РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Силистра, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20243420101435 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл.79 ЗЗД.
В постъпилата искова молба от "Е. М." ЕООД, ЕИК ...... против К. Н. Б. и З. Л.
се твърди, че на 26.10.2017г. между ответниците като кредитополучатели и
съдлъжници и „С.“ ЕАД (настоящо наименование „О. Б. Б.“ АД), като кредитор е
сключен договор за потребителски кредит № РК17-00192611, по силата на който „О.
Б." АД е отпуснала на съдлъжниците паричен кредит с размер 15 000 лева. Кредитът е
следвало да бъде издължен чрез 66 ежемесечни погасителни вноски. Крайният срок на
издължаване на погасителните вноски бил падежът на последната погасителна вноска -
25.05.2023г. Съгласно условията на договора, кредитът е отпуснат при променлив
годишен лихвен процент, равен на сбора от референтен лихвен процент, който може да
се променя при условията на договора и който към датата на сключване на договора е
в размер на 0,7% и надбавка в размер на 6,75%. Годишният процент разходи към
датата на отпускане на кредита е в размер на 8,11%. Кредиторът е изпълнил
задълженията си по Договора за кредит, като е отпуснал договорения кредит, но не е
получил пълно и точно насрещно изпълнение от страна на кредитополучателите.
Последните не са изпълнили поетите от тях задължения по Договора за кредит, като не
са изплатили задълженията си по последния, поради което са останали задължени на
кредитора по посочения по-горе договор за кредит.
Твърди се, че на 15.12.2021 г. първоначалният кредитор „О. Б. Б.” АД с ЕИК
1
.........(предишно наименование С. ЕАД) е прехвърлил вземанията си от К. Н. Б. с ЕГН
********** и З. Л. Б.А (Д.) с ЕГН ********** на „Е. М.” ЕООД, с ЕИК ........чрез
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). На основание посочения
договор за продажба на вземане /цесия/ от 15.12.2021 г., непогасеното задължение на
К. Н. Б. и З. Л. Б.А (Д.), произтичащо от Договор за потребителски кредит РК17-
00192611 от 26.10.2017г. е било изкупено от „Е. М.” ЕООД ведно с привилегията и
обезпеченията. Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите на посочените в договора за кредит адреси на
задължените лица са изпратени писмени съобщения, както следва: На 16.12.2022г. до
длъжника К. Н. Б. до адрес с. К., ул. Ж. ....... с пратка номер ........... чрез пощенски
оператор М и Б. Е. ООД е изпратено писмено съобщение за извършената цесия.
Съобщението е подписано от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“, с
което кредитополучателят е уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане е „Е. М.' ЕООД. Писмото не е получено от адресата. Въпреки посещенията на
пощенския служител на писмото не е потърсено от получателя. На 17.03.2023г. до
съдлъжника З. Л. Б.А (Д.) до адрес с. К., ул. Ж. ........ , с пратка номер ............чрез
пощенски оператор МиБ. Е. ООД е изпратено писмено съобщение за извършената
цесия. Съобщението е подписано от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и
Д.“, с което кредитополучателят е уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане е „Е. М.” ЕООД. Писмото не е получено от адресата. По данни, отразени
върху пратката от пощенския служител, адресатът е със сменен адрес.
За дължимата сума по процесния договор, ищцовото дружество депозирало
заявление до Районен съд - С., по което било образувано частно гражданско дело
№1072/2024г., и издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №512/01.07.2024г. С
оглед постъпило възражение от страна на длъжника и дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед, се с първоначалната
искова молба ищеца иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, че К. Н. Б. и З. Л. Б.А (Д.) дължат СОЛИДАРНО на „Е. М.“
ЕООД сумите 1448,46 лева главница, част от 12448,46 лева общо дължима главница,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата и 3274,74 лева договорна лихва за период 26.10.2017г. - 26.04.2023г., дължими
по Договор за потребителски кредит РК17-00192611 от 26.10.2017г., за които е
издадена Заповед за изпълнение по частно гр.д. № 20243420101072 по опис на Районен
съд С., както и ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по
частно гр. дело № 20243420101072 по описа на Районен съд С. представляващи
платена държавна такса и платен адвокатски хонорар, както и разноските по
2
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът З. Л. Д. е депозирал отговор на исковата
молба, в която е изложил подробни съображения за неоснователност на исковете,
както следва:
на основание чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, договорът за
потребителски кредит съдържа методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а. В т. 15. 3. 2, изр. трето от коментираното
споразумение е посочено, че съответната методика е описана в Приложение 1,
което представлява неразделна част от договора. С исковата молба е представен
заверен препис от Приложение към договор за потребителски кредит - Методика
за изчисляване на референтен лихвен процент на С. ЕАД за кредити на
физически лица. Върху този документ личат подписи, но без датировка или други
данни, свързващи го конкретно с Договор за потребителски кредит № РК 17-
00192611 от 26.10.2017 г. между „С.“ ЕАД като банка, К. Н. Б. като длъжник и З.
Л. Б.а (понастоящем Д.) като съдлъжник. По тази причина смята, че изискването
на чл. 11. ал. 1, т. 9а ЗПК не е изпълнено;
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, предл. първо и последно ЗПК, договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита, като
се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочването на
годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение
по същия начин както непосочването на този процент. Същевременно т. 15. 4. 1,
изр. второ от коментираното споразумение се ограничава до указанието, че
годишният процент на разходите е изчислен по реда на т.1 от приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК, съответно са спазени общите положения на т. 2 и са
приложени б. „а“, „б“, „в“ и „г“ на т. 3 от същото. Така остава неясна методиката
за изчисляване на годишния процент на разходите и данните, въз основа на които
е направено това изчисляване. По тази причина смята, че изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10, предл. първо и последно ЗПК не е изпълнено;
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
3
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В т. 16. 2. 1, изр. първо от коментираното
споразумение е записано, че кредитът се издължава по посочения в т. 4 начин в
съответствие с погасителния план. Според визираната т. 4 погасителният план е
неразделна част от договора. Такъв обаче не е представен с исковата молба. По
тази причина смята, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. ЗПК не е изпълнено;
Член 7, ал. 3, изр. първо ГПК възлага на съда задължението да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като чл.
143 - 148 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) се прилагат и по отношение
на договора за потребителски кредит на основание чл. 24 ЗПК. Своеобразният
каталог на неравноправните клаузи в чл. 143, т. 1 - 19 ЗЗП е неизчерпателен и в
съдебната практика се приема, че потребителят не следва да конкретизира
твърденията си чрез посочване на определена хипотеза. Констатираните
неравноправни клаузи са нищожни според чл. 146, aл. 1 ЗЗП, тъй като в дадения
случай те не са уговорени индивидуално, а по аргумент от противното на чл. 146,
ал. 5 ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи води до нищожността на
договора, ако същият не може да се прилага и без тези клаузи;
съобразно чл. 430, ал. 1 ТЗ задължението на заемателя да върне заетата парична
сума е предпоставено от изпълнение на задължението на банката да му я
отпусне. Липсват доказателства, че „С.“ ЕАД е отпуснало на К. Н. Б. съответната
парична сума;
ответникът е определен като „съдльжник“, т. е. „солидарен длъжник“ в
коментираното споразумение, но квалификацията „солидарен длъжник“ е обща,
тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на
длъжниците към кредитора. В т. 18. 6 на конкретната писмена форма е разписано,
че съдлъжникът се задължава на основание чл. 121 и следващите от ЗЗД да
отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му за погасяване
на кредита. Според чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят също е задължен солидарно.
Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главно задължение, за
разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното
задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг и от солидарната
задълженост.Още в раздел I на съглашението, определящ предмета му, е
пояснено, че банката предоставя на длъжника потребителски кредит при
посочените параметри и условия, а длъжникът се задължава да ползва кредита
съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и
комисионни. В съответствие с т. 16. 3, изр. първо кредитът се издължава чрез
осигуряване на необходимата парична наличност на съответните дати на плащане
4
съгласно погасителния план по сметката, посочена в т. 5, т. е. онази, по която е
усвоен и чийто титуляр е длъжникът - т. 14. 3, изр. първо. Само длъжникът има
право да погасява предсрочно изцяло или частично главницата по кредита преди
изтичане срока на договора (т. 16. 6. 1), като предсрочното погасяване се
извършва въз основа на писмено искане на длъжника (т. 16. 6. 2). Освен това т.
16. 1, изр. второ визира единствено длъжника като фигура, оставаща задължена
по договора до окончателното изплащане на задълженията си към банката, в
случай че кредитът не бъде издължен в срока по т. 2. Ответникът смята, че
кредитополучателят е главен длъжник, а солидарният длъжник всъщност е
поръчител, който се задължава да отговаря за изпълнение на главното
задължение, обезпечавайки вземането на кредитора. Според чл. 147, ал. 1, изр.
първо ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Срокът е краен и преклузивен, като с изтичането му се прекратява самото
поръчителство. По т. 16. 1, изр. първо от представения контракт кредитът следва
да бъде окончателно издължен в срока, посочен в т. 2 - до изтичане на 66 месеца
от датата на първо усвояване по кредита. Дори кредитът да е усвоен на крайната
дата на усвояване по т. 3 - 26.11.2017 г., то в такъв случай крайният срок за
издължаването му е 26.05.2023 г. и срокът по чл. 147, ал. 1, изр. първо ЗЗД е
изтекъл на 26.11.2023 г. Доколкото искът по чл. 422 ГПК се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
ищецът е следвало да подаде такова до изтичането на въпросната дата. Това не е
направено в регламентирания от закона период, а едва на 24.06.2024 г.,
респективно поръчителството е прекратено;
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 3-годишна давност на основание
чл. 111,6. „в“, предл. второ ЗЗД, а вземанията за главница с изтичане на 5 -
годишна давност по общото правило на чл. 110 ЗЗД. Член 114, ал. 1 ЗЗД
определя, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В т. 16. 2. 1, изр. първо от коментираното споразумение е записано, че
кредитът се издължава по посочения в т. 4 начин в съответствие с погасителния
план. Според визираната т. 4 погасителният план е неразделна част от договора.
Такъв обаче не е представен с исковата молба. Липсата на съответното
приложение не позволява да се установят размера и датите на плащане на
погасителните вноски. В тази връзка смятам, че търсените от ищеца парични
вземания са погасени по давност. Необходимо е най- малко да се забележи, че
ищецът набляга върху договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 26.04.2023
г., но заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.06.2024
г. или 6 години и почти 8 месеца след началото на визирания времеви отрязък;
ищецът твърди, че е приобретател на паричните вземания на кредитора по
5
съглашение, обективирано в Договор за прехвърляне на парични вземания от
15.12.2021г. между „О.б. б.“ АД в качеството на цедент и „Е. М.“ ЕООД в
качеството на цесионер. Освен това ищецът твърди, че прехвърлянето е
съобщено на длъжника и солидарния длъжник. Член 99, ал. 1 ЗЗД допуска
възможността кредиторът да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно т. 2. 1 от
коментираното споразумение цедентът продава на цесионера вземания от свои
длъжници, а цесионерът срещу заплащането на покупната цена купува от
цедента вземанията, подробно описани в Приложение № 1А - необезпечен
портфейл и Приложение № 1Б - обезпечен портфейл към договора за цесия. В
тази връзка е представено Приложение № 1А към Договор за прехвърляне на
парични вземания между „О. б. б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД от 10.12.2021г.
Посочената дата на договора за цесия в обсъжданото приложение (10.12.2021 г.)
не съвпада с онази на приложения към исковата молба (15.12.2021 г.). В
приложението фигурира длъжник с име К. Н. Б. с ЕГН **********, но
посоченият номер на договора за кредит (LD1932310730) не съвпада с онзи на
приложения към исковата молба (РК17-00192611) и посочената дата на договора
за кредит (27.10.2017 г.) не съвпада с онази на приложения към исковата молба
(26.10.2017 г.). Липсва посочено име на съдлъжник, докато в процесния договор
за потребителски кредит е записан такъв - З. Л. Б.а (понастоящем Д.).
Упоменатите разминавалия потвърждават виждането, че паричните вземания на
кредитора по Договор за потребителски кредит № РК17-00192611 от 26.10.2017 г.
между „С.“ ЕАД като банка, К. Н. Б. като длъжник и З. Л. Б.а (понастоящем Д.)
не са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД;
член 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишният кредитор да съобщи прехвърлянето на
длъжника, като следващата алинея е категорична, че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. правното предписание не е изпълнено, т.к. е
представено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД до К. Н. Б., но липсва
доказателство, че то е достигнало до адресата и липсва както уведомление на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД до З. Л. Б.а (понастоящем Д.), така и доказателство,
че то е достигнало до адресата. Представено е Известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка № ........на „МиБ. Е.“ ООД до З. Л. Б.а с адрес с.
К., ул. „Ж.“ № ......, но в приложения към исковата молба договор за
потребителски кредит на първо място за съдлъжника е посочен неговият
постоянен адрес: гр. С., ул. „Ц. Ш.“ № ....., ет. ......., ап. ....... Ето защо не може да
бъде споделен възгледът на ищеца, че „с направения опит за уведомяване на
длъжниците е положена дължимата грижа от кредитора“;
оспорва се твърдението, че „по отношение на ответниците е налице валидно
6
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от
настоящата искова молба и приложенията към нея“, т.к. е представено
пълномощно, с което адвокатско дружество „И. и Д.“ преупълномощава
посочените в него адвокати, сред които процесуалния представител на ищеца, с
изброени последователно права. В т. 6 е записано: „Да уведомяват съгласно
разпоредбата на чл. 99, предложение 3 от ЗЗД всички длъжници
(кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници) за сключените
договори за цесия, страна по които е Дружеството, по силата на които,
вземанията към конкретните длъжници са прехвърлени.“ От съдържанието на
коментирания документ се установява, че под „Дружеството“ се схваща „Е. М.“
ЕООД, но то не е страна Договор за потребителски кредит № РК17-00192611 от
26.10.2017 г. между „С.“ ЕАД като банка, К. Н. Б. като длъжник и З. Л. Б.а
(понастоящем Д.) като съдлъжник. Оттук следва, че адв. М. Х. Х. не разполага с
представителна власт да съобщи прехвърлянето на длъжника от името на
предишния кредитор чрез исковата молба с приложенията към нея.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 26.10.2017г. между К. Н. Б.-длъжник и З. Л. Б.А-съдлъжник и
„С.“ ЕАД (настоящо наименование „О. Б. Б.“ АД) като кредитор е сключен договор за
потребителски кредит № РК17-00192611, по силата на банката е отпуснала на
съдлъжниците паричен кредит с размер 15 000 лева. Кредитът е следвало да бъде
издължен чрез 66 ежемесечни погасителни вноски. Крайният срок на издължаване на
погасителните вноски e падежът на последната погасителна вноска - 25.05.2023г.
Съгласно условията на договора, кредитът е отпуснат при променлив годишен лихвен
процент, равен на сбора от референтен лихвен процент, който може да се променя при
условията на договора и който към датата на сключване на договора е в размер на
0,7% и надбавка в размер на 6,75%. Годишният процент разходи към датата на
отпускане на кредита е в размер на 8,11%. Кредиторът е изпълнил задълженията си по
Договора за кредит, като е отпуснал договорения кредит.
На 15.12.2021 г. между „О. Б. Б.” АД с ЕИК .....(предишно наименование С.
ЕАД) и „Е. М.” ЕООД, с ЕИК ...........е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия). Към договора има потвърждение за извършената цесия, пълномощно
от ОББ АД към адвокатско дружество с правата да уведомява всички длъжници за
извършената цесия, както и Приложение № 1А към Договор за прехвърляне на
парични вземания между „О. б. б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД от 10.12.2021г.
В Приложение № 1А фигурира длъжник с име К. Н. Б. с ЕГН **********, с
7
посочен номер на договора за кредит LD1932310730 и посочена дата на договора за
кредит 27.10.2017 г.
На 17.03.2023г. до съдлъжника З. Л. Б.А (Д.) до адрес с. К., ул. Ж. ......с пратка
номер ......... чрез пощенски оператор МиБ.Е. ООД е изпратено писмено съобщение за
извършената цесия. Съобщението е подписано от пълномощник на цедента - адв.
дружество „И. и Д.“, с което кредитополучателят е уведомен, че считано от датата на
получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „Е. М.” ЕООД. Писмото не е получено от адресата.
По данни, отразени върху пратката от пощенския служител, адресатът е със сменен
адрес.
За претендираните суми ищцовото дружество е депозирало заявление до
Районен съд - С., по което било образувано частно гражданско дело №1072/2024г., и
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №512/01.07.2024г.
С оглед постъпило възражения от страна на длъжника З. Л. Б.А (Д.) и дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, е
образувано настоящото производство, с което първоначално се е искало да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че К. Н. Б. и З.
Л. Б.А (Д.) дължат СОЛИДАРНО на „Е. М.“ ЕООД сумите 1448,46 лева главница, част
от 12448,46 лева общо дължима главница и 3274,74 лева договорна лихва за период
26.10.2017г. - 26.04.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит РК17-
00192611 от 26.10.2017г., посочени в заповедта за изпълнение по частно гр.д. №
20243420101072 по опис на Районен съд С. ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноските по частно гр. дело № 20243420101072 по
описа на Районен съд С. представляващи платена държавна такса и платен адвокатски
хонорар, както и разноските по настоящото производство.
В срока по чл. 414 ГПК, ответникът К. Н. Б. в качеството си на длъжник по
заповедното производство не е депозирал възражение, поради което спрямо него
заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което с Определение №
776/16.09.2024 г. съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д.№1435/2024г. по описа
на Районен съд – С., и върнал исковата молба на "Е. М." ЕООД по отношение на
ответника К. Н. Б., като недопустима. Предвид изложеното настоящото производство е
продължило само спрямо солидарният длъжник З. Л. Б.А (Д.).
Установява се от приетата по делото, в съдебно заседание на 04.03.2025 г.
експертиза, че кредитът, в размер на 15000 лева е отпуснат на 27.10.2017 год. и е
усвоен по сметка на кредитополучателя BG96UBBS88881000686268 за периода
27.10.2017 год. до 01.02.2018 год. Плащанията по процесния кредит са в размер на
8
3489,53 лева. След 09.11.2018 год. експертизата не е установила плащания по
процесния кредит. Непогасените задължения - главница, лихви, обезщетения за забава,
такси разноски и други са в размер на: главница в размер на 12479,11 лева и договорна
лихва в размер на 2280,63 лева. Размерът на задълженията по главница по погасителни
вноски за период пет години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, т.е за периода 24.06.2019 г. до 24.06.2024 г. са в размер на 11031,16 лева.
Размерът на задълженията по договорна лихва по погасителни вноски за период три
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, т.е. за
периода 24.06.2021 г. до 24.06.2024 г. са в размер на414,96 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника З. Л. Д., поради което се
явява процесуално допустим.
Безспорно е по делото, че между ответника и първоначалния кредитор „С.“
ЕАД (настоящо наименование „О. Б. Б.“ АД) като кредитор е сключен Договор за
потребителски кредит РК17-00192611 от 26.10.2017г.
Както е посочено в отговора на исковата молба - в представеното с исковата
молба Приложение № 1А към Договор за прехвърляне на парични вземания между „О.
б. б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД от 10.12.2021 г. е посочена дата (10.12.2021 г.), която не
съвпада с датата на приложения към исковата молба договор (15.12.2021 г.). В
приложението фигурира длъжник с име К. Н. Б. с ЕГН **********, но посоченият
номер на договора за кредит (LD1932310730) не съвпада с онзи на приложения към
исковата молба (РК17-00192611) и посочената дата на договора за кредит (27.10.2017
г.) не съвпада с онази на приложения към исковата молба (26.10.2017 г.).
Още в Определението по чл.140 ГПК №965 от 12.11.2024 г. на ищеца е
УКАЗАНО, че не сочи доказателства за твърденията си, че вземането е придобито от
„Е. М.“ ЕООД, както и въпреки възраженията в отговора на исковата молба, от ищеца
не са ангажирани допълнително доказателства, които да потвърдят, че точно това
вземане по процесният договор за кредит е придобито от него.
Всички тези несъответствия не дават основание на съда да приеме, че за ищеца
е възникнало правото да претендира процесните вземания. Придобиването на правата
върху конкретно вземане въз основа на договор за цесия следва да е безспорно
установено, докато е настоящият случай са налице сериозни съмнения, че за ищеца е
възникнало това право.
След като не е доказано по безспорен начин, че ищеца притежава правата по
процесният Договор за потребителски кредит РК17-00192611 от 26.10.2017г., за който е
9
издадена заповедта за изпълнение по частно гр.д. № 20243420101072 по опис на
Районен съд С., то е безпредметно да се обсъждат останалите обстоятелства по делото
и искът следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски за настоящото производство в размер на 750лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощеният по делото
адвокат.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. М.” ЕООД с ЕИК........., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Р. П.-К.“ №....., против З. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ул.“Д.“ №......., ет......., ап........., иск за установяване дължимостта, солидарно с К. Н. Б.
с ЕГН **********, на сумите 1448,46 лева главница, част от 12448,46 лева общо
дължима главница, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата и 3274,74 лева договорна лихва за период 26.10.2017г. -
26.04.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит РК17-00192611 от
26.10.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД №
20243420101072 по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД с ЕИК.........., със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Р. П.-К.“ №......., да заплати на З. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ул.“Д.“ №........, ет........., ап..........., сумата от 750лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
10