Решение по адм. дело №277/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от А. А. Ю. с [ЕГН], депозирана чрез пълномощник адв.Г. С. от ШАК, против решение № 2153-27-98/09.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-70/01.04.2025г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1479#7 от 25.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

Жалбоподателят изразява несъгласие с постановеното решение, като счита за неправилен извода на ответния орган досежно липса на основание за зачитане в цялост като действителен осигурителен стаж периода на наборна военна служба от 31.08.1973г. до 31.08.1976г., който представлява и период на обучение за време, през което е бил пълнолетен. Сочи, че съгласно чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при пенсиониране за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски. Съгласно действащите разпоредби относно зачитане на стаж при пенсиониране за процесния период и по-конкретно разпоредбата на чл.81, изр.1 от ППЗП в редакцията, действала към този период, се зачита за трудов стаж от трета категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. С Указ №117/31.07.1972г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища се урежда възможност за създаване на средни военни училища, като според чл.3, ал.1 обучаващите се в сержантски средни военни училища се намират в действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията. По изложените правни съображения счита, че като действителен осигурителен стаж при пенсиониране следва да се зачете цялото прослужено време на обучение, тъй като същото е проведено след навършване на пълнолетие и е приравнено на редовна военна служба по действалите за процесния период нормативни разпоредби. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващият, представляван от адв.С., заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л. И., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-27-1732/06.12.2021г. А. А. Ю. поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приложил необходимите документи за осигурителен стаж и доход. В хода на развилото се производство заявителят представил диплома № 15272 от 30.07.1976г., издадена от ПЖИ „Тодор Каблешков“ и удостоверение за осигурителен стаж и възраст изх.№ 51-06-193/10.03.2022г. Видно от същите А. А. Ю. е постъпил на обучение през 1973г. и е завършил през 1976г. полувисшия железопътен институт по специалността „Експлоатация и ремонт на електрически локомотиви“, като с решение на Държавната изпитна комисия от 1976г. му е призната квалификация „Техник – локомотивен машинист на електрически локомотиви“.

Съгласно удостоверение изх. № 51-06-193/10.03.2022г. в периода 20.09.1976г. - 04.01.1977г. оспорващият е положил осигурителен стаж в размер на 03 месеца и 14 дни като локомотивен машинист в „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, поделение за пътнически превози – [населено място].

С разпореждане № 2113-27-1732#5 от 25.03.2022г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – [населено място] постановил отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.98, ал.1, вр. чл.68 от КСО, поради липса на законоустановените предпоставки за пораждане правото на пенсия, а именно – заявителят няма навършена възраст и липсва изискуемият действителен осигурителен стаж, доколкото като такъв е зачетен в размер на 12г., 05м. и 05дни.

А. А. Ю. обжалвал разпореждането, като изразил несъгласие с извода на пенсионния орган за липса на основание за зачитане изцяло като действителен осигурителен стаж в размер на 2 години и 11 месеца, периодът на наборна военна служба, а не като осигурителен стаж в размер на 2 години, 00 месеца и 00 дни, както е сторил административният орган.

С решение № 2153-27-149 от 30.06.2022г. директорът на ТП на НОИ -Шумен приел, че времето за отбиване на редовна наборна военна служба от лицето следва да се зачете за 2 години действителен осигурителен стаж и с признаване на периода от 31.07.1973г. до 29.08.1975г. за действителен осигурителен стаж А. А. Ю. има 14 години, 05 месеца и 05 дни такъв и предвид изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Решението на директора на ТП на НОИ - Шумен било обжалвано по съдебен ред. С решение №129/11.11.2022г., постановено по АД № 227/2022г., Административен съд – Шумен отхвърлил жалбата. В мотивите на постановения съдебен акт е разгледан въпросът досежно зачетения период на наборна военна служба. Според съда, като е зачел действителен осигурителен стаж периода от 31.08.1973г. до 29.08.1975г. и е отказал да зачете като такъв останалия период от 30.08.1975г. до 31.08.1976г. директорът на ТП на НОИ – Шумен е изтълкувал правилно приложимите материално – правни норми. При това положение действителният осигурителен стаж на оспорващия е в размер на 14г., 05м. и 05дни, което обосновава извод за липса на втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ, независимо от навършената възраст.

Настоящото административно производство е образувано по заявление № 2113-27-1479 от 11.11.2024г., с което А. А. Ю. отправил искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил нови писмени документи, а именно трудова книжка № 1-1468912, издадена на 26.08.2024г. от „Алисия 13“ ЕООД - [населено място], в която е вписан осигурителен стаж за периода от 12.08.2024г. до 26.08.2024г. в общ размер 00г. 00 м. и 14 дни.

С разпореждане № 2113-27-1479#7 от 25.02.2025г. ръководител по пенсионно осигуряване приел, че заявителят има навършена възраст 69г., 06м. 18 дни, която отговаря на изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО към датата на заявлението (11.11.2024г.). По данни от представените документи, включително и нови такива, е зачетен осигурителен стаж, както следва: от първа категория - 02г. 06м. 14 дни; от втора категория - 09г. 10м. 21 дни; от трета категория - 02г. 00м. 14 дни. Общият осигурителен стаж без превръщане е 14г. 05м. 19 дни, като същият е и действителен такъв. Поради липса на минималния изискуем от закона осигурителен стаж – 15 години, е постановен отказ за отпускане на лично пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждането е съобщено на неговия адресат на 28.02.2025г.

Същото е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-97-70/01.04.2025г.

С решение № 2153-27-98 от 09.05.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Решаващият орган приел, че спорният въпрос дали периодът от 31.08.1973г. до 31.08.1976г. следва да бъде зачетен изцяло за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО като период, пред който жалбоподателят е отбивал редовна военна служба, респективно дали лицето има 15 години действителен осигурителен стаж и произтичащото от това право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, е решен с влязъл в сила съдебен акт, което води до абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа при идентичност на предмета и страните, какъвто е настоящият случай. Посочил е, че не са налице условията на чл.68, ал.3 от КСО по отношение на минималния изискуем осигурителен стаж, поради което правилно и законосъобразно ръководителят по пенсионно осигуряване е постановил отказ да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на А. А. Ю. на 14.05.2025г., а настоящата жалба е подадена по пощата на 28.05.2025г.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт. Въз основа на представените от страните и приети по делото доказателства съдът констатира, че изложената в обжалваното решение фактическа обстановка съответства на установената такава. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е решение № 2153-27-98 от 09.05.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Произнасянето на административния орган е обективирано в изискуемата писмена форма, като в обстоятелствената част има подробно изложение на възприетите юридически факти, които според ответника обуславят упражненото от него публично право. Изложените фактически и правни основания позволяват ефективна проверка за материална законосъобразност на акта.

При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като решението е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК.

Предвид горното съдът приема, че решение № 2153-27-98 от 09.05.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствие на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

А. А. Ю. е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 11.11.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г., придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят е навършил 69 години, 06 месеца и 18 дни, т.е. налице е условието за достигната възраст.

По отношение на другото условие, касаещо стажа, следва да се има предвид понятието „действителен осигурителен стаж“. Легалното определение за действителен стаж е дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя като действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж, както следва: от първа категория - 02г. 06м. 14 дни; от втора категория - 09г. 10м. 21 дни; от трета категория - 02г. 00м. 14 дни. Общият осигурителен стаж без превръщане е 14г. 05м. 19 дни, като същият е и действителен такъв. Административният орган зачита за действителен осигурителен стаж времето от 31.08.1973г. до 29.08.1975г., в размер на 2 години, 00 месеца и 00 дни, приемайки същото като период, приравнен на периода за отбиване на редовна военна служба и отказва да зачете като такъв периода от 30.08.1975г. до 31.08.1976г., като счита, че през този период оспорващият не е отбивал редовна военна служба, нито приравнена на последната такава и същият не подлежи на зачитане като действителен осигурителен стаж.

Оспорващият изразява несъгласие с извода на пенсионния орган, като счита, че периодът от 31.08.1973г. до 31.08.1976г. съставлява време на отбиване на редовна военна служба и подлежи на зачитане като действителен осигурителен стаж в пълния му размер от 3 години, при което общият действителен осигурителен стаж надхвърля минимално изискуемия период от 15 години и обуславя правото му на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.

Въпросът дали периодът от 30.08.1975г. до 31.08.1976г. следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж е бил предмет на разглеждане и при предходно административно производство, образувано въз основа на заявление вх.№ 2113-27-1732/06.12.2021г., депозирано от настоящия оспорващ с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение №1296/11.11.2022г., постановено по АД № 227/2022г. АдмС – Шумен е приел за правилен отказа на пенсионния орган да зачете въпросния период от време за действителен осигурителен стаж, поради което е отхвърлил жалбата на А. А. Ю. срещу Решение № 2153-27-149/30.06.2022г. на директора на ТП на НОИ – Шумен като неоснователна. Съдебният акт е влязъл в сила на 17.01.2023г.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното съдебно решение не е препятства повторното разглеждане на заявения правен спор, тъй като предмет на разглеждане по приключилото съдебно производство е законосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ - Шумен. Същата е преценена на база установените по делото факти, въз основа на които органът е приел наличие на недостигащ действителен осигурителен стаж. Към заявлението, въз основа на което е инициирано настоящото административно производство, жалбоподателят е представил доказателства за придобит впоследствие осигурителен стаж. Наличието на предпоставките за отпускане на пенсия следва да бъде преценено въз основа на доказателствата, удостоверяващи придобит осигурителен стаж за целия период, в това число и спорния такъв. С оглед на това неоснователна е тезата на ответния орган за липса на основания за преразглеждане на поставения въпрос. Законът ограничава предметния обсег на силата на пресъдено нещо – до предмета на делото. С подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, страните се съсредоточават върху претендираното право - неговото съществуване или не. Затова в делото биват включени всички отнасящи се до него факти и доказателства така, че да бъде разкрито действителното положение. Мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, независимо, че въз основа на тях съдът е постановил решението си. Не се смятат нито за признати, нито за отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без срещу това да се прави отвод за пресъдено нещо. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК, според което със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл.189, б. „г“ от ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл.189, ал.2 от ГПК не са част от него. В този смисъл, предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение необходимо, за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползуваха с такава сила (арг. от чл.97, ал.3, чл.118 и чл.221, ал.1 от ГПК). Въз основа на изложеното съдът намира, че за правилното разрешаване на спора относно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходимо да се даде отговор на въпроса дали периодът от 31.08.1973г. до 31.08.1976г. следва да бъде зачетен изцяло за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

По делото липсва спор, че А. А. Ю. е изпратен на редовна военна служба от Шуменско военно окръжие на 31.08.1973г., положил е военна клетва на 21.10.1973г. и службата му е преминала в поделение „ПЖИ“ (полувисш железопътен институт), като във военната книжка на оспорващия, в графа „длъжност, система вид и калибър на мат.част“ е отразено „курсант 762“, а в графа „от кога до кога“ – „31.08.1973г. – 31.07.1976г.“ Посочено е също, че лицето е курсант с № и дата на заповедта - 494/31.08.1973г., както и, че е уволнен от военна служба на 31.08.1976г. поради завършване срока на обучение, съгласно заповед № 440/31.07.1976г., с придобит ВОС и длъжност „локомотивен машинист“.

Видно от диплома № 15272/30.07.1976г., издадена от ПЖИ „Тодор Каблешков“ (л.29) с решение на Държавната изпитна комисия от 1976г. на А. А. Ю. се признава квалификация „Техник – локомотивен машинист на електрически локомотиви“.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че в периода от 31.08.1973г. до 31.08.1976г. А. Ю. е бил курсант и е учил в ПЖИ „Тодор Каблешков“, като в резултат на проведеното обучение е придобил квалификация „Техник – локомотивен машинист на електрически локомотиви“.

Съгласно чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Разпоредбата на чл.44, ал.1 и ал.2 от НПОС посочва, че за осигурителен стаж от III категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им.

Едновременно с това съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Това налага да бъдат разгледани и действащите разпоредби относно зачитането на стаж при пенсиониране в периода 31.08.1973г. - 31.08.1976г.

До 31.12.1999г. е бил в сила Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) – ППЗП (отм.). Зачитането на трудов стаж е уредено в Дял VІІІ „Зачитане на трудов стаж“ от този правилник. Съгласно чл.81 от ППЗП в редакцията, действала за процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967г.), зачита се за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.

В периода от 1958г. до 27.02.1996г. военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) - ЗВВСНРБ. Съгласно чл.9 от ЗВВСНРБ (отм.) военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски (чл.21 от ЗВВСНРБ отм.). Съгласно чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.), в актуалната му към казуса редакция, обн. в Известия, бр.58 от 1959г., срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години. В последващата редакция на правната норма, обн.ДВ, бр.40 от 26.05.1989г., срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, за завършилите висше образование - една година, а за специалностите, определени със заповед на министъра на отбраната - три години. Според отразеното в Заповед № ОХ-468/16.12.1996г. на министъра на отбраната на РБ (публ. в правноинформационна система „АПИС 7“ - практика по чл.81 от ППЗП), в периода 24.07.1959г. - 24.08.1990г., срокът на наборната военна служба във всички видове и родове войски е бил 24 месеца, а във Военноморските сили - 36 месеца.

От цитираните по-горе разпоредби и по-конкретно от текста на чл.9, изр.2 от ЗВВСНРБ (отм.) следва, че курсантите от военните училища след срока на редовната им военна служба, но в срока на обучението им, не са от състава на срочнослужещите. От мълчанието на закона - ЗВВСНРБ и ЗП - отменени, в актуалните им към периода 31.08.1973г.- 31.08.1976г. редакции, следва че в този период курсантите са имали статут на учащи се в учебно заведение. Ето защо периодът на обучението им след изтичане срока на редовната военна служба не представлява редовна военна служба по смисъла на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) и чл.81 от ППЗП (отм.), респективно не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране, на основание чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от НПОС. И доколкото срокът на редовната военна служба е бил 2 години за всички родове и видове войски, освен за Военноморските сили, а оспорващият не е служил в последните, видно от учебното заведение, в което се е обучвал, както и от присъдените му чинове - ефрейтор, младши сержант, сержант и старши сержант, които по арг. от чл.11 от ЗВВСНРБ (отм.), не се отнасят за Военноморските сили, правилно ответният орган е определил размера на действителния осигурителен стаж, като по същество е зачел за действителен осигурителен стаж от III категория периода от две години на редовната военна служба и е отказал да зачете останалия срок, в рамките на който А. Ю. е бил курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков“, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Установеният действителен осигурителен стаж на оспорващия е в размер на 14 години, 05 месеца и 19 дни, което е по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и обосновава извода за липса на втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на същия на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорващият не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и като е отхвърлил жалбата му срещу разпореждането на органа по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на такава, административният орган е изтълкувал правилно относимите към казуса материалноправни разпоредби, постановявайки своя акт в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата против решение № 2153-27-98 от 09.05.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Ю. с [ЕГН], против решение № 2153-27-98/09.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.