№ 92
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900649 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М.
И. от гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да заплати на М. М. И. сумата
от 150000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психично
разстройство, в резултат на настъпило ПТП на 18.03.18г., причинено от
Х.К.К., при управление на МПС – влекач марка „*******“ с рег.№*******
със закачено на него полуремарке марка „********“ с рег.№******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.22г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 96,25лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.22г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 18.03.18г. Х.К.К., при управление
1
на МПС – влекач марка „*******“ с рег.№******* със закачено на него
полуремарке марка „********“ с рег.№******, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.16, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил
тежка телесна повреда на ищ.М. М. И., изразяваща се в загуба на слезка и
средна телесна повреда-наличие на кръвоизлив в коремната кухина 300мл,
обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота. Твърди, че е
претърпял физ.болки по време на оперативното лечение и след това, като
претърпял и постоперативни травми като липса на обоняние, заекване след
ПТП, невъзможност да вдига за цял живот предмети по-тежки от 10кг, което
водело до невъзможност да работи по специалността, както и претърпял
психически травми- стрес, безсъние, страх да управлява автомобил; чувствал
напрегнатост, тревожност, станал подтиснат и затворен. Сочи, че било
назначено и медикаментозно лечение от психиатър. Твърди, че е сторил и
разходи за медикаменти и консумативи по време на престоя в болничното
заведение. Излага, че към момента на ПТП автомобилът, управляван от
виновния водач, е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество
по застр.полица №BG/23/117001783121 за 2018г. Излага, че със споразумение
от 12.01.22г.,одобрено от РС-Провадия, Х.К.К. е признат за виновен в
извършването на ПТП. Сочи, че отправил претенция за заплащане на
причинените му неимуществени и имущ.вреди, като не приел предложеното
от застрахователят обезщетение, което намира за недостатъчно.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск за неимущ.вреди по основание и в размера над
15000лв, като за сумата от 15000лв признава иска. Оспорва иска за
имущ.вреди по основание и размер, като счита, че не е съобразено
съпричиняването. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по
договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на влекач марка
„*******“ с рег.№*******, както и факта на осъщественото ПТП. Не оспорва
факта на отправена към нето застр.претенция от ищеца, като сочи, че е
отправил предложение за сключване на споразумение за застр.обезщетение от
15000лв. Оспорва характера, вида и продължителността на вредите. Оспорва
към момента ищецът да търпи болки и страдания, както и че не е възстановен
напълно. Оспорва причинно-следствената връзка между травматичното
2
увреждане и последващо психично неразположение. Оспорва изключителната
вина на водача Х.К., като твърди, че водачът на другия автомобил също има
принос за настъпването на ПТП, като е нарушил чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1
ЗДвП, не е съобразил ограничението на скоростта в пътната отсечка и не е
предприел маневра за избягване на сблъсъка. Прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че последният е
пътувал без поставен обезопасителен колан и е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимущ.вреди, който бил
завишен.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
Ю. К. Х. не взема становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №57/2021г. на РС-
Провадия, с протоколно определение от 12.01.2022г. е одобрено
споразумение, с което е прието за установено, че Х.К.К. е осъществил
престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.1 и пр.2 вр. чл. 342,
ал.1 НК, за това, че на 18.03.18г. на път трети клас 208, при управление на
МПС- влекач марка „*******“ с рег.№******* със закачено на него
полуремарке марка „********“ с рег.№******, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.16, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице – на М. М. И.-тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда-наличие
на кръвоизлив в коремната кухина 300мл., обуславящ разстройство на
здравето, временно опасно за живота; на М. Д.А. и на Е. Д.А.- средни телесни
повреди, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, б.Б,
пр.1 и пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 10 месеца, отложено по реда на чл.66 НК.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че
влекач марка „*******“ с рег.№*******, управляван от Х.К.К., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за периода от
23.06.17г. до 22.06.18г.
3
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.В.Генова и св.Т.Тодоров, които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от
съда, се установява, че при ПТП ищецът е получил разкъсване на слезката,
кръвоизлив с обем от 300мл в коремната кухина, счупване на 10 и 11 леви
ребра, разкъсно-контузна рана на главата. Сочи, че разкъсването на слезката е
наложило по спешност извършване на хирургична операция за
отстраняването й, като възст.период след тази операция е в рамките на 30-45
дни, като е свързан с болки, спазване на щадящ режим и диетично хранене.
Вещото лице сочи, че счупването на ребрата води до болезненост и
затруднение на движенията на тялото за период от 20-25 дни, а раната на
главата е с оздравителен период около 15-20 дни. Дава заключение, че
описаните увреждания могат да бъдат получени както с поставен, така и без
поставен обезоп.колан. Заключава, че разходите за превързочни материали,
консумативи и медикаменти са във връзка с травмите, получени при ПТП.
Вещото лице сочи, че загубата на слезката води до нарушение и забавяне на
имунния отговор и по-често тежко боледуване от инфекциозни заболявания,
както и не се установяват травм.увреждания, които да възпрепятстват
пострадалия да упражнява определена професия.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от
съда, се установява, че при настъпилия инцидент ищецът е седял на предно
дясно място. Вещото лице сочи, че при ПТП за л.а.******** е настъпил
фронтален удар, като при такъв удар, ако не е поставен колан, се наблюдават
травми по ръцете, главата и др.части на тялото, поради свободното движение
на тялото. С оглед местата на травмите при ищеца, които са в непосредствена
близост до обезоп.колан, и след изследване на инерционните сили, вещото
лице заключава, че е по-вероятно той да е бил с поставен колан по време на
ПТП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
4
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно
застрахователна полица валидна за периода от 23.06.17г. до 22.06.18г. за
влекач марка „*******“ с рег.№*******, сключена между
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на автомобила, което обуславя
пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила
определение от 12.01.2022г. по НОХД №57/21г. на ПРС, е одобрено
споразумение, по силата на което Х.К.К. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.1 и пр.2 вр. чл.
342, ал.1 НК. Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в
сила определение обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от ответника престъпление на 18.03.18г., при което са
5
причинени посочените увреждания са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице -
причинител на вредата и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства
се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП – загуба на слезка, кръвоизлив в
коремната кухина, счупване на ребра / съгласно заключението на СМЕ /. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че преди
катастрофата ищецът е водил активен социален живот, а след това настъпили
личностни промени - станал затворен, бил потиснат и притеснен, започнал да
6
заеква и изпитвал страх да шофира. След инцидента се наложило да посещава
постоянно лекари, ходел и на физиотерапия. Видно от СМЕ ищецът е
претърпял оперативна интервенция, като възстановителния период е
продължил около 30-45 месеца, като е свързан с болки, спазване на щадящ
режим и диетично хранене. Счупването на ребрата от своя страна е довело до
болезненост и затруднение на движенията на тялото за период от 20-25 дни, а
раната на главата е причинила болка в първите дни след получаването й. В
исковата молба не са наведени твърдения за проявена алергична реакция и
фрактура на прешлен, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите, а
видно от изявленията на вещото лице в с.з. няма данни за връзка на тези
увреждания с настъпилото ПТП.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара
от автомобила и характера на получените телесни увреждания, причинили
състояние, опасно за живота на ищеца; наличието на остатъчни необратими
увреждания- отстранена слезка, което обуславя нарушение и забавяне на
имунния отговор и повишен риск от тежко боледуване от инфекциозни
заболявания; продължителността на възстановителния период от около 2
месеца, както и установената по-горе промяна в личностното поведение на
ищеца вследствие влошаването на здравословното му състояние, съдът
намира, че сумата от 70000лв. в случая е справедлива за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат поради липсата на поставен
обезопасителен колан, с което е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен
начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат
обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер,
определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този
смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г./.
7
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав преценява същото за неоснователно. Видно от заключението на СМЕ
горепосочените травматични увреждания биха могли да се получат както с
поставен, така и без поставен обезопасителен колан, като вещото лице сочи,
че реално е възможно счупването на 10 и 11 леви ребра и разкъсването на
слезката да са резултат на действието на поставен колан, преминаващ в тази
област на тялото на пътник, седящ в дясната половина на автомобила.
Същевременно вещото лице по САТЕ установява, че ищецът е седял на
предно дясно място, и съобразявайки посоката на удара и създадените
инерционни сили, както и местата на получените травми и липсата на други
наранявания по главата, заключава, че е по-вероятно ищецът да е бил с
поставен колан по време на ПТП. Следователно в конкр.случай може да се
изведе обоснования извод, че ищецът не е допуснал твърдяното нарушение на
чл.137а, ал.1 ЗДвП. Ето защо съдът намира, че релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява
неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява
основателен до размер от 70000лв, до който размер следва да бъде уважен,
като за разликата до претендирания размер от 150000лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 96,25лв, изразяващи се в сторени
разходи за медикаменти и консумативи, то видно от приложените по делото
касови бонове се установява тяхното извършване. Съгласно заключението по
СМЕ същите са свързани с проведеното лечение на получените при ПТП
увреждания. Предвид това съдът намира, че претенцията в пълния й
претендиран размер следва да се уважи.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на
чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на
8
22.02.22г., поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се
дължи законна лихва от 22.02.22г. до окончателното плащане.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от
ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ, сключен с адв.С.З.
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката.
Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на
упълномощаването съгласно пълномощно, приложено към исковата молба,
депозирана на 07.10.22г./ и съобразно уважената част от исковете, а именно
2116,45 лева за осъществено процесуално представителство на ищеца.
Във връзка с отговорността за разноски от ищеца е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение на
отв.страна. От приложените доказателства е видно, че заплатеното от
ответника адв.възнаграждение възлиза на 12800лв с ДДС. В конкр.случай с
оглед цената на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата, в редакцията й
към датата на упълномощаването-10.11.22г. /съгласно пълномощното към
отговора и договора за правна защита/, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 12784,62лв с ДДС. При тези данни,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
така договореното адв.възнаграждение, не се явява прекомерно завишено, и
не следва да се намалява. Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ответника се дължат разноски по
делото, съобразно представените доказателства и съразмерно с отхвърлената
част от исковете, а именно сумата от 7088,78лв, включваща
адв.възнаграждение с ДДС и депозити за експертизи.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 2850лв, определена
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и направените по делото
разноски в размер на 100лв– възнаграждение за съдебна експертиза.
9
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. И., ЕГН **********, с адрес *****************,
СУМАТА от 70000лв /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания и психично разстройство, в резултат на настъпило ПТП на
18.03.18г., причинено от Х.К.К., при управление на МПС – влекач марка
„*******“ с рег.№******* със закачено на него полуремарке марка
„********“ с рег.№******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.22г. до окончателното изплащане на сумата, както и
СУМАТА от 96,25лв / деветдесет и шест лева и 25ст/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.22г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 70000лв до пълния му размер от
150000лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 2850лв /две
хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 100лв
(сто лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещо
лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С. Б. З., с адрес **************, СУМАТА от 2116,45
10
лева /две хиляди сто и шестнадесет лева и 45ст/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, с адрес
*****************, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане,
ул.Света София №7, ет.5, СУМАТА от 7088,78лв /седем хиляди осемдесет и
осем лева и 78ст/, представляваща направени по делото разноски, на
осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Ю. К. Х., ЕГН
**********, с адрес: ******************************, в качеството му на
трето лице помагач на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11