Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 313 22.05.2015 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:В.В.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 551 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижими имоти, във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 50/07.02.2014г., постановено по делото, е допусната делба между страните А.И.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *********************, съдебен адрес гр.Т.ххххххх, а..Т.Д.-ТАК и М.Г.Т. *** на следните недвижими имоти:
1. апартамент,
находящ се в гр.Търговище ул.“Г.Димитров“, № 1, ап.17,ет.1 в кв.Запад с площ от
55,14кв.м., ведно с изба с площ от 4,03кв.м. със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж при съседи: изток-ап.10 от вх.Б,
запад-ап. 18, отгоре-ап.16, юг-терен на блока, описан в Договор за продажба на
държавни недвижими имоти по реда на Наредбата за държавните имоти от
05.11.1991г., отразен в схема № 9486/27.09.2012г., издадена от СГКК
гр.Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.55.2.17,
който обект се намира в сграда № 2 разположена в поземлен имот с идентификатор
73626.508.55, ***************************************** с площ 55,14 кв.м., при
граници: на същия етаж: 73626.508.22.2.18; 73626.508.55.2.16,под обекта- 73626.508.55.2.13;
над обекта- няма, по КК на града, с
данъчна оценка 21467,90лв., при квоти:
4 415/11 483ид.ч. за А.И.А. с ЕГН ********** и 7 068/11 483ид.ч. за М.Г.Т.
с ЕГН **********, на осн. чл. 344,ал.1
от ГПК във вр. с чл. 23 от СК;
2.апартамент, находящ се в гр.Търговище, на ул.“Г.Димитров“, № 1, апартамент № 5,ет.3 в бл. № 4, вх.А с площ от 64,99кв.м. и избено помещение с площ от 6,86кв.м. , ведно с 1,46%ид.ч. от общите части на сградата заедно със съответното право на строеж върху терена, при граници: север-стълбище, апартамент № 4, и апартамент № 6, описан в Договор за продажба на държавен имот от военно жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.12.1990г., отразен в схема № 9485/27.09.2012г., издадена от СГКК гр.Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.47.4.5, находящ се в гр********************************, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73626.506.47 с площ от 64,99 кв.м. при съседи: на същия етаж: 73626.508.47.4.6; 73626508.47.4.4; под обекта- 73626.508.47.4.2; над обекта- 73626.508.47.4.8 по КК на града, с данъчна оценка 29310лв., при равни квоти за всяка от съделителките А.И.А. с ЕГН ********** и М.Г.Т. с ЕГН **********, на осн чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 34,ал.1 от ЗС.
В първото съдебно заседание във втората фаза по извършване на делбата, съдът е поставил на разглеждане заявени от ответницата претенции по сметки, а именно-за сумата от 8830лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището ************************* и за сумата от 11700лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5, на осн. чл. 346 от ГПК; поставено е и на разглеждане искането на ответницата за възлагане на жилището ************************* в неин дял, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК. Ищцата е заявила претенция по сметки за сумата от 500лв., представляваща стойността на метална входна врата, монтирана в жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5, като в съдебно заседание, проведено на 23.04.2015г., претенцията е оттеглена със съгласието на другата страна и съдът е прекратил производството по нея, на осн. чл. 232 от ГПК.
От депозираното по делото Предписание рег.№ ТСУ-11-03-7/21.01.2015г. на гл. архитект на Община Търговище се установява, че двата имота са неподеляеми съобразно чл. 203,ал.1 от ЗУТ, с оглед площта им и дяловете на страните, при което е отказано разделянето им.
С оглед изясняване на спора и предвид релевираните възражения от страните, съдът е назначил две съдебно-оценителни експертизи, всяка със задача вещото лице да даде заключение за действителната пазарна стойност на делбените имоти. Заключението по първата СОЕ, изготвено от в.л. инж. Н.Н., прието от съда и оспорено от страните, определя пазарна стойност, както следва: на жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап.17 в размер на 31 200лв. (съотв. 11 996лв. дял на ищцата и 19 204лв. дал на ответницата) и на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 – 46 300лв. (или по 23 150лв. за всеки от равните дялове). При определяне на пазарната стойност на имотите, вещото лице е направило проверка на пазарни аналози по оферти(приложени към заключението) и оглед на жилищата, като е извършил своите изчисления на база три различни метода –сравнителен метод, метод на възстановителна стойност и приходен метод, като заключението е на база справедлива пазарна стойност, като комбинация от трите метода (л.215-220). Заключението по повторната СОЕ, изготвено от в.л. инж. Т.П., прието от съда и оспорено от ответницата, определя пазарната стойност на имотите, както следва: на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 в размер на 46 000лв. (по 23 000лв. за всяка съделителка) и на жилището ************************* – 33 000лв. (или 12 687,89лв. за ищцата и 20 312,11лв. за ответницата). При определяне на пазарната стойност на имотите, вещото лице е направила проверка на пазарни аналози по оферти (докладвани в съдебно заседание), като е извършила оглед на всяко от жилищата (л.263-265).Относно представените заключения по двете СОЕ, даващи различна пазарна стойност на делбените имоти, съдът приема следното: Доколкото действителната пазарна цена на един имот представлява тази стойност, която отчита конкретното му техническо състояние, както и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти, съдът счита, че макар и двете заключения да съдържат изложение на конкретното състояние на всеки имот, както и изследване на цените на пазарни аналози, то първото вещо лице инж. Н.Н. е направил своето заключение чрез използване на три различни метода на определяне на стойността на всяко жилище, позволяващо определянето на максимално справедливата пазарна стойност на всеки имот, при което съдът приема, че именно заключението по СОЕ, изготвено от инж. Н. следва да се кредитира от съда като компетентно и пълно и изцяло отговарящо на поставената задача. (в този см. Решение № 998 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 778/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер). С оглед на изложеното, съдът приема, че пазарната стойност на жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап.17 е в размер на 31 200лв. (съотв. 11 996лв. дял на ищцата и 19 204лв. дял на ответницата) и на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 е 46 300лв. ( или по 23 150лв. за всеки от равните дялове).
По повод предявените претенции по сметки, по делото е назначена СИЕ, от заключението по която се установява, че по заемно/кредитната сметка № 643250160095794 за придобиване на собствеността на ап.17 са постъпвали суми, внасяни от ответницата в размер общо на 8830лв. в периода 1991-1994г., като видно от констативно-съобразителната част на експертизата, не е налице съвпадение както между датите на теглените от личните влогове на ответницата суми и техния размер и датите и размера на погашенията по кредита(л.259-260).
При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Производството е във втора фаза по извършване на съдебната делба на допуснатите до делба два жилищни имота.
І. По заявеното искане на ответницата по реда на чл. 349,ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот, представляващ апартамент с адм. адрес в ***************************************** с площ 55,14 кв.м., съдът приема следното: Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани както с обекта на съсобствеността-имотът да е жилищен и неподеляем, така и с отрицателното изискване по отношение на претендиращия съделител-да не притежава друг жилищен имот, както и при откриване на наследството да е живял с наследодателя-чл. 349,ал.2 от ГПК.В настоящата хипотеза по отношение на ответницата не е налице едната от кумулативно изискуемите се предпоставки, а именно-да не притежава друг жилищен имот, тъй като е безспорно между страните, че същата притежава ½ ид.ч. от правото на собственост и върху втория жилищен имот, предмет на настоящото производство, поради което съдът приема, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК ( в този см. ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7, както и Решение № 362 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2009 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер).
ІІ. Относно способа за ликвидиране на съсобствеността, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 69,ал.2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.Посочената правна регламентация изисква получаването на реален дял за всеки съделител, което в случаите, в които делбените имоти са равни или повече от броя на съделителите, се извършва чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Този способ за делба е неприложим, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. В тези случаи, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, делбата може да се извърши чрез разпределяне на имотите от съда по реда на чл.353 от ГПК. Съдът приема, че в случая е налице посочената хипотезата на чл. 353 от ГПК, тъй като независимо от обстоятелството, че делбените имоти са два, както и съделителите са двама, дяловете им не са равни и жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 е с над 25% по-висока стойност.Поради това и съобразявайки и обстоятелството, как съделителите ползват всеки от двата имота, с цел да се предотврати бъдещ спор между тях, съдът приема, че следва да разпредели имотите, както следва: жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 да се разпредели в дял на ищцата, а жилището ************************* - в дял на ответницата, на осн. чл. 353 от ГПК( в този см. ППВС № 7/1073г. на ВКС, т.5, също и Решение № 406 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 729/2010 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция). При това разпределение и доколкото стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност, съдът приема, че ищцата получава в дял имот на стойност 46 300лв., като нейния дял в съсобствеността е на стойност 35 146лв.(образуван от ½ ид.ч. от жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 в размер на 23 150лв.+ 4 415/11 483ид.ч. от жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап. 17, равняващи се на 11 996лв.), или полученото имущество надвишава дела й в съсобствеността с 11 154лв. Ответницата получава в дял имот на стойност 31 200лв., при дял в съсобствеността на стойност 42 354лв.(образуван от ½ ид.ч. от жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 в размер на 23 150лв.+ 7 068/11 483ид.ч. от жилището *************************, равняващи се на 19 204лв.), или полученото имущество е на стойност по-ниска от дела й в съсобствеността с 11 154лв. Поради това съдът приема, че ищцата следва да заплати на ответницата парично уравнение на дела й след прекратяване на съсобствеността в размер на 11 154лв., на осн. чл. 353 от ГПК( в този см. Решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 279 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция).
ІІІ. По предявените от ответницата претенции по сметки и с оглед служебното задължение на съда по всяко време на производството да следи за наличието и надлежното упражняване на правото на иск, настоящият съдебен състав констатира следното: В срока и по реда на чл. 346 от ГПК съдът е поставил на разглеждане заявени от ответницата претенции по сметки, а именно-за сумата от 8830лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5 ап. 17 и за сумата от 11700лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5, представляващи обективно съединени осъдителни искове, черпещи правното си основание от разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.По въпроса относно допустимостта на искове с правно основание чл.55 и чл.59 от ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи тогава, когато чрез тях се цели икономическо изравняване за придобитото по време на брака им имущество, щом за това има и друг път за защита, е допуснато касационно обжалване, като с Решение № 59/22.04.2010г. по гр.д.№ 387/2009г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че искове по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД(какъвто е и настоящия случай) биха били допустими единствено в хипотезата, при която претенцията за имуществено изравняване не се е основавала на твърдението на страната, претендираща обезщетение за неоснователно обогатяване, че като бивша съпруга е имала дял от придобития недвижим имот, че е имала по-голям принос и че приносът й значително е надхвърлял приноса на другия съпруг в придобиване на права и вещи и от там-че е имала по-голям дял от общото имущество.В настоящия случай ответницата, предявила претенциите по сметки, не само е твърдяла в хода на процеса, че притежава право на собственост върху част от делбените имоти, придобити в режим на СИО с бащата на ищцата, но е предявила и иск за пълна трансформация относно единия имот. Казано с други думи-ответницата е упражнила правото си да предприеме съдебна защита на претендираните от нея права в съсобствеността по друг път, а именно-по реда на чл.23 от СК, по които съдът се е произнесъл с решението по допускане на делбата (признавайки й частична трансформация на лични средства), при което и по арг. от разпоредбата на чл. 59,ал.2 от ЗЗД, за нея не е налице правен интерес от предявяването под формата на претенции по сметки на посочените искове с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД за сумата от 8830лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап. 17 и за сумата от 11700лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5. Следва да се посочи също, че изплащайки кредитите, послужили за придобиване на собствеността върху двете жилища в режим на СИО, същата е изпълнявала едно солидарно задължение, поето от двамата съпрузи за нуждите на семейството, при което нейният съпруг не се е обогатил без основание.При така установените обстоятелства съдът приема, че претендирайки претенции по сметки чрез предявяване на искове с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД, М.Г. е предприела съдебна защита при отсъствие на правен интерес, като една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, обстоятелство препятстващо разглеждането на посочените претенции по същество и обуславящо прекратяването на производството по делото в тази му част, поради недопустимост на предявените искове, на осн. чл. 130 от ГПК.
По
разноските:Страните по делото следва да заплатят по сметка на ТРС държавна
такса върху стойността на дяловете си, като ищцата следва да заплати държавна
такса в размер на 1405,84лв., а ответницата-държавна такса в размер на
1694,16лв., на осн. чл. 355 от ГПК във
вр. с чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Страните не са претендирали разноски, при което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.Г.Т. *** за възлагане в неин дял на имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 73626.508.55.2.17, който обект се намира в
сграда № 2 разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.508.55, *****************************************
с площ 55,14 кв.м., при граници: на същия етаж: 73626.508.22.2.18;
73626.508.55.2.16,под обекта- 73626.508.55.2.13; над обекта- няма, по КК на
града, като неоснователна, на осн. чл.
349,ал.2 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ НА А.И.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *********************, съдебен адрес гр.Т.ххххххх, а..Т.Д.-ТАК, имот, находящ се в гр.Търговище, на ул.“Г.Димитров“, № 1, апартамент № 5,ет.3 в бл. № 4, вх.А с площ от 64,99кв.м. и избено помещение с площ от 6,86кв.м. , ведно с 1,46%ид.ч. от общите части на сградата заедно със съответното право на строеж върху терена, при граници: север-стълбище, апартамент № 4, и апартамент № 6, описан в Договор за продажба на държавен имот от военно жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.12.1990г., отразен в схема № 9485/27.09.2012г., издадена от СГКК гр.Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.47.4.5, находящ се в гр********************************, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73626.506.47 с площ от 64,99 кв.м. при съседи: на същия етаж: 73626.508.47.4.6; 73626508.47.4.4; под обекта- 73626.508.47.4.2; над обекта- 73626.508.47.4.8 по КК на града, с пазарна стойност 46 300лв., на осн. чл. 353 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ НА М.Г.Т. ***,имот, находящ се в гр.Търговище ул.“Г.Димитров“, № 1, ап.17,ет.1 в кв.Запад с площ от 55,14кв.м., ведно с изба с площ от 4,03кв.м. със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи: изток-ап.10 от вх.Б, запад-ап. 18, отгоре-ап.16, юг-терен на блока, описан в Договор за продажба на държавни недвижими имоти по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.11.1991г., отразен в схема № 9486/27.09.2012г., издадена от СГКК гр.Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.55.2.17, който обект се намира в сграда № 2 разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.508.55, ***************************************** с площ 55,14 кв.м., при граници: на същия етаж: 73626.508.22.2.18; 73626.508.55.2.16,под обекта- 73626.508.55.2.13; над обекта- няма, по КК на града, с пазарна стойност 31 200лв., на осн. чл. 353 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *********************, съдебен адрес гр.Т.ххххххх, а..Т.Д.-ТАК, да заплати на М.Г.Т. ***, парично уравнение на дела й след прекратяване на съсобствеността в размер на 11 154лв., на осн. чл. 353 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М.Г.Т. *** против А.И.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *********************, съдебен адрес гр.Т.ххххххх, а..Т.Д.-ТАК, искове с пр. осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД, предявени като претенции по сметки, за сумата от 8830лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредит за придобиване на имот в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап. 17 и за сумата от 11700лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредит за придобиване на имот в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, поради недопустимост на предявените искове, на осн. чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *********************, съдебен адрес гр.Т.ххххххх, а..Т.Д.-ТАК, да заплати по сметка на ТРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1405,84лв., на осн. чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Т. ***, да заплати по сметка на ТРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1694,16лв., на осн. чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: