Р Е Ш Е Н И Е
№203 13.05.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На петнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Прокурор: Гриша Мавров
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №544 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявен на 31.08.2021г от
Г.И.И. осъдителен иск с правно основание
чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 ал.2 предложение първо вр. с ал.1 от същия закон против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 6 800лв от поставянето му условия, нарушаващи
изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС - Минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. В периода
от 15.08.2017г до 23.03.2018г и от 04.03.2021г до датата подаване на исковата
молба 31.08.2021г.
Ищецът твърди, че в тези два времеви
периода е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ -15.08.2017г до
23.03.2018г и от 05.05.2021г до 30.08.2021г, и мярка за неотклонение „задържане
под стража“ - 04.03.2021г -05.05.2021г, в
килии, чиито размери и брой на настанени лица не изпълняват условието за
минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек. Към момента на подаване на исковата
молба е настанен в килия №1, група ІV, в която са общо девет човека, девет
вишки, пет броя метални шкафове, два броя маси, три броя столове и санитарен
възел от 1.3кв.м. При постъпването му в затвора на 15.08.2017г в спално помещение н ІV група са били 11
човека за около два-три месеца. За доказване на този факт се позовава на свидетеля
Т., който е бил с ищеца в една килия през 2017г., който твърди, че в килията са
били между 10-12 човека общо, а площта на килията е била най-много 30 кв.м. Според
ищеца, по делото не са събрани доказателства, които да установят, че ответникът
е изпълнил задължението си по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и за периода от 04.03.2021г
до 31.08.2021г. Дори обратното, самият ответник признава, че през част от този
исков период е налице превишаване капацитета на килията и съответно не осигуряване
на минимална жилищна площ от 4кв.м. на човек. Видно от справка №834/21.02.2022г
през периода от 16.03.2021г до 05.05.2021г
капацитетът на килия №2 е бил превишен, които факти сочат на
основателност на исковата претенция. Свидетеля Ч., разпитан за втория времеви
период по исковата молба потвърждава, че в килия №1 през 2021г са били
едновременно 11 човека, като за 11 –тия човек са поставили легло зад вратата, а
съгласно справка №5086/15.10.2021г площта на килия №1 е 45.5 кв.м. при
капацитет на същата от 10 човека. Липсата на минимална жилищна площ от 4кв.м.
поставя ищеца в неблагоприятни условия в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, поради
което му се следва обезщетение на вредите, дължимо от ответника.
Ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалния си представител в отговор и в писмено становище
по същество / стр.101 по делото/ се позовава на Пилотно решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г „Нешков и други срещу България“, според което всяко лишено от
свобода лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко 3кв.м.
жилищна площ, а съгласно същото решение пренаселеността е толкова тежка, че
сама по себе си да доведе до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, независимо от други
фактори, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни
метра жилищна площ, което не се установява от фактите, доказани по делото от
представените справки. Само за кратък период от време ищецът е настанен при
жилищна площ под 4кв.м., но никога под 3кв.м., за да се приеме, че този факт
сам по себе си е нарушение начл.3 от ЕКЗПЧ. И. е под режим „строг“, поради
което килията се заключва само в периода от 22.00ч до 06.00ч,, а през останалия
период от денонощието е имал възможност за свободно движение в коридора на
групата, до всички общи и спални помещения в тази група, както и извън групата
по време на престоя на открито, хранене и участие в организирани общи
мероприятия в затвора в град Стара Загора.
На корпуса на затвора в град Стара Загора е извършен основен ремонт по
Норвежкия финансов механизъм през 2016г, поради което всички спални помещения
разполагат със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Противоречието между справките и свидетелските
показания се дължи на заинтересоваността на свидетелите, които са предявили
искови претенции срещу ГД „ИН“ и не са обективни, а предубедени, а и не могат
да опровергаят съдържанието на официален документ. Поддържа, че тъй като не е установено
нарушение на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКЗПЧ, искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за частична основателност на исковата претенция,
тъй като от представените по делото доказателства се установява, че в един
период ищецът е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в нарушение на
забраната за пренаселеност.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид твърденията на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.284 ал.1
вр. с чл.3 ал.2 предл. първо вр. с чл.3 ал.1 вр. с чл.43 ал.4 от ЗИНЗС от Г.И.И.
против Главна дирекция „изпълнение на Наказанията“ за осъждането й да заплати
сумата от 6 800лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушение на забраната за поставяне в неблагоприятни условия – жилищна площ
по-малко от 4 кв.м., който факт е обявен за нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС по примерното
изброяване на чл.3 ал.2 от същия закон. В исковата молба не е посочен конкретно
видът на вредите – имуществени или не имуществени, поради което съдът следва да
приеме, че се касае за неимуществени вреди, стоящи вън от съмнение като присъща
последица от унизително отношение, резултат от нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ –
така и Съдът по правата на човека в своята практика не изисква уточняване на
вида на вредите, които са вън от съмнение въз основа на посочените вредоносни
факти. В първо по делото заседание уточнява и навежда следния вредоносен факт
за периода от 15.08.2017г до 23.03.2018г – от момента на постъпването му
15.08.2017г в спалното помещение на ІV та група са били 11 човека за около два
–три месеца. За втория период в исковата молба се твърди, че в спалното
помещение са общо 9 човека през цялото време, а в първото по делото заседание
уточнява, че на 04.03.2021г е приведен в
ареста, където са били общо 10 човека във втора килия.
По делото се установява следното:
Ищецът е постъпил в затвора в град Стара Загора на 15.08.2017г за изтърпяване
на наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца при строг режим,
разпределен е в 4-та група, а наказанието е изтърпяно на 23.03.2018г, когато е
освободен / Справка на стр.17, постъпила
с отговора/. В този исков период, по информация на ищеца– така сочи справката,
изискана в изпълнение на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, приложена на стр.26 по делото, е
настанен в килия №14, в ІV-та група, която има площ 33.5кв.м, и отделно
санитарно помещение с площ от 2.46 кв.м, с капацитет за 7 човека. По време на
целия си престой през въпросния период от 05.09.2017г до 23.02.2018г ищецът е
бил в спалното помещение с още 4,5 или 6 лишени от свобода, според населеността
на групата, като броя никога не е надвишавал
7 човека, колкото са по капацитет. Половината лица са ангажирани в
трудова или учебна дейност и не пребивават през деня в помещението, което се
заключва в 20.00ч и до 06.00ч сутринта, след което до 20.00ч лишените от свобода могат да се
движат по коридорите, до общите помещения и до другите спални помещения.
Изискана е от съда отново допълнителна информация за броя на настанените заедно
с ищеца лица в спалните помещения, в които е пребивавал в посочените в исковата
молба периоди. В отговор / стр.103/ постъпва трета справка №834/21.02.2022г /
стр.104/ за периода 04.03.2021г-05.05.2021г, изготвена въз основа на Дневник за
разпределение на задържаните лица по килии, и справка №601/02.02.2022г /
стр.105/ за периода от 05.09.2017г до 23.02.2018г, и от 05.05.2021г до 31.08.2021г
– престой в затвора в град Стара Загора извън ареста. Според справка
№601/02.02.2022г И. е пребивавал в спално помещение №14 в 4-та група, което е
определено за не повече от 7 човека. При постъпването му на 05.09.2017г в
спалното са настанени още 4-ма лишени от свобода, освен ищеца, а през месец
10.2017г бройката им нараства до 6-ма заедно с него. През месец ноември 2017г
достигат 7 човека заедно с ищеца, което положение се запазва и през месец
декември 2017г. През месец януари 2018г в спално помещение №14 остават 6-ма
заедно с ищеца и така до 23.02.2018г. В период от 15.08.2017г до 05.09.2017г и
от 23.02.2018г до 23.03.2018г ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в затвора в град Стара Загора, съгласно Справката на стр.17 по делото, представена
към отговора в исковата молба, в който тези факти се признават, но в
представените справки – стр.17, стр.26 и стр.105 по делото липсва информация за
спалното помещение и групата, в което е настанен ищеца, както и данни за боря
на лицата. Липсата на информация, предоставена за времето от 15.08.2017г до
05.09.2017г и от 23.02.2018г до 23.03.2018г може, но не е задължително да
доведе до приложение на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС – съдът може да приеме за доказани
фактите, които са предмет на делото и които в резултат на обърната тежест на
доказване са възложени за установяване от ответника. Фактите, за които
ответника трябва да представи информация са онези, които ищецът твърди като
вредоносни, а в конкретния случай е уточнено, че от 15.08.2017г като начален момент
и за два-три месеца в килия 14-та са били 11 човека. Според свидетеля Т.,
разпитан на 29.03.22г, в тази килия е имало шест двойни вишки тоест за
дванадесет човека, една голяма маса и два-три стола, а в справките на ответника
има информация за капацитет – ЗП на килията и спрямо него определен максимален
брой от седем настанените лица, чийто конкретен брой е посочен за времето
от 05.09.2017г и до 23.02.2018г. Ищецът
не оспорва верността на данните за периода 05.09.2017г до 23.02.2018г, в
откритото заседание на 29.03.2022г, в което е приета, а съпоставката между
гласни и писмени свидетелства за това фактическо твърдение – пренаселеност,
считано от 15-08.2017г за период от два-три месеца, сочи на извод, че за времето от 05.09.2017г
до 23.02.2018г ищецът е разполагал с минимална жилищна площ от 4кв.м., заедно с
лично легло за него. Периода от 15.08.2017г до 05.09.2017г е по-малко от месец,
а датата 23.02.2018г настъпва след
повече от три месеца, считано от 15.08.2017г. Ето защо не може да се приложи
чл.283 ал.4 от ЗИНЗС и да се приемат за доказани не посочени от ищеца факти,
сочещи на правен извод за нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. В исковата молба и
внесените в нея уточнения по време на първото открито съдебно заседание се
твърди отрицателен факт – по-малко от 4кв.м. на човек за І-ва килия, ІV та
група като се посочва брой настанени лица 9, оборудване с пет броя метални
шкафове, два броя маси, три броя столове, и че в това пространство е включен и
санитарния възел, но в тази килия ищецът пребивава по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от 05.05.2021г до 30.08.2021г тоест втория
исков период. За първия исков период вредоносните факти са 11 човека за време
от два-три месеца, считано от 15.08.2017г, което се опровергава от представените
от ответника справки за точен брой лица в килията от 05.09.2017г до 23.02.2018г
и извършен ремонт на корпуса на затвора за осигуряване на самостоятелен
санитарен възел към всяко спално помещение и оборудване спрямо капацитета му,
обусловен от застроената площ. не се
твърди от ищеца не е бил поставен в условия на пренаселеност за период от
два-три месеца, считано от 15.08.2017г. Следователно
исковата молба за първия период от 15.08.2017г до 23.03.2018г е недоказана –
ищецът не е пребивавал в условия на пренаселеност в килия №14, на ІV група за
два-три месеца, считано от 15.08.2017г, който факт е наведен от ищеца като
осъществил нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за което на основание чл.284 ал.1
от ЗИНЗС се носи отговорност за вреди от държавата в лицето на ГД „ИН“. Обърнатата
тежест възлага на ответника да опровергае факти – положителни или отрицателни,
които ищецът е навел като фактически основания за исковата си претенция, а в
настоящия случай съпоставката между справката за времето от 05.09.2017г до 23.02.2018г,
която не е оспорена от ищеца отрича верността на показанията на свидетеля Т.,
че за месеци леглата в тази килия са били за 12 човека. Освен това свидетеля не
сочи кои са тези месеци през 2017г, в които е бил заедно с ищеца в килия №14.
Втория исков период е от 04.03.2021г до
31.08.2021г, като за времето от 04.03.2021г до 16.03.2021г ищецът е бил в килия
№12 с площ от 15.60 кв.м. с още две лица – справка на стр. 104. В справката на
стр.110 по делото от 07.04.2022г представена от ответника специално за периода
на задържане под стража, е допусната техническа грешка в абзац втори като вместо
килия №12 – съгласно абзац първи, е вписано килия №2, което е потвърдено от
ищеца, който заяви, че не е пребивавал в килия №2 с две лица в посочения период,
но другото е вярно. В килия №12 ищецът е бил с още две лица при общо четири
легла в килията и площ от 15.60кв.м., което не надвишава стандарта от 4 кв.м. жилищна площ на човек –
в това число необходимото за жилищни нужди лично легло и оборудване с една
маса, два стола и шкафче. Площта на спалните помещения е по предназначение
жилищна, което означава, че за да се ползва като такава и да се спази
изискването за самостоятелно легло, в тези 4кв.м. следва да има и минималното
жилищно оборудване, а това условие е обусловило и изчислението на праг от
4кв.м. жилищна площ за всяко лице.
В периода от 16.03.2021г до 05.05.2021г е
бил в килия №2 с площ от 26.68 кв.м., съгласно Справката на лист 104-гръб от
делото, и с брой на леглата 10, два броя маси, четири стола, шкафчета и
собствен санитарен възел. В справката се признава, че е налице пренаселеност,
защото за времето от 16.03.2021г до 08.04.2021г в нея са настанени общо с ищеца
8 лица, а от 08.04.2021г до 05.05.2021г са били общо 7 лица заедно с него. В открито
съдено заседание на 29.03.2022г ищецът оспори данните в тази справка като
посочи, че на 16.03.2021г е настанен в килия №2, но са били общо 10лица, тай
като на тази дата е там е имало още 8 задържани лица. След 08.04.2021г са
останали 7-8 човека. След поредно изискване на конкретно поименно посочване на
броя задържани лица, постъпва справката
на лист 110 касателно броя на лицата за този период, в която данните не са
оспорени и са следните: За времето от 16.03.2021г до 19.03.2021г в тази килия е
пребивавал с още 7 лица или общо 8 лица. На 25.03.2021г в килия №2 са настанени
още 2 лица или общо 10лица, до 28.03.2021г, когато са изведени две задържани
лица и остават общо 8 лица. От 28.03.2021г до 08.04.2021г ищецът е пребивавал в
килията с още 7 лица или общо 8 лица. От 08.04.2021г до 05.05.2021г / справка
на лист 104 по делото/ ищецът е в килия №2 с още шест лица или общо 7 лица –
ищецът потвърждава в съдебното заседание по приемане на справката, че след осми
април са останали 7-8 човека, както е посочено в справката. За този период
16.03.2021г.05.05.2021г ответника признава в Справката на лист 104 по делото,
че капацитета на килия №2 е надвишен и като се има предвид, че в нейната площ е
включен санитарния възел и броя на леглата не е съобразен с необходимата
жилищна площ за всеки задържан под стража – 10 броя легла отнемат от жилищното
пространство за всеки един лишен от свобода, следва да се приеме, че е преминат
прага на неизбежното страдание и е налице унизително отношение за времето от
16.03.2021г до 04.05.2021г или това са 50 дни, тъй като на 05.05.2021г е
изведен от ареста и преведен в затвора в град Стара Загора. За тези 50 дни на
ищеца се следва обезщетение за неимуществени вреди, стоящи вън от съмнение в
размер на 8 лева на ден или 400лева, съгласно установения стандарт от ЕСПЧ в
осъдителни решения против България, а именно по делото Биволарски срещу
България. ЕСПЧ е присъдил обезщетение в размер на 9.45 евро на ден за
пренаселеност и липса на санитарния изисквания, при това кумулативното
въздействие на двете неблагоприятни условия е продължило 2 години, 4 месеца и
25 дни непрекъснато. Следователно сумата
от 8 лева на ден съобразява изцяло стандарта, който се изисква, за да изпълни
обезщетението и двете си функции – възпираща и репарираща.
На 05.05.2021г ищецът е приведен в
корпуса на Затвора, като до 12.05.2021г е в приемно отделение І-ва група –
липсват оплаквания и спор за пренаселеност в този период. На 12.05.2021г е разпределен в 8-ма група за
обвиняеми и подсъдими, а след получаване на влязла в сила присъда на
26.05.2021г е разпределен в ІVта група – осъдени, неработещи, учащи, където
пребивава и към датата на исковата молба и към датата на справката на лист 17
по делото – 15.10.21г. Съгласно тази справка в 4-та група е настанен в първо
спално помещение като към 30.08.2021г в него са настанени общо 9 лишени от
свобода върху ЗП от 45.5кв.м. и отделно ЗП от 2.02кв.м. на санитарен възел с
общо 10 легла.
В
изпълнение на Определение от 25.10.2021г, с което съдът изрично изисква
информация за размери, оборудване и брой настанени лица в килиите, в които е
пребивавал ищеца, включително в периода от 05.05.2021г до 31.08.2021г, постъпва
Справка 5587/10.11.2021г – стр.26, в която за периода от 05.05.2021г до 31.08.2021г
ответника посочва следното: на 05.05.2021г И. е постъпил в І група, приемно
отделение, а на 12.05.2021г е разпределен в ІV та група, където е до
31.08.2021г., настанен в първо спално помещение. При сравнение между справката
на лист 17 по делото и допълнително изисканата справка – лист 26ти гръб, се
установява противоречие относно въпроса къде е разпределен ищеца на 12.05.2021г
– в 8-ма група или в ІV та група, в която пребивава според първата справка след
26.05.2021г, когато е получена влязлата в сила присъда, чието изтърпяване
продължава и към настоящия момент. На стр.105 по делото е подредена справка за
допълнителна информация по същите въпроси, изискана от съда за втори път, в
която отново е удостоверено, че на 12.05.2021г е разпределен в ІV група, в
първо спално като през месец май 2021г и пребивава с общо 8 лишени от свобода
на площ от 45.5 кв.м., а през месеците юни, юли и август 2021г в същото спално
са настанени заедно с него общо 9 лица.
Съдът
приема, че на 12.05.2021г е настанен в
ІV та група, първо спално помещение, което се потвърждава от справките
–уточнения на първата справка, а ищецът не оспорва, а потвърждава, че откакто е
в затвора за изпълнение на втората присъда е в ІV та група, първо спално
помещение като твърди, че общо са девет човека. Разпитания свидетел - за втория
период, е пребивавал с ищеца в първо спално на ІV та група и твърди, че са били
11 човека, но в исковата молба се сочат 9 човека и не се оспорват данните от
справките за брой настанени лица в това спално помещение. Ето защо съдът следва
да вземе предвид посочените в справките на ответника факти, които не са
оспорени. Съдът приема, че на 12.05.2021г ищецът е приведен в ІVта група,
потвърдено в уточняващите справки, а не в 8-ма, както е посочено в първата
справка на стр.17 по делото. В тази ІV та група и в 1-во спално помещение
ищецът пребивава от 12.05.2021г и към 30.08.2021г, а в него са настанявани не
повече от 9 човека, както е посочено в исковата молба на ищеца, че в
помещението има 9 вишки тоест девет легла, а оттук е налице съвпадение относно
твърдението за максималния брой настанявани лица. При ЗП на спално помещение №1
от 45.5кв.м., настаняването на 9 лица не превишава законово установения
стандарт от 4 кв.м. на човек, под който е налице страдание от унизително
отношение, в резултат на пренаселеност. Въз основа на установеното на ищеца се
следва обезщетение за претърпяно страдание от унижение в размер на 400лв за
периода от 16.03.2021г до 04.05.2021г включително.
Воден
от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Г.И.И.
ЕГН ********** на основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 предл първо от ЗИНЗС
сумата от 400лв /четири стотин/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпяно унизително отношение, от поставяне в условия на
пренаселеност в периода от 16.03.2021г до 04.05.2021г включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.И. ЕГН **********
иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 предл първо от ЗИНЗС против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разликата до пълния предявен
размер от 6 800лв / шест хиляди и осемстотин/, за периода от 15.08.2017г до 23.03.2018г, от 04.03.2016г
до 15.03.2016г включително и от 05.05.2021г до 30.08.2021г включително.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: