Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр. София, 15.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 5162 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 39113 от 13.02.2019 г.
по гр. дело № 25771/2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, съдът е признал за установено, че ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, дължи на З. „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сума в размер на 2 120,43 лв., представляваща регресно
вземане по щета № **********/10.10.2016 г., за ПТП, осъществено на 07.10.2016
г. в гр. Върбица, в което взели участие л.а. „Ситроен Ц Елизе“, с ДК № ******,
управляван от Ж.Ф.Ф.и л.а. "Опел Астра" с ДК № Н ******, управляван
от Р.Ш.Ш., ведно със законна лихва от 25.01.2018 г. до изплащане на вземането,
като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5 184,54 лв., както и
че дължи обезщетение в размер на 144,31 лв., представляващо мораторна лихва
върху главницата за периода от 28.04.2017 г.
до 28.12.2017 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 352,80
лв., за които суми е издадена заповед от 15.02.2018 г., постановена по реда на
чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 5463/2018 г. по описа на СРС, 33 с-в.
С решението ЗАД „ОЗК - З.“ АД е
осъдено да заплати на З.Е. АД сума в размер на 269,53 лв., представляващи
разноски по делото, З.Е. АД е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД сума в
размер на 150,45 лв., представляващи разноски по делото.
Недоволен от така постановеното
решение в ЧАСТТА, с която
искът по чл. 422 от ГПК вр.чл. 411 от КЗ е отхвърлен за сумата над 2 120,43 лв. до пълния
предявен размер от 5 184,54 лв.,
както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът
по чл. 422 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 144,31 лв. до
пълния предявен размер от 352,80 лв., е останал ищецът З. „Е." АД, който го обжалва с доводи за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност. По-конкретно поддържа, че неправилно
първоинстнанционният съд е възприел вариант Б1 на приетата по делото САтЕ като
е приел, че не е установено, че е била налице канавка и съответно застрахования
при ищеца автомобил не е бил увреден в задната си лява част от канавката.
Счита, че Протокола за ПТП притежава материална доказателствена сила, като в
частта му „видими щети“ са описани „деформирана предна лява джанта и т.н.“,
като в скицата на протокола е нарисувана и посочена канавка, в която е попаднал
автомобила. По-нататък заявява, че твърдяния механизъм на ПТП никъде не е
оспорен от ответника. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗАД „ОЗК - З."
АД, оспорва
въззивната жалба в писмено становище от 09.04.2019 г.
Решението в ЧАСТТА, с която са
уважени установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 411 КЗ за сумата от 2 120,43 лв. и по чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 144,31
лв.,
като необжалвано от ответника, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд
искове са установителни, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК вр.чл. 411 от КЗ за дължимост на
сумата 5 184,54 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка Автокаско,
сключена със застрахователна полица 00500100164155/15.07.2016 г. за настъпило на 07.10.2016
г. пътно-транспортно произшествие в гр. Върбица, и сумата 352,80 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 28.04.2017 г. - 28.12.2017 г.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена на 15.02.2018 г.
в полза на З. „Е." АД. Предвид
разпоредбата на чл. 415 от ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита,
предвид което производството се явява процесуално допустимо.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства – Протокол за ПТП № 1667224/07.10.2016
г., включително заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните в процеса САтЕ, решаващият въззивен състав приема за установено, че на
07.10.2016 г. в гр. Върбица е станало пътно-транспортно произшествие, в което
взели участие л.а. „Ситроен Ц Елизе“, с ДК № ******, управляван от Ж.Ф.Ф.и л.а.
"Опел Астра" с ДК № Н ******, управляван от Р.Ш.Ш., поради
противоправно поведение на последния, който предприел неправилна маневра завой
„наляво“ и отнел предимството на изпреварващият го л.а. „Ситроен Ц Елизе“ и го блъснал. Механизмът на процесното ПТП, описан в
протокола кореспондира
изцяло с останалите писмени доказателства, събрани по делото, вкл.
опис-заключението на застрахователя като се потвърждава и от заключението
на приетата и неоспорена от страните САтЕ, която установява и че настъпилите по
лек
автомобил марка „Ситроен Ц Елизе“ с рег. № ****** увреждания,
описани в експертизата, са в причинна
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. По делото е установено,
че лек
автомобил марка „Ситроен Ц Елизе“ с рег. № ****** е
бил застрахован имуществено при ищеца по застраховка „Автокаско” със застрахователна полица № 00500100164155/15.07.2016
г., валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. По делото е установено, че във връзка с
процесното ПТП, при ищеца е образувана преписка по щета, по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на увреденото лице на сумата от 5 199,54 лв. Не е спорно и че ответникът е застраховал отговорността на
деликвента по задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно заключението на САтЕ /неоспорено от
страните/, депозирано от вещото лице А.М.на 30.08.2018 г. се установява, че на
07.10.2016 г. на прав участък от пътя пред нерегулирано Т- образно
кръстовище в гр. Върбица водача на л.а. Ситроен с рег.№ ****** предприема
маневра изпреварване на л.а. Опел Астра с рег.№ Н ******, който започва да
извършва маневра ляв завой и го удря в дясна странична част. След удара л.а.
Ситроен се отклонява наляво и излиза от пътното платно след кръстовището и попада в канавка. Описаните части в
,Евроинс и протокола на КАТ са в зоната на удара : дясна странична част и
долна предна лява част на автомобила в канавката и са повредени в причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Според вещото лице стойността на ремонта по средни пазарни цени е в размер на 8
952,83 лв., отчитайки платената от ответника сума в размер на 5 199,54
лв., остава де се дължи сума в размер на 3 753,29 лв. Установява се още и че първа
регистрация на автомобила е на 14.05.2014 г., а се произвежда от 2013 г. Същият
е на 2 години и 3 месеца към датата на ПТП и няма овехтяване на новите части.
Видно от приетото по делото пред СРС
писмено доказателство - писмо от 06.12.2018 г. на ОПУ- Шумен към АПИ, в
населеното място гр. Върбица няма данни за изградени канавки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния казус са доказани
предпоставките за основателност на
иска по чл. 411 от КЗ вр. 45 от ЗЗД, а именно: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя-ищец и увредения по застраховка
"Каско"; наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на
виновния водач, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от
застрахования вреди
(настъпването на застрахователното събитие – увреждане на
осигуреното имущество); възстановяване на
вредите от застрахователя.
Спорния въпрос по делото е за размера на дължимото на
ищеца регресно обезщетение, претендирано въз основа на настъпила суброгация по
чл. 411 от КЗ и дали е била налице канавка в процесния участък от пътя.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за З.то застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество. Реално
претърпените вреди се съизмеряват с действителната стойност на причинените
вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на имущество от същия вид (при
тотална щета), респективно средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда, като не следва да се приспадат суми
за овехтяване.
При изчисляване размера на обезщетението
СРС не е отчело наличието на канавка в процесния участък, поради което и не е
присъдил сума за възстановяване на лявата част на автомобила. Настоящият
съдебен състав не споделя това становище. От приложения по делото официален
документ, а именно Протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор М.В.се
установява наличието на канавка в процесния пътен участък. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Видно от частта „видими щети“ са описани
„деформирана предна лява джанта и др.“. Същите са описани и в представения
опис-протокол, подписан от ищеца и застрахованото лице. Протоколът за ПТП не е
оспорен от ответника относно неговата достоверност, поради което и същият се
ползва със обвързваща материална доказателствена сила относно удостовереното в
него. Ето защо СРС неправилно е определил размера на действителните вреди въз
основа на заключението на вещото лице на АТЕ, в частта в която същото е
определило размера на обезщетението само за дясната част на автомобила и е
приел дължимо застрахователно обезщетение в размер на 2 120,43 лв. Видно
от заключението на АТЕ стойността на щетата, определена по средни пазарни цени
към датата на настъпване на застрахователното събитие за всички детайли възлиза
на 8 952,83 лв. От тях съда отчита вече платената сума от
5 199,54 лв. При това положение регресната претенция за платено
застрахователно обезщетение по процесната щета ведно с направените
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. се явява основателна за сума в
размер от 3 753,29 лв. Решението в
ЧАСТТА, с която искът по чл. 422 от ГПК вр.чл. 411 от КЗ е отхвърлен за сумата над 2 120,43 лв. до пълния предявен размер
от 5 184,54 лв. следва да бъде отменено и на ищеца следва да бъде призната
за дължима от ответника допълнително сумата от 1 632,86 лв. представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка Автокаско, сключена със застрахователна полица № 00500100164155/15.07.2016
г. за настъпило на 07.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие в гр. Върбица, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 25.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Гореописаното задължение на ответното дружество няма
определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава
е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. От друга страна чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
следва да изпълни задължението си по предявената претенция в тридесетдневен срок
от представяне от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
всички относими към конкретния случай доказателства. Следователно изпълнението
от страна на ищеца на задължението му по чл. 412, ал. 1 КЗ има характер на
покана за плащане, като застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава след изтичане
на тридесет дни, считано от получаване на поканата. Поради
изложеното настоящият състав намира, че ЗАД „ОЗК -З."
АД дължи на З. „Е." АД обезщетение за забава за периода 28.04.2017 г. до 28.12.2017
г. върху сумата от 1 632,86 лв. Поради обстоятелството,
че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явява установен в своето основание, но по делото не са налице достатъчно
данни за неговия размер, на основание чл. 162 ГПК,
съдът определя размера на дължимата мораторна лихва на 111,13 лева. Решението в ЧАСТТА, с която искът по чл. 422
от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над над
144,31 лв. до пълния предявен размер от 352,80
лв., следва да бъде отменено и на
ищеца следва да бъде призната за дължима от ответника допълнително сумата от 111,13
лв., обезщетение за забава върху главницата
от 1 632,86 лв. за периода 28.04.2017 г. до 28.12.2017 г.
На въззивника ищец на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в производството пред СРС и СГС разноски в
общ размер на 450,78 лв.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 39113 от
13.02.2019 г. по гр. дело № 25771/2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33
състав в
ЧАСТТА, с която искът по чл. 422 от ГПК вр.чл. 411 от КЗ е отхвърлен за сумата
над 2 120,43
лв. до пълния предявен размер
от 5 184,54 лв. и в ЧАСТТА, с която искът по чл. 422 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 144,31 лв. до пълния предявен размер от 352,80 лв., както и в частта
за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 415, ал. 1 вр.чл. 422 от ГПК вр.чл. 411 от КЗ, че
ответникът З. „О." АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление *** дължи на ищеца З. „Е." АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** допълнително
сумата от 1 632,86 лв., представляваща регресно вземане по
щета № **********/10.10.2016 г., за ПТП на 07.10.2016 г. в гр. Върбица, в което
взели участие л.а. „Ситроен Ц Елизе“, с ДК № ******, управляван от Ж.Ф.Ф.и л.а.
"Опел Астра" с ДК № Н ******,
управляван от Р.Ш.Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение - 25.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата,
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 вр.чл. 422 от ГПК вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът З. „О." АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление *** дължи на ищеца З. „Е." АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** допълнително
сумата от 111,13 лв., обезщетение за забава
върху главницата от 1 632,86 лв. за периода 28.04.2017 г. до 28.12.2017 г.
ОСЪЖДА З. „О."
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на З. „Е." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сторените в
производството пред СРС и СГС разноски в общ размер на 450,78 лв.
Решението в ЧАСТТА, с
която са уважени установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
411 КЗ за сумата от 2 120,43 лв. и по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
144,31 лв., като необжалвано от ответника, е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.