ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 69922.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500589 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от Татяна Тодорова въззивно гражданско дело № 00589 по
описа за 2020 г.
Производството е по реда на чл.248, ал.3от ГПК.
Образувано е по частна жалба с рег. № 3592 при РдРС от 24.08.2020 г. и
пощенско клеймо от 21.08.2020 г., подадена от адв. Г. М., като процесуален
представител на Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. , против определение № 433 от
20.07.2020 г., по гр.д. № 9 по описа за 2020 г. на Районен съд - Радомир, постановено
по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено решение № 48 от 08.06.2020 г. по гр.д. №
9/2020 г. на РдРС в частта, с която „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъден да заплати на
Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. сумата от 950.00 лева за направени деловодни разноски,
като вместо това на основание чл.78, ал.2 от ГПК Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. са
осъдени да заплатят на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 100.00 лева – направени
разноски по делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие със събраните и
приложени по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния и
процесуален закон.
В частната жалба се твърди, че с тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г.
на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. било прието, че по общо правило разноските се
дължат на страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния
спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски, било
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и по този начин
се бил произнесъл районния съд при постановяване на решение № 48 от 08.06.2020 г.,
по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС. Сочи се, че при постановяване на решението, РдРС приел,
че не са налице предпоставките за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което на
основание чл.78, ал.1 от ГПК възложил разноските по делото на ответното дружество,
но при постановяване на обжалваното определение, районния съд е достигнал до
противоположен извод. Излага доводи, че в случая е неприложима разпоредбата на
1
чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника с поведението си е дал повод за образуване на
делото, като не били изпълнени и кумулативно изискуемите условия за нейното
приложение.
По изложените в частната жалба доводи и аргументи се иска обжалваното
определение да бъде отменено изцяло, като неправилно и се отхвърли молбата на „ЧЕЗ
Електро България“ АД за изменение на решение № 48 от 08.06.2020 г. по гр.д. №
9/2020 г. на РдРС, в частта за разноските.
Ответника по частната жалба – „ЧЕЗ Електро България“ АД оспорва същата, по
съображения изложени в писмения отговор, депозиран чрез процесуалния му
представител - ю. к. Л. М. . Счита, че жалбата е неоснователна, законосъобразно и в
съответствие със съдебната практика районния съд приел, че в случая били налице
предпоставките за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК и твърди, че не е дал повод с
поведението за предявяване на иска, тъй като не разполагал с изпълнителен титул, не
разполагал с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за
предявяване на иска. Поради изложеното в отговора на частната жалба моли
обжалваното определение да бъде потвърдено и им се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и материалите
по делото, намира за установено следното:
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба депозирана от Ж. С. Н. и С. Ж. Н. е недопустима, тъй като
същата е подадена извън срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
Частните жалбоподатели – ищци в първоинстанционното производство са
обикновени другари. Обикновени другари са и във въззивното производство. Всеки от
обикновените други води самостоятелно своя процес и законните и съдебните срокове
текат самостоятелно и поотделно за всеки от тях – чл.216, ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС съобщение (л.127 от гр.д. №
9/2020 г. на РдРС), Ж. С. Н. е получил препис от обжалваното определение на
06.08.2020 г. по реда на чл.46, ал.1 от ГПК, чрез Е. Д. Г. – пълнолетно лице от адреса,
който се е съгласил да го получи. Частният жалбоподател С. Ж. Н. е получил препис от
обжалваното определение на 06.08.2020 г., също по реда на чл.46, ал.1 от ГПК, чрез Е.
Д. Г. – пълнолетно лице от адреса, който се е съгласил да го получи. Датите на
получаване на съобщенията за обжалвания съдебен акт се установяват от приложените
по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС – л.127 и л.128 от първоинстанционното дело съобщения.
Частната жалба срещу определението на РдРС е депозирана по реда на чл.62,
ал.2, изр.1 от ГПК по пощата, с пощенско клеймо от 21.08.2020 г., което се установява
от приложения към същата пощенски плик. Датата на пощенско клеймо– 21.08.2020 г.
е отразена и под регистрационния номер на частната жалба, поставен в РдРС.
Двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на обжалвания съдебен акт за
Ж. С. Н. и С. Ж. Н. е изтекъл на 20.08.2020 г. – работен ден. Тъй като частната жалба
от Ж. С. Н. и С. Ж. Н. е депозирана на 21.08.2020 г., то същата като подадена извън
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, е недопустима, и в тази и част частната жалба следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По отношение на частната жалба подадена от Е. С. Н. , същата е подадена в
2
срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство пред РС – Радомир е образувано по
предявен иск от Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, и искане да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците не дължат сумата в размер на 516.16
лева за консумирана, но незаплатена електрическа енергия по кл. № ***, за периода от
21.05.2011 г. до 16.04.2014 г. вкл., като погасена по давност.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответното дружество е депозирало отговор
на исковата молба, в който е заявил, че признава изцяло исковата претенция.
По предявения иск, РдРС е постановил решение № 48 от 08.06.2020 г. по гр.д. №
9/2020 г. по описа на съда, с което е признал за установено по отношение на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, че Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. не дължат сумата от 516.16
лева за консумирана, но незаплатена електрическа енергия по кл. № *** за
електроснабден имот, находящ се в *** за периода от 21.05.2011 г. до 16.04.2014 г. вкл.,
като погасена по давност, и е осъдил „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на Е. С.
Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. сумата в размер на 950.00 лева, представляваща направени
разноски по делото. В мотивите на решението по отношение дължимостта на
разноските, първоинстанционният съд е приел, че не може да намери приложение
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото било установено, че ответникът
с поведението си е дал повод за завеждане на иска, доколкото извънсъдебно е
претендирал да е носител на вземане срещу ищците.
Постановеното от РдРС решение не е обжалвано от страните, но с молба от
24.06.2020 г., „ЧЕЗ Електро България“ АД е поискал от първоинстанционния съд на
основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени решението в частта на разноските, като на
основание чл.78, ал.2 от ГПК възложи върху ищците разноските по делото. В молба е
изложил доводи, че ответника не е дал повод с поведението си за предявяване на иска,
тъй като не е разполагал с изпълнителен титул, не е разполагал с възможност за друга
извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска.
В срока за отговор по молбата, ищците са депозирали отговор на молба, в която
са заявили становище, че не са налице основания за изменение на решението на съда в
частта за разноските, тъй като не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, поради
като са поискали от първоинстанционния съд, да остави без уважение молбата и да
остави в сила решенето по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС от 08.06.2020 г.
С определение № 433 от 20.07.2020 г., РдРС е изменил решение № 48 от
08.06.2020 г. по гр.д. № 9/202020 г. по описа на РС-Радомир в частта, с която „ЧЕЗ
Електро България“ АД е осъден да заплати на Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. сумата от
950.00 лева за направени деловодни разноски, като вместо това е осъдил на основание
чл.78, ал.2 от ГПК Е. С. Н. , Ж. С. Н. и С. Ж. Н. да заплатят на „ЧЕЗ Електро България“
АД сумата от 100.00 лева – направени разноски по делото. В мотивите на съдебният
акт, съдът е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради
това, че не е предприел съдебни мерки по събиране на вземането си и наред с това още
с отговора на исковата молба е признал иска.
3
При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение,
настоящият състав съобрази следното:
Видно от материалите по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС, частната жалбоподателка е
предявила пред първоинстанционния съд отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. При този иск ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищцата, тъй като тя
има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищцата, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. В този смисъл дори и да е изпратена извънсъдебна покана до
длъжника да плати, дори и поканата да е със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, това поведение на ответника също не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането, но обуславя правният интерес от неговото предявяване,
и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба.
Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не
дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане и след
като в срока за отговор на исковата молба е признал иска, то той и не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуди или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл са
определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 4317/2018 г., определение №
474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г.
В конкретния случай, видно от отговора на исковата молба, депозирана от „ЧЕЗ
Електро България“ АД пред РдРС, ответникът е заявил изцяло признание на иска. По
делото пред първоинстанционния съд ищците не твърдят, че ответника е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или да е дал друг
повод за предявяването на иска. Доказателства за такива факти и не са събрани в хода
на делото пред районния съд. Както вече бе посочено, дори да има изпратена до
длъжника покана, същата не представлява повод за завеждане на иска, а само обуславя
правния интерес за предявяване на иск срещу ответника.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че не разноските по развилото
се пред РС-Радомир производство, разноските следва да се разпределят с оглед изхода
на делото.
Отговорността за разноски принадлежи на всяка една от страните в процеса с
оглед изхода от развилия се съдебен спор, респ. постановеното решение, с което е
уважен или отхвърлен предявен иск. По принцип ищецът и ответникът имат право да
претендират разноските, които са направили в процеса, но отговорността да бъдат
понесени направени разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за
съответната страна в процеса. Отговорността за разноски почива на установеното в
чл.3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права и следва
да бъде възприемана като отговорност за вреди от неоснователни процесуални
действия. На това разбиране почива и нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, която допуска
присъждане на разноски на ответника само ако с поведението си той не е дал причина
за предявяване на иска и при това – ако признае иска. В този смисъл е определение №
298 от 30.05.2009 г. по ч.гр.д. № 297/2009 г., І г.о. на ВКС.
4
Неоснователни и твърдението в частната жалба, че не са били налице
предпоставките за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата на чл.248 от ГПК дава възможност на страните да поискат от съда да
измени решението в частта за разноските, което „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез своя
процесуален представител е направил с депозираната по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС
молба от 24.06.2020 г.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е изменил постановеното
по делото решение в частта за разноските, като е приел, че са налице кумулативните
предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК и е възложил разноските за воденото пред него
дело върху ищците.
С оглед изложеното по горе, след като с поведението си ответника не е дал
повод за завеждане на делото пред РдРС, и след като в срока за отговор е признал иска,
то са налице кумулативните предпоставки визирани в нормата на чл.78, ал.2 от ГПК и
правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е възложил разноските по
воденото пред него дело сторени от „ЧЕЗ Електро България“ АД върху ищците.
По гореизложените съображения обжалваното определение, в частта, в която е
изменено решение № 48 от 08.06.2020 г. по гр.д. № 9/2020 г. на РдРС по отношение на
присъдените на страните разноски, като Е. С. Н. е осъдена заедно с Ж. С. Н. и С. Ж. Н.
да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 100.00 лева – направени разноски
по делото пред РдРС, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С депозирания отговор на частната жалба „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез
процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в производството пред въззивната инстанция.
Въпреки неоснователността на подадената от Е. С. Н. частна жалба, искането за
присъждане на разноски е неоснователно. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер,
поради което в него не се носи отговорност за разноски. В същото само се изменя или
допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият
изход не обосновава отговорност за нови разноски, като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. В този смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2845/2018 г. на IV г. о. и Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на ІV г. о. ВКС, Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5503/2016 г., IV г. о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1847/2016 г., II г. о., Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1103/2018
г., II г. о., Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г.
о, Определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о.,
Определение № 427/20.11.2018 по дело № 3975/2018 на ВКС, ГК, III г. о., както и
Определение № 886/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 621/2018 г. на ПОС, ГК, 1-ви състав. За
пълнота следва да се отбележи, че посочената съдебна практика касае разпределянето
на отговорността за сторените разноски в производството, но не създава основание за
освобождаване на жалбоподателя от задължението да внесе държавна такса по
подадената от него частна жалба срещу определението постановено по реда на чл.248
5
от ГПК. Държавна такса се дължи за разглеждане на отправеното до съда искане освен
при наличие на някое от основанията, посочени в чл.83 и чл.84 от ГПК. С оглед
изложеното на ответника по частната жалба не се дължи присъждането на разноски в
настоящото производство.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от Ж. С. Н. и С. Ж. Н. частна жалба с
рег. № 3592 при РдРС от 24.08.2020 г. срещу определение № 433 от 20.07.2020 г., по
гр.д. № 9 по описа за 2020 г. на Районен съд - Радомир, постановено по реда на чл.248
от ГПК, с което е изменено решение № 48 от 08.06.2020 г. по същото дело в частта за
разноските, като ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д. № 589 по описа на ПОС за
2020 г. в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 433 от 20.07.2020 г., по гр.д. № 9 по описа за
2020 г. на Районен съд - Радомир, постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в
която на основание чл.78, ал.2 от ГПК, Е. С. Н. е осъдена заедно с Ж. С. Н. и С. Ж. Н.
да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 100.00 лева – направени разноски
по делото пред РдРС.
Определението в частта, с която производството по частна жалба с рег. № 3592
при РдРС от 24.08.2020 г., подадена от Ж. С. Н. и С. Ж. Н. е прекратено, подлежи на
обжалване на основание чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ГПК с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6