласно чл. 119, ал. 4 ЗДвП водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
Също така съгласно чл. 65 ЗДвП при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло
или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна
или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.
Ето защо съдът намира, че водачът на неизвестния автомобил е нарушил
горепосочените правила за движение по пътя, като е предприел завой, излизайки от път без
предимство, обозначен с знак Б1, на път с предимство и придвижвайки се покрай спрял на
спирка автобус не се е съобразил с предимството, не се е движел с подходяща скорост и не е
пропуснал преминаващите пешеходци. С оглед горното съдът намира, че поведението на
водача на неизвестния автомобил е противоправно.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Не е доказано деянието да е случайно по
смисъла на чл. 15 НК, както твърди ответника, въпреки разпределената му доказателствена
тежест. Вещото лице сочи, че от данните по делото не може да се установи дали
пострадалата е попадала в опасната зона на автомобила или не.
Заключението по СТЕ категорично установява, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на неизвестния автомобил, който не е изчакал
преминаването на пешеходеца през кръстовището.
По тези съображения съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното действие на виновния водач и вредоносния резултат.
По делото се доказва, че ПТП-то е настъпило на територията на Република България -
в село Волуяк, на улица „Зорница“, в района на автобусна спирка „площад село Волуяк“ и е
било причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на
пострадалия, което съдът намира за основателно.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗдВП При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:…
Според ал. 2 извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
При тълкуването на тези разпоредби следва изводът, че пешеходци движещи се в
населени места, каквото е процесното, имат право да пресичат платното за движение
единствено на пешеходна пътека.
В случая от събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на
вещото лице по САТЕ и показанията на св. Чавдаров се установява, че пострадалата е
4
пресичала не на пешеходна пътека, а през платното за движение, въпреки че в близост са се
намирали пешеходни пътеки.
Заключението по СТЕ категорично установява, че причината за настъпване на
процесното ПТП е и поведението на пешеходката, която е пресичала през кръстовището на
необозначено за целта място.
Ето защо съдът намира, че ищцата с поведението си е станала причина за настъпване
на процесното ПТП, като приема процент на съпричиняване от 30%. Този извод се налага
тъй като водачът на процесното МПС е нарушил множество правила, не се е съобразил със
задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението -
пешеходците, каквото задължение пешеходците нямат. Също така се отчита, че пътната
обстановка е била такава, че е позволявала на други автомобили да спрат и да пропуснат
пешеходците, както сочи свидетеля Чавдаров и че други пешеходци са преминавали на
същото място. Въпреки това в ощърб на ищцата се взема предвид факта, че в близост е
имало пешеходни пътеки, по които е могла да се придвижи, като въпреки това не го е
сторила.
Относно неимуществените вреди:
От медицинската документация, СМУ и заключението по СМЕ се установява, че на
ищцата вследствие на ПТП е причинена травма на меки тъкани – контузия в долната част на
гърба и таза, позитивирана с хематом /отток и кръвонасядане/ в областта на кръста и на
двете седалищни области. Приема, че подобно травмиране може да се причини като
контактно увреждане и от удар от л.а. при ПТП като пешеходец, по начин и време както
съобщава пострадалата. По повод на травмите е било назначено лечение с обезболяващи
медикаменти - нестероидни противовъзпалителни средства и хепарин гел за намаляване на
травматичния оток и предотвратяване на възможни усложнения. Приема се, че срокът за
възстановяване средностатистически при засягане само на меки тъкани настъпва около 3-4
седмици след инцидента. Вещото лице сочи, че при липса на представени медицински
документи за проследяване на възстановяването с проведени изследвания и доказани други
травми или усложнения, не е възможно твърдените оплаквания, продължаващи повече от 4
седмици след инцидента да се свържат с получената при инцидента и описана мекотъканна
травма. Заключението му е, че към датата на изготвяне на експертизата на базата на
приложената по делото медицинска документация не може да се приеме причинна връзка
между другите оплаквания на ищцата и травмата при инцидента. При актуален преглед е
констатирано, че пострадалата е в добро общо и локално състояние, без данни за
ограничени движения на крайниците и снагата. Няма данни за невъзстановен увреждания от
регистрираните като вид и морфология травми след ПТП.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива са:
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът взе предвид следните
обстоятелства: От процесното пътнотранспортно произшествие на ищцата /на възраст 54
години към датата на ПТП-то/ са настъпили увреждания, които са причинили болки и
5
страдния и са нарушили движението за период от 3 до 4 седмици.
Съгласно показанията на свидетеля Чавдаров, на ищцата и е бил даден един месец за
възстановяване, като същата не се била възстановила напълно към датата на съдебното
заседание проведено на 05.07.2024г. С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че
болки и възстановителен процес, продължили след определените 4 седмици не са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Свидетелят сочи още, че ищцата е изпитвала
психически стрес, проявяващ се остро при преминаване в близост до нея на автомобили.
Налагало се в първите дни след инцидента той да я води на работа.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, и икономическата конюнктура в
страната съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, е 1500 лв.
Както се съобрази приетия процент на съпричиняване от 30% съдът определя
обезщетение в размер на 1050 лв., до който размер следва да се уважи иска.
По претенцията за законна лихва от дата 10.05.2023г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Според чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията
по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II,
буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Съдът намира, че тези разпоредби на общо основание се отнасят и до ГФ.
Претенцията е била предявена с Молба от 10.05.2023г./л.16/, като с молба от 23.05.2023г. е
представена допълнителната изискана документация. На 30.05.2023г. е постановен
мотивиран отказ за плащане от ГФ /л.19/ Ето защо и с оглед посочена нормативна уредба
лихва се дължи от датата на отказа или от 30.05.2023г. Това е така, тъй като на осн. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД законна лихва в общия случай се дължи от датата на деликта. Претенцията за лихва
от тази дата не представлява самостоятелен иск.
Относно разноските по производството:
Предявен размер: 2000 лв. Уважена част: 1050 лв. Отхвърлена част: 950 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 80 лв., депозити за САТЕ и СМЕ - 400 лв., такса за СУ- 10
лв., или общо 490 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер от 257,25 лв.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер определен
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и именно: 500 лв. или 600 лв. с ДДС. Присъденото възнаграждение
съответно на уважената част от исковете следва да бъде 315 лв.
Разноски на ответника: депозит САТЕ и СМЕ - 600 лв. и юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 150 лв. определено от съда по чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 750
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 356,25 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на Е. Г. Ч. с ЕГН:
**********, с адрес: с. Волуяк, ул. „Зорница“ № 61А, както следва:
-на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 1 050,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
травматични увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие от 26.11.2022г.,
настъпило в с. Волуяк в района на кръстовището между ул.“Червено знаме“ и ул. „Зорница“,
поради виновното поведение на водача на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 30.05.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 1 050 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен.
-на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата 257,25 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е. Г. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: с. Волуяк, ул. „Зорница“ № 61А, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 356,25 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл.38 ал. 2 от ЗА да
заплати на адв. В. В. О. – САК, с БУЛСТАТ: ********* и със служебен адрес: гр. София, ул.
„Ивайло“ № 13, ет. 2, ап. 4, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на
315 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7